Обява

**push** · 05-04-21, 22:44

ОТ Гугъл Мапс са .

**zippel** · 07-04-21, 23:19

Първото населено място, през което се минава е Сан Леонардо.

Ето я и самата долина насреща.

А тук се вижда защо тревата е толкова зелена.

Още един пасторален кадър

Следващото градче е по-малко и се казва Сан Мартино.

На моменти си мислех, че тези хора си боядисват поляните. Зелено, зелено, ама чак пък толкова...
Още един кадър от Сан Мартино.

**zippel** · 10-04-21, 08:48

Минахме край една къща, чийто двор изглеждаше като ботаническа градина.

Селото Салтусио е толкова малко, че вероятно има статут на махала. Ето как изглежда тази махала.

А това е най-представителната сграда в махалата - хотел "Saltauserhof", което според правилата на немския език би трябвало да се чете "Залтаузерхоф".

Минахме и край малък бетонов възел, който е до самия път. Ето какво се вижда от него.

С наближаването на крайната цел за днес - град Мерано обстановката ставаше все по-урбанизирана. Няколко думи за града.

МЕРАНО (на немски МЕРАН) е град със средна големина - около 40 хиляди и е център е на община. Районът наоколо е популярен с развитото лозарство и производство на бели и червени вина и мезета за тях. В центъра има магазин на популярна фирма за месни деликатеси, основана през 1930 г. от тиролския майстор Готфрид Зибенфьорхер. В Мерано има две църкви от 15 век и каменен мост от 17 век. Макар и да няма ски писти, околностите на Мерано са изключително популярни най-вече за летен туризъм.

Всъщност хотелът, който бях избрал в тази част на Италия бе край самия път няколко км преди Мерано. Носеше звучното "италианско" име "Лаймерхоф". Ето го

Изглежда неголям, но от задната страна имаше доста стаи. Момчето на рецепцията ме посрещна с думите "Гутен Таг" и на въпроса ми къде наблизо има ресторант за вечеря каза, че имат кухня и от вчера им останало малко гулаш. След такъв преход с толкова впечатления това ни устройваше напълно. Настанихме се и решихме да разгледаме града следващия ден. Ресторанта им се оказа доста уютен и на ниво. За разлика от гулаша. Бил съм в Унгария и това, което ни дадоха нямаше нищо, ама нищо общо с гулаш. Беше такъв буламач, че не ставаше за ядене. Добре, че щрудела, който ни донесоха за десерт се оказа превъзходен. Е, всеки си знае местните специалитети.

Така завърши и четвъртия ден. Ето и следата

**s_s1** · 12-04-21, 14:42

Благодаря за споделеното пътуване.

**zippel** · 13-04-21, 07:37

Ден пети : Мерано - Тренто

В програмата за днешния ден нямаше високи планини. Предвидени бяха три попътни атракции и вечерта разглеждане на окръжния град Тренто. Трите атракции бяха : една ботаническа градина, един пещерен водопад и известното езеро Гарда. Междувременно към попътните обекти можеше да се причисли и самият град Мерано.
До Мерано имахме няколко километра и понеже от днес вече имам записи от моя регистратор, ето и началото на деня. В следващите два кадъра илюстрирам наличието на много хотелски обекти край пътя.

Моля за извинение за няколкото черни точки в средата на кадрите. Те, разбира се, са от предното стъкло. Миех го от време на време, но в реални условия няма как да бъде чисто през цялото време. Все пак основната цел беше екскурзията, а не пътеписа към нея.

Пишат, че районът е лозарски. Аз лозя не видях, но затова пък видях много ябълкови градини. И интересно, че се отглеждат така както се отглеждат лозя. Дръвчетата са нискостеблени, малки и засадени доста нагъсто, но затова пък бяха отрупани с плод.

Това на отсрещния баир прилича на лозя, но се оказа, че всичко е ябълкови градини.

Доста от тях бяха обгърнати с мрежи, вероятно заради птиците.

**zippel** · 14-04-21, 17:13

Отклонението за централния паркинг в Мерано беше в един подлез.

Оставихме колата и излязохме в централната част. Първо си позволихме по едно кафе, а след това отидохме до споменатия магазин за месни изделия на фирмата Зибенфьорхер. Това, което видях вътре надминаваше всичките ми очаквания. Изделия от всякакъв вид, предлагани във всякаква форма, всичко безупречно подредено, блести от чистота. Огромен щанд с няколко усмихнати продавачки с фирмени престилки. Видовете изделия от месо бяха повече от сто и се предлагаха както във вакуумиран вид, така и насипно. Освен всичко имаха пресни хлебчета, масло и жълто сирене за да правят сандвичи с пожелано от клиента месо.

Входа към магазина

централния щанд вътре

част от асортимента в по-едър план

и щанда на фирмата на коледния пазар в Мерано

Сандвичите бяха добра идея, затова си купихме. Освен това напълнихме една кошница с разни мръвки за БГ и вече не искам да си спомням колко евро оставихме в магазина. По-късно на паркинга на следващата атракция хапнахме въпросните сандвичи и трябва да призная, че бяха невероятни.
В магазина има вътрешна стълба, по която се слиза на подземния етаж. Там има щанд с местни сирена и няколко стенда с вина. Точно там купих и въпросната бутилка Бароло, за която стана дума в коментарите по-горе.

Макар и Мерано да не е туристическа атракция, все пак няколко кадъра от градчето.

Минахме и край селския пазар.

**zippel** · 17-04-21, 15:52

Следващата атракция се намираше в покрайнините на Мерано. Това беше един дворец и по-точно ботаническата градина край него.

ДЖАРДИНИ ТРАУТМАНСДОРФ е една от най-големите ботанически градини в Италия. Основана е през 1850 г. от граф с тази фамилия. Била е любимо място за австрийската императрица Елизабет и след убийството й в Женева през 1898 г. в нейна памет има издигнат бронзов бюст.
В момента градината е публична собственост на провиция Южен Тирол и заема площ от 120 дка. Състои се от 80 части, организирани на регионален принцип. По-важните от тях са :
- Горите по света : миниатюрни горски кътове от Азия и Америка
- Слънчевите градини : растения от Средиземноморските региони
- Водни и терасирани градини
- Пейзажи от Южен Тирол
В градината има много кътове извън основните : терариум за смоци в естествена среда, няколко авиарии (големи къщички за птици, в които те могат и да летят), японска и английска градини, оризови тераси, чаена плантация и др.
Ботаническата градина в Траутмансдорф може да се похвали и с наличието на едно от най-старите дървета на земята - Благородна Волемия. То било много разпространено през Юрския период и се смятало за изчезнало преди милиони години, но бива открито съвсем случайно през 1994 г. в Австралия. Оттогава се полагат огромни усилия популацията да бъде възстановена.
На територията на ботаническата градина има кафе, ресторант и няколко сервизни пункта.

Това е входа към градината.

Влиза се в един доста обширен павилион, където са касите, сервизни помещения, магазин със сувенири и туристически център. След това се минава по голяма и красива пасарелка над пътя, защото дворецът и градината са от другата страна. Към момента входа е 15 евро за възрастен, като има семейни билети, както и такива за деца от 7 до 18 год. За тези под 6 г. е безплатно. Домашни любимци на територията на Джардини Траутмансдорф не се допускат, което е съвсем разбираемо. Из справочниците пише, че за посещение на обекта трябват между 3 и 6 часа, но ако се направи по-стегнато може и за 2. Но не по-малко.
Естествено, нашата обиколка трябваше да е от стегнатите. Показвам първо Благородната Волемия и до нея нещо като палма, която ми се видя интересна.

Следват снимки от обиколката.

Не е нещо изключително, но мястото е красиво и приятно за посещение.

**zippel** · 20-04-21, 17:42

Няколко км след градината пресякохме река Адидже.

Предстояха ми 20-тина км по нейната долина. Пътят беше от т.н. скоростни пътища, които имат по две ленти в едната посока, но другите им елементи (геометрия, наклони, севритут и др.) не отговарят на критериите за автомагистрала, затова не могат да имат статут на такава. Обикновено разрешената максимална скорост по такива пътища е 100-110 км/ч. Обяснявам това, защото в БГ рядко има такива.

В края на този участък непосредствено преди окръжния град Болцано има тунел, след който на един доста сложен възел излязохме на магистралата Бреннер.

И в обратната посока по Бреннер на практика се кара през повечето време в лявата лента, защото дясната е заета от колона камиони.

Друго характерно за тази магистрала, а и за повечето в Италия са високите заграждения от лявата страна на активните ленти, а често и от дясната. Заради тях почти нищо не се вижда встрани от пътя, което лично за мен е голям минус, но явно го правят заради безопасността.

Отклоненията по пътните възли са много ясно и недвусмислено маркирани и с хоризонтални надписи.

Пейзажите край пътя не бяха като вчерашните зъбери, но пак си беше планина.

Ето така изглеждат подхода и вътрешеността на тунелите на Бреннер.

**zippel** · 23-04-21, 17:08

Спряхме за малко на едно от предназначените за това места. Както бях видял и в Хърватска и в Словения, и тук имаше всичко необходимо на един пътуващ - малък супермаркет, кафе, бързо хранене, бензиностанция, тоалетни и дори душ кабини.

Малко по-късно напуснахме магистралата.

В Италия плащането на тол таксата става както в Сърбия и Хърватска, но с малка разлика. И в трите страни на влизане си вземаш билетче от автомат. В Сърбия и Хърватска на излизане даваш билетчето на човека зад гишето и той те таксува. В Италия и на излизане има автомат. Пъхаш билечтчето и ти изписва дължимата сума. Можеш да платиш всякак - с карта, с монети и с банкноти. Автоматът връща и ресто. Най-интересно е плащането с монети. Има нещо като джоб, в който слагаш монети докато престане да ти взема. Веднъж пуснах една шепа монети. Автоматът си взе колкото трябва, а излишните останаха в джоба.

По следващите пътища нямаше заграждения и можеше да се види какво има наоколо. В този район вече и от двете страни бяха лозя.

Целите на идването ни до това място бяха две. Пъвата бе КАСКАТА ДЕЛ ВАРОНЕ

ВАРОНЕ е името на подземен водопад, изключително красиво природно образувание. Водата идва от близкото езеро Туоно и пада от 100 м височина. Неповторимо е усещането в пещерата пред самия водопад.
Водопада е открит за посещение през 1850 г. и оттогава се причислява към важните в региона. Има два обсервационни пункта - долен и горен, като денивелацията между тях е 40 м. От главния вход се излиза на долния пункт, където пада водата, после по пътека и стълби се отива до горния.

Намира се в покрайнините на град Рива дел Гарда и малко се повъртяхме из уличките докато открием мястото. Ето го.

Няколкото малки паркинга бяха пълни, но успяхме да намерим място. Предните дни в планината бяхме забравили, че е началото на август, но тук горещината се усещаше в пълната си сила. Петте минути пеша до входа на пещертата бяха доста тягостни, но самият вход е на сянка. А вътре е хладно като във всяка пещера.
Входът за пещерата струва 6 евро за възрастен, като и тук има фамилни и др. билети с отстъпки.
В пещерата не ставаше за снимки (поне за моите умения), затова опитах само с телефона и показвам три, колкото да не е без хич.

И тъй като от моите снимки не може да се добие много представа за мястото, показвам и малко от нета.

Входа към атракцията

Вътре прави впечатление, че домакините са обърнали особено внимание на осветлението, което съдава у посетителя усещане, че се намира в приказка. Някои от туристите бяха с чадъри, което съвсем не е лишено от смисъл, особено в близост до самия водопад. Ето и няколко по-качествени снимки от вътрешността.

Разбира се, в този пек и дума не стана да се катерим до горната площадка, затова се върнахме на паркинга и поехме към следващия обект за посещение - прочутото езеро Гарда.

**zippel** · 27-04-21, 08:43

ЛАГО ДИ ГАРДА е най-голямото езеро в Италия. Намира се между Алпите и долината на река По. Езерото има площ от 367 кв.км като размерите ну са 52/17 км. Най-голямата му дълбочина е 346 м. По езерото има множество фериботни линии, които свързват срещуположните населени места, а туриситчески агенции предлагат най-различни варианти на обиколка.

В най-северната му част е разложен град Рива дел Гарда, в покрайнините на който се намира водопада, където бяхме преди малко.
Отидохме до паркинга в централната част при кея. Както се очакваше, нито едно свободно място.

На излизане се видя и част от централния площад.

Успяхме да наместим колата в един паркинг на етажи съвсем наблизо до площада. Вижда се на следващия кадър от лявата страна.

Не си личеше, но паркингът беше на 7 нива и го обиколихме целия докато намерим свободно място.

Отидохме до площада и седнахме да хапнем по една пица. Спомням си, че докато чакахме направих снимки, но след завръщането не можах да намеря нито една от това място. Затова показвам две от нета. Една към площада и една към езерото.

**large** · 27-04-21, 16:54

Първоначално публикуван от zippel Преглед на мнение

...Отидохме до площада и седнахме да хапнем по една пица. Спомням си, че докато чакахме направих снимки, но след завръщането не можах да намеря нито една от това място. Затова показвам две от нета. Една към площада и една към езерото.

Много увлекателни разкази.
Бих препоръчал една програма за организиране на фото колекция.
https://www.digikam.org/about/features/

Ако телефона или фотоапарата поддържат GPS и е включен по време на снимките, същите много удобно се групират на карта и е супер удобно да се намират.

Комбинация от филтри като година да речем, могат да отделят по-миналогодишната от по-по-миналогодишните разходки.
Aко пък се вкарат снимки от няколко източника, може да се види какво е снимано в същия времеви интервал, на другите устройства.

Може да се слагат и допълнителни етикети.

Само дето докато схване човек, отнема малко повече време...

**aldr** · 27-04-21, 18:55

Така и така трябва да намалиш снимките за да ги качиш във форума , тия от телефоните ги прекарай през вайбъра и той ще ти ги намали автоматично.

**zippel** · 29-04-21, 16:41

Върнахме се на паркинга и обратно към магистралата. Този път минахме през по-централни улици, което ми дава възможност да покажа няколко кадъра от Рива дел Гарда, който се оказа много приятно градче.

Малко преди магистралата се отбихме в нещо като ферма, която имаше представителен магазин за еко продукти.

Предлагаха основно вина, зехтин, сирена и захарни изделия, всичко домашно производство, но цените бяха умопомрачителни. Лимита за марково вино беше изчерпан с бутилката "Barolo", която купих в Мерано за 42 евро, а да дам още толкова за килограм сирене ми се видя неуместно, затова поразгледахме малко и толкова.

**zippel** · 06-05-21, 09:17

И отново сме на магистралата Бреннер. До крайната цел за днес имахме 20-тина километра.

А целта беше град Тренто

ТРЕНТО е център на едноимененен окръг в провинция ТРЕНТИНО-АЛТО АДИДЖЕ. Историята му не се отличава с тази на останалите населени места в региона. В последните години Тренто се налага като високо развит и организиран. Университета му се нарежда сред първите 10 в Италия. Градът досега 3 пъти е попадал в челото на годишната класация на италианските градове що се отнася до качеството на живот в тях. Населението е около 120 хиляди жители.
Като основни забележителности могат да се изтъкнат : катедралата Сан Вигилио и площада край нея Пиаца Дуомо, замъка-дворец Буонконсилио и най-вече природонаучния музей. Няколко думи за него.
МЮЗЕ е краткото наименование на Природонаучния музей в Тренто. Той е съвсем нов (открит е през 2013 г.) и се помещава в голяма сграда с модерна архитектура.
Обиконвено музеят се посещава отгоре надолу, като се започва от терасата на 5 етаж, която не е точно от тематиката на от музея, но затова пък има панорамна гледка към града и долината на река Адидже.
На по-долните етажи може да се проследи формирането и на ледниците, образуването на природните феномени вследствие ерозионни процеси, влиянието на климатичните условия на високо върху живите организми, кои са най-известните изследователи на високите върхове и какъв е бил техният инструментариум.
Един от етажите е посветен на аплийската природа. Има отделен кът за интерактивни игри за деца, както и няколко лаборатории, отворени за посетители.
На най-ниския етаж може да се види историята на живота на Земята във вормата на скелети, фосили и др.

В обратната посока ситуацията на магистралата Бреннер с нищо не се различаваше. Непрекъсната колона от камиони в дясната лента.

Изходът от магистралата бе на южния възел на Тренто.

Малко след изхода.

Още с появата на първите сгради завой надясно и след 1 минута бяхме на адреса.

След малко дойде стопанката с един FIAT Cinquecento и ни заведе до осигуреното от домакините паркомясто, което всъщност бе подземен гараж към апартамента, който даваха под наем. Направи ми впечатление доста добре използваното пространство под сградата за максимален брой гаражни клекти. Кратко клипче за илюстрация.

Апартаментът (мисля, че цената беше 140 евро) беше много хубав. Голям, чист и зареден с всичко необходимо. Настанихме се и след кратка почивка излязохме да разгледаме града. Първо отидохме до Пиацца Дуомо и катедралата Сан Вигилио.

За музея беше късно, но все пак за пълнота една снимка отвън и една отвътре

И няколко единични снимки от центъра на Тренто

Може би имах прекалени очаквания заради суперлативите, които четох за Тренто, но не ми направи особено впечатление като град, Хубав и чист като всички други в района, но нищо изключително.

С това приключи и този ден. Ето и следата.

**zippel** · 11-05-21, 17:24

Ден шести : Тренто - Палманова

Програмата на днешния ден предвиждаше да пресечем Доломитите от запад на изток. Предстоеше да видим няколко знакови места. Този път бях подготвил два варианта, като още в началото трябваше да отхвърлим единия. Дилемата бе дали да се отбием в град Болцано или да се качим на Мармолада. Имаше и трети вариант - да отпаднат и двете атракции поради доста дългия маршрут. Отчитайки, че точно този вариант е най-вероятния, реших, че ако прескочим Болцано, което е в началото, ще имаме повече запас от време в случай на нужда.
Малка обиколка из улиците на Тренто на излизане

и отново сме на Бреннер, пак в посока север.

Предстояха 50-тина км до Болцано, където трябваше да напуснем магистралата и да тръгнем на изток. Въпреки, че избрахме варианта да не спираме в Болцано, той е един от големите градове в региона и е редно да му отделя няколко думи

БОЛЦАНО (на немски БОЦЕН) е окръжен град, намиращ в най-северната част на Италия в провинция ЮЖЕН ТИРОЛ. По големина е сходен с Удине (105 хил.) Почти цялата територия на окръга се намира в Доломитите, като града е разположен в по-ниската им част. През 2009 г. Болцано е обявен за Алпийски град на годината, а през 2014 г. за най-добър за живеене град в Италия.
Някои от основните забележителности :
- Кадералата в Болцано, строена през 12-14 век в готически стил
- площад ВАЛТЕР
- улица Вия Портичи, старинна 300-метрова улица, изпълнена с бутикови магазини.
- Францисканската и Доминиканската църкви
- няколко замъка
- стара крепост, преобразувана в планински музей, част от музейния комплекс известен като МММ Музей.
- Южнотиролския археологически музей, в който е изложено тялото на ЙОЦИ.

Кой е ЙОЦИ ?

През 1991 г. германски туристи намират в един глетчер в алпийския дял ЙОЦТАЛ на италианско-австрийската граница тяло на човек, замразен в глетчера. Тялото е било естествено мумифицирано и прибрано от австрийската полиция в Инсбрук. Пъроначално са мислели, че става дума за човек от близка епоха, но в моргата в Инсбрук установяват, че тялото датира от 3300-та година преди Христа. Това означава, че е на 5300 години, т.е. от бронзовата ера. Веднага се вземат мерки за запазването му, а след точно определяне на местоположението с GPS се оказва, че е било намерено на 90 м навъре на италианска територия. Човекът е кръстен ЙОЦИ на името на планинския дял, където е намерен, а италианците извършват специално мокро мумифициране и го излагат в Археологическия музей в БОЛЦАНО. Освен тялото в музея са изложени и предмети, които са принадлежали на човека - торба, копие, лък и др. Установено е, че човекът е с ръст 165 см, тегло 61 кг и е бил е на възраст около 45-46 год.

Макар и да не се отбихме в Болцано, заради пълнотата на пътеписа ще покажа някои от атракциите му. Първо катедралата и площада Валтер, на който се намира. Статуята е на един от най-известните немски поети от средновековието Валтер фон дер Фогелвайде

Виа Портичи

Замъка Мареччо

и сградата на Южнотиролския археологически музей

известен още като "Музея на Йоци". Ето го и самият Йоци

Разбира се, това е изкуствена фигура на човека според проучванията и представата как е изглеждал. Самото мумифицирано тяло също е изложено в музея, но гледката не е много приятна, затова не го покзавам.

Обява

Доломитите - една лятна алпийска приказка.

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Активност за темата