Честита Нова година съфорумници !
На всички пожелавам здраве и много безаварийни километри.
И дано този проклет вирус изчезне, че светът полудя и за обичайни пътешествия и дума не може да става. Имам в резерв още три теми от предната година, но ако нещата не се нормализират няма да има какво да споделя.
Всички досегашни мои разкази са в подфорума "Балкани" и това ми е първият в "Европа".
Пътешествието бе посветено на едно отдавнашно мое желание, чиято реализация до този момент отлагах - да посетя Алпите. Отлагах я, защото е свързана с 4 дни придвижване - два на отиване и два на връщане, което от своя страна изисква поне 9-10 дена отсъствие - нещо, което по различни причини ми беше трудно да организирам. Тази година /2018/ вече направих едно такова, описано в ТОЗИ пътепис и реших да го направя още веднъж. Избрах периода началото на август.
Тъй като Алпите са огромна планина, за район избрах една от най-красивите им части според това, което бях чел - Доломитите. Районът имаше още едно предимство - беше и най-близо до мястото, откъдето тръгвам. Малко инфо за тази част на Алпите.
ДОЛОМИТИТЕ са планински дял от Алпите, разположен в източната им част основно на територията на Италия и малка част в Австрия. Площта им е около 16 хил кв.км. Италианската част носи още името Южен Тирол. Тя е в административните граници на областите основно ТРЕНТИНО-АЛТО АДИДЖЕ и частчино ВЕНЕТО.
Смята се, че това е най-красивата планина в Италия. Поради невероятните гледки и пейзажи Доломитите са включени в списъка на ЮНЕСКО за световното природно наследство.
Както и името подсказва, основните масиви са изградени от доломит, който е седиментна карбонатна скала. По тази причина има наличие на много силно ерозирали и насечени форми, които придават на планината неповторима красота.
Върховете на Доломитите далеч не са най-високи в Алпите, но има точно 20 трихилядника. Най-високият от тях е Мармолада (3343 м).
Доломитите са много популярни сред планинарите и изобилстват от планински маршрути с различна дължина и степен на трудност. Всички маршрути са маркирани и всеки си има номер, както пътищата от републиканската пътна мрежа. Особено популярни са така наречените ВИА ФЕРРАТА, които представляват трасета с повишена трудност, като в по-трудните участъци има изградени въжени мостове, метални стълби и парапети, а някъде само стоманени въжета. Такива в Доломитите има около 20 бр.
В планината има много и добре организирани ски центрове, някои от които са световно известни : Кортина Д'Ампеццо, Мадонна ди Кампилио, Вал Гардена, Алта Бадия, Антерселва и др. Освен тях има и много други, по-малки. Навсякъде има изградени ски съоръжения и множество хотели и ресторанти. В Доломитите е обособен и един от най-големите ски региони в света. Той се казва DOLOMITI SUPER SKI и включва 12 комплекса с обща дължина на пистите 1220 км и повече от 450 съоръжения, които се ползват с карта, валидна за целия комплекс.
Ясно е, че за няколко дена не може да се обиколят целите Доломити, затова бях планирал да видим някои от основните места, в т.ч. кабинков лифт до подножието на третия по височина връх, повечето от световните курорти, рая за скиорите - Селла, няколко от най-знаковите скални групи като "Трите чими на Лаваредо", "Тофана", "Мармолада", "Кристало", "Прадат", "Пиз Бое" и др., няколко езера, както и някои от най-красивите селищни образувания като Корвара, Сапада и Арабба. За всяка от тези атракции ще има пояснение в подходящия момент.
Нашата група не сме планинари и най-голямата надморска височина, на която бях стъпвал е заслона "Леденото езеро" (2710 м). Тогава времето не позволи да отидем до Мусала. Най-високото място, на което пък колата ми бе се качвала е хижа Вихрен (1950 м).
Според плана на тази екскурзия с колата няколко пъти трябваше да бъдем на височина над 2200 м, а без нея на повече от 3200 м.
Преди да започна разказа си ще покажа един типичен пейзаж от Доломитите, за да знае читателя за какво ще става дума по-нататък.
И едно уточнение. В италианския език често се срещат двойни съгласни. Такива има и в много от имената. Аз съм възприел, че независимо от това, че имената ги пиша на български, там, където има двойна съгласна, остава така. По две причини : първо според мен имената трябва да се уважават независимо дали са на хора, населени места, реки, планини и т.н. И второ те променят мелодията на езика и доста често ако говорите с италианец и не наблегнете на това, може и да не ви разбере от първия път. Между другото двойни съгласни има и в българския език и те се произнасят като такива (племенница, постепенно, изземам). Освен това всички думи от женски род, които завършват на "т" при членуване получават двойно "т" и то се произнася като такова (възрастта, младостта, дейността и т.н.).
След това граматическо отклонение започвам разказа.
За първа междинна спирка с нощувка избрах сръбския град Ягодина. Пътят от Бургас до него бе около 650 км, основно по магистрала, но се опасявах, че на Калотина ще гъмжи от турски гастарбайтери и ще се забавим.
Преминаването на границата ни отне около 2 часа, което за началото на август не бе никак зле.
Ягодина е средно голям град за нашите разбирания - малко над 40 хиляди жители. В южната му част има търговски център с голям паркинг, аква-парк и зоологическа градина.
Благополучно пристигнахме в Ягодина, настанихме се в апартаменчето, което бях резервирал за 40 евро и излязохме. Помотахме се малко из търговския център и после отидохме на вечеря. За атракции нямаше време, пък и не беше в плана.
Голямо впечатление ми направи един билборд в центъра на града.
Знаех, че сърбите са благоразположени към руснаците, но чак пък толкова...
Седнахме в близката кръчма. В предстоящата седмица едва ли щеше да има подобна възможност, затова си поръчах едно "мешано месо".
След вечерята право в хотела. И накрая следата за деня, само от Калотина до Ягодина.
През вторя ден придвижването беше пак около 650 км, но предстоеше да минем две граници. Сръбско-хърватската ни отне точно 1 час, а Хърватско-словенската - половин. Така в късния следобяд пристигнахме в Любляна, където бях планирал втората нощувка. Отново беше апартамент, но този път цената бе 100 евро.
Апартаментът се намираше в центъра на Любляна, в стара сграда и беше доста странен. До сградата имаше нещо като двор, т.е. паркинга беше осигурен, а това за Любляна си е важно. Едната спалня беше нормална, но другата беше на междинно ниво в нещо като ниша, от която с няколко стъпала се излизаше на тераса към вътрешно каре. Освен тях имаше една голяма стая с огромна маса по средата, която не си знаеше годините. На една от стените се виждаше това :
Ако си мислите, че това е зазидана камина, много се лъжете. Бялата рамка беше от гипс, а тухлите и книгите - фототапет. Малко абстрактно, но нищо лошо.
Бях планирал да посетим Музея на илюзиите, но веднага след като се настанихме заваля яко и решихме да изчакаме спирането на дъжда. Успяхме да излезем чак на здрач, което за началото на август означава след 20:30 ч. Музеят остана за друг път, но успяхме да направим малко снимки из центъра. Една от забележителностите на централния площад Конгресни Трг - Урсулинската църква "Света Троица"
Точно в обратната посока от същото място се виждаше Люблянската крепост
Други забележителности от словенската столица съм показвал в предни пътеписи, така че няма да се повтарям. Ето и следата и от втория преход.
Написаното дотук може да се каже, че е увод. Същинската част на разказа започва с ден трети, който следва.
На всички пожелавам здраве и много безаварийни километри.
И дано този проклет вирус изчезне, че светът полудя и за обичайни пътешествия и дума не може да става. Имам в резерв още три теми от предната година, но ако нещата не се нормализират няма да има какво да споделя.
Всички досегашни мои разкази са в подфорума "Балкани" и това ми е първият в "Европа".
Пътешествието бе посветено на едно отдавнашно мое желание, чиято реализация до този момент отлагах - да посетя Алпите. Отлагах я, защото е свързана с 4 дни придвижване - два на отиване и два на връщане, което от своя страна изисква поне 9-10 дена отсъствие - нещо, което по различни причини ми беше трудно да организирам. Тази година /2018/ вече направих едно такова, описано в ТОЗИ пътепис и реших да го направя още веднъж. Избрах периода началото на август.
Тъй като Алпите са огромна планина, за район избрах една от най-красивите им части според това, което бях чел - Доломитите. Районът имаше още едно предимство - беше и най-близо до мястото, откъдето тръгвам. Малко инфо за тази част на Алпите.
ДОЛОМИТИТЕ са планински дял от Алпите, разположен в източната им част основно на територията на Италия и малка част в Австрия. Площта им е около 16 хил кв.км. Италианската част носи още името Южен Тирол. Тя е в административните граници на областите основно ТРЕНТИНО-АЛТО АДИДЖЕ и частчино ВЕНЕТО.
Смята се, че това е най-красивата планина в Италия. Поради невероятните гледки и пейзажи Доломитите са включени в списъка на ЮНЕСКО за световното природно наследство.
Както и името подсказва, основните масиви са изградени от доломит, който е седиментна карбонатна скала. По тази причина има наличие на много силно ерозирали и насечени форми, които придават на планината неповторима красота.
Върховете на Доломитите далеч не са най-високи в Алпите, но има точно 20 трихилядника. Най-високият от тях е Мармолада (3343 м).
Доломитите са много популярни сред планинарите и изобилстват от планински маршрути с различна дължина и степен на трудност. Всички маршрути са маркирани и всеки си има номер, както пътищата от републиканската пътна мрежа. Особено популярни са така наречените ВИА ФЕРРАТА, които представляват трасета с повишена трудност, като в по-трудните участъци има изградени въжени мостове, метални стълби и парапети, а някъде само стоманени въжета. Такива в Доломитите има около 20 бр.
В планината има много и добре организирани ски центрове, някои от които са световно известни : Кортина Д'Ампеццо, Мадонна ди Кампилио, Вал Гардена, Алта Бадия, Антерселва и др. Освен тях има и много други, по-малки. Навсякъде има изградени ски съоръжения и множество хотели и ресторанти. В Доломитите е обособен и един от най-големите ски региони в света. Той се казва DOLOMITI SUPER SKI и включва 12 комплекса с обща дължина на пистите 1220 км и повече от 450 съоръжения, които се ползват с карта, валидна за целия комплекс.
Ясно е, че за няколко дена не може да се обиколят целите Доломити, затова бях планирал да видим някои от основните места, в т.ч. кабинков лифт до подножието на третия по височина връх, повечето от световните курорти, рая за скиорите - Селла, няколко от най-знаковите скални групи като "Трите чими на Лаваредо", "Тофана", "Мармолада", "Кристало", "Прадат", "Пиз Бое" и др., няколко езера, както и някои от най-красивите селищни образувания като Корвара, Сапада и Арабба. За всяка от тези атракции ще има пояснение в подходящия момент.
Нашата група не сме планинари и най-голямата надморска височина, на която бях стъпвал е заслона "Леденото езеро" (2710 м). Тогава времето не позволи да отидем до Мусала. Най-високото място, на което пък колата ми бе се качвала е хижа Вихрен (1950 м).
Според плана на тази екскурзия с колата няколко пъти трябваше да бъдем на височина над 2200 м, а без нея на повече от 3200 м.
Преди да започна разказа си ще покажа един типичен пейзаж от Доломитите, за да знае читателя за какво ще става дума по-нататък.
И едно уточнение. В италианския език често се срещат двойни съгласни. Такива има и в много от имената. Аз съм възприел, че независимо от това, че имената ги пиша на български, там, където има двойна съгласна, остава така. По две причини : първо според мен имената трябва да се уважават независимо дали са на хора, населени места, реки, планини и т.н. И второ те променят мелодията на езика и доста често ако говорите с италианец и не наблегнете на това, може и да не ви разбере от първия път. Между другото двойни съгласни има и в българския език и те се произнасят като такива (племенница, постепенно, изземам). Освен това всички думи от женски род, които завършват на "т" при членуване получават двойно "т" и то се произнася като такова (възрастта, младостта, дейността и т.н.).
След това граматическо отклонение започвам разказа.
За първа междинна спирка с нощувка избрах сръбския град Ягодина. Пътят от Бургас до него бе около 650 км, основно по магистрала, но се опасявах, че на Калотина ще гъмжи от турски гастарбайтери и ще се забавим.
Преминаването на границата ни отне около 2 часа, което за началото на август не бе никак зле.
Ягодина е средно голям град за нашите разбирания - малко над 40 хиляди жители. В южната му част има търговски център с голям паркинг, аква-парк и зоологическа градина.
Благополучно пристигнахме в Ягодина, настанихме се в апартаменчето, което бях резервирал за 40 евро и излязохме. Помотахме се малко из търговския център и после отидохме на вечеря. За атракции нямаше време, пък и не беше в плана.
Голямо впечатление ми направи един билборд в центъра на града.
Знаех, че сърбите са благоразположени към руснаците, но чак пък толкова...
Седнахме в близката кръчма. В предстоящата седмица едва ли щеше да има подобна възможност, затова си поръчах едно "мешано месо".
След вечерята право в хотела. И накрая следата за деня, само от Калотина до Ягодина.
През вторя ден придвижването беше пак около 650 км, но предстоеше да минем две граници. Сръбско-хърватската ни отне точно 1 час, а Хърватско-словенската - половин. Така в късния следобяд пристигнахме в Любляна, където бях планирал втората нощувка. Отново беше апартамент, но този път цената бе 100 евро.
Апартаментът се намираше в центъра на Любляна, в стара сграда и беше доста странен. До сградата имаше нещо като двор, т.е. паркинга беше осигурен, а това за Любляна си е важно. Едната спалня беше нормална, но другата беше на междинно ниво в нещо като ниша, от която с няколко стъпала се излизаше на тераса към вътрешно каре. Освен тях имаше една голяма стая с огромна маса по средата, която не си знаеше годините. На една от стените се виждаше това :
Ако си мислите, че това е зазидана камина, много се лъжете. Бялата рамка беше от гипс, а тухлите и книгите - фототапет. Малко абстрактно, но нищо лошо.
Бях планирал да посетим Музея на илюзиите, но веднага след като се настанихме заваля яко и решихме да изчакаме спирането на дъжда. Успяхме да излезем чак на здрач, което за началото на август означава след 20:30 ч. Музеят остана за друг път, но успяхме да направим малко снимки из центъра. Една от забележителностите на централния площад Конгресни Трг - Урсулинската църква "Света Троица"
Точно в обратната посока от същото място се виждаше Люблянската крепост
Други забележителности от словенската столица съм показвал в предни пътеписи, така че няма да се повтарям. Ето и следата и от втория преход.
Написаното дотук може да се каже, че е увод. Същинската част на разказа започва с ден трети, който следва.
Коментар