Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Експедиция "Българи зад граница - Бесарабия II" - емоции и настроения !

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • Експедиция "Българи зад граница - Бесарабия II" - емоции и настроения !

    Да си призная честно , тръгнах за тази експедиция, на инат на Горби !
    Имахме един спор за знамената, ама аз как да кажа, когато не съм участник ?



    И така в един хубав ден, вместо да отпраша в слънчева Гърция с гадже под мишница, с плавници , шнорхел и новозакупения
    водоустойчив скафандър за фотоапарата, аз отекох, към дъждовния север, чудейки се за N-ти път, как може да съм такъв инат.



    Предчувствията ми бяха кошмарни, като се започне от нелюбезната и високомерна Румъния,



    та се стигне до Угрюмая Украйна. Имах усещането, че отивам в "Зоната" от филма Сталкер, на Тарковски, по братя Стругацки.
    Очевидно, не само аз ...



    Още от границата се почна, Чейндж Леи, щото румънците режат глави на ферибота, ако нямаш леи.



    То пък един ферибот, гИмия, залепена за два варела.



    И разбира се екипажа - Истински Арийци, както се казваше в един филм за Щирлиц.



    И докато аз снимам , установих, че един " ариец " люпи семки и плюе обелките право в отворения джам на Мицубишито ми, за да не цапа
    реката ) Освен това лакомо оглежда лаптопа, окачен на задната седалка, но на повече от една ръка разстояние, уви . Мъка, мъка.



    Преди нас очевидно бяха превозвали кентаври, щото цялата палуба бе доволно застлана с конски фъшкии, и излъчваше съответният аромат.
    Никакъв шанс за моя Фаренхайт, на Кристиян Диор, нито пък за обувките ми Бата.



    Отчаян се захлупих в колата, опнах задната седалка и заспах.
    По късно се оказа, че двама от наЩе останали на отсрещния бряг .
    Или четирима ?



    Всъщност Тримата и Румбата.
    Въпреки детайлните изчисления, румъните ги врътнали с 20 леи.
    Фериботът струва 25 леи на кола / дели са на 4 за Евро /, но и винетките отнеха пари, така че в суматохата, ние гратис, а те изоставени.
    Въобще тези национални валутки, хранят хиляди дребни шмекери, от двете страни на границата,
    че и митничарчта, граничарчета, ченгенца )



    Източна Румъния, поначало е плоска, като мозъка на Добруджанска токачка. Нашир и надлъж, все нищо .
    Скука... и промишлени пейзажи.



    Веднага се пресягам и забивам едно тежко Индъстриал Траш CD в ехидната уста на уредбата. И се разпъват едни жици...



    За тези които не знаят, Траш Метъл е музикално направление в Хард рока.



    Траш метъл групата, издава стържещи звуци и някакво смразяващо кръвта хрипене. Състои се от трима, които не могат да свирят и един,
    който не може да пее .



    Та и румъните така , искат, ала не могат !



    Подтискащото впечатление, се оправя от една бензиностанция на OMV, островче цивилизация сред тази " Война на Световете ".



    Маркетинговата стратегия на OMV, се гради върху чистите тоалетни, и не до там чистите горива. Така и така, жената определя,
    къде ще спре автомобила. Защо пък и да не се зареди.
    Ние се възползваме и от двете екстри. Може да се каже, че румънците са далеч пред нас, и в двете направления ...
    Картите Виза електрон - работят !
    Следващият град Галац е... като нашенски.





    Блестящи билбордове...и мижава действителност.
    / тук се очаква минорен акомп на Стефан, за Европа ? /



    И пак технотранс до границата



    Децата обаче са щастливи при всяка обстановка !!!



    Следва продължение !
    Последно редактирано от Nik Nikolov; 02-10-08, 15:58.
    Не ми пука за лака , а за пропуснатите приключения ))

  • #2
    До: Другата България II - емоции и настроения !

    пак аз виновен...

    самоо лека забележка, за протокола... Не е Другата България II, а Експедиции до Другата България - Бесарабия II..... Щото ще има Експедиции... - Банат I, Малая Перещепина I, Крим I, Косово I и т.н.... На този и съседния континент където има българи ще им отидем на гости... Планът е да обългарим всички които се поддават още на обългаряване и да им занесем частица пръст от Малая Перещчепина...

    Коментар


    • #3
      До: Другата България II - емоции и настроения !

      иначе клеча тука, чакам продължение....

      Коментар


      • #4
        До: Другата България II - емоции и настроения !

        Първоначално публикуван от горби Преглед на мнение
        иначе клеча тука, чакам продължение....
        И аз и аз

        Коментар


        • #5
          До: Другата България II - емоции и настроения !

          Страхотно начало!Чакаме продължението!
          Женя Вълчанова 0888272565

          Коментар


          • #6
            До: Другата България II - емоции и настроения !

            Ако предположим, че целият път е 1000 километра, то от тези 1000 километра 800 метра се намират в държавицата Молдова. 0,8 километра между Румъния и Украйна.
            Да не сбъркате да си помислите обаче, че има упростен пропускателен режим. Нищо подобно. Има си две КПП - та, между които има пряка видимост. Тоест от едното КПП се вижда другото, както и движението на автомобилите меду тях.
            Обаче ви спукват от процедури. И ако си позволите комична забележка , става лошо. Проверяват ви на влизане , както и на излизане от държавата.
            Така че сериозно, си плащате една камара такси, около 25 леи, и ви изнудват за подкупи, посредством големи опашки, заблуди и откровенни лъжи.
            Целият този ужас се разиграва на фона на огромните метални заграждения, разделяли бившия Съветски съюз от околния свят, както и хитроумните капани за залавяне на диверсанти.
            Сякаш някакви скелети от полегнали метални мастодонти, са мостовете и телищата. За съжаление снимането е абсолютно забранено. Колкото по жалки са правителствата, толкова по категорични са забраните.
            Разбира се публикувам това , с изричната уговорка, че отразява моите впечатления и наблюдения, без да ангажира никой друг.
            Искам да предам максимално точно хронологията на настроенията които ме обхващаха.
            Боже с какво замених Гърция !
            Не ми пука за лака , а за пропуснатите приключения ))

            Коментар


            • #7
              До: Другата България II - емоции и настроения !

              Продължение.

              След не дотам кратки гранични процедури, един по един се изчакваме на територията на Украйна.
              Украинската митница пропуска горе долу, по една кола на 20 минути. Има 3 проверки; Автомобилна инспекция, Митническа проверка
              и Паспортна проверка.
              Процедурите са строги, служителите изискват респект и уважение. Даже и не ми хрумва да извадя фотоапарата.
              На границата се забелязват странни уреди. Има скеле, за оглеждане покривите на автомобилите, катерушки за покрива на автобусите,
              канал за оглед от долу и други смразяващи кръвта приспособления от времето на Инквизициите.
              Огромни прожектори осветяват всичко и внушават на човек усещане за нищожественост, по сравнение с Институцията.
              Разтреперани и омаловажени, ние се изшмулваме поединично като хлебарки, до заветната територия зад бариерата.
              Там се намира заведение с вид на квартална поликлиника, върху което се мъдри гордият надпис " Открiлiсь ".
              Заведението не работи. Очевидно " Открiлiсь ама и закрiлiсь ", поради стопанска несъстоятелност.
              Алъш - веришът по границата замира, дали не е във връзка с европейските предприсъединителни процедури ?
              С митничарите се гледаме с взаимно тихо съжаление, те защото се учудват на такива балъци, дето пренасят детски книжки,
              без никаква далавера, аз защото зная, че далаверката им си отива полека лека
              Събираме се и не след дълго достигаме първото гранично градче Рени.
              Какво прекрасно име, особено с ударение на края !
              Това е най високата точка срещу течението на река Дунав, до която достигат морски плавателни съдове с дълбоко газене.
              Ето защо градчето има Морска Гара, макар и да е на около 80 километра от морето.



              Тук имаме среща с председателката на Българското дружество, на която ще предадем , част от дарените учебни помагала и книги.



              По опитните колеги се занимават с разпределянето



              Докато в мен, трайно се настанява едно чувство, позабравено от студентските години . В джоба си нямам пукната пара !!!!
              Толкова необичайно и тревожно явление за един Телец
              Като се изключат 200-те евро в портфейла, 100-тачката в чорапа, за краен случай, 100-тачката в колата за още по краен,
              и последната 100-тачка Евро, прикътани за пълна излагация.
              - Ама аз нямам пари бе ХОРА!!!
              Затова моля всички да ме изчакат и припкам до първия банкомат.
              С разтреперани ръце и примряло сърчице плъзвам картата в желязното му ухо, и започвам да гадая, като пред гадже :
              - Ще даде...., Няма да даде.
              След известен размисъл и мълвене с устни, банкоматът ми се изплезва с 1300 гривни. Да не си помислихте, че е някой Пънкар
              Банкомат с пиърсинг на устата?
              Не просто - Дава....13 новички купюри по 100 Гривни всяка.
              Докато разсъждавам защо повечето неща в тази старана, носят женски имена, градовете Рени, Одеса, валутата Гривни и дали
              всички женски Дават, разбирам, че Гривень, бил в мъжки род.
              Жалко, аз си мислех, че съм попаднал в заветната страна на колегата Жоро Хаджиев, дето аргонавтите на Златното Руно я търсиха
              в Стара Загора напролет )).
              Та 1300 гривни, равнозначни на 100 Евро, потъват в " меката тъмнина " на портфейла ми, и аз вече съм спокоен.
              Скоро ще ги превърна в " мека топлина " - каквото и да значи това според TV рекламите
              Щастливи и доволни се отправяме на официалната част, а именно да пием чай, или кафе.



              Чаят е истински, кафето Нес, а аз съм в групата на самопрецакалите се. Хитрата сврака Николайка ...


              Made by 3pict
              Всички официални зали в света си приличат.


              Made by 3pict
              Официалните срещи също. Разговорът се затяга, а краят му се не види. Колегите за забили мълчалив поглед в масата,
              като виновни ученички в АГ болница. Навън се смрачава.
              Тръгваме си и веднага ни спира полиция, на изхода на града. Ние обаче сме усвоили защитната тактика на
              турските гастарбайтъри и спираме всички. Виждайки знаменцата на Румбата, полицаите се притесняват нещо и ни пускат по-живо
              по-здраво.



              Насочваме се към Болград, където имаме запазен хотел. Движението е в красива езерна местност, и аз си обещавам, че на връщане ще
              спра да поснимам !!



              Пътьом навестяваме родителите на Райна, които тутакси ни слагат на масата и започват да принасят, най вкусновати гозби.
              Разговаряме за различни неща, аз умело подпитвам и разбирам, че в Украйна има сериозен законодателен хаос, около земите и имотите.
              Хем има мораториум, хем държавата може да продава, хем и общините могат да стопират сделките, и обратното, а пък всичките
              документи заедно нищо не означават.
              Друго което научавам от майката на Райна е , че всяко село си има един забогатял човек - големец.
              Но този от тяхното село , не се грижел много за селото, бил го позабравил, а не като едно друго село, дето големецът
              много се грижел и газ им прокарал даже, но все пак било по добре от съседното, защото техният човек - съвсем ги зарязал.
              Описвам всички тези неща съвсем съзнателно за да разберете при какви условия е оцеляал българският дух у тези хора,
              като зелена тревица между павета.
              То Батюшкиното мислене ли не им е втълпявано от Руската империя в началото на 20 ти век, то румънци ли не са ги задължавали
              да говорят само на румънски, преди Втората Световна Война, то Сталин ли не им е организирал глад и разстрели през 1946, след
              победата, та отмъщението на Хрушчов е пълзяло по земите им във вид на четириколесни буболечкави " Запорожци ЗАЗ ",
              през безБрежневските алкохолни невежества, та чак до сегашните Оранжеви вълни на критическата възраст при Блондинките
              Но все пак са съхранили духа и народността си.
              Хвала.


              Следва продължение.
              Последно редактирано от Nik Nikolov; 08-10-08, 16:39.
              Не ми пука за лака , а за пропуснатите приключения ))

              Коментар


              • #8
                До: Другата България II - емоции и настроения !

                БОЛГРАД.
                Пристигаме в този етнически български град късно вечерта и удивено разговаряме с администраторката на хотела на български.
                Поне за мен, учудването беше голямо. Тя говори, някакъв архаичен според мен български език, но се разбираме чудесно.
                Имаме резервация за три дни, и аз запленен предлагам да си платим всички нощувки.
                Тук обаче тя прави класическа бизнес грешка, като заявява, че е по добре да плащаме вечер за вечер.
                По късно се разбира, че цените за нощувка са най различни, моята стая е най евтина, а тази на Горби - най скъпа.
                Аз се чуствам прецакан, защото Горби ще е в по луксозна стая, и започвам да задавам въпроси, защо така, па защо онака.
                В крайна сметка администараторката казва , че стаите са еднакви. А защо цените са различни, обяснение...няма.
                Втора бизнес грешка !
                Честно казано, условията в хотела са еднакво лоши.
                Но аз съм талкова впечатлен от хората, населяващи Болград, и техните постижения, от Храма и от Гимназията,
                тъй щото не мога да кажа лоша дума за града. Все пак тези българи са оцелявали не благодарение на, а ... въпреки !
                След като намираме место за подслон, решаваме да се почерпим естествено и слизаме в близкото барче.
                Вътре младежта се весели скромно, момичетата се надуват на няколко маси, без да забелязват никого, а младежите се подхилкват
                и ги закачат от съседните места. Типична вечеринка на добри деца от 70 те години на миналия век.
                Отивам на бара и заговарям на български. Момичетата ме разбират. За мой резил, започвам да разпитвам за уиски, но на 10 тата
                секунда от разговора се усещам че ставам за смях и бързо си поръчвам бутилка водка и портокалов сок. Водката е прекрасна,
                мека и пивка. Пил съм доста водки Абсолют, Данска, Собиески, Смирнофф но такава прелест, не съм вкусвал.
                В Джорджов стил ще заявя - Моята нова любима се наричаше Перфект.
                Румбата и Горби си поръчали коняк, и той много хубав. Попихме попихме, па си легнахме, без ексцесии.
                На сутринта, се опитвам да продължа, колективното поетично творчество по радиостанциите, останало като добра традиция от събора.
                Както си спомнят някои след една кошмарно алкохолна нощ, в ранното Белоградчишко утро се опитвахме по радиостанциите
                да сътворим колективен поетичен бисер наречен.
                ОДА ЗА ТОПЛАТА ВОДА
                За жалост беше много рано сутринта 8.00 часа, и повечето от колегите жадуваха за чаша студена такава.
                Да не говорим за Веско, които приклчи вечерта около сутринта
                Тогава патетичната апликация, не се получи.
                И в Болград не се получи! Някои нямали топла вода )


                Made by 3pict
                Вземаме решение, че няма да спим повече в този хотел !
                Аз се съгласявам с общото решение, макар че имах някои амбиции към администраторката.
                И започва деловата част на деня. В 10 часа , трябва да сме в гимназията в село Чийшия. Очаквам селска гимназия с развлечени
                сополиви пънкарчета от класическия републикански мащаб.
                Пристигаме :



                Спретнатата току що боядисана сграда, обърква тотално представите ми.



                Всичко е абсолютно чисто и подреденичко.
                Градинките прекопани и с цветя, двора чист, учениците с униформи



                ученичките също



                всички с усмихнати физиономии. Млади хора убедени в бъдещето си.
                И да не си помислите , че не са българи ???
                Българи са си отвсякъде. В средата на русоглава Украйна, вижте тези кукли.


                Made by 3pict
                Или пък тез Юнаци



                Няма никакво съмнение, за произхода и етноса .
                Като си помисля само, че за обучението на сина си в подобен колеж, в Англия / разположен в село на 120 километра от Лондон /,
                мои познати плашат 30 000 паунда за учебна година, ... и ми хрумва съмнение, ...тия са се подготвили специално за случая.
                Не може да е истина това, което виждат очите ми!
                Ето тук хитрата сврака Николайка се е нахилила ехидно, долавяйки измамата.


                Made by 3pict
                Да, ама Не !
                При последващите запознанства със заместник директорката



                И ръководството на училището



                хората любезно се извиняват, за отсъствието на директорката, защото не сме се обадили предварително. Просто денят е Събота,
                горните класове учат в Събота, по решение на училищното настоятелство, и директорката е заминала на посещение
                до гроба на хан Кубрат - организационно мероприятие !
                Влизам в училището и направо съм слисан; Чистота, като в Аптека.



                Ама моля Ви се, само вижте сините завески. По первазите на прозорците няма никакъв прах.
                Вътре в класните стаи.



                Разбирате ли за какво става дума ?
                Масите и пейките са стари но перфектно лакирани и чисти.
                Ами коридора ???



                Нямам думи



                Тук се появява и нашата делегация. Оказва се че носим скъпи подаръци, за които аз въобще не съм знаел.
                Подаръците са от името на форума, но главна заслуга за набавянето им имат Румбата, Веско и Горби .



                Колегите, добре са избрали, хубави неща, за това прекрасно училище.
                Изпитвам гордост и малко смущение, че въобще не съм взел участие в тази благотворителна акция, а съм убеден всячески,
                че си заслужава !





                В прекрасно оборудвания компютърен кабинет Тримата решава да си припомни ученическите години.



                По късно, към него се присъединява и Недялко.



                По времето на Недялко, чиновете бяка по широчки ..май ?
                Тримата нещо, не е убеден. )

                Тримата се оказва изключителен медиатор, между нас / дъртофелници изкуфелници / и младото поколение българи.



                Заформят се дружески разговори по интереси.



                Интернета е през телефонен модем и не може да зарежда снимки от нашия сайт.



                Като вижда красивите момичета Медиаторът се смущава и започва да пелтечи : ax /квадрат/ + bx + c = 0



                По късно насаме въздъхва - Коренно ще си преразгледам мнението за дългите крака !!
                Ех, младост, младост !
                През това време други в директорския кабинет.



                Топло слънчево, истински Вивариум
                Това беше майтап ! Сега сериозно.
                Всъщност, заместник директорката разказава историята на училището, както и тече обсъждане на дисциплината и порядките.
                Нашите ученички не са в голям възторг, май от тази строгост.
                Всищност, когато става дума за женската душа, можем само да гадаем ....



                Учителската стая. Всяко дете има индивидуално досие, в която се записва всичко, за ученика.



                Попълването отнема часове на учителките, но те не мрънкат.
                Библиотеката.



                Учебниците на децата.



                Междучасие



                По нататък обзети от патетични чувства, изпълняваме основните композиции от времето на статуята.



                и



                Аз като хитрец Телец, през цялото време подпитвам от къде идат парите, за това съвършенство ?
                Защото , нека не си правим илюзии, за всичко това се искат солидни средства.
                Най- голямата част от парите, идват от украинското правителство, по линия на държавно финансиране на учебните заведения.
                Българските гимназии в Украйна са едни от най силните, редовно печелят олимпиади и съревнования.
                Децата са умни, работливи, старателни и дисциплинирани. Ето защо и финансирането на тези училища е
                по сериозно. На второ място е училищното настоятелство, второ, но почти изравнено с първото.
                От къде мислите че са тези компютри ? Организациите на българите в Украйна също дава солидни средства.
                На всичките ми опити, да попитам, от България идва ли нещо, любезните домакини сменят темата.
                Тук съм изправен пред дилема, дали веднага да споделя всичко което научих за тези Българи и борбата им за запазване
                на род и език, или да го споделям с Вас, малко по малко, както го научих аз. Избирам вторият начин, последвайте недоверчивата
                ми същност, във всички съмнения и неверия, за да се убедите сами, за какво велико нещо става дума.


                Made by 3pict

                Следва продължение.
                Последно редактирано от Nik Nikolov; 09-10-08, 12:18.
                Не ми пука за лака , а за пропуснатите приключения ))

                Коментар


                • #9
                  До: Другата България II - емоции и настроения !

                  Гледам, чета, опитвам се да проумявам, но само долавям... Ник, очаквам продължението. Не мога и не трябва да казвам каквото и да е. Идеята е голяма- и най-ценното е, че не е пълна с излишен идеализъм. Просто правите неща, за обикновени хора, българи. Хвала!
                  Последно редактирано от kanela; 09-10-08, 11:54.

                  Коментар


                  • #10
                    До: Другата България II - емоции и настроения !

                    Първоначално публикуван от Nik Nikolov Преглед на мнение
                    Аз като хитрец Телец, през цялото време подпитвам от къде идат парите, за това съвършенство ?
                    Защото , нека не си правим илюзии, за всичко това се искат солидни средства.
                    Най- голямата част от парите, идват от украинското правителство, по линия на държавно финансиране на учебните заведения.
                    Българските гимназии в Украйна са едни от най силните, редовно печелят олимпиади и съревнования.
                    Децата са умни, работливи, старателни и дисциплинирани. Ето защо и финансирането на тези училища е
                    по сериозно. На второ място е училищното настоятелство, второ, но почти изравнено с първото.
                    От къде мислите че са тези компютри ? Организациите на българите в Украйна също дава солидни средства.
                    На всичките ми опити, да попитам, от България идва ли нещо, любезните домакини сменят темата.
                    Ъъъ... Искам да допълня нещо, защото явно са пропуснали да споменат пред теб едно от перата, което предполагам, че се брои за част от училищното настоятелство. Всеки човек от селото е дарил по малко от земята си на училището, от което в крайна сметка са се получили няколко акра. Тази земя я обработват самите ученици и точно с тези пари е извършено например последното боядисване на чиновете и стените, което толкова те е впечатлило.
                    Последно редактирано от Тодор (Zaarin); 09-10-08, 15:30.
                    Грамотността е прозорец към интелекта, ако човек не може да усвои дори майчиния си език, то потенциала му за нещо повече е под въпрос.

                    Коментар


                    • #11
                      До: Другата България II - емоции и настроения !

                      Първоначално публикуван от Тодор (Zaarin) Преглед на мнение
                      Ъъъ... Искам да допълня нещо, защото явно са пропуснали да споменат пред теб едно от перата, което предполагам, че се брои за част от училищното настоятелство. Всеки човек от селото е дарил по малко земята си на училището, от което в крайна сметка са се получили няколко акра. Тази земя я обработват самите ученици и точно с тези пари е извършено например последното боядисване на чиновете и стените, което толкова те е впечатлило.
                      Ние това го разбрахме първият път (когато ходихме ) от директорката Ник няма от каде да го знае

                      Коментар


                      • #12
                        До: Другата България II - емоции и настроения !

                        Приятели, не знам къде точно и как да изразя възхищението от това, което сте направили и продължавате да правите.
                        Горд съм, че имах честта да се запозная с повечето от вас.
                        Ще бъда щастлив, ако намеря време и аз да се включа по-нататък.

                        Не знам дали четящите и пишещите в този форум си дават сметката, как чрез вас, приятели, ставаме свидетели на новото БЪЛГАРСКО ВЪЗРАЖАНЕ.

                        Когато хора, надмогнали борбата за насъщният правят нещо за българщината... и то по най-добрия начин.

                        Свалям ви шапка!

                        Моят дом е и ваш.
                        Най-елементарното правило за употреба на пълния член е да го слагаш отзад на извършителя на действието!

                        Коментар


                        • #13
                          До: Другата България II - емоции и настроения !

                          Първоначално публикуван от Nik Nikolov Преглед на мнение


                          То Батюшкиното мислене ли не им е втълпявано от Руската империя в началото на 20 ти век, то румънци ли не са ги задължавали
                          да говорят само на румънски, преди Втората Световна Война, то Сталин ли не им е организирал глад и разстрели през 1946, след
                          победата, та отмъщението на Хрушчов е пълзяло по земите им във вид на четириколесни буболечкави " Запорожци ЗАЗ ",
                          през безБрежневските алкохолни невежества, та чак до сегашните Оранжеви вълни на критическата възраст при Блондинките
                          Но все пак са съхранили духа и народността си.
                          Хвала.


                          Следва продължение.
                          Ники! Това ще го науча наизуст и ще го цитирам, когато трябва д све думи да обясня за какво става дума!!!

                          Коментар


                          • #14
                            До: Другата България II - емоции и настроения !

                            Продължение.
                            Мога да нарека тази глава :

                            - Пит Стоп в Разораната Целина -

                            На излизане от селото, достигаме първото кръстовище.
                            Също както в Монте Карло пред нас е етапа " Автобусната спирка ".
                            Този мавзолей, образец " Сталинистки Барок ", вероятно е строен, накъде до 1953 година на миналия век. Опитвам се да пресъздам
                            цялото подтискащо впечатление на тези остатъци от "победилия социализъм". Не знам как биха го тълкували Военните специалисти,
                            но според мен с едно допустимо количество пясъчни чували, тази автобусна спирка би се превърнала в перфектна огнева точка.
                            Представяте ли си как в мразовитите тоталитарни нощи, вятърът е свирил сред тези колонади, между амбразурите?



                            Търсим пътя за Одеса ? Спомням си една песен на Вили Кавалджиев - " Отляво ли, отдясно ли ? "
                            След кратко колебание, поемаме по сигнала на GPS a.



                            Пътят се вие пред нас.



                            Понеже земният ни път тотално се обърква, започвам да гледам в небето. А украинското небе е невероятно.



                            Сякаш милионите украинци, измрели от глад по време на болшевисткия терор, не са си отишли, от тоя свят, а гледат от небето
                            с тъжни и гладни очи, своята многострадална земя и чакат някой да ги освободи, че да литнат нагоре като балончета.



                            Толкова съм поразен от дълбочината и прозрачноста на това небе, че си спомням позабравени стихове:



                            Далече,
                            бели облаци ветруват.
                            Като армада славни галеони
                            едреят и платната си издуват
                            и вятърът насам ги гони
                            - вече.



                            Пътят става все по тесен и постепенно преминава в макадам. Защо ли ми е познато , това загубване по GPS.
                            Преследва ме едно турско ДеЖаВу ))



                            Някак си не ми се вярва, това да е пътят към Одеса.
                            По - нататък установяваме прагматичната навигационна теорема.



                            А тя гласи : Колкото GPS-си, толкова пътища !!!

                            Поемаме през пустошта с 80 километра в час.



                            По едно време прихваме да се кикотим в Радиостанциите и спираме в степта. Може би става дума за Пиш пауза, може би за
                            Пит стоп, кой да ти каже ?



                            Накъде ли е Одеса ?




                            Да се ориентираме по сенките. Как беше, ако е 2 часа следобяд, а слънцето показва ...часовниковата стрелка, тоо малката сестра е Север.



                            Дали да не разпратим скороходци, като в приказките ...?



                            Или съгледвачи, по най високите точки ?



                            Или тръбачи ?



                            Ааа... може и заклинания да помогнат.



                            В крайна сметка всичко зависи от гледната точка. Нали си спомняте оня въпрос с чашата - Наполовина пълна, или наполовина празна ?
                            Е, какво ще кажете за това дърво ?



                            Абе карай да върви ! Каквито и шутове да сме, важно е настроението да е весело.



                            Потегляме отново, с решение да се вливаме в по големите пътища.
                            GPS те да се омотаят с ТИКСО !!!





                            Гледайте го Горби ! Съвсем изкрейзи ! Пахать начал . )



                            Я, деренце с кал ! )



                            Леки елементи на Offroad !



                            Успешно преодоляни. )





                            Един път
                            един Път
                            тръгна на път.
                            Би Пътя път,
                            би Пътя път
                            и накрая
                            си стигна до края !
                            И излезе ...на кръстопът.

                            Марко Ганчев.



                            Ето и големия брат на наШто малко пътче.


                            Най после на големия път за Одеса .



                            Следва продължение...
                            Последно редактирано от Nik Nikolov; 10-10-08, 00:53.
                            Не ми пука за лака , а за пропуснатите приключения ))

                            Коментар


                            • #15
                              До: Другата България II - емоции и настроения !

                              Браво!
                              Да го пропътува всеки може, но да го напише както, Ник с небрежния хашлашко-философски блясък - комай - никой!

                              А като гледам последната снимка, не вярвам че земята е кръгла! Хоризонтът е абсолютно плосък!

                              Чакам нетърпеливо развитието.

                              Коментар

                              Активност за темата

                              Свий

                              В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                              Най-много потребители онлайн 7,747 в 09:48 на 20-03-21.

                              Зареждам...
                              X