Да си призная честно , тръгнах за тази експедиция, на инат на Горби !
Имахме един спор за знамената, ама аз как да кажа, когато не съм участник ?
И така в един хубав ден, вместо да отпраша в слънчева Гърция с гадже под мишница, с плавници , шнорхел и новозакупения
водоустойчив скафандър за фотоапарата, аз отекох, към дъждовния север, чудейки се за N-ти път, как може да съм такъв инат.
Предчувствията ми бяха кошмарни, като се започне от нелюбезната и високомерна Румъния,
та се стигне до Угрюмая Украйна. Имах усещането, че отивам в "Зоната" от филма Сталкер, на Тарковски, по братя Стругацки.
Очевидно, не само аз ...
Още от границата се почна, Чейндж Леи, щото румънците режат глави на ферибота, ако нямаш леи.
То пък един ферибот, гИмия, залепена за два варела.
И разбира се екипажа - Истински Арийци, както се казваше в един филм за Щирлиц.
И докато аз снимам , установих, че един " ариец " люпи семки и плюе обелките право в отворения джам на Мицубишито ми, за да не цапа
реката ) Освен това лакомо оглежда лаптопа, окачен на задната седалка, но на повече от една ръка разстояние, уви . Мъка, мъка.
Преди нас очевидно бяха превозвали кентаври, щото цялата палуба бе доволно застлана с конски фъшкии, и излъчваше съответният аромат.
Никакъв шанс за моя Фаренхайт, на Кристиян Диор, нито пък за обувките ми Бата.
Отчаян се захлупих в колата, опнах задната седалка и заспах.
По късно се оказа, че двама от наЩе останали на отсрещния бряг .
Или четирима ?
Всъщност Тримата и Румбата.
Въпреки детайлните изчисления, румъните ги врътнали с 20 леи.
Фериботът струва 25 леи на кола / дели са на 4 за Евро /, но и винетките отнеха пари, така че в суматохата, ние гратис, а те изоставени.
Въобще тези национални валутки, хранят хиляди дребни шмекери, от двете страни на границата,
че и митничарчта, граничарчета, ченгенца )
Източна Румъния, поначало е плоска, като мозъка на Добруджанска токачка. Нашир и надлъж, все нищо .
Скука... и промишлени пейзажи.
Веднага се пресягам и забивам едно тежко Индъстриал Траш CD в ехидната уста на уредбата. И се разпъват едни жици...
За тези които не знаят, Траш Метъл е музикално направление в Хард рока.
Траш метъл групата, издава стържещи звуци и някакво смразяващо кръвта хрипене. Състои се от трима, които не могат да свирят и един,
който не може да пее .
Та и румъните така , искат, ала не могат !
Подтискащото впечатление, се оправя от една бензиностанция на OMV, островче цивилизация сред тази " Война на Световете ".
Маркетинговата стратегия на OMV, се гради върху чистите тоалетни, и не до там чистите горива. Така и така, жената определя,
къде ще спре автомобила. Защо пък и да не се зареди.
Ние се възползваме и от двете екстри. Може да се каже, че румънците са далеч пред нас, и в двете направления ...
Картите Виза електрон - работят !
Следващият град Галац е... като нашенски.
Блестящи билбордове...и мижава действителност.
/ тук се очаква минорен акомп на Стефан, за Европа ? /
И пак технотранс до границата
Децата обаче са щастливи при всяка обстановка !!!
Следва продължение !
Имахме един спор за знамената, ама аз как да кажа, когато не съм участник ?
И така в един хубав ден, вместо да отпраша в слънчева Гърция с гадже под мишница, с плавници , шнорхел и новозакупения
водоустойчив скафандър за фотоапарата, аз отекох, към дъждовния север, чудейки се за N-ти път, как може да съм такъв инат.
Предчувствията ми бяха кошмарни, като се започне от нелюбезната и високомерна Румъния,
та се стигне до Угрюмая Украйна. Имах усещането, че отивам в "Зоната" от филма Сталкер, на Тарковски, по братя Стругацки.
Очевидно, не само аз ...
Още от границата се почна, Чейндж Леи, щото румънците режат глави на ферибота, ако нямаш леи.
То пък един ферибот, гИмия, залепена за два варела.
И разбира се екипажа - Истински Арийци, както се казваше в един филм за Щирлиц.
И докато аз снимам , установих, че един " ариец " люпи семки и плюе обелките право в отворения джам на Мицубишито ми, за да не цапа
реката ) Освен това лакомо оглежда лаптопа, окачен на задната седалка, но на повече от една ръка разстояние, уви . Мъка, мъка.
Преди нас очевидно бяха превозвали кентаври, щото цялата палуба бе доволно застлана с конски фъшкии, и излъчваше съответният аромат.
Никакъв шанс за моя Фаренхайт, на Кристиян Диор, нито пък за обувките ми Бата.
Отчаян се захлупих в колата, опнах задната седалка и заспах.
По късно се оказа, че двама от наЩе останали на отсрещния бряг .
Или четирима ?
Всъщност Тримата и Румбата.
Въпреки детайлните изчисления, румъните ги врътнали с 20 леи.
Фериботът струва 25 леи на кола / дели са на 4 за Евро /, но и винетките отнеха пари, така че в суматохата, ние гратис, а те изоставени.
Въобще тези национални валутки, хранят хиляди дребни шмекери, от двете страни на границата,
че и митничарчта, граничарчета, ченгенца )
Източна Румъния, поначало е плоска, като мозъка на Добруджанска токачка. Нашир и надлъж, все нищо .
Скука... и промишлени пейзажи.
Веднага се пресягам и забивам едно тежко Индъстриал Траш CD в ехидната уста на уредбата. И се разпъват едни жици...
За тези които не знаят, Траш Метъл е музикално направление в Хард рока.
Траш метъл групата, издава стържещи звуци и някакво смразяващо кръвта хрипене. Състои се от трима, които не могат да свирят и един,
който не може да пее .
Та и румъните така , искат, ала не могат !
Подтискащото впечатление, се оправя от една бензиностанция на OMV, островче цивилизация сред тази " Война на Световете ".
Маркетинговата стратегия на OMV, се гради върху чистите тоалетни, и не до там чистите горива. Така и така, жената определя,
къде ще спре автомобила. Защо пък и да не се зареди.
Ние се възползваме и от двете екстри. Може да се каже, че румънците са далеч пред нас, и в двете направления ...
Картите Виза електрон - работят !
Следващият град Галац е... като нашенски.
Блестящи билбордове...и мижава действителност.
/ тук се очаква минорен акомп на Стефан, за Европа ? /
И пак технотранс до границата
Децата обаче са щастливи при всяка обстановка !!!
Следва продължение !
Коментар