Експедиция "Българи зад граница - Бесарабия II" - емоции и настроения !

[LadyRM]

До: Другата България II - емоции и настроения !

В най-скоро време ще организираме една среща със студенти от Бесарабия, които учат в България.
С неоценимата помощ на Райна, ще се опитаме да ги съберем, да поговорим за проблемите им, за трудностите които срещат тук.

Подкрепям напълно мнението на Горби.
Личните, неформални контакти с тези хора са в пъти по-ценни.
Формалните организации винаги са ми намирисвали на "партийщина", "номенклатурщина" и т.н. Дано не засегна някой.
И хората са първо хора, после електорат.

Rumba, и аз напълно съм съгласна с Горби, но нека погледнем на нещата от друга страна: Ако съдействаме БТР да участва в някакъв голям събор (независимо от коя точно организация направен) няма ли това да точно "за хората от стадиона"? Няма ли това поне мъъъъничко да ги приближи до съвременна България? и да мааааалко да им помогне при евентуалното им идване тук...

Проблемът е в това, че ОЩЕ ТАМ ние си изграждаме един образ на фолклорна, селска, домашна и уютна България... Изграждаме си го именно с помощта на Илия Луков и на Лили Иванова (без да искам да кажа нищо лошо за тях!)... А после като дойдем ТУК - какво да видим! -България била съвсем друга! Я! тук има рапъри и рокгрупи... И се чудим защо състудентите ни възприемат като селяни...

Нямам отговори на всички въпроси... След като 19 години съм живяла там и следващите 19 съм тук, все още нямам отговорите...
И мисля, че е малко пресиленко след 2 ходения да си правим категорични изводи...

[Георги Иванов (gorbi)]

До: Другата България II - емоции и настроения !

А, Райна - не си ме разбрала. Нямам нищо против офроуд портала или организация сформирана в него да се свърже с организаторите и да подпомогне единствената концертуваща наша рок група да се нареди до Илия Луков... дори подкрепям идеята с две ръце....
Това което исках да кажа е, че нашата експедиция, която си ровичка и върши някаква работа по неформален, директен начин е хубаво да си продължава да си върши работата точно по този начин и да не се доближава до тази или онази българска организация в чужбина, именно защото за две ходения няма как да разберем кои са читави и вършат работа и кои си създават ПР акции и си точат дивиденти от тях. Пак ще повторя - ще подпомогнем индиректно с каквото можем , даже ако трябва ще разнасяме плакати по селата и ще ги возим до стадиона.... само да сме далеч от шумните организации и празните приказки....

[LadyRM]

До: Другата България II - емоции и настроения !

А, Райна - не си ме разбрала. Нямам нищо против офроуд портала или организация сформирана в него да се свърже с организаторите и да подпомогне единствената концертуваща наша рок група да се нареди до Илия Луков... дори подкрепям идеята с две ръце....
Това което исках да кажа е, че нашата експедиция, която си ровичка и върши някаква работа по неформален, директен начин е хубаво да си продължава да си върши работата точно по този начин и да не се доближава до тази или онази българска организация в чужбина, именно защото за две ходения няма как да разберем кои са читави и вършат работа и кои си създават ПР акции и си точат дивиденти от тях. Пак ще повторя - ще подпомогнем индиректно с каквото можем , даже ако трябва ще разнасяме плакати по селата и ще ги возим до стадиона.... само да сме далеч от шумните организации и празните приказки....

Оки, Горби... Така съм 100 процента съгласна... С теб сме говорили много на тази тема. И знаеш, че другият път - с оргнизациите - съм го вървяла дълго време. Именно затова долкова запалено тръгнах по алтернативния, по вашия път. По нашия вече път. Виждам, колко многе неша могат да се направят така... И смятам, че двата начина взаимно се допълват. А аз мога да съм полезна и на едните и на другите. Така че - продължаваме!

[LadyRM]

29 октомври - Ден на бесарабските българи

Мили приятели!


Имам удоволствието и честта да ви поканя на КОНЦЕРТ, където заедно да отбележим 29 октомври - Деня на бесарабските българи.


На този ден през далечната 1838 г. е бил осветен храмът "Свето Преображение Господне" в гр. Болград, Бесарабия, построен със средствата и труда на десетки хиляди български колонисти. 100 години по-късно на 29 октомври 1938 потомци на бесарабски българи, завърнали се в освободена вече България предлагат този ден - 29 октомври да бъде отбелязван като Ден на бесарабските българи. Началото на Втората световна война не позволява тази идея да се осъществи... Това се случва пре 1989, когато Дружество за приятелство с бесарабски, таврийски и кримски българи "Родолюбец" вдъхва живот на идеята.


От тогава всяка година отбелязваме този ден- денят, в който отдаваме по4ит на предците ни, запазили българския дух далече от родината.


Знаете, че за мен всичко това наистина е много лично...


Именно затова ЛИЧНО ви каня да празнуваме заедно


Датата е 29 октомври, сряда


Началото на концерта е от 18.00 часа


Мястото е НДК, зала 11 ("Люмиер")


Очаквам ви! Елате и доведете приятели!

[maksim-dimitrov]

До: Другата България II - емоции и настроения !

)) Kolko e poznato do bolka vischko tova ))) a snimkite ot rodnite patishta i sela ))) i Odessa )) kakva nastalgia, kakvi chuvstva i kogato znam, che sled sedmitsa shte sum si vkushti ))

[Nik Nikolov]

До: Другата България II - емоции и настроения !

Няколко пъти започвам това продължение, но все не успявам да постигна желаната от мен форма на изказ.
Въпросите, с които ни изненада това пътуване, се оказаха много сериозни и значими , така че изискват адекватно описание.
Същевременно повествованието не иде да е скучно и тягостно, да не докараме някому скоропостижен менингит.
От тук на татък темата изисква респект и уважение, пред делото на великите българи преселници, а могъщите акорди на канона
трудно вдяват волна мисъл.

И така, навлизаме в село Пандаклия. Огромно българско село, минало през какво ли не. На границата между три държави
и пет великодържавни амбиции, селото се е научило да лавира, като световен шампион по ски слалом, между препятствия,
оцеляло е, запазило Българския род и език. Руското име, с което селото е преименувано през годините е Ореховка,
понастоящем се изписва като Орiхiвка.

От това село е родом Александър Малинов, завършил местната гимназия, продължил учението си в Киев, където завършва право.
След идването си в България е активен деец на Демократическата партия, той става неин водач след смъртта на Петко Каравелов
през 1903г. Малинов е начело на правителството на Демократическата партия (1908-1911), при което е обявена независимостта на
България ( 22 септември 1908г.) .

Въобще не се учудвам, че човекът провъзгласил, Независимостта на България, човекът издебнал единствено възможният равновесен
политически момент, когато великите сили в желанието за надмощие са си запушили една на друга дупките с пръсти
и не могат ни да шавнат, ни да ръкомахат - българинът Александър Малинов е родом от Пандаклия .

Леле , какви ги говоря, добре че не ме допуснаха да се изкажа, на честването.
Но си е истина де !! - Абсолютно. Тези хора, цял живот са лавирали в равновесни ситуации, дипломацията им е вродена черта.

Празненството по случай 100 години от обявяването независимостта на България, ще се състои в Гимназията , която е завършил
Александър Малинов, в село Пандаклия. Директорът ни посреща на входа.



Вратовръзката е перфектно подбрана, според случая и според ранга - веднага ми прави впечатление. Нито е много, нито е малко
- умело попадение.
Децата.







Младежите:



Официалните гости



Ние



Не зная дали споменах, но в Бесарабия, основните обществени дела се движат от жени. Забелязах този факт още от самото начало
и го подлагах на проверка неколкократно, от различни гледни точки. Според мен става дума за пренесени семейни и родови
йерархични отношения от стара България, запазени до днешни дни. Мъжете по скоро напомнят за някакви огромни и тежки " фадроми "
вътре в кабинката, на които седи жената и енергично размества управляващите лостове, а гигантскит механизъм само усилва нейните
движения, реализирайки желания и планове.
Същевременно се вижда сериозното упование, което жената възлага на силовата си половинка.
Семействата са много силно сплотени, включително децата, а в рамките на едно село са видни голямата задружност и дисциплина.

При ремонта на Болградската гимназия например, се дава трудова повинност от всички строители и фирми в града. Има си наряд и всеки
знае колко дни, и кога трябва да отработи.

Ето и директорката на Болградската гимназия в компания с две методистки от отдел образование,
които гостуват за празненствата в Пандаклия.


Среща на поколения педагози и настоятелството на селото, с ръководители на българското дружество.





Залата за празненството.



Публиката.



Официалните гости.



Нашите места.



Добре дошли.



Ритуална почерпка.



Поздравления.





Програмата.











Поглед крадешком.



Аз съм мома Пандаклийка ! Изпълнява хорът на учителките



Следва продължение.