По стъпките на Алековия Бай Ганьо - Из Европа и назад

[Валери Недялков]

5 януари-неделя.


Днес е предвидена дневна разходка на стария град. Дъжда е преминал в сняг, и вятър,
който върти снежинките. Трудно е решението дали да излезем навън или да се
поизлежаваме до обяд. Все пак дисциплината взима превес и хващаме трамвая до
Стария град.



Многобройните туристи пълнят найлоновите бусчета или файтони за
обиколка, но ние продължаваме пеша.



Достигаме главния търговски площад Ринек, от
който започват 12 улици. Все още тук стои коледната украса и се вихри коледния базар.
Снимаме катедралата Дева Мария, уникална с двете си различни кули, градската кула,
висока 70 метра, Сукенице или сградата с магазините, построена през 14-ти век.



























Дори си намирам една злота на градския площад. После ледения януарски вятър ни понася към
кралския замък Вавел който се издига на хълм край Висла.



По време на нацистката
окупация тук се заселил Ханс Франк, който изпраща много интелектуалци, професори и
евреи към близкия лагер Аушвиц.

























Река Висла.













Следва крепостта Барбакан, част от укреплението на
средновековен Краков която има кръгла форма с диаметър 24м.







Вниманието ни привлича
и страна скулптура на художника и преподавател Ян Матейко в парка наблизо.



Минаваме през Флорианската порта, главна и единствена оцеляла порта на града, зад която излагат
платната си художниците.





























Времето ни притиска, а и гладът се обажда, така че решаваме
да потърсим заведение за обяд. Напразно обикаляме дузина гостилници. Дори "Божията
кокошка" работи след 12ч на обяд. Отчаяни и премръзнали, с учтивото съдействие на
Тони достигаме един KFC и се спасяваме от бяла и гладна смърт. Така се тъпчем с бокс
менюта, че ни става тежко.

[Asteri]

Това пътуване много разведрява обстановката, тамън! И с тези новогодишни украси, направо човек може да посънува за кратко, че още е нова година и можем да започнем 2020 отново, евентуално с по-добър резултат...

[Валери Недялков]

Дай Боже да я рестартираме тази година. И най-вече да сме живи и здрави и да не катурнеме икономиката,че после лошо ни се пише.

[Валери Недялков]

До тук бяхме с ведрата обстановка.
От тук нататък става въпрос за нацистките концентрационни лагери в Освиенцим.
Така е познато това селце у нас. Всъщност се нарича - Освиецим.
Там са изградени 3 лагера на смъртта. Немското име е Аушвиц.
От най-стария няма и спомен (Аушвиц 3). На негово място е изграден парк и мемориал.
Аушвиц 1 и 2 (Биркенау) са запазени. Биркенау е бил най-мощната фабрика за индустриално унищожаване на хора.

Моля,който не се чувства готов за следващата част от пътеписа,да я пропусне!

[Валери Недялков]

Това не трябва да бъде забравено!

Прибираме се с трамвая за да вземем билетите и се товарим
на колата за следващия обект: зловещия лагер на смъртта Аушвиц.

Ще посетим лагерите Аушвиц I (оригиналният концлагер) и Аушвиц II-Биркенау (комбинация от
концентрационен и лагер за масово изтребление). 1,1 милиона души са загинали в Аушвиц за 4,5
години, повече отколкото жертвите дадени от САЩ и Англия през втората световна
война. От общо 7000 служители в лагера, само 12% са осъдени за военни престъпления.
На входа за посещение минаваме през детектор за метал и естествено ме спират и
претърсват. Причината са металните капси по обувките и токата на колана. Разглеждаме
изложбите в сградите където са живели затворниците, мястото, където е обесен първия
комендант на Аушвиц след края на войната, крематорииума, двойната ограда по която е
течал ток.

















Това е сградата на СС персонала. До нея се намира малкия крематориум на Аушвиц 1. Този лагер все пак е бил ползван повече,като затвор.















После се качваме на колата за да стигнем до Аушвиц II-Биркенау. От началото
на 1942 до края на 1944 транспортни влакове превозват евреи от цяла окупирана Европа
до газовите камери на лагера, където биват масово убивани с газа Циклон Б,
първоначално разработен да бъде използван като пестицид. Запазен е един от
вагоните, без прозорци, където хората са били натъпквани като животни. За разлика от
Аушвиц 1, който е наситен със сгради и представлява нещо като мащабен затвор, в
Биркенау можете да видите огромна жп гара, като част от нея насочва вагоните директно
към пещите за кремиране(по време на нашето посещение гарата беше затворена за
посещение) В най-натоварените времена хората са стояли във влаковете със седмици,
докато дойде техният ред да бъдат изгорени, а пещите са работели денонощно. Все пак
повод за национална гордост е това, че само България не е изпратила вагони с евреи и
други "различни" в посока Аушвиц. Към края на войната, германците са изнесли
оборудването и после са взривили 4-те крематориума, за да няма улики за зверствата им.
Сега, между купищата развалини е издигнат възпоменателен мемориал. Разглеждането
на Аушвиц 1 и 2 ни отне около три часа.
Смрачава се. Небето сияе в розово, но замръзналите полета, опасани с телени огради и
синята пустош наоколо ни обвиват в болезнена самота и безнадеждност.

Аушвиц 2 - Биркенау.





Това са бараките на смъртниците.
В тях са били хвърляни както вече мъртви,така и полумъртви хора без вода и храна,докато им дойде реда за крематориумите.

[Валери Недялков]

Прибираме се, минаваме през Жабката за провизии и хапваме в апартамента.
После се разпределяме по креватите, тъй като следва ранно ставане.


6 януари-понеделник.


Много ранно ставане! Мапс-а дава 13ч и 30мин пътуване без почивките. Времето в Краков
е меко, но изкачването на Татрите ни посреща със сняг и температурата пада до -10.



Попътно успявам да снимам един замък.



Интересен е знака в Полша за "Внимание деца!".
Представлява момиченце, което носи балон. В Унгария снегът изчезва а градусите се
качват до цели 5. Отново се връщаме към пролетта с ясното слънчево небе и зеленеещи
се ниви. На унгарско-сръбската граница забавянето е половин час. На никой не му се
работи! Но поне не ровят багажа. В Сърбия отново ни причаква смог-а. Минаваме покрай
няколко предприятия които бълват задушлив, зловонен пушек. Замърсяването в такива
мащаби ни втрещява. Прибираме се със задоволство и топли чувства в нашата скъпа
родна страна - България.

[bochkata]

Благодаря за споделянето!
Чудесен пътепис,изчетох го на един дъх!

[Валери Недялков]

И аз благодаря! В тези неприятни времена такива спомени са нещо много хубаво.
Ще издам една тайна. Пуснаха ме в кратък отпуск по нежелание и по тази причина предстоят още 2 пътеписа. Единия е от Прага и ....

[Валери Недялков]

От утре отварят парковете,но не съвсем. Болните от Ковид 19 се увеличават,но не много. Всички се чудят,какво да правят,
а през това време народонаселението психясва,завряно в бетонните джунгли на градовете.
Тук въпроса е има ли друг живот?
Отговора е простичък - има,но за тези които имат спомени.

Средата на февруари 2020-та година.

Ситуацията в Европа се влошава с бързи темпове,но на някои не ни се седи у дома.
Вече е ясно,че май ще имаме достатъчно време за изследване на всяко ъгълче от апартамента,както и на маршрутите от хола до кунята и банята.
И затова стягяме семеен съвет,отпуски,логистика и идва уречения ден.

Деня "Х" в който потегляме за далечна Чехия.
От тук нататък давам думата на съпругата ми Ина.

[Валери Недялков]

Златна Прага и замъка Локет.


Време е за февруарската екскурзия. Умуваме нещо за Румъния, после за Гърция.
Накрая избираме Прага.
За седмица напасваме графици, логистика, чейндж, продоволствие. Оказва се добър избор, с оглед на усложнената пътна обстановка в съседните ни страни.

Събота.

Потегляме към 6 часа от София. Студено и ясно е, а ниско отпред виси като залепена огромна, кръгла, жълта луна. Изненадата идва преди Хераково. Дясната лента е окупирана от безкрайна върволица тирове. На два пъти ни пресрещат коли на КАТ, които спират, опиталите се да се промъкнат, камиони. Акция Митници тече с пълна пара. Минаваме през единственото работещо гише на Калотина, само с две коли изчакване. Денят се пробужда, а слънцето оцветява снежните шапки на планините в бонбонено розово. Постепенно снегът остава само спомен и зимата преминава в пролет. Храстите и дръвчетата са с червеникави или златисти корони от новопоникнали клонки, а житото е застлало нивите с изумруден килим. На границата с Унгариия е очакваното забавяне от час и половина. Иначе пътуваме по график. Братислава ни очарова с бял замък, кацнал на скала край Дунава. Живописните гори край пътя са пълни със сърни, които пасат край магистралата. Минаваме границата с Чехия и спираме да си купим винетка, тъй като няма електронни. След като я лепваме, се оказва, че преди това е трябвало да впишем регистрационния номер на колата. Дано няма проблеми! Спираме да дозаредим и Тони ми взима една бира Гамбринус,за да се успокоя. Шофьорите засега само преглъщат с жаден поглед. Пътят Бърно-Прага ни предлата пълна програма люшкания и друсане. Това е бил бетонен път по времето на Нацистка Германия асфалтиран по-късно. Пристигаме в Прага към 20:30 местно време и успяваме да си намерим място за безплатен паркинг на улицата пред хотела, което си е вече повод да изпием по една бира. Настаняваме се.



Тонката намира наблизо в квартала Бирария Неклид в мапс-а.













Поръчваме бирите, а когато пристигат вкусотиите в огромни чинии, разбираме, че сме се оляли с грамажа. Все пак се справяме, а един весел чех от съседна маса ни се радва на фототехниката, обсъжда светкавицата и напира да ни снима.

[Валери Недялков]

Неделя.

Казват, че е невъзможно да разгледаш Прага за един ден, но ние успяхме да я усетим, докоснем и съхраним в душите си! Още ме преследва сладостното ухание на козуначените коминчета и вкусната миризма на чешка кухня, смесени с бърборенето на хиляди езици по старите улички. Един гостоприемен, разностилен, елегантен и затрогващ град, пълен с приказки, странни истории и легенди. Град където са изгаряли хора на хлада, изхвърляли са ги през прозорците или са измирали от чума. Но и град на крале, катедрали, дворци и мостове. Започваме деня с пешеходна разходка до Часовника, монтиран на сградата на общината на площад Староместки намести. Той е третият астрономичен часовник в света и най-старият, който функционира и днес. Попътно се натъкваме на статуя на Чърчил, спираме под Телевизонната кула (Жижков) с катерещите се бебета и правим снимка на модернистична църква, напомняща по форма моноблок за тоалетна.











Вече в стария град, спираме да пийнем греяно ("сварено") вино и опитваме козуначени коминчета с крем: "тръделник".







Очаровани сме от старите сгради, всяка със свой облик, украсени с животни, статуи, орнаменти и рисунки. Всички са много добре поддържани, в пастелни цветове, а някои в момента се реновират.









Имената на къщи и кръчми са свързани със злато и животни - Златен кладенец, златен тигър,Черния орел, Черния вол, Дебелата котка... Достигаме на площада с кметството.
Правим обиколка на площада, като снимаме Тинската катедрала, къщата с каменната камбанка, където се предполага, че е живяла майката на Карл четвърти и паметникът на Ян Хус, красивата барокова църква „Свети Николай".





















Изчакваме точен час за да направим клипчета на часовника - апостолите, които се показват и поздравяват, както и на смъртта, която посича времето.

Привлича погледите и ъгловата къща „При златния кладенец” с богата барокова декорация.
Известно е, че тогавашният собственик на сградата е поръчал изработката на светците по фасадата като израз на благодарност за избавлението на семейството му от чумата. В центъра на Малкия площад има красив ренесансов кладенец, покрит с декоративна решетка.









































Скитайки из града стигаме до музея на бирата.

Градът е пълен с туристи: главно руснаци,японци и китайци. За тях се предлагат ретро коли за разходка и екскурзоводи с рекламни чадъри, събиращи групи. Ние си имаме програма, и следва Прашна брана, един от входовете на средновековна Прага. Кулата е използвана за склад за боеприпаси, откъдето произлиза името й. Висока е 65 м.

















Продължаваме за Карловия мост. Точно преди него си издига статуя на Карл Четвърти. По време на неговото управление - 1348 год, Прага се превръща в резиденция и главен град на Свещената Римска империя. Около статуята се навъртат помпозно облечени негри с бели моряшки униформи и ярко червени барети на главите. Търсят клиенти за разходка с корабче по Вълтава.









Подминаваме ги и минаваме през една от портите на моста. Мотаем се блаженно, снимаме корабчета и лебеди по реката и статуите на светците, спираме край уличните музиканти и художници.

[Валери Недялков]

После слизаме на брега, където ни наобикалят любопитни лебеди, очакващи лакомства от туристите.

В една градинка откриваме скулптури на двама пикаещи мъже, като единия дори си движи "инструмента" наляво-надясно. Езерцето, в което се случва това, е с очертанията на Чехия. Автор е Давид Черни, а статуите са признак за особеното чувство за хумор на чехите.

Минаваме покрай една от бирариите на Швейк.









Почва да ни мъчи жажда, така че хлътваме в "Черния орел" за по бира и "Колено", което е огромно парче печен свински джолан, мариновано в тъмна бира.









Коленото го сервират с нож, забит в месото, което е малко кръвожадно.



Кръчмата е уютна, пълна главно с руснаци. Така че в менюто откриваме и любимата им наша шопска салата. Щом келнерите видят, че си пресушил бирата, веднага предлагат да ти сипят. Лошото е, че ни чака изкачване по хълма към кралския дворец Храдчани.

[Валери Недялков]

На входа има полицейска проверка и се минава през детектор за оръжие.





























Двореца е внушителен, с прекрасни сгради, дворове, църкви, фонтан. Тук са били резиденциите на бохемските крале, а днес: на чешкия Президент. Разглеждаме сградата на старото кметство с вратата с мярката за дължина (лакът).



Внушителна е катедралата Свети Вит, трудна за заснемане, та един китаец заляга с телефонче на стативче, та да я побере в кадър.























Строежът на катедралата е започнал в началото на 14-ти век.През първата половина на 15-ти век строежът спира, поради започналите бохемски войни. След това на много пъти започва и спира отново, множество майстори внасят свои идеи и стил.















На излизане минаваме през вратата на Матиас. Когато е била построена, вратата е стояла свободно в двора като триумфална арка, по-късно е вградена в сградата на новия дворец. Сега там дежури почетната стража (гвардията).

[Валери Недялков]

Слизаме обратно по тесни улички, с ухаещи на вкусни ястия, кръчми.





Изненадани сме, че в магазинчетата свободно се предлага канабис, за пиене(бира с канабис), за пушене, и върху сувенири, както и богат асортимент от боксове. Няма забрани!











Интересни са ателиетата, с шевна машина отпред, където продават престилки с бродерии и ангелчета или на момента ти майсторят бродирана кърпа с пожелание. Стъкларските магазинчета на Бохемия и тези за бижута от янтар привличат туристите.































































Смрачава се, и поемаме към квартирата.























На доста места по центъра са се пръкнали салони за Тай масажи с манекенка с потопени във вана с рибки крака на витрината.



Това е танцуващата къща. Изграждането и е вдъхновено от филми с участието на Фред Астер.







Огромната луна наднича, кацнала на върха на стръмни улички.



Кулата Жижков, с катерещите се бебета, е феерично осветена.







В Прага се оказва, че също има минимаркети Жабка, както в Краков, така че си купуваме бири за гуляй в квартирата.

[Валери Недялков]

Замък Локет.

Понеделник.

Още през нощта излезе силен вятър, а към сутринта забарабани и дъжда. Времето се преобърна и сме доволни, че използвахме вчерашния прекрасен ден. Търкаляме се по леглата, докато изчакваме да намалее дъжда за да се отправим към замък Еленбоген в селцето Локет. Потегляме, а времето се сменя през 15 минути, както в Англия. Дъжд, слънце, дъга и пак дъжд.



Замъка се издига величествено на скала край река, мрачен и непристъпен.











Името си, селцето носи от извивката, която прави тук реката, наподобяваща човешки лакът("локет"). Замъка е на повече от 800 години и е един от най-старите в Чехия. Първоначално е бил с 2 кули, но едната е била разрушена.





















През зарешетените прозорци най-горе в кулата свири вятъра, и има изглед в четири посоки. Условията за живот явно са били доста спартански.













В ниша в кулата се намира тоалетната, която е дупка в камъка, върху който може да се седне.



В сградите покрай крепостната стена се намират залите за мъчения с доста подробно описание и манекени, някои от които се движат. Обстановката се допълва от викове и стенания, които карат косите ти да щръкнат.







Ротондата, която е съхранена за посещения е с широчина 3,6м и дебелина на стената 75-80 см. Слиза се по стръмни стъпала, и има също килии и стаи за мъчения. От другата страна на двора е параклиса, тържествената зала, оръжейни сбирки, и изложба на изящни изделия от стъкло и порцелан.































В замъка се съхранява и част от над 100 килограмов метеорит, паднал близо до селцето.















След като приключваме обиколката, на излизане от замъка, установяваме, че са ни дали билет за двама, вместо за трима, така че аз минавам за подарък. Намираме уютна местна кръчмичка в селцето, с портрети на Гьоте и графики на замъка по стените. Тони си поръчва грог, а Вальо, домашна лимонада, уникално вкусна и ухаеща на ягоди. Аз пробвам гулаш с хлебни кнедли, които се сервират на шайби, а мъжете си поръчват виенски шницел.









Стоплени и заситени, се отправяме към паркинга. Отбиваме се и в местната сладкарница за по нещо сладичко. В Прага се прибираме на свечеряване. Отдаваме се на последен бирен тур в квартирата и се разпределяме по креватите.

Вторник.

Ставане в 5 часа.Тръгване: в 5:30.

Четем за бурята Киара в Европа, а тя ни причаква в засада с доста силен вятър. Пътуваме и постепенно просветва ниско над хоризонта, но над нас виси огромен черен облачен похлупак. Колата се бори с поривите на вятъра, а бурята ни обикаля и гони.



Обменяме впечатления за чехите: дружелюбни, езика им има много общи думи с нашия, но като говорят бързо и напевно, не им се разбира много. Карат изнервено и не спазват правилата за движение. Прага ни очарова с чистота и запазени и поддържани стари сгради в най-различни архитектурни стилове. Обществения транспорт е денонощен и перфектно организиран. Ползват се главно трамваи, които са през няколко минути и обхващат целия град, и метро. Доста по-рядко, и главно в покрайнините се движат рейсове. Въпреки че по население е приблизително колкото София, въздухът в Прага е чист, а движението не е толкова натоварено. Факт е, че почти всеки град в Чехия произвежда своя бира. Така че, като се замисля, май не се сетих да пия вода, докато бяхме в Прага. Гонени от бурята пресичаме Словакия и Унгария. Но пък три пъти виждаме дъга. На унгарско- сръбската граница сме само ние. Полицайчето иска Вальо да свали прозореца за да ме огледа. Усмихнато ми маха от кабинката и ни връща документите. Пътуването през Сърбия е облаци и дъжд. И на нашата граница проверяващия скучае. Пита ни от къде идваме. Вальо казва че от Прага, 1280 км шофиране." Е па, що не прескочихте и до Лондон, ей го къде е!" -смее се сърбина.

До Лондон вече сме ходили, но и ние не знаем накъде ще ни понесе вятъра на пътешествията следващия път!

[Alexr]

Благодая за разказа и снимките. Ходил съм преди 12 години в Прага. И сега ми хареса да си припомня този забележителен град.

[Валери Недялков]

Прага е четвъртия по посещаемост град в Европа. Струва си и сега да се види. На нас не ни остана време за Клементинума(библиотеката) и пълна обиколка на Храдчани,както и на музея на бирата.
Дай Боже да направиме второ посещение!

[Валери Недялков]

Italy by bus...

Преди няколко години направихме екскурзия в Италия изцяло с влак. Разбира се до Рим със самолет и от там само с влакове.
И други туристи явно ги ползват, защото скоро попаднах на блог озаглавен: Italy by train.

И сега се бях наточил за пътуване с железниците,но... не съм питал когото трябва.
Основната железопътна компания - Трен Италия не обслужва района на Бари.
Или по-точно не обслужва линиите между Бари и малките туристически градчета, които бях набелязал.

И така след кратко проучване стана ясно, че ще ползваме услугите на Феровие дел сюд - ест. В превод : Южни железници - изток.
И тук ударих на камък. Не беше възможно да се напасват редките влакове с туристическата ни програма.
Компанията е железопътна, но поддържа и дублиращи автобусни линии, които са начесто, по-евтини и по-надеждни.
С неин влак пътувахме само от летището на Бари до гара Бари Чентрале и това беше изключително неприятно и подтискащо пътуване.
Никакво спазване на разписанието, закъснение от 1 час при положение, че пътя от летището до централната гара на Бари е 25 минути.
С автобусите, обаче не е така. Тръгват и пристигат навреме.
И така вместо с влак стана Италия с автобус.

От тук нататък ви оставям с разказа на съпругата ми Ина.
Приятно четене!

[Валери Недялков]

Южна Италия.

Решихме да си подарим това пътуване за моя рожден ден и този на сина ни Тони.
Купихме по-евтини билети на Райънеър и букнахме нощувките.
Юни месец е капризен и нестабилен, а прогнозата за почивката ни се оказа дъждовно-плачевна, почти на 100%.
Каквото-такова.

10-ти юни - полет и нощувка в Бари.

Тъй като италианския не е от езиците, които владеем перфектно и сме изпитали точността на италианския обществен транспорт,
както и трудностите с придвижването по гарите, решаваме да спим в хотел до летището на Бари и на другия ден да хванем автобус от летището до Матера.
Първо, бяхме забравили за "точността" на Райънер.
Висим на гейта на летището.
В часа за отваряне, просто никой не се появява и така тънем в изнервящо неведение.
Излитаме с 45 минути закъснение, но все още храним надежда да хапнем по някой сандвич на летището в Бари и да стигнем навреме в хотела.
Не сме взели обаче под внимание, че вече сме в Италия, а на италианските митничари не им се работи.
На съседното гише има проблем с някакъв паспорт и нашия митничар се изнася да обсъжда случая с колегата си.
Търпеливо чакаме, по някое време се връща, но явно му доскучава и отново се мести на приказки.
Така отвисяваме един час, докато минем проверката. Закъснели сме и хукваме за къщата със стаи под наем "Симпсън", кръстена на анимационните герои.
Трябва да вземем 2 км за 15 мин, защото настаняването е до 23 часа. Покриваме ги за 27 мин.
Минаваме кръгово, осветено като детска въртележка, с екзотично дърво в центъра. Покрай шосето се редят огромни закуми, въздуха ухае на цветя и море.
На входа на хотела звъним и въпреки закъснението ни отключват. Бърз душ и гладни се пъхваме в кревата.

[Валери Недялков]

11 юни-пътуване до Матера.

Ставане, кой когато иска, тръгване в 7:30.
Момичето на рецепцията ни предлага капучино, но отказваме.
Правим сутрешна разходка до летището.
Зад нас небето е черно, но напред все още е само облачно.
По някое време ни догонват малко дъждовни капки, а от тях стените от разноцветни закуми замирисват още по-силно.



На летището си намираме уютно кафенце и се глезим: фокача, панино, плодова салата, капучино.





Излизаме да намерим спирката за Матера и ни посреща ослепителен слънчев ден.
Предварително сме си купили билети, пътуването е 1час.
От двете ни страни се нижат маслинови горички.
В района на Алтамура забелязваме и първите трули - конусовидни къщи от редени камъни, сгушени между маслиновите дървета.
Някои изглежда се ползват, други са полуразрушени.
Пристигаме в Матера, и с раничките на гръб потъваме в магията на каменния град.
Слънцето прежуря, а магазините почиват в неделя и няма откъде да си купим вода.
Изкачваме хълма с крепостта (castello).
Замъка е внушителен, с кръгли кули и външен ров.
Затворен е за посещение, затова го снимаме само отвън.










Първо се отбиваме да оставим багажа в апартамента "В&В Графити" и да се освежим.
Момчето, което ни посреща, ни дава и туристическа карта на града и посочва забележителностите.
Вече е обедно време, така че заемаме масичка в бистро Тратория.
Малко кулинарна наслада, полята с доста местна бира Перони.
После тръгваме да обикаляме старата част (Sassi di Matera – Камъните на Матера).
Първите заселници живеели в издълбани в меката скала пещери и са се нанесли в района още преди 9000 години.
Населението е било бедно, но пестеливо, занимавали са се главно със земеделие.
Събирали са дъждовна вода със сложна система от канали и са я пречиствали.
Жилищата ca имaли няколко помещения.
Хората, още тогава, са рециклирали голям процент от отпадъците.
Разхождаме се из тесните улички застлани с каменни плочи, водещи към поредния площад с църква.
Снимаме каменните къщи, надничаме в скрити дворчета и попиваме уханието на жасмин, който се вие край портите и оградите.



А над всичко това се извисява силуета на катедралата Санта Мария дела Бруна с камбанария висока 52 метра.