По стъпките на Алековия Бай Ганьо - Из Европа и назад

[Валери Недялков]

2 декември събота.

Искаме да отпразнуваме подобаващо рождения ден на Вальо и избираме да е в
Будапеща. Първоначално прогнозата е за дъжд, после я поизчистват, и променят на ясно,
но студено и ветровито време. Каквото- такова!

Тръгваме в 7 сутринта. Чака ни 760 км преход. Времето е слънчево, около 10°. На
границите е спокойно. След влизането в Унгария, Тони пуска търсене на по-евтина
бензиностанция и отклоняваме десетина километра от магистралата. Вальо плаща
горивото, а ние правим преглед на витрината с бири. Избирам си soproni meggy ale,
която се оказва прекрасна черешова бира 4%. Унгария ни посреща с облаци и ситен
дъжд, който става проливен. С навлизането в Будапеща обаче, дъжда почти спира.

Намираме адреса на апартамента, но с ключовете настава истинска крими загадка. Те са в
някаква кутия, която е под парапета на някакво стълбище наблизо и се отключва с код.
Откриваме блок с 4 стълбища, но не намираме кутия. Тони звъни по телефона на
собственика, но никой не отговаря. Проверяваме и друга къща наблизо, със стълбище и
кутия до вратата, но безрезултатно. Междувременно, Вальо е писал в Букинг и човека е
пратил снимка на кутията. Аз оставам в колата, а мъжете се отправят към една безлюдна
мрачна къща. Светят с фенерчетата на телефоните като истински апаши, приклякват,
ровят нещо ниско долу, и накрая тържествуващо размахват ключа. Следва кратка
обиколка с колата из подземния паркинг, докато открием нашата клетка измежду стотина
паркоместа. Справяме се успешно и с това предизвикателство и получаваме наградата:
огромен топъл апартамент с трапезария, три спални и две бани. Разхвърлям багажа,
докато Тони търси магазин и заведение наблизо.
Избираме Пицария Дон Роберто, коледно украсена, топла и уютна. Пиците са XXXL,
домашно приготвени и много вкусни. Естествено, ги напояваме с бира.



После минаваме през магазин Спар. Тони се зарежда с бира, Вальо си харесва малиново вино,
аз бутилка Токайско вино. Като се прибираме в квартирата, отваряме малиновото, но ни очаква
изненада. То се точи гъсто, и се оказва сироп, а не вино. Пием по един сироп, и хайде по
леглата.

[Валери Недялков]

3 декември неделя.

Вальо мрънка,че го будим неприлично рано, 9ч. унгарско време, 10ч. у нас. Закуска в
апартамента и се показваме навън. Брули силен студен вятър, който прави минусовите
температури още по-ниски. За да се постоплим, ползваме линия 3 на метрото до
Парламента. Някои от линиите му минават под Дунав и съответните метростанции са
построени на голяма дълбочина.

Излизаме от метрото и попадаме в сърцето на града.















При сливането на трите града Буда, Обуда и Пеща през 1873г. се
решава, че е необходимо построяването на нов парламент. Високата 96м сграда е
третият най-голям парламент в света след Капитолия във Вашингтон и Парламента в
Букурещ.Има 365 кули – за всеки ден от годината, а височината от 96 метра е
свързана с навършването на хиляда години през 1896 от пристигането на
маджарите в Панония. Сградата е дълга 268 м и широка 123 м, има 10 вътрешни
двора, 13 асансьора, 27 порти, 29 стълбища и 691 стаи (освен това и повече от
200 сервизни помещения). Фасадата е украсена с 242 скулптори. За строежа са
използвани 40 милиона тухли, половин милион плочи от мек варовик и 40 кг. злато.
Снимаме само отвън, тъй като се оказва, че билетите за разглеждане отвътре за днес са
свършили. Предлагат ни на другия ден в 8 сутринта да дойдем да се наредим на опашка,
но надали ще се възползваме.









До парламента е запазен парапет за вход към стара, вече несъсществуща метростанция,
по който личат дупки от куршумите на войските на Варшавския договор от събитията през 1956г.





Съседните сгради на Министерство на правосъдието и Министерство на
агрикултурата са опаковани за реставрация и също затворени за посещение.



Така че вятъра ни понася покрай Дунава към моста Сечени.









На брега на реката е редицата от
чугунени обувки, отляти в памет на евреите, жертви на нацистите. Обувките през
Втората Световна война били скъпи и затова преди да бъдат разстреляни, евреите
трябвало да се събуят.

[Валери Недялков]

Верижен мост Сечени е най-старият мост в града и свързва
Пеща с Буда. Той е висящ мост от ковано желязо и камък и е с дължина 375 метра.
Открит е през 1849 г. В източния му край е дворецът Грешам, който днес е луксозен
хотел. Любопитно за Верижния мост е, че инженерът му, англичанинът Адам Кларк, е
избран лично от Граф Сечени.



Кларк толкова се гордеел с произведението си, че се
обзаложил, че ще се хвърли от него, ако някой открие дефект.
Дефект обаче бил открит – липсвали езиците на лъвовете на моста и Адам Кларк
трябвало да изпълни облога. Той наистина скочил в Дунава от моста, но тъй като бил
добър плувец, в крайна сметка всичко завършило благополучно.





Докато преминем реката по моста, съвсем сме премръзнали, така че спираме в подножието на двореца
Буда за по чаша греяно вино. Наливат го с черпак от огромен казан.





Снимаме вагонетките, които качват туристите нагоре, но не ни се чака на километричната
опашка, така че поемаме по стълбите.

Замъкът Буда е бароков дворцов комплекс на
унгарските крале, разположен над столицата и с неописуема гледка над реката.
Състои се от 2 части- цивилна и кралски дворец.









Продължаваме към Рибарският бастион, който се състои от 7 кули, които представляват седемте маджарски
племена, завоювали земите и създали Унгария през 869г. Също като Парламента,
Рибарският бастион е построен през 1902 г., а проектът е на същия архитект, който е
построил Църквата Матиаш. Тук кипи оживление, тъй като вече е отворил Коледния
базар. Тъй че отново се зареждаме с ароматно греяно вино, с парченца ябълка,
портокал,череши, канела и карамфил. Мъжете се радват на две девойки по съвсем
тънки чорапогащници и с две педи полички. Краката им са станали лилави от
минусовата t° и вятъра. Коментара на Тони е: От студ умри, гъзар бъди!





Това, което не ни хареса, е че в момента някои от старите сгради се разрушават за да се построят
отново от бетон, и после да се изкопира фасадата. Малко в повече ни идва това
псевдо-минало, крановете в небето и опакованите новостроящи се стари сгради.
Но Църквата Свети Матияш ни остави без дъх. Тази великолепна църква в
неоготически стил се намира в непосредствена близост до Рибарските кули.
Впечатляваща сграда с дантелени кули, а покривът и е великолепна цветна плетеница
от керамични плочки.Тя е била използвана като място за коронация на унгарските
крале. Над 150 години е била джамия, както и собственост на францисканци и
йезуити. Най известни за този храм са двете сватби на Крал Матиаш и коронацията на Франц
Йосиф и принцеса Елизабет (известна повече като принцеса Сиси) като крал и кралица на
Унгария.

[Валери Недялков]

Продължаваме разходката из стария град - Буда.




























Премръзнали на кокал, решаваме отново да се спасим с метрото. Тони е
открил някакво заведение за бързо хранене Super wok наблизо и е време за късен
обяд. Оказва се тайландско и всичко е сладко-люто, дори салатата от кълнове. На
касата се сблъскваме с езиковата бариера. Като питаме за цената, китайката
изстрелва: “Секетекезе”. Гледаме недоумяващо, а тя повтаря и потретва. Явно ядосана,
накрая ни пише цената на калкулатор, която се оказва six thousand. Е, как можахме да не
я разберем! За да не се налага да излизаме вечерта, минаваме през магазинчето и
зареждаме провизии: мезета, драфт бири и Токайско вино.
В апартамента профилактично преглеждаме сайта на парламента, но се оказва, че и за
следващия ден няма билети за посещение. Няма да ни е лесно, ще трябва да изпием
форинтите, предвидени за вход!

[Валери Недялков]

4 декември понеделник.

Ставаме в 8, температура навън -6, усеща се като -11. Един самотен балон виси над
града, явно разхожда премръзнали туристи.
Закусваме и изчакваме да стане 10ч за да се
стопли поне с няколко градуса. Днес ще разглеждаме Градския парк Варошлигет.
Проучваме, че може да се стигне с трамвай 1. На спирката няма автомат за билети, в
трамвая също не откриваме. Добре, че сме само за няколко спирки и не ни
проверяват. Слизаме в края на парка, където балона бавно приземява.



Първо снимаме Баните Сечени. Сградата е в нео-бароков стил, приличаща на истински
дворец.Тя е една от най-добрите и най-големи СПА бани в Европа със своите 15
закрити къпални и 3 големи открити басейна.



Следва Замъкът Вайдахунияд приютил Земеделския музей. Първоначалната идея е била сградата да е временна и
затова е била направена от дъски и картон, по проект на архитекта Игнац Алпар, чиято
статуя е близо до входа. Унгарците толкова я харесват, че решават да си я оставят за
постоянно и през 1908 г го разрушават и построяват отново от устойчиви материали
Замъкът е поръчан във връзка с честването на хилядолетието на Унгария. Обекта
символично обединява забележителностите на Унгария, чрез включването на обекти от 21
емблематични за страната постройки като крепостта Шегешвар, кулата на брашовската
крепост „Каталина” и други, като преобладават елементите от замъка на Хуняди в
Трансилвания – Вайдахуняд.













В двора се намира и статуята Анонимус, автор на съчинението „Делата на унгарците”
(изобразен е в монашеско облекло с качулка на главата, но не се вижда лицето, което
символизира анонимността на автора).



Разходката из парка е приятна, вятъра е спрял и
е слънчево. Минаваме покрай статуя на Вашингтон и ледената пързалка.













Спираме до сергия за греяно вино, шишчета с нанизани сушени ябълки и коминчета. Тони си
купува вино, а продавачката се опитва да го преметне с рестото. После се оправдава
че няма дребни да върне. Накрая се налага и аз да пия едно вино и приключваме
пазарлъка. Излизаме на Площада на героите , където са паметниците на Милениума
и на Националните безименни герои. Освен тях, тук се виждат и статуите на водачите
на седемте племена, създали държавата, както и на Архангел Гавраил, който се явил
на Св. Крал Стефан и му дал Светата корона на Унгария. От двете страни на площада
са монументалните сгради в неокласически стил на Музея на изобразителните
изкуства и и музея на съвременното изкувство.

[Валери Недялков]

Време е за зоологическата градина,
която е доста обширна и ни отнема към три часа за разглеждане. Животните са
групирани в павилиони по местообитание: Африка, Индия, Мадагаскар, Амазонска
джунгла и т.н.













Мравояд. Те таково животну нема! Е, па нема!















Наближаваме Тропическата къща.
Там е топло и влажно.
В резултат лещите на обективите ни се изпотяват и се налага изчакване за темпериране и последващо обдухване с духалка,
за да изчезне конденза.

В къщата има Анаконда, ленивци,алигатор,риби,птици...







Ленивец.



Броненосец.



Пауните обикалят свободно по алеите.








Слоницата има малко и му скубе
сено от една бала, провесена от тавана.

Прилепите са в огромна сумрачна зала и
прелитат покрай посетителите.





Лемурите също са на свобода в павилиона и се
катерят по клоните.

[Валери Недялков]

Може още да обикаляме и не съм сигурна, че сме видяли всичко,
но работното време на зоопарка е към приключване.
Празничната украса вече е светнала.





Гони ни глад и търсим ресторант за хапване.
Тони открива кръчма с традиционна кухня Паприка на 1,5 км. Уютно
ресторантче, коледно украсено, но няма свободни места. Келнера ни пита дали
имаме резервация, нямаме, но все пак се ни дава надежда и казва ”Чекай малко” на
Тони. Скоро ни повежда към една масичка, и се потапяме в избор на ястията.
Отпразнуваме рождения ден на Вальо с две бутилки вино, бира,унгарска мешана
скара, домашни крокети, виенски шницел и за десерт тестваме щрудел и шоколадов
мус.







После се прибираме с метрото за последна нощувка в Будапеща.

[Валери Недялков]

6 декември вторник.

Ранно ставане, навън е превалял лек сняг. Заключваме ключа във въпросната кутия и
потегляме. Преди границата зареждаме на същата бензиностанция. Аз изтръсквам
монетите за една бира. В колата установяваме, че са ни таксували по-скъпо за
горивото. Причината може да е или че са ни налели по-скъп дизел, или това, че ни
обслужи бензинджия. Няма какво много да направим. За компенсация, на границата
няма нито една кола, митничарите не ни ровят багажа и минаваме максимално бързо.
След границата с Унгария мрачното време отново се сменя със слънчево. Носим се
по магистралите, слушаме музика и мечтаем да хапнем на кръчмата преди нашата
граница Капица в село Лукавица. Пристигаме към 16ч, комбинираме обяд с вечеря, и се прибираме
доволни и щастливи.

[Валери Недялков]

Засега толкова.
Следващия път се надявам да наваксаме с пропуснатото.

Честита Коледа на всички!

[sonda]

Благодаря за пътеписа, Вальо ! Честита Коледа! Поясни за "скъпотията", ние последно ходихме преди 5 години, тогава една вечеря съсе пиене за двама беше 40 евро някъде, хотелите бяха съвсем прилични ценово, за разлика от Виена например. Апартамента колко ви излезе, в центъра ли е? Единствено банята гледам сега , че е скъпичка, иначе аквапарковете на острова са евтиния лятото.

[Валери Недялков]

Честита Коледа и на теб!
За хотелите зависи ,как ги ангажираш.
Аз имам големи отстъпки в Букинг и нощувките не са ми проблем.
При достатъчно ранна резервация съм стигал и до половината от регулярната цена.
Скъпи са ресторантите в центъра на града. Там основно ястие може да достигне между 5000 и 10000 форинта.
При курс от 184 форинта за лев си е скъпотия.Не е по-добре и с цените на обектите за посещение.
Те си имат сайтове и е добре да се гледа там.

Това е апартамента:

https://www.booking.com/hotel/hu/pen...R&logged_out=1

Във файла с точките е означен,като хотел.

Ето файл с точките от това пътешествие.
Добавих още един файл с точка на ресторанта, в който си празнувах рождения ден.
Ресторант Паприка.
Там ви дават маса за максимум 2 часа. Цените са отлични, а порциите огромни и всичко е много вкусно.
Пихме бяло, сухо, бутилирано вино по 5000 форинта бутилката.
За сравнение в други ресторанти цената на такова вино е 2 до 4 пъти по-висока.

[Валери Недялков]

Метеорологичната прогноза за България започна да изглежда неприятно за третото десетдневие на януари. Студ, сняг, мъгли...
Това не ни хареса и затова на семеен съвет решихме да отлетим някъде на юг. В топлите страни.
Речено - сторено.

И така, сега имам тежката (като труд), но приятна задача да споделя с вас, каква я свършихме.

Седмица в Андалусия...

По стара традиция автор на пътеписа е моята съпруга Ина.

[Валери Недялков]

14 януари.

Понеже живеем близо до циганското гето, трудно изтърпяхме бомбардировките около
Коледа и Нова година. Но наближаващия Банго Васил ни хвърли в паника. Закупихме
билети на Райън еър за Малага и в 16ч. се изнесохме от кучия студ към по-щадящ климат.
Още в самолета се потопихме в атмосферата от сериала Новите съседи. Четиричасовия
полет отегчи испанците пред нас и те си сформираха весели бъбриви комуни. Търкаха
стреч карти и аплодираха победителя, после си разказваха гръмогласно забавни истории,
от които нищо не разбрахме. Разменяха се места, включваха се нови участници, и 4-те
часа полет минаха неусетно. На паспортния контрол имаше машини за автоматична
проверка на паспортите, но нито една не работеше, така че хората си се редяха
търпеливо да им набият печат в паспорта. После купуваме билети за влака до гара Мария Замбрано.
Добре че не изхвърлихме билетите, защото се оказа, че на изхода също трябва да
завериш билета. Иначе няма излизане. Доживот ще си пътуваш! Вечерта е топла и
влажна, палми и чайки напомнят за близкото море. Намираме хотел Дон Пако и се
регистрираме. Рецепциониста говори “гръцки английски” (капуЦино) и едва скривам усмивката си.
Помага ни с избора на заведение за вечеря и оставяме багажа. Намираме лесно
ресторанта и сядаме отвън. Да не повярваш, че е януари. Хапваме пилешко, салата
Цезар и дегустираме местни бири. После снимаме два осветени фонтана.



Като се прибираме, човека на рецепцията припява някаква мелодия и ни напомня патрула на
Полицейското в Лолита Лобоско. Първи впечатления за испанците: ведри, спокойни,
усмихнати, изливат душата си като искрящо вино в кристална чаша, после чакат да се
надишаш и да те замае с вълшебен аромат.

[Валери Недялков]

15 януари.

Ставаме рано, тъй като рейса за Севиля тръгва в 9ч. Към 8ч. е още нощ, но откриваме
рибен ресторант, в който сервират и закуска. Собственика ни поздравява с Буенос Диас!
Борим се с менюто с Гугъл транслейт и накрая залагаме на кроасани и капучино.
Сервитьорката одобрява избора ни: Перфект! Пеша сме на 5 Мин. от автогарата и сме
първи на опашката. Температура 11°, но местните са с кожуси и дебели якета. Погледите
събира млада китайка, облечена като ученичка, само по 3/4 найлонови чорапки,
плисирана тъмносиня поличка до под дупето и сако. В 9 без три минути пристига
шофьора и отпътуваме за Севиля. Пътуваме покрай голи каменисти планини, безкрайни
маслинови горички, овощни масиви, прясно изорани ниви. Пристигаме в Севиля към
11:30, за обяд е рано, повечето заведения отварят след 13:30. За хотела също е рано,
настаняване след 14ч. Така че се мотаем безцелно из малките улички, снимаме уникални
входове и тераси, облицовани с плочки, градинки с огромни дървета с провиснали клони.



















Тук уважават вековните дървета. Подпират ги с метални конструкции, за да удължат живота им, без опастност за хората и самите тях.





Хапваме по един сладолед и в определения час се настаняваме в хотела Petit palace.
Момчето на рецепцията се рекламира: За всичко, от което имате нужда, търсете Хосé.
Мисля, че няма да имаме нужда, тъй като в стаята всичко е надписано: This is a towel на
кърпите, There is a dental kit inside и There is a shower cap inside на пакетчета в банята,
в стаята These bottles of water are for you и т н. Изненадват ни възглавниците, на всеки
по 2 броя, дълги колкото две наши и по-тесни. Оставяме раниците и сменяме дрехите с
по-леки, после излизаме за късен обяд. Хапваме Тапас, пием ароматно бяло вино и
оценяваме сладостта на бавните мигове.

В Испания всичко е “деспасито”, сладостни
усещания, лениви разговори, бавно превземащо ни усещане за блаженство и страст, с
наближаването на нощта. Мотаем се и зяпаме, консервираме усещанията в снимки, а
Вальо се ядосва че сме пропуснали този дворец или онзи музей. Но щастие струи
отвсякъде и ние сме частица от него. След следобедна испанска сиеста се отправяме към
Setas de Sevilla(Гъбите на Севиля), модерна дървена-стоманена конструкция от която да се
насладим на нощния град. Намират се на Plaza de la encarnacion (площад на
превъплъщението). През 2003г. градския съвет обявява проект за реконструкция
на площада. Печели германеца Юрген Майер, а проекта е под името Metropol
parasol. Строежа започва през 2006 и откриването е 2011г. Следващата година
местните го преименуват на Гъбите.





Свечерява се.

Поемаме към панорамата с извънземния асансьор.



От висотата на конструкцията се открива 360°
панорама на града.

С Вальо съзираме гостоприемно осветен бар на терасата на
покрива на съседна сграда. Като приключваме обиколката се отбиваме да го
посетим. Поръчваме си Сангрия и ядки и се наслаждаваме на уюта и
спокойствието.

Време е за прибиране. Но нощна Севиля е прекрасна и не ни оставя да скучаеме.

[Skorpion_BG]

Супер, чакам продължението. Тази част на Испания не сме я посетили още, но по същото време, края на януари бяхме в Лисабон и Синтра.
П.С. Валери защо не взимате кола под наем? Аз така съм свикнал с това удобство, че не си представям друго.

[Валери Недялков]

Не се плаши от Каминито дел Рей. Било е страшно до 2015 година по старата пътека, която е имала паднали участъци и се е минавало с алпинистки методи.
Сега пътеката е направена така, че и куци бабички я минават. Утре ще я видиш на снимките.

[Skorpion_BG]

Просто имам ужасяващ страх от височини. Така, че не е работата опасна или безопасна е пътеката, проблема си е в мен!

[Валери Недялков]

Лошо. Здраве да е. Има и други красоти по света.