По стъпките на Алековия Бай Ганьо - Из Европа и назад

[Валери Недялков]

16 януари.

Закуска в Papanatas на Plaza de armas(централен площад). Хапваме Ріtufоѕ
(мaлĸи caндвичи c дoмaти, зexтин и cyшeнa шyнĸa), портокалов сок и капучино.
Цената е наполовина от тази за закуската, предложена ни в хотела.



После излизаме на крайбрежната с тичащи за здраве, разхождащи кучета и летящи с
велосипеди и тротинетки.







Снимаме стара Корвета и Златната кула(Torre del
Oro) на брега на река Гуадалкивир. Издигната е през XIII век.
Върхът й някога е бил покрит със злато. В нея днес се помещава
Морският музей. Не успяваме да влезем, тъй като ни обясняват, че
ще отвори след два часа.







Пред нас върви напълно опакован мъж, сложил е
дори вълнени ръкавици. Продължаваме пеша за площад Испания.













Площад Испания.





Студ, само 17°. Още е рано, но файтоните са в бойна готовност да разнасят туристи из
Севиля.

Площада е огромен, в центъра е фонтана, а като преминеш мостчета, са сепарета,
облицовани с керамични плочки. Изобразени са моменти от
историята на различни области в Испания.





Китайска двойка се обяснява в любов и си правят фотосесия.

















Бърза фотосесия и се отправяме към Катедралата и кулата Хиралда.

[Валери Недялков]

По пътя за катедралата забелязваме, че контактната мрежа на трамвая е премахната в туристическия район.
В този участък трамваите се движат на автономно захранване.
Досега не бяхме виждали такова решение на проблема с купищата жици, развалящи снимките на туристите.


Катедралата в Севиля Санта Мария де ла
Седе (Catedral de Santa María de la Sede) е третата най-голяма в света и
най- голямата готическа църква в Европа. Закупили сме си онлайн
билети с определен час, но напразно обикаляме за да намерим
входа. Няколко пъти питам уредниците и накрая намираме
опашката чакащи.







Основите на храма са положени през 1402 година на
мястото на предходна джамия, която била силно разрушена след
земетресението през 1356 година. Градската управа, която разисквала
издигането на храма, взела категоричното решение: „Нека катедралата да
бъде толкова красива и голяма, че всеки, който я зърне, да помисли, че сме
луди! ” Строителството й започва и продължава до 1506 г.



Катедралата ни впечатлява с огромен орган и множество олтари,
както и композицията за погребението на Христофор Колумб. Тя
представлява саркофаг, поставен върху раменете на четири
алегорични фигури, представящи четирите царства на Испания:
Кастил, Арагон, Навара и Леон.


















За да изкачим кулата Хиралда
правим 36 отсечки или това е към 9 етажа или 114 м, но панорамата
си заслужава. В кулата са разположени 22 хармонично настроени камбани.
Казват, че кръстът на катедралата е изработен от първото злато, което
Колумб донася от Америка.

[Валери Недялков]

Наблизо е Кралският дворец Алказар за който също сме си взели билети
предварително.









Контрола на Лъвската порта е строг, почти като Колизеума в Рим.
След като сме влезли се нареждаме на втора опашка за да разгледаме кралските
покои. Отново ни сканират багажа, след което ни карат да оставим всичко, което
носим в сейфове и влизаме само по дрехи(тях можете да запазите, шегува се
гида). Аудио гайда ни разказва за помещенията, през които минаваме, а двама
бодигарда ни дебнат и изтикват от зала в зала. Тура трае около 25 мин., след
което се потапяме в безкрайните градини и дворци. Алказар е пищен замък,
построен през 60-те години на 14-ти век от крал Педро I Кастилски
върху развалините на крепост от времето на маврите.

















Снимаме Баните с дъждовна вода на Доня Мария де Падиля, любовница на Педро I
Кастилски. След като се влюбил в нея, Педро I Жестокия убива мъжа ѝ. Според
легендата, тя устоява на домогванията на краля; поляла лицето си с вряло олио,
за да се обезобрази и да спре преследванията му и постъпила в манастир. В
културата на Севиля Доня Мария де Падиля е почитана като символ на
непорочността. Повече от 700 години Алкасар де Севиля е испански кралски
дворец. Дори и днес той се използва от испанското кралско семейство като негова
официална резиденция в Севиля. Времето лети неусетно и сменяме една след
друга батерии на фотоапаратите.



















Стигаме и до Готическия дворец.











Около нас кръжи двойка китайци, като мъжа прилича удивително на Джеки Чан.
Жената позира да я снима на всяка крачка.
Последно застава на балкона с изглед към градината. С Вальо решаваме, че
Джеки вече е тотално отегчен и залагаме как ѝ казва: Още малко назад, още
крачка назад...и после се чува Ааааа!





















Към 15ч., очаквано според прогнозите, започва да ръми, а после се излива сериозен дъжд с вятър.
Един афроиспанец върти търговия с чадъри на изхода. Джапаме из малките улички, а въздуха е свеж
и ухае на портокали. Те падат от дърветата и колите ги размачкват. Търсим
попътно ресторант за късен обяд, но кухнята на повечето, вече не работи. С
последна надежда, мокри и изморени, нахълтваме в Papanatas, където ни
посрещат топло с вкусна храна и дежурната бутилка вино+2 чаши. Усещаме се у
дома, обгрижени и спокойни. Навън се лее дъжда, двама старци спорят за
политика и ръкомахат като вятърни мелници, а бармана и сервитьорката събират
масите отвън и се готвят да приключват. Благодарим и към 17ч. вече сме в хотела
за заслужена почивка. Дъжда продължава да трополи навън, но ние сме
изпълнили програмата за деня.

[Валери Недялков]

17 януари.

Цяла нощ гърми и вали, а ние се притесняваме как ще стигнем до гарата. Към 6
сутринта дъжда спира, така че посещаваме за последно близкото заведение за
закуска.
Поръчваме обичайното, и докато чакаме сипват закуската на някакъв
работник: 100мл водка. После той си купува мезето от автомата за цигари и е
готов с отскок за новия ден. Правим разходка до гарата за да хванем влака за
Кордоба. На перона ни минават целия багаж на скенер, и ни
проверяват за оръжие. Точно като на нашата централна
гара. Вагоните са със светещ циферблат, вместо с
написани с тебешир цифри или липсващи такива.





Да не споменавам вътрешността, ролетни щори вместо
мръсни перденца и информацията по уредбата. Плъзгаме
се гладко покрай портокалови, маслинови и бананови
нискостеблени горички, свежо зелени житни поля. Минава
стюард с питиета и закуски. Облечен е като за елитна
авиолиния, и също толкова достолепен. Със скорост до
245 км/ч. разстоянието е преодоляно за 47мин.

[Валери Недялков]

Кордоба.

Кордоба ни посреща измита след дъжд, топла и свежа. Използваме слънчевото време за да
видим Кулата Torre de la malmuerta.













После стигаме до огромния градски площад (Plaza de la
Corredera), заобиколен от всички страни от сгради. Площадът е от
17-ти век и е бил използван в миналото за различни масови
зрелища, включително бикоборства и клади на инквизицията.

















В центъра на Кордоба, точно до сградата на общината са останките от
римски храм, чийто строеж започва по времето на император
Клавдий (41-54 г.) и завършва около четиридесет години по-късно,
по времето на император Домитиан (81-96 г.).





Площад Porto с едноименен фонтан в средата е бил любимо място на писателя
Мигел де Сервантес и е споменат от него в романа Дон Кихот.





Музея на фламенкото.





Наоколо уличките са тесни, а сградите – старинни, белосани, с
красиви вътрешни дворове(патио) облицовано с плочки предверие
и кръгло дворче с фонтан, заобиколено с цветя.








Точно когато достигаме Римския мост се извива буря. Пъхваме се в някакво
заведение с пет масички за да хапнем докато отмине. Носят ни дежурните зелени
маслини, които се оказват с много приятен сладникаво-тръпчив вкус. Избирам
някакви местни ястия Flamenco el paseo и Iberian churrasco придружени
естествено с бутилка вино. Със салатите нямаме затруднение, те навсякъде са
само 3 вида, и си поръчваме mixed. Вятъра навън събаря маси и чадъри и
персонала се втурва да се бори със стихията. Сервитьорката е пострадала при
падането на чадър и обяснява нещо оживено, като се държи над кръста.



Навън отново прогрява слънце, плащаме и тръгваме към кулатата Калахора
(Torre De Calahorra) намираща се в края на Римския мост.
Вятъра още е силен, но поне не вали. Кормораните в реката се ухажват,
разперили криле.
Снимаме Римския мост,250м. дълъг с 16 арки над
река Гуадалкивир, чието име в превод от арабски означава – каменна
река.В центъра му се издига статуята на архангел Рафаил,
покровителя на града.





Уличен музикант се опитва да изкара някое евро на моста.









Водното колело, което е захранвало с вода двореца в Кордоба.





После минаваме покрай катедралата и
Крепостната стена, която навремето е пазила града от нашествия и е
запазена в първоначалния си вид.

[Валери Недялков]

Ще нощуваме в къща с обичайното фоайе без покрив, застлано с мрамор и заобиколено с колони.
Около фоайето са входовете за стаите.



Следобедна сиеста и излизаме за вечерни снимки на Римския мост, Мескита, крепостната
стена и Улицата на цветята(Calleja de las Flores).







Двореца.





Отново Римския мост и кулата.


















Уличката на цветята.







На ъгъла намираме заведение, което ни придърпва с усмихнато момиче и вечерна
сангрия Ел Албанико. До нас са група французи, някаква женица
сърба супа, а в ъгъла се настанява младо семейство с дечица.
Пием по сангрия, после бира с картофки и за пореден път
пренебрегваме яхнията от опашка на бик(rabo de toro). На стената
дори има рамкирана рецепта как да си сготвим това кулинарно
изкушение. Има още време, може би някога...

[Валери Недялков]

[Валери Недялков]

18 януари.

Днес ще гледаме Mezquita-Catedral de Córdoba. На арабски Мескита означава
джамия. След края на испанската Реконкиста - 13-ти век, джамията е преустроена
и осветена за католическа църква. Строителството ѝ започва Абд ал-Раман I, член
на фамилията Умаяди. Джамията-катедрала е с 23 хил. кв.м. площ, състои се от
11 кораба с 900 колони от яспис, оникс, мрамор и гранит, капителите на които са
взети от стари римски и византийски сгради. Над тях има втори ред арки –
архитектурно чудо за времето си, създаващи уникална комбинация от светлина и
сянка. Абд ар-Рахман ІІ добавя още осем арки през 833 г. с колони от бял мрамор
от театъра в Мерида. През 961 г. са добавени минаре и михраб (молитвена ниша
Последното и най-голямо разширяване е през 987 г., когато първоначалният
размер е удвоен и са добавени колони от син и червен мрамор. Тази джамия била
единствената, чийто михраб не е разположен в центъра и не е ориентиран в
посока към Мека, а към Дамаск. В средата й от 1523 г., в продължение на
следващите 234 години, бил изграден огромен църковен кораб в стил ренесанс с
величествен орган. Катедралата има вътрешен двор с голяма градина с
фонтани, езерца, чешма и портокалови дръвчета.

[Валери Недялков]

Прибираме се за час почивка преди двореца Алка́сар. Самата дума на арабски:
ал-касар(дворецът), е название на дворци в Испания от времето на маврите. По
времето на маврите, това е бил двореца на халифа. През средновековието е
използван за седалище на Испанската Инквизиция. През 19 век е бил затвор, а
от средата на 20 век е музей. Вътрешността на двореца не ни впечатлява,
няколко мозайки, бюст на Сенека и римски саркофаг.











Вали като из ведро и наистина съжаляваме , че не можем да обърнем внимание на прекрасните градини.

















Правим попътно няколко снимки, включително на статуите от изпращането на
Христофор Колумб от крал Фердинад и кралица Изабел в далечината.

После минаваме на екс баните на двореца.







Тук има макет на града на който се вижда , как е бил водоснабден с водното колело и акведукт.

[Валери Недялков]

Мокри до кости акостираме в таверна La
Lianta. Приятна музика, приглушена светлина и топлина за начало.
Маслини, бутилка вино и два специалитета за душевна наслада:
Flamenquín (панирано свинско руло) и Canelones rabo toro (канелони с волска
опашка). Все пак накрая опашката ни застигна! Допълваме ястията с още чаша вино и
се спасяваме в дъжда към хотела. Едва 16 часа е, но продължава да вали и се
отдаваме на мързел и сушене на дрехите. Вечерята е junk food от Вендинг машината
на хотела.

[Валери Недялков]

19-ти януари.

Събираме багажа и потегляме за гарата. Кордоба отново плаче за нас и лее сълзи от
небето. Гони ни глад и се пъхваме в малко кафене, пълно с местни. Вальо се пробва на
английски, но бармана ни гледа недоумяващо. Така че се включвам аз с целия си
речников запас: dos zumo de naranja, dos capuchino, dos pitufos. Сандвичите са като
запечени хлебни пици, а капучиното е великолепно, със сметана и канела отгоре. Цялата
тази наслада за 13,50 евро. На гарата следим прогнозата за времето, която е.....дъжд.
Каква изненада! Опитваме се да минем проверката на багажа, но ни връщат. Най-рано
20мин. преди заминаването на влака. Обикалям магазините Ale hop със закачлива крава
с шал и чадър отпред. Влака е точен и пътуваме отново по железопътната магистрала,
заградена с огради от двете страни. Вдигаме до 291 км/ч., повече от скороста на излитане на
самолет (около 250).И за близо час вече сме в Малага.



Посреща ни влажна и мокра, но поне не вали.





Светофарите са като всичко в Испания, без момент на припряност. Човечето за зелено
крачи бавно-бавно, после забързва,и последните10 секунди спринтира като олимпиец.

Решаваме да се пробваме да оставим раниците в хотела, докато дойде времето за
настаняване. Нещата се получават и излизаме да търсим музея на автомобилите Museo
Automovilistico.

Оказва се внушителна сграда, близо до морето. Самата
композиция от старинни автомобили е перфектно замислена, тъй като наред с
автомобила от съответната епоха има и експонат с женската мода за това време.
Забавление за мъже, но и за жени! Колите са като излезли ей-сега от работилницата, а
моделите с тоалети допълват представата за епохата.

















Тъщомобил. Те се возят комфортно в колата, а тъщата отзад.



























































За който не знае, това е Ситроен ДС19.

















Електромобил на слъчеви клетки.





Водороден автомобил.

[Валери Недялков]

После минаваме по крайбрежната,
но пясъка е мокър, а небето е оловносиво, така че нямаме желание за плаж.

Хлътваме в едно заведение, където бааавно източваме обедната сиеста с местни вкусотии и две
бутилки вино. Небето отново се извалява, но на нас хич не ни дреме.



Пастичка със сок от портокали за десерт и се прибираме в хотела за следобедна сиеста.



За вечеря се виждаме със сина ни, Тони, на по бира с картофки и хамбургер.

[Валери Недялков]

20 януари.

Каминито дел Рей.

Планирали сме Caminito del Rey за днес и с нетърпение следим прогнозите. Наели сме
фирма за посещението, тъй като е сложно с превоза и билетите.. В определения час пристига рейса
на Алоратурс, момчето ни брои и предупреждава никой да не се дели от групата или да
се качва самостоятелно в рейса, защото бусовете си приличат. Така загубили преди време
някаква Барбара и още не са я открили. Рейса ни стоварва в началната точка. Пътеката
започва от електроцентралата и целия преход е около 9 км. Широка не повече от метър,
малката пътечка е прикрепена към отвесни скали на височина до 100 метра. Намира се в
близост до един от известните европейски центрове на скалното катерене – Ел Чоро (El
Chorro). Caminito del Rey е построен в периода 1901 – 1905 г. Пътеката е била да сервизен
път за обслужване на водния канал на местната ВЕЦ. Строили са я моpяци,
cвикнали да pаботят на виcоко, въpзани c въжета и без опора под
краката си.През 1921 г. пътят е посетен от крал Алфонсо XIII и оттогава носи
настоящето си име: Пътеката на краля. Доскоро пътят не се е поддържал, а защитният
парапет почти изцяло липсвал. След няколко фатални инцидента, през 2000 г.
преминаването по него е забранено и пътеката е обявена за една от най-опасните в
света.
След 14 години пътеката е отново отворена на 28 март 2015 г. и всеки желаещ
може да крачи на височина 100 м над шумящата далеч под краката му река Гуадалорсе.

На входа ни раздават задължителни каски, всяка група по маршрута е с различен цвят
каски, което улеснява събирането ѝ.
Времето е хубаво около 15 градуса и почти без вятър.

На няколко пъти спираме и водача ни разказва
историята, запознава ни с растителния и животински свят.







































Снимаме отдалеч лешояди (може би някой от тях се е облажил с Барбара) и сравнително отблизо майка коза с
малкото.









Площадка за евакуация с хеликоптер.

[Валери Недялков]

Двете екстремни места са платформата със стъклен под, където под краката си
виждате каньона и кобалтово синята река и 32 м.въжено мостче, където пускат до 10
души.









Добре запазен отпечатък от морска вкаменелост.













От самото движение мостчето се люлее, а гледката надолу не е за хора със страх
от високото.

Приключението приключва с тоалетни, закуски и бира. Една бяла гъска е
атракцията на заведението. Обикаля масите и танцува, като източва комично шия и грачи
за да привлече внимание. Вальо решава да я възнагради с остатъка от чипс и
животинчето вдига такава врява, че събираме всички погледи.

Към 15 ч. рейса ни връща в Малага и отново комбинираме обяд с вечеря.









Докато чакаме да ни сервират и приключим с обяда в Еl encuerto(Срещата), времето отново се променя.
Слънчевата топла утрин и ранен следобед приключват с дъжд.
Все пак излизаме за вечерна бира с картофки към 20ч.
Тони лети за София сутринта на другия ден, а ние вечерта.

[Emilppp]

Благодаря!