Около света.. на стоп.

[maystor]

От: Около света.. на стоп.

И от мен Добре Дошъл в Този форум. Следях сайта itilien.org непрекъснато по време на цялото пътешествие. Поздравления.

[bochkata]

От: Около света.. на стоп.

Добре дошъл.Благодаря за споделянето на твоето пътуване.
Чакам да споделиш още от пътуването.

[bejanski]

От: Около света.. на стоп.

Чета, гледам и пак чета и гледам.Ти правиш това за което и аз винаги съм мечтал, само че на мен никога не ми е стискало да го направя, много съм смотан.Винаги съм го подозирал но сега го разбрах със сигурност. Завиждам ти.

[Димо]

От: Около света.. на стоп.

Здравей itilien,
Следих пътуването ти, когато то започна. После спрях - заради моето. Когато се върнах, погледнах в сайта ти и гледам, и ти си се прибрал ...
Скоро се разхождах пред Народния Театър и разгледах изложбата с твоите фотографии. Поздравления!
Радвам се да те видя тук и да чета темата от 1л.ед.ч

П.П.
Венци и на теб съм благодарен, че я започна

[itilien]

От: Около света.. на стоп.

Здрасти Димо
Ако това на аватара си ти, значи и ти си ходил из Южна Америка, гледам си пред Arbol de Piedra . Между другото, тоя камък вече е ограден с колчета и мрежа, да го пазят от туристите

Хайде да пусна следващата част. Действието накратко:
На около 50 км на юг от Чалтен се намира границата с Чили. Нооо тя не е граница като границите. След 37 км по един неасфалтиран път се стига до едно езеро, дълго около 15 км, около което трябва да се заобиколи пеш по ужасна пътека. На другия бряг на езерото е Аржентинския граничен пункт. Но това все още не е границата. Тя се намира на около 7 км по тясна пътека, след което от нея нататък започва чакълест разбит неизползваем път, който след 14 км стига до Чилийския граничен пункт на брега на огромното езеро Lago O'Higgins. От там трябва да се вземе лодка, която минава два пъти седмично, за да се прекоси и да се стигне до селцето Villa O'Higgins на другия бряг, от където започва прословутата Carretera Austral. Близо 1000 км неасфалтиран път през едни от най-яките части на Патагония. Само чееее, една израелтянка ме зариби да опитам да мина с лодката на стоп - тя била успяла, били добри хора, щели да ме вземат и т.н. Е да, ама цената на лодката се оказа 80 долара, появиха се други навити на същия план, капитана явно не харесваше толкова мъже и... в крайна сметка се върнах обратно. И така за 3 дни извървях около 75 км, почти всичките с 25 кила на гърба

А ето и част от разказа, както и някои снимки.

За сметка на това, на единия бряг на езерото има пътека - точко като за бедняци. Изненадата обаче беше, че “единият бряг” се оказа от другата страна на реката, която се оттича от езерото, а въженото мостче е разрушено…е почти. Въжетата все още стояха, макар и странно провиснали.

Пресичането беше ако не сложна, то поне плашеща и малко опасна задача и ако не беше момчето, продаващо билети за лодката, нямаше да зная как точно да пресека.

Системата беше следната - стъпваш на ниското въже, а се държиш на високото. Пресичаш бавно първите 3 метра, където горното вечее е прекалено ниско и хлабаво. И тук е критичната точка - едната ръка, трябва да се прехвърли на другото горно въже, което е опънато, но доста високо. И като за капак, някъде точно по средата, въжето, върху което ходех провисна достатъчно, че да си накисна обувките в реката. И цялото това цирково майсторство с голяма раница на гърба и малка на гърдите.

Последвалата около 15-16км пътека може да се опише долу горе по следния начин:
1. Намиране на вярната пътека измежду няколко сходни
2. Баир, баир, надолнище, баир (да се повтаря произволен брой пъти)
3. Пресичане на поточета и реки чрез издирване на подходящото място за прескачане от камък на камък или върху мокро полупрогнило паднало дърво (повтори 7-8 пъти)
4. Газене из кал и заблатени пътеки, и поляни с елементи на изненада (когато уж изглежда сухо, ама не е)
5. Баири и надолнища. Опа, това май съм го писал вече.
И като за по-голяма романтика, през цялото време валеше нещо средно между дъжд и сняг.

След 4 часа мазохизъм, най-накрая стигнах до жандармерията. Същите войничета, които бяха подслонили Авив за 3 дни, и с които тя беше ловила риба. Много хубаво, ама с мен не бяха чак толкова гостоприемни. Нито ме нагостиха, нито ми предложиха вино. Единственото, което изкопчих беше възможността да опъна палатката под един навес, което също не беше малко, предвид продължаващия валеж.

Целият разказ тук

Мостът


Lago del Desierto - поглед от страната на жандармерията


На другия ден времето е ясно - в далечината се вижда Фицрой


Границата


Lago O'Higgins


Самолетна писта в средата на нищото

[Димо]

От: Около света.. на стоп.

Пътуването ти ме впечатли, защото е свободно и неорганизирано. Не зная дали "живота спря да изтича между пръстите ти", но със сигурност много неща "вече не са същите".
Съжалявам за трудностите ти в личен план. Убеден съм, че ако искаш да го продължиш ще намериш начин.
Много ме впечатли и друго " не е редно да подминаваш поредният вулкан, без да се впечатляваш ..." цитирам по памет.
Чувал ли си схващането, че пътуванията убиват въображението ?
Прелюбопитен за мен е и избора ти на фотоапарат, kакто и това, че снимаш само в .jpg

П.П.
За аватара ми обикновено казвам "Това на аватара не съм аз, но знам къде е този камък " Радвам се, че и ти знаеш
Иначе моторът ми е точно същия.

[itilien]

От: Около света.. на стоп.

Ами то когато едно пътешествие е организирано му се губи голяма част от тръпката и чара. Аз имах само груба посока и на място проучвах къде е интересно да ида. Понякога вземах и напълно спонтанни решения - виждам нещо красиво край пътя и казвам на шофьора - искам да сляза тук. Случвало се е и да се колебая между два пътя. Веднъж беше много смешно - в Аржентина ме качи човек, който отиваше чак до чилийския град, в който исках да отида. Но някъде по пътя размислих - беше късно и не исках да вляза в града по това време. Бяхме минали неголяма част от пътя. Много се колебаех, но когато видях една самотна спирка край шосето, до която бяха паркирали три велосипеда с големи дисаги направо казах - спирай, аз ще слизам тук. На другия ден реших, че все пак ще се върна и ще мина по другия път и се върнах. На кръстовището обаче се разубедих и започнах да стопирам за втори път към мястото от където идвах

Снимах в жпег поради големите роу файлове на апарата. Принципно си снимам в роу, но в случая имах само 8 CF карти по 4 гигабайта, а не ми се щеше да пращам много писма с дискове (което всъщност беше грешка де). Пратих 2 диска веднъж, което ми излезе някъде към 15 лева, ако не и повече. Но така или иначе снимките, които си струват са достатъчно добри и в жпег, както навярно си видял от изложбата.
Не знам дали пътуванията убиват въображението, но понякога ми се струва, че да четеш за пътешествия дори е по-яко отколкото да ги правиш ))) Щото като стоиш пред компютъра или книгата пропускаш неща като чакане, студ, дъжд, жега Въпреки, че дори тези неприятни емоции оставят приятни спомени. Никога няма да забравя как спах сред едни камари натрошен чакъл, изкаран от някаква мина край едно градче Vallenar в северно Чили. Беше просто отвратително и депресиращо място, още повече, че бях пристигнал късно и дори не знаех как изглежда на дневна светлина. На няколко пъти на двайсетина метра от мен премина огромен ужасно дълъг и натоварен товарен влак с дизелов локомотив. Имах чувството, че идва края на света, толкова силен и гаден шум не бях чувал. При това насън... това се смеси със сънищата и така прекарах една от най-ужасните нощи, които някога съм имал

А да те питам, ти да си ходил в Пакистан?

[Димо]

От: Около света.. на стоп.

Не съм ходил в Пакистан, но много искам
Това последното важи за всяка дестинация.
Да, наистина се уверих, че jpg е достатъчен дори и за формата, в който си печатал. В тази връзка да те питам какъв е начина да си купя патагонския Cerro Torre да речем 35см, по дългата страна на хартия ?

И понеже каза, че "да четеш за пътешествия дори е по-яко отколкото да ги правиш " седя и чакам, щото тя историята тук изобщо не е свършила ...

Но ако сложиш и една карта с маршрута, /защото наистина е трудно да откривам позицията на населените места, за които пишеш/ ще бъде прекрасно.

[itilien]

От: Около света.. на стоп.

Малко лирическо отклонение от самото пътешествие - а именно сметка на разходите за него

Реших да направя малко бакалски сметки относно това колко съм похарчил и за какво. Тази статистика най-вероятно ще е интересна за повечето от вас, затова реших да я публикувам. Въпреки, че е малко неудобно за смятане ще работя с долари, тъй като дебитната ми карта е в долари.

Храна 1565$

Нощувки: 377$

Аржентина: 70$ (9 нощувки)

Чили: 35$ (4 нощувки)

Боливия: 80$ (23 нощувки)

Перу: 140$ (37 нощувки)

Еквадор: 47$ (9 нощувки )

транспорт:






264$






Аржентина и Чили: 60$ (3 автобуса)

Боливия: 62$ (22 автобуса)

Перу: 133$ (20 автобуса)

Еквадор: 14$ (2 автобуса)

допълнителни разходи: 698$

30$ вход за торес дел пайне, 90$ рафтинг, 155 $ за обиколка на Алтиплано, 120$ изкачване на Уайна Потоси, 44$ наем за екипировка за изкачване на Илимани, 35 $ транспорт до Мачу Пикчу, 45$ вход за Мачу Пикчу, 40$ вход за Кордилера Бланка, 30$ вход Кордилера Уайуаш, 13$ наем за екипировка за изкачване на Писко, 6$ за входове на други две места, 30$ глоба за превишен престой в Перу, 32$ за удължаване на боливийска виза, 28$ за летищна такса в Еквадор

Сумарно похарчени: 2870 $

Отделните суми по левове е трудно да се кажат, тъй като доларът си менеше курса, но като цяло тези 2870$ отговарят на около 4400 лева.

Разходите за самолети са: Мадрид - Буенос Айрес - 350 EUR, Guayaquil - Madrid 500 EUR, Madrid - Sofia 120 EUR или сумарно 970 EUR (1900 лева)

Пълна цена на пътешествието - около 6300 лева.

Целият текст с малко анализи - ТУК

[itilien]

От: Около света.. на стоп.

Наоколо степите продължаваха до където ти стига погледът, а единственото населено място за всичките около 550км беше малко селце с петнайсетина къщи.

По някое време чакъленият път рязко бе изместен от асфалта, което си беше събитие достойно за снимка, особено като се има предвид и табелата “Внимание, започва павиран път”, която предизвика всеобщ смях. Испанецът обаче беше разочарован защото смяташе, че шофирането по чакъла е голям фън. Не остана разочарован за дълго, защото след 60км асфалтът свърши.

Някъде по пътя срещнахме първите 3 джипа, които се бяхме опитали да стопираме сутринта - единият от тях явно се бе претърколил извън пътя - за щастие без ранени и сега чакаха помощ.

Някъде недалеч от крайната цел - градчето Перито Морено, край пътя започнаха да се редят красиви скални образувания с оранжеви и розови цветове. Когато минахме край някаква самотна естанция, шофьорат ни мъдро сподели: “Ето в такива места бащите изнасилват дъщерите си”

На сутринта, когато станах той вече чакаше край пътя. На път за моето място се спрях да поговоря с него. Стояхме край пътя, а аз бях с гръб към шосето. По едно време край нас мина трактор и аз усетих рязко дръпване откъм раницата на гърба ми. Завъртях се и първото, което видях бяха отдалечаващите се метални пръчни на съоръжението, което тракторът влачеше. Големи въртележки от пръчки, излизащи извън пътя. Бяха все още плашещо близо до мен. Следващото, което видях е как калъфът със статива ми лети след трактора, пада на шосето и въпросното съоръжение минава върху него.

Ужас!!! Трипода ми беше станал двупод, но това все пак беше далеч по-добре от мрачната переспектива да продължа пътешествието си без глава. Освен това все пак беше възможно да закрепя някак крака, така че стативът все още беше използваем.

Ей това ей там, дето лежи на средата на разклона е раницата ми.


Не е като да има много населени места по тоя път


Внимание! Започва павиран път.... но не за много дълго


Красиви пейзажи през прозореца на джипа