Около света.. на стоп.

[Венци- малкия]

До: Около света.. на стоп.

Иван е прекарал няколко дни навътре в дивата Патагония.
Обещава страхотни снимки от там

[Венци- малкия]

До: Около света.. на стоп.

Ето и разказа за
Рио Гранде - Пуерто Наталес

Задържах се в Рио Гранде повече, отколкото очаквах. Апартаментите на Фернандо и Адриан се оказаха много комфортни и направо не ми се искаше да си тръгна, но естествено накрая дойде време да се разделим. Нарамих багажа и тръгнах към другия изход на града, който беше дори по-далеч, отколкото този към Ушуая. Повечето коли бяха местни - все пак целият трафик към континента се измерва с мерната единица един ферибот в час, а от своя страна един ферибот събира не повече от 6-7 камиона и още толкова коли. Въпреки това, след не-повече от 50 минути един камион СПРЯ. СПРЯ е с големи букви, защото камион да спре на пътя за стопяджия е изключително рядко срещано явление, което ми се случваше едва за втори път.

...

П.С. Не публикувам целите разказчета, защото са много дълги

[Венци- малкия]

До: Около света.. на стоп.

Национален парк -
Torres del Paine


























Почвам да си мисля, че Иван се е скътал някъде тук в София на топло и ни праща само сканирани картички

[Венци- малкия]

До: Около света.. на стоп.

Torres del Paine част 2

Към 5:30 станах да чакам за изгрева, ама се оказа, че малко съм окъснял, та го изпуснах за малко. След още снимки трябваше да взема трудното решение дали да ида до самия ледник, което значеше още 5 километра напред и обратно, или да продължа. Няколко пъти тръгвах назад и се връщах, но в края на краищата хвърлих раницата в храастите и тръгнах към ледника. Все пак съм платил маса пари за тоя пари, по-добре да видя колкото може повече. Пътеката определено не беше от най-лесните, а ледникът не изглеждаше толкова впечатляващо отблизо, но все пак не съжалявам, че отидох. После се върнах обратно, хапнах на къмпинга, ударих един душ, купих хляб и продължих към следващата точка.
Пътеката беше лесна, но изминатите вече 17 км си казваха думата и след още 7 километра ходилата ми направо капитулираха. Планът да стигна до Valle del Vrances явно нямаше да го бъде. Исках да спя там горе, заради евентуалният залез и изгрев, но пътеката нагоре е една от най-стръмните и каменисти, затова останах в Campamento Italiano в основата на Torre Paine Grande. Къмпингът беше пълен с хора и палатки, но аз отново реших да спя само със спалния чувал. Нощта беше тиха, а от време на време в долината се носеше ехото от падащи лавини от ледника Glaciar del Fances, които звучат почти като далечни гръмотевици. На сутринта станах по изгрев за няколко снимки на голямата река, която се пресича с въжен мост, след което продължих да спя като труп до обяд. Израелците, чиято палатка се намираше до мен бяха разтревожени за мен, защото смятаха, че времето е прекалено студено само за спален чувал, но на мен ми беше съвсем добре.
Все пак реших да се кача горе в долината. Към 4 стегнах багажа и полека лека залазих по стръмната пътека, която час по-късно стана не толкова стъмна и започна да прекосява красиви ленгови гори с много нападали сухи дървета. По това време почти всички хора се връщаха надолу. Горният къмпинг почти не се ползва и вечерта бяхме общо 3 палатки и аз. 2 двойки французи и 1 двойка поляци. Тук определено беше доста по-студено от долния къмпинг, може би заради по-голямата надморска височина, но аз пак реших да спя само с чувала - само се заврях под един брезент, опънат на няколко дървета, служещ за нещо като навес.
Залезът отново окървави върховете, а след това хапнах и предупредих французите за евентуалните мишки, които могат да им налазят храната, затова им казах да я окачат по дърветата.

http://www.itilien.org/

[dreado]

До: Около света.. на стоп.

Е тва е! Най-накрая престъпихме към интересната част.

[Twilight]

До: Около света.. на стоп.

Снимките са зашеметяващи! Нима съществуват такива места...

p.s. седя си, чета, гледам, въздишам дълбоко.. и завиждам благородно

[Венци- малкия]

Ванката продължава своето пътуване бавно , но за сметка на това интересно

Ето и последните разкази от зашеметителният резерват Torres del Paine

Torres del Paine част 3


Torres del Paine част 4


И няколко снимки от тях

[Венци- малкия]

До: Около света.. на стоп.

Пуерто Наталес - Ел Калафате

13 яну 2010
Двамата французи ми бяха казали, че са отседнали при някаква жена от CouchSurfing в Пуерто Наталес и тъй като никак не се чувствах комфортно в затворената фабрика, а и имах нужда от баня, реших да ида до някой интернeт, за да драсна едно съобщение. После минах през супермаркета за малко храна и докато хапнах, получих дълъг отговор на испански, от който общо взето разбрах, че май няма проблеми. Отидох на адреса, който Глория ми беше дала и там ме посрещнаха мъжът и, и един руснак горе долу на моята възраст. Казах им, че искам да остана ден-два и те ме пратиха да си взема багажа, който бях оставил вав фабриката.
Глория живее със съпругът си Оскар и четирите си деца в къща, която е едновременно и кръчма и хостел, само че всички хора, които приютява са от CouchSurfing. Когато се завърнах с раницата в къщата бяха пристигнали и двама холандци - момче и момиче, а руснакът Алекс чакаше приятелката си Карина, която трябваше да се върни от Торес дел Пайне на следващия ден.
Малко по-късно отидох до магазина и напазарувах картофи и други продукти и се заех да приготвя вечеря за всички - картофи на фурна. Да сготвиш храна за 12 души се оказа доста по-бавна работа, отколкото очаквах и накрая към 1 през нощта седнахме на голямата маса да вечеряме.

....

[alex_markov]

От: Около света.. на стоп.

Човека се е върнал, даже е имало изложба на най-добрите снимки (за съжаление вече е минала).
Венци защо спря разказа тук, толкова добре ти се получаваше

[Венци- малкия]

От: Около света.. на стоп.

Ще го докараме тук сам да разкаже

[itilien]

От: Около света.. на стоп.

Ето ме и мен Ако има мераклии, мога сам да продължа да пускам части от разказите и избрани снимки.

[Митко (smile)]

От: Около света.. на стоп.

Ето ме и мен Ако има мераклии, мога сам да продължа да пускам части от разказите и избрани снимки.

Що за въпрос? Естествено, че има

Давай и поздравления!

[Yaro]

От: Около света.. на стоп.

Ето ме и мен Ако има мераклии, мога сам да продължа да пускам части от разказите и избрани снимки.

Добре дошъл в OFFRoad-Bulgaria.com!
За нас ще е удоволствие и огромен интерес!
Очакваме...

[p-pleven]

От: Около света.. на стоп.

Ей, това направо супер ме изкефи:

имах за прекосяване 2 граници и един Mагеланов проток

Човек, възхищавам ти се и шапка ти свалям за стореното! Да си жив и здрав още пътешествия да направиш, а и ние покрай тебе да "обиколим" света!
Чакам написаното с огромен интерес!

[itilien]

От: Около света.. на стоп.

Пътешествието, макар и запланувано да е околосветско, стана само южноамериканско основно поради факта, че за 8 месеца на тоя континент буквално се пренаситих от красоти и пътуване. Все още не съм бил на други континенти, но смятам, че едва ли има друго място, където за около десетина хиляди километра човек може да види толкова огромно разнообразие от пейзажи, терени и климати. При това без никакви визови и логистични препятствия. И при това навсякъде се говори испански
Върнах се в БГ за да си почина малко и да потегля на ново пътешествие, но нещата се стекоха по малко лош начин. Бяха ми останали 4-5 хиляди лева, които щяха да стигнат за още 7-8 месеца пътуване (за 9 месеца похарчих около 6000-6500 лева, които включват и самолетните билети), но към края на септември баща ми претърпя един инцидент и трябваше да дам всичките останали пари за операция. И така, сега има два варианта - или се връщам на работа, или търся спонсори за ново пътешествие. Ако има ново пътешествие, то най-вероятно ще е с колело Само не знам в коя посока, но може би към Азия.

Но да се върнем на това пътешествие - Венци ви е оставил някъде насред Патагония - точно преди да ида край масива на Фиц Рой и Серо Торе - може би най-популярното място в Патагония, чието посещение ми беше второто (през 2008-ма бях там за десетина дни).

Ето откъсче от интересната част на разказ

Кулминацията настъпи, когато открихме разклон на пътеката - една водеща наляво и пресичаща поточе и една нагоре, както и жълта стрелка, сочеща точно в посоката, от която идвахме. За мен нямаше съмнение, че къмпингът е някъде съвсем близо напред и трябва да продължим наляво, но Мария и Куун започнаха да твърдят, че сме го минали, че пътеката нагоре води към Лагуна де лос Трес, а жълтата стрелка сочи към къмпинга. Аз бях сигурен, че стрелката сочи към ледника, от който идваме и се опитах да ги убедя, че отсрещният бряг е твърде стръмен, за да сме близо до къмпинга. Маша обаче взе да излиза извън релси и да прави нелогични неща. Не искаше да прескочи едно поточе и да слезе към реката да гледа за мост, не искаше да ме послуша, не беше способна да вземе спокойно и логично решение. Куун също изглеждаше прекалено изнервен, за да мисли трезво. Аз се чувствах напълно спокоен и уверен в правотата си, поради което реших, че е крайно време да взема нещата в свои ръце. А в случая “нещата” беше челникът ми.

Когато го взех и им казах да ме изчакат 5-10 минути да проверя пътеката, Мария полудя напълно. Започна да крещи по мен и да ме псува, а аз почти без да обръщам внимание тръгнах да видя накъде води пътеката. След левия завой тя се разклоняваше отново… една към плоското каменисто речно корито и една нагоре. Проверих към коритото, но пътеката се изгуби, а тъмнината не позволяваше да видя мост в далечината. Мария продължаваше да крещи и сметнах, че трябва да се върна при тях без да проверя другата пътека.
Мария вече звучеше отчаяно и дори не мислеше логично. Обвини ме, че съм им изгубил 20 минути (реално бяха 7-, поиска си бутилката за вода и апарата си (който беше в моята раница), и почти разплакана каза, че не иска да ходи никъде с мен, че ще тръгне нагоре, за да стигне до Лагуна де лос Трес, след което да слезе обратно до къмпинга. Нещо безмерно нелогично - въпросното езеро трябваше да се намира на час и половина път, на 450 метра по-високо, по трудна и стръмна пътека, а ако това беше въпросната пътека, то нямаше никакъв смисъл да се качва, за да слезе отново тук.

Отиваме на стоп към планината. Чакаме сумарно около 3 часа на три различни места. Коли минават рядко и все отиват някъде на близо. Най-много се чудихме на един камион с крави, който стоя до нас над час... докато накрая дойде друг камион и претовариха кравите.



Единствената безоблачна сутрин от общо 6 дни, през които през повечето време беше облачно, ръмеше, валеше и дори снежеше. А това е Серо Торе


Фицрой се показа от облаците едва за половин час, при това частично.


Ледникът Пиедрас Бланкас


Нещо като изгрев... кратък


Някакъв гьол


Меандрите на една река, водещи на юг към границата с Чили


Целият разказ:
http://itilien.org/2010/01/adventures-around-fitz-roy/