Хард Копривщица 2 (30.09.2007)

[koko11]

До: Хард Копривщица 2 (30.09.2007)

сичко беше на 6 докато голди не реши че ще правим нови пътища.на едно местенце е имало път ама някога преди много лета.и голди го спусна право надолу.посли и ние .аз с митсубишито и една уазка.ама то много меко.аз излязох с сичката газ.обаче на връщане щот той пътя просто си свърши.голем кеф.голди атакува ама потъна веднага.и така на 2 или 5 пъти и са окопа кокто личи на снимките.
първо го мъчехме с мойта лебедка на заден ама нъц.
едно дърво израсло ден нетрябва.
и добре че голди е оборъдван.айде полиспасти шегели и акшон.
това акшона некой трябва да обясни за него
и с големи опъвания благославяния извадихме оазиса.
ама то път пак няма и огън пак на склона и по едно време излезе ама на 2 колела.то между другото и се беше вече смрачило.
после аз пак на 2 колела след него.
и накрая другия оазис с помоща на въженце по дебелшко и той мина.

[Дявол Коледа]

До: Хард Копривщица 2 (30.09.2007)

Goldy спиш за това аз ще подхвана още а ти ще ме допълваш.
Та изкачихме се ние до връх свети Атанас и спряхме за да се полюбуваме на гледка а и да изчакаме водача които щеше да ни поеме от там защото аз не познавах местността а той ни беше обещал АКШОН.


Двете планински кози една до друга



Издигнат на пиадестал вярвайте ми има защо корава машина излезе


Ха сега кои е по,по,най


Аз



или пък аз


Чупки в кръста


Предполетен брифинг


Акшон made in zipmotrs


Кацнал на едно Паджеро


Лек тест на ходовете




И дойде време за лебетка



Я па го тоя у чуждия джип се кипри



Къде отиваш ти може би



Едното Паджеро и то да не види от другото и аха на три колелета


Отбор синчец


Мамо това съм аз аз съм бе


забележете надписа на капака.

Дерета разни


ей и редукторните затъвали бе




И така та чак до диференцяла



а шофера направо от уплах избяга


Теглят ме мамо влачат ме


И както е по закона на Мърфи точно в този момент батерията на парата ми свърши и изпуснах атрактивното прелитане на две колела изпълнено по ювелирен начин от Голди.

[Дявол Коледа]

До: Хард Копривщица 2 (30.09.2007)

Всички снимки от мен тук

[GOLDY-Владиан Христов]

До: Хард Копривщица 2 (30.09.2007)

Тук съм. Просто вие напълнихте темата с хубави снимки и ми е трудно да продължа.
Разходката тръгна изненадващо в петък сутринта. Подадох си официалната молба за отпуск с леките закани, че а не ми се даде, а съм напуснал фирмата...
Идеята беше да се направи бърз оглед на Пловдивския панаир и да се отиде до Априлци където вече имах уговорена среща с Коко.
Две в едно.
Първата ми грешка беше, че решението ми дойде в 9.00 сутринта. Лошо, все пак трябваше да стигна до Пловдив с малко по-бавно превозно средство (УАЗ).
Тръгнах към 10.30 и след изключително бързо каране стигнах на панаира в 13.30.
Оказа се,че тировете прелитат покрай мен и за целия път изпреварих един единствен от тях.
По-средата на пътя след като се уморих да подържам скороста от 90 по километраж
(75.6 по GPS) преминах на по-висока скорост от 110 по километраж и 95 по GPS. Настана луда гоненица, колата трудно се удържаше.
Разбира се не мина без проблеми.
Малък теч в заден барабан и малък теч, обливащ предния диф.

[GOLDY-Владиан Христов]

До: Хард Копривщица 2 (30.09.2007)

До тук определено съжалявах за решението ми за преход с УАЗ.
След бърз оглед и констатацията ми, че панаир не се гледа за няколко къси часа реших поне да не изоставам с графика и да подгонвам пътя за Априлци.
Притеснително беше че съм сам и отивам на непознато място.
И така тръгнах към 17.30 часа.
Пътят до Калофер беше перфектен особено за УАЗ.
В Калофер спрях пред една къща и попитах местния индивид в коя посока да продължа.
Ааа... иманяр бяха първите му думи....
Не, аз ... само... Ъъ... отговорих.
Абе, разбрахме се....

[GOLDY-Владиан Христов]

До: Хард Копривщица 2 (30.09.2007)

Уж се разбрахме ама ме прати за хайвер при това зелен по река Тунджа през Паниците в посока връх Ботев.
Да де ама то трябвало през село Тъжа, та до хижа Тъжа и от там до Априлци.
По GPS данни нямаше причина да не мина. После се оказа че всъшност това бил лошият път, който е изненада за прехода през следващия ден. От горе на всичко Коко тръгнал да ме търси по-нормалния път и се притеснил за напредващия мрак.
Пътят беше отвратително каменист.
Ноща падна.
Връзка нямах с никой поради липса на сигнал в GSM. Това до някъде беше изненада за мен защото все пак се намирах до голям излъчвател на сигнал (връх Ботев).

[GOLDY-Владиан Христов]

До: Хард Копривщица 2 (30.09.2007)

Отгоре на всичко стигнах до място, което беше описано като опасно за преминаване дори през деня.
Познах го веднага по пуснатите снимки от колеги джипари.
А...м сега...
Направо взех да възхвалям Уазика, само и само да не ме остави горе. Пък и друго си е да имаш една солидна височина под кила...
Направо работата вървеше към любов неразривна.

[GOLDY-Владиан Христов]

До: Хард Копривщица 2 (30.09.2007)

За вечеря.....


Тай-маут

[iliikata]

До: Хард Копривщица 2 (30.09.2007)

Привет.Най накрая си видях красавицата на пиадестала и вие решихте да приключвате с репортажа. НЕ така давайте цял ден чакаме авие вечери,купони,батерий,хайде организираите се

[GOLDY-Владиан Христов]

До: Хард Копривщица 2 (30.09.2007)

Чувството да си близо до машина оживяла като стар древен
Тиранозавър поел върху плещите си тежеста на поколения изнурителен труд и направена така, че все още да всява респект с простотата на сътворяването си и с внушителната си физика дава определени предимства в тъмната гора.

[GOLDY-Владиан Христов]

До: Хард Копривщица 2 (30.09.2007)

Радост за позакъснелите пътници беше хубавата и пълна луна. Тя изгря бързо зад един хълм и освети с тайнствени сенки пътя по който се движихме.

[GOLDY-Владиан Христов]

До: Хард Копривщица 2 (30.09.2007)

Пиш-паузите бяха бързи с посока противоположна на силния и студен вятър и неизменно с гръб опрян в защитника-Тиранозавър Уаз.
Локвите и реките лъщяха с тайнствения отблясък на силната луна.

[iliikata]

До: Хард Копривщица 2 (30.09.2007)

Голди? Ти можеш повече.

[Дявол Коледа]

До: Хард Копривщица 2 (30.09.2007)

Спокойно пише пише нека го оставим да твори

[GOLDY-Владиан Христов]

До: Хард Копривщица 2 (30.09.2007)

За всеобща радост пристигнахме в Априлци и по-думите на щерка ми идваше ред да целунеме един Уаз и асфалта под него.
Коко, беше още в гората. Търсеше ни.
Идва и ред да спомена и за него. Едно от нещата, които извършва за да се прехранва е да води групи в планината.
Веднага се надушихме с него. Усетих сигорноста на водач с
опит и желанието му за нови и нови приключения.
Снимките са от следващия ден:






Тук все едно видях моят паркетник. Дори и гумите са същите. Вярна била приказката за краставите магарета.
В ръцете на Коко тази машина добиваше изключителни качества.