Tweet
От: На палатки в Родопите
Да разкажа и аз.Пристигнахме първи в хотелчето,
от където се откриваха чудни гледки.
Щерката и жената се цопнаха в минералния басейн,докато чакаме другите.
Румен и жена му пристигнаха,
а другата част от групата все още я нямаше и си помислихме дали пък няма да слезнат от този влак,
но не,пристигнаха чак късно вечерта,когато всички си бяха легнали.И така на другия ден,след обилна закуска потеглихме.
След малко спряхме за малко снимки ,
цялата банда:
След малка фотосесия потеглихме,защото заваля
е красиво е:
Мойто навигаторче:
А тука гората се опита да прибере някои излишни неща,
та се наложиха леки ремонти във вид на подскоци върху праговете.
И пак малко красоти без коментар.
Докато ние хапвахме,щерката врътна две кръгчета
.
А тука ние с надстройките чакаме машинката,щото сме височки.
След това минаване през гьола с отворен прозорец,
се наложи леко почистване,някои имаха кал и в ушите
.
Пътя беше така
до
откъдето продължихме по асфалт до яз.Доспат за да направим лагера за нощувка.
Понарязахме дръвца,
приготвихме питиетата за вечерта,
приготвихме по кафе
опънахме палатките
и започнахме.
Вечерта мина екстра,с едно малко изключение-е как не спря да вали та да опечем всички меса и да седнем като белите хора,че даже и ток си бяхме докарали.Както беше казал един журналист "Да ама не",абе не останахме гладни и жадни.
На другата сутрин потеглихме в леко намален състав посока Чаирските езера.
Тука едно фото за спомен.
Малко през реката,
малко през калта,
и накрая хоп на баира.
Имаше и награда за навигатора.
Пристигнахме на езерата,
където похапнахме набързо
и потеглихме за с.Мугла,но пообъркахме малко пътя и през едно дере,през една кал
малко лебедки,
малко дърпане,докато стигнахме до задънена улица-беха попадали малко камъчета и требваше половината китайски народ за да ги махнеме.От там а обратно през едно друго пътче,което си беше направо магистрала в сравнение с дерето,но и то свърши до никъде.От там а обратно през едно баирче/правилния път/ и воала видяхме селото.
По разбираеми причини от последните часове на разходката няма снимки.Искам да благодаря на всичките участници за чудесните моменти и да се надяваме,че ще има повторение по-натам,при по-хубаво време и за по-дълго време.
Да разкажа и аз.Пристигнахме първи в хотелчето,
от където се откриваха чудни гледки.
Щерката и жената се цопнаха в минералния басейн,докато чакаме другите.
Румен и жена му пристигнаха,
а другата част от групата все още я нямаше и си помислихме дали пък няма да слезнат от този влак,
но не,пристигнаха чак късно вечерта,когато всички си бяха легнали.И така на другия ден,след обилна закуска потеглихме.
След малко спряхме за малко снимки ,
цялата банда:
След малка фотосесия потеглихме,защото заваля
е красиво е:
Мойто навигаторче:
А тука гората се опита да прибере някои излишни неща,
та се наложиха леки ремонти във вид на подскоци върху праговете.
И пак малко красоти без коментар.
Докато ние хапвахме,щерката врътна две кръгчета
.А тука ние с надстройките чакаме машинката,щото сме височки.
След това минаване през гьола с отворен прозорец,
се наложи леко почистване,някои имаха кал и в ушите
.Пътя беше така
до
откъдето продължихме по асфалт до яз.Доспат за да направим лагера за нощувка.
Понарязахме дръвца,
приготвихме питиетата за вечерта,
приготвихме по кафе
опънахме палатките
и започнахме.
Вечерта мина екстра,с едно малко изключение-е как не спря да вали та да опечем всички меса и да седнем като белите хора,че даже и ток си бяхме докарали.Както беше казал един журналист "Да ама не",абе не останахме гладни и жадни.
На другата сутрин потеглихме в леко намален състав посока Чаирските езера.
Тука едно фото за спомен.
Малко през реката,
малко през калта,
и накрая хоп на баира.
Имаше и награда за навигатора.
Пристигнахме на езерата,
където похапнахме набързо
и потеглихме за с.Мугла,но пообъркахме малко пътя и през едно дере,през една кал
малко лебедки,
малко дърпане,докато стигнахме до задънена улица-беха попадали малко камъчета и требваше половината китайски народ за да ги махнеме.От там а обратно през едно друго пътче,което си беше направо магистрала в сравнение с дерето,но и то свърши до никъде.От там а обратно през едно баирче/правилния път/ и воала видяхме селото.
По разбираеми причини от последните часове на разходката няма снимки.Искам да благодаря на всичките участници за чудесните моменти и да се надяваме,че ще има повторение по-натам,при по-хубаво време и за по-дълго време.
....
Коментар