На палатки в Родопите

[hackman]

От: На палатки в Родопите

Ето ги нашите снимки: http://hydra.azilian.net/pics/rodopi-2010/

[Jimi]

От: На палатки в Родопите

Не знам дали ще се разминете без пътепис...

[Чавдар (V93)]

От: На палатки в Родопите

Не знам дали ще се разминете без пътепис...

Хич да не си и помислят! Толкова гласене и сега - само един линк към албум със снимки.

[Pretor]

От: На палатки в Родопите

Завиждам ви. И не благородно, а грозно и от сърце . Моят паркетник обаче едва ли щеше да мине оттам. Ако следващият път "облагородите" маршрута може да се включа. Чудни снимки. Поздравления! Сега малко текст остава да вкарате около снимките .

[Андрей Боянов]

От: На палатки в Родопите

и аз чакам разказ - много безотговорно е така

[Вальо]

От: На палатки в Родопите

И така, на фона на красотите, които Мариан е успял да улови, аз ще бъда по- битово- трапезно ориентиран.

След като тръгнахме от София към 19.00 и кусур, колкото и да шпорихме талигите стигнахме по време, когато част от компанията вече бе по леглата.Ударихме по някоя бира за отпускане на нервите и бегом към леглата.
На сутринта ни чакаше чудно- хубаво време с едни чудно хубави пържени филийки, намазани обилно с домашно приготвено сладко от боровинки и по едно дебело парче сиренце за гарнитура отгоре. МММММММ вкуснооо.



Продължението- след малко....

[Борис Хаджиценев (bob4oo)]

От: На палатки в Родопите

Ееее. че аз си бях в якоруда, но ме спънаха админите с бана и не можах да видя, че за таз събота говорихте щеше да дойда, ноо така става.

[Вальо]

От: На палатки в Родопите

Потегляме. Пътят е страшен, но славен . Всъщност по- голямата част от него спокойно би могла да се минава и само на заден мост. Тук- там е добре само клиренса да е по- голям, защото въпреки внимателното каране в една река успях да изкривя декоративната степенка, която и без това придва вид на Мицубишито, по- скоро на low- rider, а не на джип.


По пътя има интересни дървенца:



Вече близо час се друсаме по безпътицата, като последният половин от него сме включили двойното и дори тук- там бавните.Какво е изумлението ми когато пред нас се появява те тоя гоУф, докато аз вече почвам да мисля, че приближаваме стратосферата. Направо нечовек. Поклон, ако е минал по същия път. Синът ми, също учуден ме попита докъде ли би стигнал, ако беше с уаз- ка...



А ние караме ли, караме по чукарите.Толкова е красиво, че дори на жена ми и се оправи настроението.



Е, БРЕ КУРОРТЕЕЕЕ



След малко продължаваме.

[hackman]

От: На палатки в Родопите

Ние сега ставаме от сън... след хапването ще има и пътепис от нас
Вчера бяхме прекалено уморени за пътеписи...

[Вальо]

От: На палатки в Родопите

Явно всички сме почитатели на големите машини- едни предпочитаме да сме отгоре, други- отдолу:



След като пътуваме, неминуемо и да се пообъркаме малко, дори и с подкрепата на вездесъщите навигации:



В крайна сметка човешкият фактор надделява над вездесъщите тракове и след указване посоката с горен, ляв крайник продължаваме пътя си:



Във въпросната махала, обаче ставаме свидетели на нещо интересно.Едно семейство освещава къщата си и поради тази причина е поканило цялото село на банкет: много пръжки и три голеееми казана с боб...Направо в един момент се чудех дали първият бивак да не го изтеглим напред във времето:



Ето и щастливата новодомка, с кетъринга зад гърба:



Най- накрая достигаме до първото ядене...Ох, от кога чакам да пусна геврека и да се хвана за манджата:



След малко продължаваме.

[Вальо]

От: На палатки в Родопите

Както отбелязах в началото, снимките с природата и трошенето на джипките, оставям на разбирачите, докато аз оставам загледан в далечината и търсещ подходящото за скара място. К'во да им се вглеждам в камънаците, дето коварно ме изненадват по железата отдолу или да щракам по дупките, дето са накарали моя дЕдО да се разкрачи като пиян машинист на перон...Изведнъж в далечината се появява язовира. Оле. Както и първата приумица на някой самозван строител- то бива да си на първа линия, ама чак пък да палиш джета от хола си, айде нЕма нужда:



Мястото, което избираме единодушно за бивак е чудесно, но след като почваме да разпъваме такелажа се оказва, че бивакуващите преди нас крави са ни оставили богат материал за размисъл, който поради наближаващата вечер и най- вече поради незнайното количество алкохол, което ще трябва да бъде преработено е добре да се пренасочи към езерото.Ей тая нещастна лопатка, колко л***на пренесе на плещите си...само тя си знае:



Хайде, малко да поработя и после продължаваме с най- интересната част.

[Андрей Боянов]

От: На палатки в Родопите

Ееее. че аз си бях в якоруда, но ме спънаха админите с бана и не можах да видя, че за таз събота говорихте щеше да дойда, ноо така става.

Ами вземи малко да внимаваш, да не те банват вече

[hackman]

От: На палатки в Родопите

Петък беше ден за подготовка. Прибрах се от работа и започнах да събирам багажи. По време на тази операция осъзнах правилото, че колкото по-голям багажник имаш, толкова повече багаж ще помъкнеш

След 3ч подготвяне на багажите и товарене, успяхме да потеглим благополучно към 8 вечерта. Румен и Илия вече ни чакаха в Якоруда и за това без спирки бързахме на там. Пътят от Костенец до Якоруда ни изненада с многото си дупки и доста се шегувахме с Тони, че offroad-а е започнал вече

Вечерта стигнахме късно в хотел Хелиер, където Илия ни чакаше "подготвен" Хапнахме поговорихме си и се уговорихме на следващата сутрин в 10 да сме тръгнали.

На сутринта аз и Тони бяхме последните станали поспаланковци Пихме по едно кафе и се запътихме към лукоил-а на Якоруда. Там всеки взе по малко от каквото е забравил и започнаха премеждията. При тръгването ни Родопите веднага ни показаха, че сме на място с различна култура. Жена със забрадка буташе един москвич, докато мъжът и(предполагам) седеше спокойно в колата и управляваше. Всички бяхме впечатлени от картинката.

Тъй като аз трябваше да водя бях подготвил моя GPS с качен трак-а от преди 2 години с идеята да караме по него. За мое съжаление обаче, трака не се появи а GPS-а отказа да даде път директно по черно. Помислихме малко и решихме, че ще караме по пътеките които има на картата без да имаме отбелязан маршрут. Това доведе до доста обърквания по пътя и няколко връщания назад. Както и да е, тръгнахме от Якоруда като гледах да спирам на удобни за снимане места.


Пътят беше невероятен, срещнахме доста коне, крави и овце.













По много от цветята имаше все още капки вода които успяхме да уловим.

И където видяхме хора, все жените работеха а мъжете стояха с кърстени ръце. На места пътят беше изровен, но не беше трудно да се мине.

Не след дълго стигнахме и до един по-сложен момент от пътя. Реката беше изнесла камъните по които едно време се е минавало и някой любезен човечец беше подложил няколко дръвчета за да можем да се покатерим. С малко повече внимание всички успяхме да минем. Участъкът обаче предложи още една изненада. Веднага след като преминахме трябваше да се завие надясно по едно баирче, където направо ни стресна ето този вол Стоеше си като статоя докато не минахме покраи него.



Малко по-късно след като стигнахме билото решихме да седнем да хапнем по някой сандвич. След приятният обяд и проверка за щети по колите потеглихме наново. Не след дълго ни спряха 2 малки дръвчета. Румен веднага се усмихна и извади резачката.


Маршрутът ни продължи по едни наистина живописни места.


В гората имаше малко локвички от дъждовете последната седмица но нищо което да неможе да се заобиколи.




Малко преди тези локвички, Вальо реши да мине смело и бързо с отворен прозорец през една локва и разбра какво е да си намокриш предното стъкло отвътре Целият се беше улял с кална вода Жена му не беше никак щаслива от този факт


След доста каране стигнахме до с.Медени Поляни, където за съжаление неуспях да открия на GPS-а как да стигнем до поляните зад селото. След няколко мърдания напред-назад решихме, че няма да ги търсим и ще пътуваме към язовир Доспат. От селото потеглихме по "асвалтов" път до Сърница, където се отклонихме от дясната страна на язовира и започнахме търсене на удобно място за палатките След около 4-5 километра намерихме това което ни трябваше.



Свалихме джипките до брега и веднага започна разопаковане. Усетихме, че ще е доста мокра вечер, затова първо всички разопаковахме палатките. Някой (Аз и Румен) не бяхме с много добри палатки и се наложи да покрием палатките с наелони за да можем да изкараме вечерта.


Илия се беше погрижил за нас и беше взел едно голямо парче наелон, което да използваме за покрив докато ни вали.

Докато той се справяше с разпъването на неговият двустаен апартамент с антре другите успяхме да инсталираме платнището и да наредим масите.

Дъждът, като, че ли само това чакаше Още небяхме запалили огънят когато започна леко да прикапва. Тъй като беше ясно, че само но дървени въглища няма да стане, Теодор (синът на Вальо) и Румен се погрижиха да доставят дървата. Илия извади резачката и набързо ги нарязахме. За съжаление правенето на жар докато вали дъжд за мен беше доста сложна задача.

Въпреки камъните които сложих под оганя за да не се мокри жарта, тя много бързо изстиваше. Но трудностите не ни попречиха да се почерпим прилично
с ракия. Аз, Румен и Илия бяхме доста подготвени с ракии. Незнайно от къде се появиха едни много коварни малки чашки
Които доста бързо присъхваха. До към 22:00 все още нямахме изпечено месо. Жените и децата се бяха нахранили със сандвичи и салати а мъжката половинка се въртяхме около огъня.

На Вальо му писна да чака май и започна борба с огъня

Аз се присетих, че Мазньо има инсталиран компресор и решихме да видим какво ще се получи с него. След около 30 мин подухване на огъня все още над него не беше достатъчно топло за печене. Едвам еднвам изпекохм едни наденици малко ребърца и няколко пържоли.

Незнам дали бяха вкусни или пиянският глад ме беше хванал но пържолките хич не бяха лоши. Надениците за съжеление неуспях да ги направя. Две останаха недопечени и две направо изгорели

Стана време да си лягаме и с Тони решихме да разтурим огъня. Тъкмо дръпнахме големите дръвчета върху които уж пекохме и отдолу се показа една страхотна жар с която имаше шанс да изпечем всичкото месо. За съжаление обаче вече ни се спеше и решихме да си
лягаме.

И това беше за мен първият ден. По-късно ще пиша за вторият.

[Чавдар (V93)]

От: На палатки в Родопите

... Тъй като аз трябваше да водя бях подготвил моя GPS с качен трак-а от преди 2 години с идеята да караме по него. За мое съжаление обаче, трака не се появи а GPS-а отказа да даде път директно по черно. ...

E то тракът от преди 2 години си беше изцяло по пътища, които ги има на картата.

[hackman]

От: На палатки в Родопите

Знам, затова реших че ще успеем и без трак...