400 км в Родопите

[Жоро Байкушев]

От: 400 км в Родопите

Понеже много пъти сме минавали от там, този път не съм снимал много Триградските скали, но ето едно кратко видео от спускането към селото на идване откъм Чаирите

склонът( баш си пропаст без храсти дори) към градът беше от мойта страна, в дясно бяха скалите над нас, имам записан трак ама в края на Септември ще съм при него, май сме влезли от различни страни в Триград от към Ягодонино ....карах по указание на местните колеги. Както и да е ще го изучим....там е страхотно и има много за разказване. А Ферозата беше току що излязла от бокса с нов съединител и нови ресъори--задница високо вдигната.., къса база , няма как да го забравя.

[gimax]

От: 400 км в Родопите

Интересното е, че ограденият район беше доста обширен и в него имаше приятно езерце и някаква нова постройка. Казва ли ти някой дали е частен имот или държавен обект за правоимащи другари?

Въпросната бивша застава е взета под аренда от местен човек от с.Чавдар и направена на рибарник,а е заградена за да не му крадат рибите-поне така ни казаха при миналогодишната ни разходка.Там си правихме лагер и беше голям студ вечерта.А по пътчето преди заставата засичахме скоростта на стадо крави/ама голямо стадо беше/.

[Чавдар (V93)]

От: 400 км в Родопите

Като цяло пътят беше много лек










Съдейки по картата, най-голямото приближаване до границата е било на 800-900 м.


Преди с. Чавдар свихме вдясно, навътре в наша територия и се насочихме към Змеица. По пътя ни юнашки ни налая бдителен пазач.






Някаква разрушена постройка край пътя ...




И ... изненадваща табелка на вратата ...




Да, да! Правилно виждате. Тук е бил директорът на каквото и да е било това ...





Продължаваме нататък ...




Пътят като цяло е доста лек за каране ...





... но чертаенето на маршрут по карта си носи и своите рискове. В един момент се забождаме в нещо, което не ме кефи - изровено, че и с нападали дървета ...




А, то било отбелязано като път за АТВ. И май наистина прилича на такъв.


Няма проблем! Българският войник никога не отстъпва. Ако се наложи, той прави "Кръгом" и продължава настъплението. И ние така. Слава Богу, но имаше пътче, което заобиколи проблемния участък и после отново си влязохме по маршрута.


Поредните изоставени постройки ...




И поредната ливадка с неестествено зелена трева, на фона на изгорелите от слънцето наоколо




Стигаме до Змеица и оттам подхващаме асфалта до Доспат. На влизане в града се отделяме вляво и се спускаме надолу по посока язовирната стена и пътя за Сатовча. Точно на това спускане насреща има едно магазинче с кафява табела "Топли закуски". Силно го препоръчваме. Такъв вкусен бюрек отдавна не бяхме яли! А любезната продавачка, за да не ни ощети поради липса на точни пари, тръгна да връща повече, отколкото трябваше. Това, естествено, не беше прието.


Като цяло, развитието на събитията показва, че вчера сме били прави да се върнем в Триград. Участъкът от Триград до Доспат през деня ни отнема около 3 часа, и то без да има някакви заигравки. Кой знае, ако се бяхме набутали в някой по-тегав участък около Водни пад, сигурно щяхме да търсим стая в Доспат по тъмно.

[Чавдар (V93)]

От: 400 км в Родопите

Дъвчейки вкусния бюрек се изстрелваме от южната страна на яз. Доспат. Преди обичахме да ходим за по седмица там, но нещо стана твърде пренаселено и мръсно за нашия вкус ...




Не след дълго се отклоняваме от крайбрежната "алея" и поемаме нагоре в гората.



Ей на това му се вика трошачка! По-дълго каране по такова трасе разбива камъни в бъбреците, вади пломби и развива винтове всякакви по колата.




Мамка им и камъни! А после американските другари се чудят защо Купърите изглеждат така, както изглеждат, след няма и година експлоатация ...

При сечището, което се мярка в края на горното видео, установявам, че съм пропуснал един десен завой. Връщам се да поправя грешката ...




... но много скоро установявам, че тази, дето я мисля, няма да я бъде! Както и се опасявах, маркирания на картата като моторджийски трак (намира се вдясно под бараката на снимката) си е точно такъв. Понякога зелените тракове се оказват съвсем проходими за автомобили, че даже и асфалт сме намирали на такива, но тук си е чисто моторджийско трасе - хем е тясно, хем има нападали дървета, хем предстои слизане в дере ...

А мерси! Не съм в настроение за дървосечене и хард трофи изпълнения.

Връщаме се обратно към сечището за консултация с двамата дървари, които мернах там.

[Чавдар (V93)]

От: 400 км в Родопите

Хората бяха много любезни и се опитаха да ни помогнат, доколкото могат. Обясняват ми, че ако продължа по пътя (няма го на картата) мога да изляза на пътя за Сатовча. Решавам да направим така, вместо да слизаме обратно до язовира, да продължим покрай брега и да пробваме друг подход, на който по спомен преди време съм виждал бариера на някакво ловно стопанство. Дърварите говорят и за някакъв резерват, така че нямам намерение да се набутвам в разправии и тълкувания на закона с горски или ловни.

Пътчето е много приятно, а гората наоколо - разкошна ...












По пътя видяхме и двойка от тези красавци




Не изглеждаше да са впечатлени особено от бучащото и дрънчащо нещо на пътя и бавно и достойнство се оттеглиха навътре в храсталака.


Пътят очевадно прави завой в посока Доспат. Следваме указанията на дърварите и на едно място бием десен завой в обратната посока. Не след дълго попадаме на стадо овце. Овчарят много любезно ни обяснява как можем да стигнем до пътя за Сатовча. Така и не намерихме "чОшмето" и дерето, по което слизал пътя, но със сигурност намерихме път по който се издрънкахме надолу в правилната посока ...

Не след дълго се снесохме до асфалтовия път от Доспат към Сатовча. Бърза оценка на обстановката показа, че сме се отклонили юнашки от планирания маршрут и връщането на него вероятно ще отнеме време. Поради което с единодушно гласуване беше взето решение да обявим почивен полуден и да теглим черта по асфалта към Огняново, където беше планирано плацикане в басейн с минерална вода.

[Чавдар (V93)]

От: 400 км в Родопите

При пристигането ни, паркингът на х. "Петрелийски" беше препълнен с всякакви коли, в т.ч. и доста лъскави екземпляри. Калният и одрънкан боен Патрул изглеждаше малко не на място там, но на кой му пука!




Набързо се разположихме в стаята и скоростно се изнесохме към басейните с минерална вода.

После - хапване, пийване .. тия три неща

[Жоро Байкушев]

От: 400 км в Родопите

дръпна ли ръчната на джипката, че и утре е ден колега.

[bochkata]

От: 400 км в Родопите

Чудесен пътепис и прекрасни снимки! Поздравления!

[green]

От: 400 км в Родопите

Дааа има какво да се види в любимите ми Родопи..още многоооо... Супер пътешествие сте спретнали..Поздравления

[Marin Stoyanov]

От: 400 км в Родопите

Прекрасно пътешествие!!!
Ще може ли да качиш трака в края на темата??

[Чавдар (V93)]

От: 400 км в Родопите

дръпна ли ръчната на джипката, че и утре е ден колега.

И ръчната, и блокажите, че и ключ-маса даже

И утрето беше ден - ден 5 и последен.

След добре прекарания почивен полуден се събуждам рано-рано къде 6. Отнякъде се носи рев на малко дете. Ама реве, та чак се дере. Горко на родителите му и на съседите от околните стаи. ЕГН-то си има и някои предимства ...

Стягаме се бързо и се класираме сред първите за закуска. Малко неочаквано, но ранното посещение на ресторанта се оказа масово. Явно хората се наспиват рано и рано сутрин са пригладняли ...

Патрулът комай е единствената кола, която напуска паркинга. В почивния ден движението е обратно - започват лека-полека да прииждат посетители за басейните.

Планът за деня е Огняново - Господинци - Рибново - Медени поляни - Якоруда.

Хващаме пътя за Банско. Докато се усетя, след излизането на главния път GPS-ът вече мрънка, че съм се отклонил от маршрута и тръгва да преизчислява. Пропуснал съм отбивката към с. Господинци. Няма как. При първа възможност въртя обратен и скоро съм в правия път, който в същност е черен, почти паралелен на шосето, но от другата страна на Места.
Ама ГПС-ът продължава да показва маршрут и по черния път, и по асфалта. Нещо се шашна завалията. Гася го и паля наново, та белким се освести. По всяка вероятност това рестартиране на навигацията по-късно ще ми свие номер, но за момента всичко е ток и жици.




Вместо да хване нагоре в планината, пътят продължава покрай реката ...






Даже се спуска леко надолу и върти покрай парцели с бостани, тютюн и др. насаждения. В един момент, тъкмо отминаваме един човек и се усещам, че съм се отклонил от маршрута. Пембяната следа на маршрута не личи добре върху зеленото на растителната покривка на картата, още повече, че екранчето на 60-ката ту е в сянка, ту с отблясъци от слънцето.

Ръгам задна и тръгвам да се връщам за да си хвана правилния път и чувам човекът да вика "Стой! Отиде в тютюна". К'ъв тютюн, к'ви 5 лева бре?!? Аз съм си на пътя, доволно встрани от насажденията. Да де, ама се оказва, че човекът е брал тютюн и си го складирал в тревата, почти върху пътя, та аз за малко да го нагазя.

Както и да е, разбираме се и се възползваме от случая да питаме за пропуснатия път, че комай не видях отбивка. Човекът вика "А, пътя за Рибново ли?" Да де, точно той. Накратко ни обяснява къде е.

Решавам да продължа малко напред, където ми се вижда достатъчно широко за да обърна без да нагазя в насажденията на хората. Понеже съм голям директор, не си давам труда да огледам както трябва, за което съм наказан моментално. Задните гуми хлътват в дълбока канавка, отдясно лягам на степенка и ни напред, ни назад. Човекът вижда, че има проблем и тръгва да помага.
А сега де! Работата вече отива на спасяване на честта на джипарите. Цъкам бързо разните му там копчета, газ назад и колата успява да се покатери малко със задните гуми отвъд канавката. Ей това ми трябваше! Лаш напред с газчица и Патрулът изскача като тапа на пътя, предизвиквайки коментара "Ей, това нещо минава отвсякъде". Не е съвсем така, но няма защо да разправя всичко на хората, нали!

Не успяваме да намерим нужния ни път отведнъж. Това, което започва като някакво пътче, се губи на някаква поляна, обрамчена с храсталаци. Пък, след като човекът потвърди, че има път за Рибново, аз някакси очаквам да видя нещо, което поне прилича на път. След допълнителна подсказка от местното население прегазвам някакъв храст и пред нас блесва с цялата си красота "пътят" ...



Може някога и да е било път, но е било бая отдавна и от него е останала само една пътечка. По която освен пешеходци и някое и друго животно, друго не личи да е минавало от години. Че даже и пътечката на места се губи из треволяците и трябва да се напрягаме да я видим.



Това, което намираме на терена, доста се отличава даже от военната топографска карта, а пък нанесеният на офроуд картата път в този начален участък върви по абсурдно невъзможна права линия. Много е вероятно да е бил нанесен по някой не особено точен трак.




После пътечето тръгва покрай парцели с лозя. Някои отдавна изоставени, други с вид на поддържани. От ляво ограда с бодлива тел, отдясно - изровено долче. Провирам се внимателно из гъстия треволяк и се моля да не хлътнем някъде, че наоколо е някаква келява растителност, дето не е сигурно дали ще издържи Патрул на лебедка.

По едно време пътечката тръгва в коридорче между 2 огради. Общо взето, достатъчно широко за да се провре Патрул, но от време на време се чува как наклонени колци с бодлива тел проскърцват по ламарините. Обратен път обаче няма. Нито има къде да се обърне човек, нито може да се върнеш много назад без да се натресеш не където трябва.


После пътеката излиза над парцелите и става малко по-широчко.




Даже и гледка се открива







После пътят навлиза в нискостеблена гора. Вече е ясно видим и достатъчно широк, но за да няма пълно щастие започват да се появяват бая големи камъни.




Накрая стигаме до класика в жанра - стръмно изкачване, масивната предница на Патрула е закрила пътя отпред, слънцето насреща блести в мърлявото стъкло ... Виждам вдясно група едри камъни, дърпам леко вляво за да кача десните гуми върху тях и да не заора с дифа и ... отдолу се чуват удари и стържене на камък в метал. Дърпам назад и виждам, че вляво е имало висок камък, който не съм забелязал и съм се наденал право на него. Мостът е прескочил, и, както и друг път се е случвало, си го е отнесла голямата кормилна щанга, която леко се е кривнала нагоре. Сефте! Воланът е леко мръднал вляво, но нито ни е за първи, нито за последен път. Не е нещо, което да ни спре.

[Чавдар (V93)]

От: 400 км в Родопите

Най-после излизаме на високо и открито. Пътят малко са загубва и започваме да го издирваме. Оказва се, че в тази част, офроуд картата е доста точна. Това пред нас има вид да е било някога път, картата е на същото мнение, че даже и картинката излиза - долу при дървото пътят прави ляв на 90*.





Нещо, което вече доста си личи, да е било път, подсича склона на този и отсрещния баир, а преди това зад залесения баир в десния край мернах село, което трябва да е Рибново ...




Подкарвам по подобието на път, което е щедро осеяно с по-едри и по-дребни камъни. Аз съм отляво, откъм страната на високото, трасето ми се вижда достатъчно широко и си карам спокойно. Навигаторът обаче не е на същото мнение, защото отдясно вижда склона надолу и току мърмори що съм прекарвал десните гуми по ръба. Споко бе, колежке! Все едно не сме спускали Ботевата пътека над Враца, дето на места триехме десните гуми в скалата за да може левите да останат на пътя. Да де, ма тогава било на състезание, пък и имало растителност, та не се виждало колко имаш да падаш, ако излезеш от пътя. Вярно, че така си беше.

Струва ми се, че тук извадихме късмет, че нямаше някое неприятно свлачище, което да направи минаването опасно или невъзможно. На 2-3 места имаше паднали камъни, в т.ч. и един доста големичък, които обаче бяха паднали много сполучливо, та имаше възможност да ги финтираме от вътрешната страна, без да рискуваме да се търкаляме надолу.

Кратка спирка за почивка на сянка при поредната чешмичка




Пътят надолу вече си е направо приличен




Ей го отсреща на баира Рибново.





Малко по-надолу започват парцели на местните хора. В един от тях един дядо чопли нещо. Струваше си да види човек изумлението на лицето му, когато видя джипа да възниква от посока, от която в продължение на доста време едва ли е идвал автомобил.

Излизането нагоре към селото е голяма трошачка. Друсането е диво, дори и при ниската скорост, с която се движим !



Не след дълго вече сме по улиците на селото и стъпваме на асфалт.

[Чавдар (V93)]

От: 400 км в Родопите

Отпуснали сме след края на тегавото друсане и пробиване на път и механично следвам маршрута по екрана на ГПС-а.






По някое време обаче се усещам, че много хубаво хич не е на хубаво. Не би трябвало да имаме толкова много асфалт, а на всичкото отгоре и посоката на движение не е тази, която трябва.

Скачам на спирачките и отбивам вдясно. Мамка му и прасе! Като му дадох долу да преизчисли маршрута, гадната му машинка по някаква перверзна логика е тръгнала да навигира от началната точка, поради което в Рибново, вместо да ме навигира наляво по продължението на маршрута, ме е пуснала вдясно по асфалта за да ме върне на старта в Огняново. Пък аз съм спал и не съм се усетил!
Аз на тебе мога или не мога! Как пък да не извъртя още един път това катерене по зачезналия път.

Ей затова предпочитам да карам по трак, а не по маршрут, защото гадината няма никаква възможност да огелпи нещата при някое преизчисление. Набързо редактирам маршрута, като му задавам начална точка Рибново и го зареждам отново в ГПС-а. Връщаме се обратно в селото и си хващаме правилната посока по черно нагоре ...











Още на два пъти ГПС-ът се опитва да ме убеди, че съм се отклонил от маршрута (което твърдо не е вярно) и иска да преизчислява, обаче получава твърд отказ. Никакви възможности за мърдане. Гледам си на екрана следата на оригинално зададения маршрут и не му давам никакви възможности да промени нещо по свое усмотрение.


Поредната беседка край пътя, който иначе си е тип горска магистрала, макар и на моменти доста вълниста.




Нелоша къщурка с езерце наблизо ...




Малко асфалт за разнообразие




И пак горска магистрала




Като изключим първоначалния гърч по пътеката, трасето за деня е леко и бързо, на моменти - тип WRC.


За да помним обаче, че сме си у нас, равните участъци се редуват с по-вълнисти




Интересна скала край пътя




и мераклийка да я крепи ...





Срещаме самотен пес, който си тепа по свои си дела. За разлика от други овчарки не се хвърля да ни яде отдалеч.




Ето ги и Медени поляни. Както и в други села по пътя - гъмжи от млади хора ...





Изкатерваме стръмната уличка (или това, което пороите са оставили от нея) веднага след табелата вляво





и отново сме извън населеното място




Тук вече сме по познатото от години трасе.




Никакви изненади и дори напротив. На следващата снимка е едно и също място, както го видяхме сега (вляво) и преди 5 години, когато за първи път минахме оттам.



Изровеното тогава каменисто корито на рекичката сега се е превърнало в магистрала ...


Я, тази беседка с барбекю до нея май е нова




А, както показва другата снимка, в беседката има човек и барбекюто май се използва по предназначение ...




Още малко родопски пейзажи ...









Рила идва все по-близо ...




И, това беше! Спускаме се в Якоруда. Кратка спирка на бензиностанцията за почистване на фарове и светлини и поемаме асфалта обратно за София. Още с влизането в града вече ни се иска да обърнем обратно към Родопите, но и това ще стане. Отново!

[huko]

От: 400 км в Родопите

Хехе, като видях на първите снимки черния капак и реших, че сте тръгнали с Чируза...
Супер турче сте спретнали

[Чавдар (V93)]

От: 400 км в Родопите

Хехе, като видях на първите снимки черния капак и реших, че сте тръгнали с Чируза...

Я па ти! Той е само за асфалта и леки забежки извън него на места без клони.

А капакът не е черен, а зелен металик.