400 км в Родопите

[Чавдар (V93)]

След като цяло лято не сме мърдали някъде за повече от ден-два, най-накрая успяваме да надвием временно над разните ангажименти и решаваме да се поразтъпчем малко из Родопите. Хем ние да наваксаме, хем да разкършим кокалите и на камиончето, че ще вземат да му станат квадратни гумите.

Набързо спретвам една компилация от тракове от предишни пътувания, като мятам и 2 супени лъжици нови маршрути.

Ден 1

Успяваме към 9 и нещо да се измъкнем от София и скоро се носим по магистралата към Пловдив. Носим се е малко силно казано, защото скоростта ни е повече под 100, отколкото обратното. Едно, че камиончето напоследък нещо не харесва асфалтови пътища и при скорости над 105 км/ч реагира с някакъв Вибраций, а освен това при по-бързо каране му се отваря един апетит ... (тук се споменава многократно родата по женска линия на всевъзможните фактори, имащи пръст в цените на горивата).

Някъде малко преди 11 стъпваме на черно в Родопите през Извор и започваме да набираме височина.




Трасето е познато и по това време на годината - леко.







Караме си, зяпаме наоколо и се кефим на гората.

Ти дървета пък как успяха да ги отрежат толкова високо?




От време на време си доставяме и дребни удоволствия.

И продължаваме да се возим




Някъде по пътя сме си качили и стопаджия.




Както може и да се очаква след тази тежка зима, из гората има доста изпопадали дървета. Обаче вече е август и добри хора са успели да разчистят по-употребяваните пътища. Но ние не караме само по най-използваните и тук-там има леки изненади ...

Докато философствам колко е добре, че Патрулът има нисък профил и често минава без ядове от там, където по-високи джипки запъват, гората ми показва, че винаги може да бутне едно дърво достатъчно ниско за да ми затвори устата ...

Дръвчето е достатъчно ниско за да не мога да се провра отдолу




Ама ние сме вече гърмяни зайци и не сме съвсем неподготвени, поради което следва бърза саморазправа ...




Естествено, има и много дървета, които са паднали по друга причина ...




и през тези дни имахме чести срещи с дървосекачи.




Шофьорът на този дървовоз беше пич и като ни видя, доста бързо направи място за да можем да се промушим покрай него.




...

[Чавдар (V93)]

От: 400 км в Родопите

Продължаваме напред и продължаваме да се кефим на родопските пейзажи






Вече сме на Бяла Черква





Малко след това спираме за малко разтъпкване ...




и разбира се, за инспекция на тазгодишната реколта от малини





После продължаваме нататък и разваляме кефа на две кончета, които си отмаряха точно насред пътя ...




и те изтичаха да се оплачат на мама.





И пак хубави гледки ...





И не толкова красиви




Смели стрелци са направили на решето табелата





След краткия асфалтов свързващ етап отново хващаме гората в посока към Чудните мостове









Някъде се налага и лек слалом измежду отрязаните дървета







В крайна сметка излизаме на асфалта над Пампорово и оттам се засилваме към традиционната база в района - хотел "Смилен", където приключва този ден.

[Чавдар (V93)]

От: 400 км в Родопите

Ден 2 е посветен на задължителния ни ритуал при посещение в Смолян - 15-18 км пешеходен преход, включващ Каньона на водопадите

Рано-рано поемаме от изходния пункт нагоре към пътя за х. "Перелик"







Пътеката също е поддържана








От тук започва финалното изкачване по маршрута ни




А вече му се вижда и краят ...




Вече сме в горния край на екопътеката. За съжаление, информационната табела вече е напълно неизползваема - избеляла от времето и надупчена от майстори на точната стрелба.




Времето се опитва да ни сплаши, но вече е твърде късно. Ако ще и да завали ние пак ще вървим. Най-малкото, защото нямаме друг избор. Качили сме се, значи трябва да слезем ...




Вездесъщият "Голф" е и тук ...




Тук е мястото ни за почивка. Небето продължава да се мръщи и от време на време пада по някоя тежка капка




Обаче дъждът си остава само до там - леко ни приръси и спря





Противно на информацията, която подочухме от тук - от там, личи си, че екопътеката се поддържа. Даже и нови табели има




С изненада установяваме, че дори в тази слабопосещавана част на пътеката са направени проходи през почти всички препятствия, които през последните години неведнъж сме прескачали или пролазвали.






Че е улеснение за туристите - улеснение е. Ама пък в някаква степен се губи и чарът на дивата гора.

Ако обаче този бъде съвсем честен, сигурно ще признае, че май не е толкова зле, ако може да си спести малко зор, след като е навъртял някой и друг километър през гората.

[Чавдар (V93)]

От: 400 км в Родопите

Вече сме долу, в по-посещаваната част на пътеката







Мостчетата са постегнати








В завалите има проходи






Може пък и гората да я привеждат във вид съгласно някоя евродиректива.



И за какъв Каньон на водопадите ще говорим, ако не се види малко вода.










Спретнали са още едно мостче. Вероятно ще направят допълнителна врътка за излизане към панорамните площадки.





Тези младежи май нещо медитираха в подножието на водопада "Орфей"





Тази част от маршрута винаги ми е най-досадна. Интересната част вече е свършила и просто трябва да се доберем до колата. Умората тежи в краката, а камъните са голяма досада ...




Довличаме се все пак до джипа и не след дълго можем да се отдадем на заслужена почивка.
Предвид на падналите вечерни температури, програмата предвижда преминаване към червено вино с подходящо мезе ...

[Чавдар (V93)]

От: 400 км в Родопите

Планът за ден 3 е по-амбициозен. Той предвижда преход Смолян - Мугла - Чаирски езера - Триград по добре познатия ни маршрут (около 56 км), последван от около 50 км по непознат за нас маршрут от Триград през Водни пад, Кожари, Буйново, Змеица и финален етап по асфалт до Доспат.

Да, ама сметките ги бях правил без кръчмаря. В буквалния смисъл ... След сладките приказки и червено винце до късно на сутринта рипнах росен-росен по никое време в 6 ч. сутринта, направих си тоалета и после си викам - дай да легна само за малко, че е твърде рано и ... го откарах до 09:30.

Доде се оправим със закуска, товарене на багаж и т.н. и то си стана 11. Малко късничко за 100-км частично непознат маршрут, ама каквото - такова ...

Въпреки закъснението, нямаше как да пропуснем краткото спиране на едно от любимите ни места по пътя за Мугла








Хубава поляна с разкошни гледки






На подходящо място даже имало и паметник на незнайния офроудър




Някой пък си намериха удобен трон




Всеки път, когато минаваме по този маршрут неизменно се чудим на асфалта, плеснат в един участък по средата. От двете му страни няма и помен да е полагана такава настилка ...




Естествено, няма как да не срещнем дърводобивна техника




както и дежурния Голф






След асфалта следва яко камънак




По време на една кратка почивка се заемам да проуча защо от началото на родопския ни поход не чувам виското да зацепва, както си му е редът. Отговорът май е ясен ...





Докато почиваме и зяпам насам-натам, по пътя се чува бавно приближаващ се рев на натоварен мотор. По някое време се показва и източникът на шума ...






Тежко натовареният дървовоз пълзи по камънаците, където джипът подскача диво, а трупите се люлеят застрашително. Не е лека работа да караш такова нещо по такива терени ...

[Чавдар (V93)]

От: 400 км в Родопите

Продължаваме пътуването си нататък.







Този път решаваме да видим за какво е сложена тази табела ...




В крайна сметка, 250 м. звучат като доста близичко.

След табелата са направени от камъни указателни стрелки




Стрелката насочва към пътечка в гората




Дотук добре, ама след няколко крачки виждаме някакъв дървен парапет в горната част на баирчето на снимката




А не! Вчера сме тепали -найсе километра през гората и никой не изгаря от мерак да лази нагоре. Пък то и слизането по стръмно не е много цвете. Така че тракийската крепост остава за друг път.

Хайде на колата и нататък, че път ни чака.






Не след дълго сме вече до Мугла. Малко преди селото обаче виждаме това, за което четохме по новините преди време - част от склона се е свлякъл върху и без това лошия асфалтов
път и е направил достигането до това отдалечено селце хептен офроуд приключение. Пътуващите натам и обратно трябва да преодолеят новосъздадено баирче, което от едната страна изглеждаше като рошав черен път. На снимката е по-гладката му страна (откъм селото).




Имаше 2 самосвала и някаква фадрома, ама един господ знае дали ще могат да пробият свлачището до зимата ...

От Мугла продължаваме към Чаирите ...




Тежката зима не е простила и на тази кошара




До туристическата база един патрул ни огълчава ...




Този път засичаме на Чаирските езера туристически транспорт от различни епохи ...




А след малко насреща ни се появиха 2 пикапа




Интересно, пикапите идват от посоката, в която отиваме ние, но пътят, който знаем, хич не е подходящ за возене на туристи в открит автомобил. Това, което виждаме в началото навежда на мисълта, че пътят е бил разчистван.

През това място преди се промъквахме директно през клоните ...




Донякъде виждах следи от преминали автомобили, но явно някъде отива и друг път. Трудно ми е да си представя, че някой би возил хора оттук ...

А малко по-нататък вече твърдо се убедих, че пикапите с хората отгоре са минали от друго място. Нямаше как да е било от тук ...

Е, нямаше как да избутам полегналите напреко на пътя дървета и се наложи да размахам Щил-ката в продължение на 50-на метра за да разчистя по-дебелите препятствия. По тънките клони просто си ги разбутахме ...








...

[Чавдар (V93)]

От: 400 км в Родопите

Малко невнимание стана причина да пропусна един обратен десен завой и, съответно, да попадна на по-добра алтернатива на част от познатия ни трак. Едно пътче, необозначено на картата, ни изведе там, където трябваше.




Скоро слязохме в Триград, прекосихме селото и продължихме по пътя към границата и с. Водни пад.

Пътьом нямаше как да не забележим това ...




Минахме транзит покрай всички хотели и хотелчета и продължихме по планирания маршрут. За с. Водни пад води един път без твърда настилка, който върви по приятна долинка.








По пътя води и туристическа маркировка в посока Доспат. Т.е. дестинацията, която ни трябваше ...




Ето го и селцето.




В един двор даже забелязахме грижливо покрит лъскав червен "Вранглер".

Направихме кратък тур за овации по тясната уличка и почти веднага открих пътя, който ни трябваше. Път ли казах? Това, което се намираше на отбелязаното от картата място като път, приличаше повече на нещо друго, но не му се чудихме много ...




Между телените огради имаше като минимум един Патрул място, така че всичко беше наред.

...

[gimax]

От: 400 км в Родопите

Ха,виждам познати пътеки от тазгодишните ни Родопи.Както сме ги отрязали тия дървета с Румен така си седят.
Любопитно ми е след с.Водни пад как са пътчетата,щото ние не успяхме да минем-много гора беше изпопадала,много нещо,а и виждам,че сте влезли от към Триград.Пускай продължението.

[Чавдар (V93)]

От: 400 км в Родопите

Ха,виждам познати пътеки от тазгодишните ни Родопи.Както сме ги отрязали тия дървета с Румен така си седят.
Любопитно ми е след с.Водни пад как са пътчетата,щото ние не успяхме да минем-много гора беше изпопадала,много нещо,а и виждам,че сте влезли от към Триград.Пускай продължението.

Браво на вас! Ама, след първия си по-дълъг маршрут по черно през май 2007, аз си знам, че след по-тежка зима има голяма вероятност майски или юнски разходки в Родопите да се обърнат на дървосекачески изпълнения. Тогава се скъсахме да сечем и да влачим дървета и пак се наложиха големи заобиколки.
Сега винаги си нося моторния трион, но гледам да го използвам само в краен случай, така че по-късните разходки са за предпочитане. Поне по-употребяваните пътища ще са разчистени ...


Та, след като преминахме през пороището, отбелязано като път, отново попаднах на туристическата маркировка за Доспат. Мина ми през главата да зарежа маршрута от GPS-картата и да пробвам да карам по нея, но тези мисли бързо се изпариха, като видях, че маркировката тръгва по нещо, което в най-добрия случай беше пешеходна пътека. Правили сме го този номер с карането по маркировката за Ком - Емине и сме се навирали на места, където минаването с джип, ако изобщо е възможно, се обръща на хард трофи. Като съм тръгнал на дълъг преход, още повече като самостоятелна бойна единица, обикновено избягвам да се навирам в подобни ситуации, за да не спим някъде насред гората.

Така че, продължих по набелязания маршрут. Пътят си беше по-скоро спомен за път, но нямаше нищо особено притеснително - просто по-техничен за каране участък. Но това не трая много дълго. На едно място не можахме да намерим идващ от ляво път, на друго място пътят, който ни трябваше според GPS-а, навеждаше на мисли за лебедки ...




Общо взето, гледах да карам по линия на най-малкото съпротивление, като спазвам общата посока на маршрута.

Разбира се, на отдавна неупотребяван път нямаше как да минем и без вездесъщите паднали дървета ...



Тук влязоха в действие и радиостанциите, които дотогава носехме "против уроки". Навигаторката изприпка по баирчето вдясно и не след дълго докладва, че има стръмно изкачване от типа, който обичам, и, което е още по-важно, трасето е разчиствано от паднали дървета.




Не чаках втора покана и сритах магаретата, колкото там са останали под капака.

Така, лека-полека излязохме на път като слънце ...




Имаше обаче дребна подробност. Синята маркировка на туристическия маршрут към Доспат беше изчезнала, а вместо нея видях зелена. Нямах представа за къде е, но, съдейки по посоката на пътя, допуснах, че е към Триград.

По принцип, трябваше да караме в обратната посока, но бърз поглед към часовника показа, че времето е доста напреднало, а ни остават над 30 км по непознат маршрут. Обичайната ни средна скорост при подобни разходки е около 17-18 км/ч, което означаваше поне 2 ч. и нещо при нормални условия. Ако обаче някъде се наложеше да пробиваме път, работата можеше да се проточи неопределено. След което трябваше и да си търсим място за спане в Доспат, тъй като не бяхме правили предварителна резервация. Това, от друга страна улесни решението.

В крайна сметка реших да караме по лекия път, като евентуално се върнем в Триград, да преспим там, а сутринта да започнем отначало.

Така и направихме. Маршрутът беше лек и вървеше през приятна гора. Както и очаквах, спуснахме се в Триград, като влязохме от горната страна на селото, откъм пътя за Ягодина.

[Румен Николов-sineto]

От: 400 км в Родопите

Давай нататък ,че ми събуди любопитството,пък и Родопите са ми любима дестинация.Интересно ми е дали не сме се отказали на финала за Водни пад.А много нещо разчистихме.
../

[gimax]

От: 400 км в Родопите

Интересно ми е дали не сме се отказали на финала за Водни пад./

Абе за какво отказване говориш....,ако трябва догодина,живот и здраве,два дена ще му отделим,ама ще го минем тоя път-хем можем да направим една нощувка в нищото.

[Чавдар (V93)]

От: 400 км в Родопите

Давай нататък ,че ми събуди любопитството,пък и Родопите са ми любима дестинация.Интересно ми е дали не сме се отказали на финала за Водни пад.А много нещо разчистихме.
../

На картинката в червено е планирания маршрут, а в синьо - реалния трак за деня.

[Чавдар (V93)]

От: 400 км в Родопите

Та, да продължа с третия ден.

Отново се снесохме в Триград и преминахме с дрънчене по "главната" улица. От етапа на първоначално планиране бях набелязал някои варианти за спане и решихме да ги подкараме по ред на номерата, та където намерим свободна стая на цена, която ни устройва.

Първи в списъка беше хотел "Триибрия", който се намира директно вдясно от пътя (в посока Водни пад). На картинки в Интернет и гледан от улицата не изглеждаше зле. Над 20 г. стаж в туристическия бранш и стотици огледи на хотели са ме научили, че доста често разминаването между картинките в каталозите и действителността може да бъде съществено. Тук случаят определено беше такъв. Хората бяха много любезни, но стаята, която ни предложиха, не само беше малка (съвсем малко пространство около двете легла), но и банята й беше под всякаква критика - мъничка кутийка в която поради наклонения таван почти нямаше място да застанеш прав и човек трябваше да се къпе едва ли не седнал на тоалетната чиния с душ в ръка. По принцип не сме особено претенциозни клиенти, а и сме склонни да проявяваме снизходителност, тъй като знаем от първа ръка колко труден и неблагодарен може да бъде трудът в този бранш. От друга страна обаче, все пак сме клиенти, парите ни не падат от небето и предпочитаме да ги даваме за нещо, което си струва. Описаното стайче се предлагаше на цена 40 лв без закуска. За сравнение, цената за просторната стая в х. "Смилен" (Смолян), снабдена с всички удобства за 3 звезди и с включена закуска беше 58 лв ...

Собственикът усети, че ни губи като клиенти и побърза да ни предложи като вариант студио на леко намалена цена. Стаята беше, общо взето, прилична и решихме да си затворим очите за тежкия мухъл по гипскартонения окачен таван в банята, причинен от явно продължаващ теч.

След настаняването побързахме да слезем за да пием по кафе и да обсъдим плана за следващия ден.









За съжаление, кафето беше следващото разочарование. Не знам какво бяха използвали, но определено имаше вкуса на леблебията, която познат пенсионер имаше навика да си приготвя по едно време.
Поради това, решихме да подходим предпазливо към вечерята и, въпреки като цяло богатото меню, поръчахме нещо по-елементарно - по едни пържени картофи и по една пържола. Е, по ужасни пържени картофи не бях срещал от години. По-скоро беше нещо сварено, недосварено със съмнителен тъмен цвят и прогизнали от мазнина. Явно са били "пържени" в недостатъчно количество многократно използвано палмово масло. То хубаво икономии, ама всяко нещо си има граници ...

Както и да е. Затвърди се оценката ни, че при следващо пребиваване в Триград, този хотел няма да е първият ни избор.

След обсъждане на маршрута за четвъртия ден се отдадохме на заслужена почивка. Оказа се, че юрганите на леглото хич не са излишни. Температурата през нощта се оказа доста по-ниска отколкото беше в недалечния Смолян.

[Чавдар (V93)]

От: 400 км в Родопите

... снимка 5; Влизане в Триград, след преминаване на билото от скали в ляво...то снимки няма от там.

Понеже много пъти сме минавали от там, този път не съм снимал много Триградските скали, но ето едно кратко видео от спускането към селото на идване откъм Чаирите

[Чавдар (V93)]

От: 400 км в Родопите

През 4-я ден трябваше да наваксаме неизпълнението на плана от предния ден, както и да стигнем от Доспат до Огняново, което също бях замислил да стане до където е възможно по черно.

За да не усложнявам прекалено задачата, реших да не подхващаме маршрута от точката, в която го бяхме прекъснали, а да съкратим част него, като прецепим по-напряко по отбелязани на картата пътища.

Стегнахме се бързо, прескочихме кафето в хотела (което за нас е силно необичайно поведение) и закатерихме планината над Триград.






От тук поехме по набелязания шорткът








Има хубави места наоколо и определено си струва човек да се позавърти в района на Триград малко по-дълго.


Много ми харесва традицията по тези краища да се правят чешми. Които на всичкото отгоре и не се вандализират ...






По маршрута, който бях избрал, имаше навързани много лентички. Явно някой е маркирал туристическо трасе. Или пък трасе за някакво състезание по ориентиране с велосипеди, за което чухме тези дни.




Пътят беше добре разчистен от паднали дървета




И още лентички, навързани на често ...



По някое време пътят си стана направо горска магистрала ...




Попаднахме на чешма с място за барбекю - своеобразен паметник на младо момче ...






Тази част от маршрута се оказа доста лека и не след дълго се озовахме над с. Кожари




Приятно изглеждащо селце с интересна църква ...








Църквата се намира на изхода на селото в посока Буйново и точно покрай нея върви маркировката за пешеходния маршрут в посока Доспат. С цел пестене на време не тръгнахме да изследваме трасето по маркировката, а направо отпрашихме по пътя към Буйново.





Ето го и Буйново ...




Малко след като влязохме в селото се натъкнахме на голям лъскав Мерцедес с варненска регистрация. Малко по-нагоре дефилирахме покрай офис на Гранична полиция. Тъй като плановете ни не предвиждаха да се завираме в граничната ивица, не съм се обаждал на компетентните органи, а и по време на пътуването поне ние не ги видяхме.

Вече катерим баира над Буйново.



От множеството пътчета в района май бяхме уцелили най-изоставеното, което вървеше покрай заградени парцели. Някои бяха изоставени, други определено се обработваха, но собствениците им явно идваха или пеш или с четирикопитно превозно средство.






По вървящия паралелно, но в долинката път куцукаше баба Лада, а над нас също по паралелен курс се мяркаше празен дървовоз



Още малко по зарязаното пътче




Успях с някакви метри да изпреваря споменатите дървовоз и да го оставя след нас, някъде там в средната част на снимката, че иначе щяхме да му гълтаме прахоляка.





Пътят ни продължи паралелно на границата, като в един момент минахме покрай нещо, което някога е било гранична застава.




Интересното е, че ограденият район беше доста обширен и в него имаше приятно езерце и някаква нова постройка. Казва ли ти някой дали е частен имот или държавен обект за правоимащи другари?