от Смолян тръгнахме към перлик по асфалтов път , някъде на високото тръгнахме по един каменист път под който имаше и голяма тръба за вода но дали за вец или водоснабдяване , минахме над село Гела и хижа ледницата през село Мугла посока Чеирски езера и от много топлото и сухо време за да се пукат маншоните и се наложиха някои ремонтиа в тая лада не спря да мирише на бензин, със сигорност не е от резервара тая миризма а тук е и бивака под хижа чеирски езера
Толкова хубави снимки и емоции.....дори местните , които сме минавали по 100 пъти тези маршрути се чувстваме като в чужбина.
Не съм знаел по какви красоти минаваме....
Сега от вашите снимки виждам истинската красота.
Значи загледани в собствените си проблеми често сме слепи.
Затова трябва да гледаме през очите на други....за да видим себе си.
Благодаря !
Ето нашия пътепис, или нашата гледна точка, към тазгодишната експедиция.
Нека започна оттам, че още при миналогодишния преход Емине – Ком си замечтахме с половинката да си направим подобно „пътешествие” из Родопите, само че тоя път в пълен състав (миналото лято имаше сръдни от страна на наследството, но тая година „грешката” беше поправена). И така, плановете кое-как-къде-кога започнаха още с края на миналогодишната експедиция. Само дето не броихме дните, но ето че най-сетне дойде 4 август 2012 и натоварени в Дискавъри-то потеглихме от Шумен рано-рано. Пътуването до началната точка на експедицията, с. Тополово, мина леко и неусетно. Е, оказа се, че имало и по-нетърпеливи от нас: на „сборния пункт” заварихме бургазлии в пълен състав, начело разбира се със стария/нов водач Ончо. Първите снимки са от бивака преди старта…
Ден 1-и
На следващата сутрин потеглихме рано, слизайки до селото, и какво да видят очите ни: следната „неустоима” оферта (обърнете внимание на озаглавлението на бара) …
На излизане от Тополово се видя малка част от заветната цел на пътуването ни… Първата спирка по пътя ни беше Белинташ… Следващите снимки са от пътя между Белинташ и Кръстова гора… А ето и самата Кръстова гора… Следващите снимки са от гледки, на които успявахме да се насладим по време на пътуването към първата нощувка: местността Хайдушки поляни...
Ден 2-и
Това са някои от причудливите неща, които видяхме по пътя от Хайдушки поляни към Златоград… А следващите две снимки показват как, след доста пушилка, изгълтана по пътя, всяка по-чиста рекичка служи за баня…
Ден 3-и
Тръгнахме към Каньона на водопадите. Натъкнахме се на интересни гледки като тази на истинска къща, строена кой знае кога, но още извисяваща се в целия си ръст , както и на това колко практични са хората в планината: дори и педята земя там се засява с каквото може…
Много благодарим за разказите и снимките. За пореден път въздишаме и се заканваме другата година да гледаме по-внимателно за да можем да планираме по-добре и да не го пропуснем.
Ден 4-и
Потеглихме от Чаирските езера към Триград. Следващите снимки са по пътя към Триградското ждрело, както и няколко такива от Орлово око…
Разбира се, минахме покрай пещерата „Дяволско гърло” (ние веднъж сме влизали със семейството и май няма да повторим – има защо да се казва така това място), както и покрай Ягодинската пещера (там вече имаше мераклии да влязат да разгледат, включая и нашите дребосъчета).
Тъй като по пътя към Орлово око спукахме (сцепихме) гума, се наложи да отидем до Девин. Пламен и Божил дойдоха за наша морална и своя материална (трябваше им офис на Райфайзен Банк) подкрепа. Оказа се, че сервиза за гуми в Девин е на съфорумец. Казва се Атанас Маркачев. Изказваме му специални благодарности за качествения ремонт на гумата, както и за почерпката с натурална девинска минерална вода! Благодарности и на колегата от Пловдив, който помогна в намирането на основната група на язовир Широка поляна.
На това място беше нощувката за деня. На мен специално особено много ми допадна цялата местност.
Ден 5-и
Следващите снимки са от с. Медени поляни и пътя до там… По всеобщо мнение, селото трябва немедленно да бъде преименувано на Прашни поляни, а някои отидоха и още по-далеч в предложението за ново име на селото: Много прашни поляни…
От снимките не си личи, но в това село времето сякаш е спряло. Както се пошегува някой от групата, в това село 9-и септември още не е дошъл, какво остава за демокрацията: един елементарен пример – в къщите в това село няма вода и канализация, жените перат на реката... Освен това селото е мюсюлманско и в местния магазин се продават цигари, но не и алкохол, дори бира, което много разочарова Божил.
Този ден нощувахме в хижа Добърско. Голям дъжд се изсипа нея вечер, направо ни развали вечерята на открито и след като се поизмокрихме здраво си влязохме на сухо в „трапезарията” на хижата.
Ден 6-и Оттук насетне Родопите „ни се видяха тесни” и решихме да „отскочим” и до Рила, по-точно до язовир Калин. На бариерата се наложи да почакаме малко, понеже отгоре слизала натоварена Татра…
Понеже беше планирана нощувка на самия язовир (евентуално), по пътя трябваше да набавим дърва за огъня. Е, кой друг ако не „Shtill”-ката на Ники, лично в негово изпълнение, да влезе в действие…
Следващите снимки са от пътя нагоре към язовира…
А ето ни до самата стена на язовира…
Точно тогава заваля градушка. Както се вижда и от снимките, времето доста се влоши, което ни накара да потърсим здравия разум в себе си и да се откажем от първоначалната идея да спим някъде около язовира, макар че имаше един ентусиаст, който беше разпънал палатка недалеч от стената на язовира… Затова се качихме още малко нагоре, да видим и другия язовир, Карагьол, и след кратко умуване дали да не тръгнем към хижа „Иван Вазов” и да нощуваме там, решихме да се върнем в с. Пастра. По обратния път на Пламен му хрумна „гениална” идея, която си е за патентоване: човека реши да се възползва от суровите условия на мястото и да си направи естествен хладилник за бирата на багажника на Витара-та…
Малко по-надолу пък се наложи да спрем и да изчакаме, понеже сменяха старите и ръждясали до немай-къде водопроводни тръби с нови, направени от стъкломат с някакво износо-устойчиво покритие от вътрешната страна, където ще минава водата…
На всички, които се колебаят дали да отидат до язовир Калин ще кажа едно: дори и при лошото време, което случихме, гледките и преживяването си заслужаваха!
Ден 7-и
След като поосиротяхме (Пламен и Божо си тръгнаха за Бургас по уважителни причини, предварително запланувани), се отправихме в посока София, по-точно между Пасарел и Лозен, и още по-точно – на гости на Ники и Нели. Това е част от заигравката по пътя нататък…
След толкова суша и прахоляк по пътя, чак се радвахме да се „поокаляме”, пък макар и само за адет…
Ден 8-и
На следващата сутрин плановете отново бяха променени и вместо към Мальовица, потеглихме към Рилските езера…Е, там вече си направихме една сериозна разходка пеш нагоре и надолу. Някои опитаха „конно катерене” към Бъбрека. Отзивите бяха леко разнопосочни, което само ме накара да се поздравя за избора да се качим до езерото пеша. Няма защо да ви убеждавам, че и тук гледките следваха една след друга и повечето спираха дъха. Следващите снимки са само малка част от всичко, което заснехме по пътя нагоре и надолу…
Шарените неща, които се виждат на следващите снимки, са палатки на последователи на Петър Дънов (или не съвсем сами, според жена ми, хора)…
В самото езеро Бъбрека, както и в останалите езера, се натъкнахме на следната гледка…
На това място пък, сварихме да „презаредим батериите”…
След спускането с лифта, което за мен си беше сериозно надмогване на страха ми от височини, си взехме „довиждане” с Ники и Нели и потеглихме, вече в доста намален състав (само 3 джипа), към Говедарци…
Ден 9-и
Колкото и да не ни се искаше, дойде и последният ден от това приключение. Решихме да го прекараме в „мързел и леност”. Така-така, ама си спретнахме една разходка из местността, където спахме предпоследната нощ и където решихме да изкараме още една нощувка. Аз с двете „ремаркенца” доста посъкратих ходенето, но Ончо и началника му, и отбор „Катеричка” ни отсрамиха и се върнаха с пълна торба гъби (е, не точно такива, но така или иначе бяха много вкусни)…
Последва един бърз тегел до селото за някои провизии, подготовка на огъня…
След което се отпочна едно готвене, не ви е работа…Следващите снимки само могат да загатнат за същината на нещата…
Ами, май за толкова имам сили. Който има желание, нека допълни или поправи разказа ми, ако бъркам някъде.
Ако трябва да обобщя, прекарахме невероятни 9 дни из Родопите и Рила. Със сигурност и децата още дълго ще разказват впечатленията си от тази експедиция. И аз няма да я забравя със сигурност! Изказваме искрени благодарности на Ончо за това, че за втори (дано не и последен) път се нагърби с нелеката задача да ни води по пътищата на тези така живописни български планини. Благодарим и на всички останали: Хриси, Георги и Янко, Пламен и Божил, Ники и Нели, Гено и Криси, и Иван за чудесната компания и страхотното прекарване по време на цялата експедиция!
от Смолян тръгнахме към перлик по асфалтов път , някъде на високото тръгнахме по един каменист път под който имаше и голяма тръба за вода но дали за вец или водоснабдяване , минахме над село Гела и хижа ледницата през село Мугла посока Чеирски езераи от много топлото и сухо време за да се пукат маншоните и се наложиха някои ремонтиа в тая лада не спря да мирише на бензин, със сигорност не е от резервара тая миризмаа тук е и бивака под хижа чеирски езера
Коментар