Tweet
Манастири,крепости и плескавици.
Петък.
Пореден дъждовен ден от дъждовния сезон. А ние вече три месеца сме "на сухо" откъм
екскурзии. Имаме рождени дни за празнуване и какъв по-добър подарък от едно пътуване
в чужбина. Следим динамичното развитие на Коронката и избираме Сърбия, като
най-подходяща за момента. Приготвям багажа, задължителните маски и дезинфектанти и
рано сутринта потегляме за Калотина. На нашата граница ни проверяват за винетка и
пътни нарушения, но ни спестяват декларацията и мерене на температурата. Сърбите
питат къде отиваме: екскурзия. След като подминаваме Ниш, отбиваме за Кралево.
Първия обект за деня е средновековната крепост Маглич.
Паркираме и трябва да пресечем реката по паянтов висящ мост. Табелка предупреждава, че моста е пиян и
наклонен и минаването по него е опасно за живота.
На полянката след него група
"татари" са вдигнали шатри и знаме с прикачен череп. Поздравяват ни с "Добар дан" !
Крепостта се издига на хълм с височина 150м като от три страни тя е защитена от река
Ибър, а от четвъртата е отделена от планина Столова със защитен ров с дълбочина 15м.
Крепостната стена е с дължина 270м и дебелина 2м. Има осем отбранителни кули, една с
20м височина а останалите с 12м.
В двора се намират два кладенеца, църква и палат.
Изкачваме се в Дожонската кула и гледката от там ни напомня за китайската стена.
Постепенно облаците се разчистват и напича юнското слънце. Обратно по клатещото се
мостче.
Следва мъжкият манастир Студеница.
Той ни очарова с внушителна крепостна
стена и ни очаква, гостоприемно отворил порти. Основан е през 1190 г. от Стефан Неман.
Първата фаза по изграждането на манастира приключва през 1196 г., когато Стефан
Неманя се оттегля в него от властта, след като оставя на втория си син, да управлява
Сърбия. След смъртта на Стефан Неманя в Хилендар, мощите му са пренесени в
Студеница. Третият син на Неманя – Ратко, превръща Студеница в политическо,
културно и духовно средище на средновековната сръбска държава известна още като
Рашка. До вратата расте дърво зеленика, защитен вид. В централната част на комплекса
се издига Манастирската църква "Успение Богородично". Тя е с един купол и е съградена
в рашки стил, който е смес от романски и византийски стил.
Северозападно от манастирската църква е издигната втора от крал Милутин през 1314 г,
която е известна като Кралска и е посветена на „Св. Йоаким и Анна“. От запазилите се
прекрасни стенописи е този с генеалогията на Неманичите. Иконостасът на църквата е
дело на дебърския майстор Нестор Алексиев.
В двора също са и църквите: „Св. Йоан
Кръстител“ – запазени са само основите от нея и „Св, Николай“ – малка църква от XIII век.
Тъй като времето е перфектно, успяваме да разгледаме и внушителния укрепен манастир Манасия,
посветен на потомъка на давидовия род Манасия.
Строежът на главната
манастирска църква, посветена на Св. Троица, започва през 1407 година, във време на
много сложна политическа обстановка на Балканите и непрекъсната заплаха от турски
набези. Църквата е с повече от 2000 квадратни метра стенописи, от които само една
четвърт е оцеляла и до днес. Строежът на манастирския комплекс трае повече от 10
години. През 1439 г. османците за първи път обсаждат манастира, а от 1458 г. той е вече
под властта на султана. През периода на османското владичество, манастирът е
многократно ограбван (1476 г., 1734 г.). Турците изтръгват дори покрива на църквата,
оставяйки стенописите на открито. В началото на 19 век, по време на тъй нареченото
първо въстание в Белградския пашалък, манастирът е почти изцяло разрушен, след
което няколко години тъне в руини до средата на 19 век.
Манастирът е ограден със здрави крепостни стени, има 11 кули, като най-внушителната е Деспотова кула, висока
повече от 20 метра, една голяма магерница (служила и за зала), и манастирски сгради с
килии за монасите.
Достъпа до кулите и крепостната стена е забранен, но и така сме
запленени и очаровани от уникалния градеж. Тясно пътче с много завои ни отвежда до
едно райско кътче за почивка в планината: Златната мушмула.
Паркираме пред зелена
морава с вратички за мини футбол, барбекю и цветна феерия.Настаняваме се в
планинска хижа, облицована с дърво и слизаме за бира на открито под асмата.
Естествено, пристига и скарата, велики порции, придружена с прясно изпечена погача.
Един котарак ми се умилква и в крайна сметка е възнаграден с половината ми порция.
Накрая си облизва лапичките и се изнася с достойнство. Любезния стопанин присяда да
си поговорим и ни дава идея да посетим на другия ден Крупайско врело. Заситени и
натежали се прибираме в мансардната, аз за да си допия бирата на тераската, а мъжете
за да полегнат за почивка. Само птичия концерт нарушава планинската тишина и
спокойствие.
Петък.
Пореден дъждовен ден от дъждовния сезон. А ние вече три месеца сме "на сухо" откъм
екскурзии. Имаме рождени дни за празнуване и какъв по-добър подарък от едно пътуване
в чужбина. Следим динамичното развитие на Коронката и избираме Сърбия, като
най-подходяща за момента. Приготвям багажа, задължителните маски и дезинфектанти и
рано сутринта потегляме за Калотина. На нашата граница ни проверяват за винетка и
пътни нарушения, но ни спестяват декларацията и мерене на температурата. Сърбите
питат къде отиваме: екскурзия. След като подминаваме Ниш, отбиваме за Кралево.
Първия обект за деня е средновековната крепост Маглич.
Паркираме и трябва да пресечем реката по паянтов висящ мост. Табелка предупреждава, че моста е пиян и
наклонен и минаването по него е опасно за живота.
На полянката след него група
"татари" са вдигнали шатри и знаме с прикачен череп. Поздравяват ни с "Добар дан" !
Крепостта се издига на хълм с височина 150м като от три страни тя е защитена от река
Ибър, а от четвъртата е отделена от планина Столова със защитен ров с дълбочина 15м.
Крепостната стена е с дължина 270м и дебелина 2м. Има осем отбранителни кули, една с
20м височина а останалите с 12м.
В двора се намират два кладенеца, църква и палат.
Изкачваме се в Дожонската кула и гледката от там ни напомня за китайската стена.
Постепенно облаците се разчистват и напича юнското слънце. Обратно по клатещото се
мостче.
Следва мъжкият манастир Студеница.
Той ни очарова с внушителна крепостна
стена и ни очаква, гостоприемно отворил порти. Основан е през 1190 г. от Стефан Неман.
Първата фаза по изграждането на манастира приключва през 1196 г., когато Стефан
Неманя се оттегля в него от властта, след като оставя на втория си син, да управлява
Сърбия. След смъртта на Стефан Неманя в Хилендар, мощите му са пренесени в
Студеница. Третият син на Неманя – Ратко, превръща Студеница в политическо,
културно и духовно средище на средновековната сръбска държава известна още като
Рашка. До вратата расте дърво зеленика, защитен вид. В централната част на комплекса
се издига Манастирската църква "Успение Богородично". Тя е с един купол и е съградена
в рашки стил, който е смес от романски и византийски стил.
Северозападно от манастирската църква е издигната втора от крал Милутин през 1314 г,
която е известна като Кралска и е посветена на „Св. Йоаким и Анна“. От запазилите се
прекрасни стенописи е този с генеалогията на Неманичите. Иконостасът на църквата е
дело на дебърския майстор Нестор Алексиев.
В двора също са и църквите: „Св. Йоан
Кръстител“ – запазени са само основите от нея и „Св, Николай“ – малка църква от XIII век.
Тъй като времето е перфектно, успяваме да разгледаме и внушителния укрепен манастир Манасия,
посветен на потомъка на давидовия род Манасия.
Строежът на главната
манастирска църква, посветена на Св. Троица, започва през 1407 година, във време на
много сложна политическа обстановка на Балканите и непрекъсната заплаха от турски
набези. Църквата е с повече от 2000 квадратни метра стенописи, от които само една
четвърт е оцеляла и до днес. Строежът на манастирския комплекс трае повече от 10
години. През 1439 г. османците за първи път обсаждат манастира, а от 1458 г. той е вече
под властта на султана. През периода на османското владичество, манастирът е
многократно ограбван (1476 г., 1734 г.). Турците изтръгват дори покрива на църквата,
оставяйки стенописите на открито. В началото на 19 век, по време на тъй нареченото
първо въстание в Белградския пашалък, манастирът е почти изцяло разрушен, след
което няколко години тъне в руини до средата на 19 век.
Манастирът е ограден със здрави крепостни стени, има 11 кули, като най-внушителната е Деспотова кула, висока
повече от 20 метра, една голяма магерница (служила и за зала), и манастирски сгради с
килии за монасите.
Достъпа до кулите и крепостната стена е забранен, но и така сме
запленени и очаровани от уникалния градеж. Тясно пътче с много завои ни отвежда до
едно райско кътче за почивка в планината: Златната мушмула.
Паркираме пред зелена
морава с вратички за мини футбол, барбекю и цветна феерия.Настаняваме се в
планинска хижа, облицована с дърво и слизаме за бира на открито под асмата.
Естествено, пристига и скарата, велики порции, придружена с прясно изпечена погача.
Един котарак ми се умилква и в крайна сметка е възнаграден с половината ми порция.
Накрая си облизва лапичките и се изнася с достойнство. Любезния стопанин присяда да
си поговорим и ни дава идея да посетим на другия ден Крупайско врело. Заситени и
натежали се прибираме в мансардната, аз за да си допия бирата на тераската, а мъжете
за да полегнат за почивка. Само птичия концерт нарушава планинската тишина и
спокойствие.
Тука по ресторантите са наслагали едни стъклени прегради, нарисували едни стрелки по пода, като за лабораторни мишки, хич не е кеф да се седне на маса. А в кръчмата са забранени песните и шумни веселби... 
Ще ви завиждам 
И благодаря за виртуалното пътешествие! Суперинтересни места, разрових се допълнително из интернет и си попълних липси в историческите познания. Не си спомням дали сме учили за Сърбия в училище, но сега ми е увлекателно. Мраморната църква е много красива 
Коментар