Перлите на бивша Югославия.

[Валери Недялков]

От: Черна гора и Дубровник

Би ли дал координати на хотелското селище в Будва, защото за догодина планирам 10на дни море в Черна гора и/или Хърватия. През booking.com не се знае какъв зар ще хвърли човек и за това подробно следя всякаква информация за района и местата за спане.

Заповядай !

N42 17 13.7 E18 50 35.5

Обективно мнение за селището

[alex052]

От: Черна гора и Дубровник

Благодаря за прекрасните снимки, Валери!
Би ли дал координати на хотелското селище в Будва, защото за догодина планирам 10на дни море в Черна гора и/или Хърватия. През booking.com не се знае какъв зар ще хвърли човек и за това подробно следя всякаква информация за района и местата за спане.

Сега се връщам от почивка в хърватска.............и продължавам към следваща дестинация.Следващата седмица мисля да покажа какво видях през мойте очи.........Бяхме взели апартамент под наем в Млини на 6 км от Дубровник.Хазайте бяха изключително приятни и внимателни.Дори искаше да ми измие колата,че била прашна..............а цената бе повече от приемлива/65 евро на вечер за апартамент с две спални и изглед към залива и паркомясто/1/ ако искате мога да ви изпратя координати.

[Shaquil]

От: Черна гора и Дубровник

Благодаря и на двамата! Всяка една информация би била полезна.

[Citronn]

От: Черна гора и Дубровник

Ако минаване през Босна и Херцеговина, НЕ минавайте след Вишеград през Горажде и Фоча, освен че пътят е тесен, стръмен с много завои, има ремонт и заобиколни маршрути. По добре Сараево- Мостар- до Требинье , след Требинье- напред към Дубровник / хубав път/ или наляво към Черна гора, слизане в Херцег Нови / също хубав път, макар и нависоко/.

[Gla6atay]

От: Черна гора и Дубровник

Чудесно сте си изкарали, браво! Страхотни снимки!

[Валери Недялков]

Сърбия е страна,за която имах много остаряли и вече невярни впечатления,базирани на истории от
времето на социализма и по-късно от период около 2011-12 година.
Е,Сърбия се е променила от тогава.
Източната част кореспондира като развитие с развитието на съседната и област в Западна България.
Друго яче казано - беднотия,стари коли,запуснати селца.
Но минеш ли планините,Сърбия става друга - жива,с много деца и пълни училища.
В 2011 година коли,автобуси,камиони - всичко беше старо и гнило,а сърбите обработваха с мотички семейните ниви.
И това е минало. Автопарка е като у нас. Личи си,че икономиката е в подем.
В страната шетат много китайски туристи. Кацат в Белград,наемат рент а кар и Сърбия е тяхна.
Отношението към туристите е повече от добро,полиция на практика няма. За 1000 км. преход видяхме 5 полицейски коли
и 3 от тях бяха близо до Българската граница.

А иначе от Сърбия не е останало много след разпада на остатъчна Югославия. Излаз на море няма,няма и много планински курорти.
Голямата част от малкото запазени крепости,които стават за туристически обекти са с български произход.
И така чисто сръбските забележителности не са много.

Сърбите имат национален въпрос,но бъркат целта. Тя не е Косово - то вече е загубено за тях.
Целта за тях би трябвало да е Съединение с Република Српска по модела на Българското съединение на Княжество България с източна Румелия.
Република Српска е населена почти само със сърби. Едно обединение би дало голям тласък на Сърбия,но това е проблем,който могат да решат само сърбите.
За сега,когато някой иска да види и "Дрвен" и "Камен" град на Кустурица ще трябва да премине Сръбско-Босненската граница (на практика между двете сръбски държави).

[Валери Недялков]

От: Сърбия - земя,колкото човешка длан...

Именно за Дървен град (град Мечавник) и Шарганската осмица ще стане въпрос в първия пътепис от тази тема.

От тук нататък давам думата на нашия пътеписец - съпругата ми Ина.
Приятно четене!

6 септември.

Събират се три почивни дни. Ние пък, събираме някой и друг лев и през Гърло, Конска, друго Филиповци, друга Банкя, и Парамун към Сърбия. Решаваме да минем границата на Стрезимировци за да избегнем чакането. Проверяват ни багажа и ни предупреждават да не носим животински продукти на връщане - заради чумата. По стек цигари и шише алкохол на човек може. По пътя към Власина отбиваме вдясно, 5 км по прашен горски път.

Покрай него табелчици за селца, рисувани сякаш на ръка. Дядо бере къпини в кофичка и ни зяпа. Качваме се на асфалта и влизаме в село Градска. Явно, качва се и категорията. Летят изсъхнали листа, а къщите край пътя са накичени с есенна украса от нанизи червени чушки. След като пр****ха пътищата в България, Трейс се вихрят и тук. Попадаме в прашен паноптикум,който продължава чак до Власотнице. Багери си гризкат безнаказано пътя, а унили чичовци размахват червени и зелени флагчета за да им правят вятър. Всичко е обвито в бял прах и пушилка. Еко нормите са спазени на 100%.













На влизане на магистралата за Лесковац ни очаква будката за тол такси с еротичното име Путарина. Обясняват ни, че ще платим на излизане, нормално е - след консумацията. Омешваме се с гастърбайтърите,връщащи се към Европа. Табелите ни забавляват с по 3-4 съгласни една след друга, поради липсата на буквата "Ъ". Например Мрзница, Врба, црква, Српска. Но са много по-разбираеми от тези на другите ни съседи. Подканя ни табелка: "Печьено прасе", но само ни потичат лигите и продължаваме напред.



В Кралево спираме за да заредим гориво и хапваме ягодов сладолед, а градусите навън гонят 30. Братята сърби кампанийно са се юрнали да си оправят пътищата, поради което висим в задръствания и закъсняваме с придвижването.



Към Ужице, с планините наблизо и превалянето на деня, става малко по-хладно. Напред явно вали, но времето ни изчаква да пристигнем в Мокра гора. Пострещат ни Александър и Йелена и ни показват нашата къщичка от приказките.







Една котка ми се умилква, а като се навеждам да я погаля ме упойва аромата на цъфналите петунии на верандата.









Докато се разговорим, започва да гърми и скоро мястото оправдава името си. Пия джин с тоник на терасата, а по керемидите шурти потоп. Все пак гладът си казва думата, така че припалваме джипа, и към ресторант Шарганска осмица.















Сядаме и се озъртаме безпомощно, а един сервитьор (в Сърбия професията келнер е мъжка. Много рядко се среща жена сервитьор) профучава като бърз влак напред,назад. Забелязваме, че другите клиенти се самообслужват с менюта и докопваме две(оказа се, че това с менютата е традиция в Сърбия). Сервитьора накрая ни забелязва и си поръчваме лесковачко печенье и пиво Златен Йелен. Две"чайниизчета" с огромен куфар,колкото да побере цял труп, сядат на съседната маса и естествено храната им идва преди нашата. Готови са за 15 мин,плащат на излизане и се изнизват. Вечерята ни е бавна, вкусна и изобилна. На прибиране се отбиваме в магазинчето и си харесваме бутилка къпиново вино. На диванчето пред телевизора, с чаши в ръка, приключваме деня.

[Валери Недялков]

От: Сърбия - земя,колкото човешка длан...

7 септември.


Ставам към 8 и излизам на верандата да подуша времето. Прохладно и чисто, готово за сутрешната целувка на слънцето. Слънцето обаче,още похърква зад облаците и няма намерение да се покаже. За днес е планирана разходка с теснолинейката Шарганска осмица. На гара Мокра гора е гъмжило, преобладават българи, руснаци и китайци.

























Има дори двойка младоженци-китайци в сватбени одежди. Ще им бъде незабравим тържествения ден!





Успяваме да си купим билети, качваме се и потегляме.

По време на пътуването по уредбата звучи музика от филми на Кустурица, прекъсвана с информация за гарите, през които минаваме.

Линията е пусната в действие през 1925-та година и се нарича така поради това, че преминава през планина Шарган, а трасето има форма на осмица, гледано отгоре. Строена е 4 години и има дължина 15440м. По маршрута са разположени 22 тунела,като най-дългия тунел е 1666 метра. Минават се 5 моста, като най-дългия, над река Камешница е 44м.
Малко любопитни факти за гарите:
"9-тикилометър"-нарича се така, защото това е разстоянието от нея до границата с Босна и Херцеговина, установена при австро-унгарския анекс.
"Ятаре"-гарата е известна с това, че на нея никога не е продаден нито един билет. Влаковете спирали за почивка и за вода от извора,който бил открит наблизо. Но никой не се качвал, тъй като пътниците не можели да се ориентират в коя посока и за къде се движи влака.



















Тук има красива дървена гаричка, строена за филма на Кустурица "Животът е чудо".







Именно тук, докато тече заснемането на филма, Кустурица наблюдава съседния хълм Мечавник, и се влюбва в него. Решава да създаде реално място в което човек може да живее като в приказка, в дървено старинно градче (Дрвен град),далеч от ежедневието.



Гара Мокра Гора от планината Шарган.



"Голубичи".



"На кръста"-това е мястото, където "се пресичат"лъчите на осмицата, на различна географска височина, естествено.



След като минава през най-дългия от 22-татунела: Александър първи", влакчето спира на последната станция, локомотива минава по триъгълник и се прикача отзадната страна на композицията за обратен курс.

"Шарган-Витаси".





















На връщане спираме за гледка към извора "Белата вода", с църквата "Свети Йоан"край него. Водата е с много рядко Ph от 11,5 и лекува стомашни болести, гастрити и язви. Освен това действа благоприятно при очни възпаления, затова я наричат и "очна вода". В природен парк Мокра гора са включени 3 планини, 3 реки и 365 извора, доста от които са лековити.





Спираме и на камъка на любовта,за да "се заредим"с енергия и да оставим монетка за сбъдване на желание.







Като приключваме със снимките,повеждаме разговор със семейна двойка на наша възраст от Крушевац. И те пътуват за първи път с теснолинейката. Разбираме се без проблеми и хвалим балканските нрави. А немците: ….не струват! Две баби от Войводина също се включват в разговора.Обсъждат големите царевични мамули (до лакътя) тази година и безбожните цени на таксито, докарало ги от Вишеград. Семейството от Крушевац радушно ни предлага да ни закара до Мечавник(дървения град), където вече са били. Приемаме и те опразват задните седалки в багажника за да ни приютят. После се разделяме и благодарим за превоза.

[Валери Недялков]

От: Сърбия - земя,колкото човешка длан...

"Дрвен град"



Слънцето сипе щедри лъчи за да оправдае идеята на Кустурица за старинно градче на припек. Гледките са невероятни.



Палим свещички в дървената църква на площада





и сядаме да похапнем в ресторант Лотика.
Пробвам разядка урнабес, която е нещо като нашия катък, но лют. Удивлява ме броят на ястията с каймак. После разбрахме, че това е нещо като крема сирене.









Гарнитурата на скарите пък е купчинка кълцан лук,който се оказва нелют и вкусен.



Една црна маца и един бел мачарок обикалят масите и се изживяват като филмови звезди. В градче с улици с имена на толкова известни хора на изкуството,това е разбираемо.



По уличките са паркирани коли-антики, а гвоздеят е трабант лимузина.















Има си всякакви сгради:фризьорски салон, воденица, затвор,тенис кортове, естрада, киносалон,басейн, детски кът, ресторанти, бар,сладкарница.













На някои от къщите има рисунки, на неочаквани места са пъхнати забавни статуетки.













Всичко е направено с много вкус, развлекателно, цветно, с щипка ирония и много любов.























































Прибираме се пеша, лениво, размекнати от обяда и топлото време. А облаците отново се събират над Мокра гора. По време на пътуването разбрахме, че първите заселници напразно се опитвали да стъкнат огън с мокрите дърва,за да се стоплят и изсушат. От там и името на района.
На свечеряване се накипряме и излизаме за прощална вечеря в ресторанта на гаричката. Въздуха е свеж и уханен и още става за без връхна дреха. Поръчваме си по един "Елен",и Вальо решава да пробва "Мучкалица". Аз се чудя над неизвестното за нас "Чевапи", но не се решавам и минавам с шишчета. По-късно правим размяна с Вальо, тъй като скарата ми се опъва, а неговото ядене прилича на кебап и ухае прекрасно.
На прибиране,небето ни стряска със светкавици, но дъжда решава да се излее другаде. Две опърпани космести палета се скъсват да ни лаят, а после се лепват за нас и ни изпращат до бунгалото.

[Валери Недялков]

От: Сърбия - земя,колкото човешка длан...

8 септември.

Времето се чумери, мъгливо и хладно, и не иска да си тръгваме. И ние не искаме, но уикенда е към края си. Казваме довиждане на нашия лагер в Мокра гора,и потегляме.







Не остана време за извора Белата вода и Камен град във Вишеград,но това е добър повод за ново посещение на тези места.
Минаваме покрай Витаси.





За да украсим и този ден,Вальо е приготвил маршрут до "Брвнара" (построена от дървени трупи) църква край село Дуб. Построена е през 1792г. и е образец на местен стил дървени църковни сгради и паметник на културата с изключително значение. Изкачваме планината в природен парк Тара, а мъглата остава да се стеле в ниското като пухкаво бяло море.





Като преваляме билото и се спускаме от другата страна, отново грейва слънце. Срещаме малко затруднение с намирането на обекта, тъй като липсват табелки. Две женички, връщащи се от пазар ни показват пътя.
После виждаме табелчица,подминаваме църквата, асфалта свършва и забиваме в крайна махала. Колите край пътя са обрасли с къпини, явно отдавна не са местени.
Един дядо ни се притича на помощ. Оказва се, че трябва да се върнем до асфалта. И накрая я откриваме: сгушена в падина край пътя, прикрита от ябълкови дървета. Затаяваме дъх пред това старинно изящество.













Обикаляме в мократа трева и снимаме отвън, тъй като е заключено.



Откъсваме си ябълки и продължаваме към Ужице. Тъй като вече сме поизгладнели,паркираме край реката и обикаляме в търсене на кафана. Вальо ме оставя да се оправям на български и английски, и накрая откриваме заведение "Моята река",край река Джетиня.









Зяпаме разхождащите се край брега докато чакаме и хапваме. Има доста рибари, а и риби, виждаме пъстърва почти две педи дълга. Плуват патета,а една лепа сръбкиня дори се е опънала по бански на топлия цимент и събира тен.



Срещаме няколко пищно накичени сватбарски коли. Неделя е все пак, хората се женят! На излизане от града се открива гледка към крепостта"Стари град" и я хващам с апарата.





Самото градче напомня Велико Търново,живописно накацало от двете страни на реката. Все пак, в История Славянобългарска,той се споменава като българки град Оужеца. Следва кратка спирка на Лукойла в Кралево и продължаваме. Забавяме като минаваме през село Стопаня. През почивните дни има празник на печьеното (а май и на пиеньето). Край пътя се въртят на шиш цели прасенца, а после ги разфасоват и продават. Гъмжи от хора, кръчмите са пълни и цари всеобщо веселие. Има дори оркестър, който обикаля масите и се грижи да вървят „жестоките“ напитки. Докато пътуваме по магистралата,непрекъснато се редуват дъжд, слънце,дъга, и пак дъжд, пак дъга… и така до границата.





Не успяхме да минем под дъгата, но успяхме да си направим едно топло, нежно, шарено, незабравимо пътуване!

[Валери Недялков]

От: Сърбия - земя,колкото човешка длан...

Това е засега от Сърбия.
По натам ще има и за Сърна и Бабин зуб.

[bochkata]

От: Сърбия - земя,колкото човешка длан...

Много увлекателен пътепис!

Благодаря за споделеното!

[Валери Недялков]

От: Сърбия - земя,колкото човешка длан...

Надявам се този пътепис да послужи като пътеводител на други пътешественици,желаещи да видят тези прекрасни и много романтични дестинации (ах тези чуждици!).

[bgrali]

От: Сърбия - земя,колкото човешка длан...

И ние бяхме по тези места, но няколко дни по-рано.
В Мокра гора е като в приказките с тази невероятна архитектура.
Само че ние бяхме за повече дни и от там продължихме към Босна.
Не много далеко от там, но на юг, до границата с Черна гора, има друго много живописно, но различно изглеждащо селце - Камена гора. То е съвсем неизвестно на нашенци и много красиво - писала съм за него в пътеписа за Черна гора - там спахме първата нощ при едни много симпатични хора. Мястото дори вече е в букинг, а тогава едвам успях да го издиря в някакъв сръбски сайт за селски туризъм.

[Валери Недялков]

От: Сърбия - земя,колкото човешка длан...

Благодаря за информацията. Ще го имам на ум за друго пътешествие из Сърбия.