Перлите на бивша Югославия.

[s_s1]

От: Сърбия - земя,колкото човешка длан...

Благодаря зя споделената разходка. В Мокра гора и селото на Костурица съм ходил 2 пъти: първият път валеше дъжд и имаше мъгла, тогава наистина видях колко е мокра планината, обиколих с колата по пътя успореден на теснолинейката, заради времето снимките станаха мрачни и смотани, втория път си беше зима, имаше доста сняг, беше студено и пихме кафе в дрвен град със звездите от филмите.
Но такъв добър разказ като Вашия за това място до сега не бях чел.
Благодаря!

[Валери Недялков]

От: Сърбия - земя,колкото човешка длан...

Благодаря за хубавите думи.

[Валери Недялков]

След много проблеми с компютъра (най-накрая подмених хардуер и софтуер) вече отново съм в състояние да продължа с пътеписите.
Започвам с Постойна в Словения и Пула в Хърватска.

Постойнска яма,Замък Предяма,Военно исторически музей Пивка(Словения) и Пула (Истрия) в Хърватска.

Разказа отново е на съпругата ми Ина.

Петък - 25.10.2019.

За деня предстоят 1000 км каране и пресичане на 3 граници. Целта ни е Постойна в Словения. Преминаваме през Сърбия транзит, като спестяваме такси на две путарини, които още са в строеж, и се чувстваме щастливи. Безкрайните ожънати ниви навяват тъжни мисли за зимата. Въздухът тежи сивкав и прашен над селата, където са сбутани къщички на една ръка разстояние. С това, което виждаме попътно, Белград ни разочарова с еднотипни китайски стени от тоталитарни панелни килийки. Минаваме границата с Хърватия и гледката се променя. Равнината е разграфена с шарени есенни гори и зелени ниви, сякаш е пролет. Има дори лехи с нацъфтяла рапица, явно втора реколта. А бензиностанциите носят моето име : INA. Селцата са с китни градинки и всичко е чисто и подредено. Словения добавя към зеления пасторален пейзаж планински вериги за фон. Меко нагънати покрити с изумруден килим хълмчета, с накацали къщички и островърха църква на върха. Слънцето потъва зад планините и обагря небето в оранжево сияние, а ние накрая паркираме пред хотелчето в Постойна.Една женица ни регистрира, после ни показва тайнствения механизъм на външните ролетни щори и излизаме да търсим къде да хапнем.





В първото заведение удряме на камък: затворено е за семейно тържество. По-нататък пробваме в пицария Минутка, където има точно една незаета маса. Поръчваме пици и шопска салата. Тони прегръща една дарк брюнетка бира,



а после и изневерява с блондинка.



Оценява ги с 5-ца по бирената скала. Ние пробваме местно бяло вино в огромни чаши.



После се прибираме и след кратка борба с душа (как се пуска и как се спира автоматично) вече е време за сън.

Събота - 26.10.2019.

Днес ще разгледаме пещера Постойнска яма, една от най- големите и красиви облагородени пещери, която се е формирала в продължение на повече от 2 милиона години.
Паркираме и по дървен мост се насочваме към туристическия комплекс.













Залите са издълбани от река Пивка, която преминава през най-ниското от трите нива на пещерата. Пещерата е дълга 20,5 километра и е с дълбочина 115 m, пешеходен преход към 5 км. Има подземно туристическо влакче, което е пуснато преди 200 години. Отначало било бутано от самите гидове, после било задвижвано с парен локомотив, а сега: с електрически. Чекираме ваучерите и се нареждаме на опашката на входа.



Влизаме в пещерата.
Пътуването с влакчето е около 10 мин, но е много вълнуващо. Видео ни предупреждава да не се изправяме и навеждаме настрани, защото на места скалите са опасно близо.

Влаковия маршрут е 2.5 километра,а кръговата пешеходна обиколка
в пещерата е 1.5 километра.Посетителите са разделени на групи според поддържаните езици,но не е задължително придържането към определена група.

Следва пешеходната разходка, при която ни прави впечатление , че настилката е направена от специален бетон, който не се хлъзга дори и при тази висока влажност от 80% на въздуха в пещерата. Понеже се заплесваме със снимките преминаваме плавно от английски, в италиано говорящи групи. Но ние сме "полиглоти" и това не ни притеснява. Водача на американците оприличава огромен сталактит на небостъргач, докато за водача на италианците всичко е спагети и джелато. Образуванията имат различен цвят, в зависимост от минералите, през които се просмуква водата: бял, червеникаво кафяв, сив, черен. Преминаваме "руския" мост, изграден от руски пленници по време на първата световна война.































Снимаме Залата на спагетите, Концертната зала, която може да побере над 6 000 души, Чевена и Бяла зала, Залата с драпериите.



















Два млади сталактона прегърнати в любовна прегръдка:



Впечатляващ е Гигантския сладолед, блестящо бял, висок 5 метра и известен като Диамантения сталактит.



На втория клип е заснето цялото връщане към вход/изход.

Разглеждаме и Вивариума, където живее във вода и в тъмнина бебето дракон(пещерен протей или човешка рибка) Уникално е с това, че на ръчичките има по 3 пръста, а на крачетата: по два. Напълно сляпо е и може да издържи без храна до 10 години. Словенските дракони се размножават два пъти в десетилетие. Женската снася около 60 яйца, но от 250 яйца обикновено се излюпва само 1 драконче. Промяна на температурата на водата от няколко градуса може да убие ларвата. Пещерния дракон е един от националните символи на Словения. Напразно се взираме в тъмното за другите микроскопични животински видове от пещерата в аквариумите. Забранено е да се ползват светкавици и фенерчета за да не се увредят животинките.



Поради почти пълната тъмница настройките на камерата (APS-C) са: ISO12800,бленда 2.8 и време за експозиция 1/10 от секундата с включена стабилизация.









Минаваме набързо експо центъра,









и се отправяме към последния включен в билета обект: Предямски Дворец.

Файл с точки на всички обекти от това пътешествие:

[Валери Недялков]

Замък Предяма.

Уникален по рода си, той е кацнал на 127 метрова скала, вграден в самата пещера и се е ползвал от различни фамилии, чак до края на втората световна война. Бил е собственост на рицаря Еразъм, известен като словенския Робин Худ. В продължение на една година той е бил като пленник в собствения си замък, обкръжен от врагове. Те смятали, че по този начин ще го уморят от глад, ала не знаели за тайния проход, който той използвал за доставки на храна, водещ от замъка до Постойна. Замъкът има и собствено водохващане от просмукваща се в скалата вода, която се е разпределяла по етажите. Така обитателите са били предпазени от това, да бъдат изтровени чрез питейната вода. Стените са дебели и солидни. От обзорната зала пък има уникална видимост надалеч за самоотбрана. Подвижния мост на двореца осигурява допълнително защита.
Пристигаме в селцето Предяма. Малко след паркинга две мечки и един бухъл ни канят да посетиме замъка.







Пещерата под замъка.



Замъка разполага със спални, дневни, кухни, изби, тоалетни, затвор, съдилище и параклис.

[Валери Недялков]

Като завършек на програмата за деня, сме предвидили Военно-историческия музей до село Пивка.





Съхранява грандиозна експозиция на военна техника от различни държави: танкове, самолети, подводница, бронетранспортьори и други оръжия. Покрива периода от Втората световна война до войната за независимост на Словения от Югославия.



















































































Интересно хрумване е стаичка от соц- времето със задължителните еднотипни диван, секция и телевизор с порцеланово кученце върху него. Може да поседнеш и да гледаш автентични черно-бели новини за събитията от 1991г. - отделянето на Словения от Югославия. В някои от изложбените помещения има допълнителни изложби на старинна техника и бит.













Мъжете обсъждат оръжията, а аз се удивлявам на човешката изобретателност да можеш по безброй начини да изтребваш ближния си. Харесвам си едно моторче Харли-Деейвидсън с дървена седалка, което изглежда безобидно.На връщане към Постойна минаваме през супера за тестване на местната бира. Къщичките са украсени с лехи с късни рози, а край портите греят строени оранжеви тикви. Вечеряме в Минутката, а на прибиране надничам с телефона в есенно аранжираните осветени витрини.

[bochkata]

Чудесен пътепис и прекрасни снимки!
Благодаря за споделеното!

[Валери Недялков]

Град Пула,Истрия,Хърватска.

Неделя - 27.10.2019.

Ставаме неприлично рано и се отправяме към Пула, полуостров Истрия. Дозареждаме попътно в Копер. На границата словенския митничар дреме и отегчено кимва към хърватския си колега(двамата са в една будка с не повече от 1 метър помежду им) - продължавайте на там. Хърватина ни чекира про форма и продължаваме. Постепенно деня се разбужда, замята мъгла в ниското, рисува небето в оранжево, а после го избистря до кристално синьо. Пристигаме в Пула и получаваме подарък: оказва се, че паркирането е безплатно в неделя.

Влизаме с първите посетители на Арената на Пула.
Амфитеатърът е построен през 1-ви век точно по времето на построяване на Колизеума в Рим и е единствения оцелял с напълно запазени всички 4 кули и 3 римски архитектурни ордера. Арената може да побере 20000 зрители. Днес се използва за летни филмови фестивали и концерти.





















Градът е укрепен с крепостна стена с десет порти, като малко от тях са запазени.





Арката на Сергий, портата на Херкулес и Двойната порта.











В централната част на Пула се намират Храма на Август и кметството, чиято задна стена също е била стена на съседен храм.



















Вдъхваме аромата на Адриатика: свежа борова гора и нежен морски бриз. По уличките зреят лимони и портокали, и вятъра носи повика на морето. Завиваме към пристанището, където стоварват каси с риба, засипана с лед, а яхтите се оглеждат самовлюбено в огледалната повърхност.













Морска бензиностанция:





С нежелание се качваме в колата. Предстои дълго прибиране. С тъга се разделяме с чистичките китни селца. В нивите са наредени опаковани бали. Гадаем дали е боклука или е изсушеното сено.

С навлизането в Сърбия въздуха отново става сив и задушлив. Навсякъде горят стрънища и към небето се издига димна завеса. Направо може да се говори за екологична катастрофа. Вижда се, че още не са готови за Еконормите.

Преминаваме границите без чакане и се прибираме по график. Остават прекрасните слънчеви спомени от едни райски кътчета в края на лятото.

[Валери Недялков]

Отново Хърватия.

29.11 - 02.12.2019г.

Аз имам рожден ден в началото на декември и чудейки се къде да го празнуваме със семейството ми,попадам на пътепис на колега от форума за Растоке и Плитвичките езера в Хърватия.
Проучвам терена и става ясно,че е красиво и зимата (заснежени пътеки,замръзнали водопади),но може и да не работи (ако метеорологичните условия не го позволяват).
Прогнозата за времето е на кантар.
Сина ни Тони предлага да го оставиме за месец май - 2020,но аз съм прегърнал вече идеята и се дърпам за отлагането. Разчитам на Божията благословия.
И добре направихме. Вече е ясно,че отложената екскурзия нямаше да може да бъде осъществена.
За да е по-напечено,но и по-вълнуващо увеличавам дните на 4 ( 2 за път и 2 за посещение на обектите) и поради тази причина в плана е включен и град Вараждин.
Попътно си намерихме и Военен музей край Карловац,но.... вече е време за същинския разказ.

От тук натам думата е на семейния пътеписец - съпругата ми Ина.
Приятно четене!

[Валери Недялков]

Отново Хърватия - Вараждин.

Петък.

За нас работната седмица започна от неделята, така че днес ни е събота. Стегнали сме багажа, и рано сутринта: дим да ни няма. Пътуваме към границата със Сърбия. Облаци в най-различни пастелни цветове са натиснали планините. Но дърветата все още пазят листните си корони. Тополите са със златни венчета, а дъбовете са в топло кафяво. Необичайно топлото време е раззеленило нивите и се чудим декември ли наближава или април. Освен цъфнала рапица, този път ни изненадва парцел с цъфнал слънчоглед: жълти слънца под дъждовното небе. На границите се потвърждава 28 закон на Мърфи: Другата колона коли винаги върви по-бързо. Препсуваме сърбите за тол таксите, после пък, хърватите ги забиват в земята. Тони ни информира да не мрънкаме, че в Италия било още по-страшно и млъкваме. В Хърватия ни посреща ласкаво слънце, а температурата е около 17°. Мъжете ме упрекват, че съм се престарала с молбите за хубаво време. Те са сложили вече зимните гуми. Под косите лъчи на залязващото слънце накрая виждаме табела Вараждин, крайната цел за този ден. Бях чула за този град в оперетата "Графиня Марица". Граф Жупан се хвалеше, че има замък и свинеферма там и обещаваше ухание на рози на възлюблената си. А сега предстоеше да го видим наистина. Наели сме апартамент при Андела, която ни посреща, и развълнувано ни показва стаите с пояснения за отоплението и бойлера.





В кухнята домакинята ни е оставила каничка с червено вино собствено производство. На тръгване се поинтересува дали ни е харесало.



Като разбира, че сме от България, преминава на хърватски (и той си е нашиот език(вариант на сръбския)) и се хвали, че има двама синове: журналист и професор, които живеят в други градове. Докато попълва документите, ние пренасяме багажа. Андела се появява с чиния топли домашни соленки за нас, и ни помага с инфо къде да вечеряме. Намираме лесно пицария Рай, а вътре е топличко, накичено и вече цари коледно настроение.











Разглеждаме всеки своя Желовник (меню).





Момчетата ни донасят огромни вкусни пици, печени на дървени въглища, вино и бира.







Доволни и заситени се отправяме на кратка разходка към Стария град. Улиците са коледно украсени, една: с елхички, друга: с ангелчета, трета: със звездички.





Виждаме ярко осветена арка и доста хора и се отправяме натам.













Оказва се коледен базар. Има и музика на живо, така че си вземаме по чаша кухлено (греяно) вино с аромат на канела и ябълки и се включваме в купона.

Докато се прибираме попадаме на уличка с уникални железни пейки и столове. Истински произведения на изкуството.





























В квартирата Вальо провежда кратка борба с газовия бойлер. Както винаги печели рунда и заспиваме къпани и на топло.

[Валери Недялков]

Събота.

Закусваме в уютната кухничка. По перваза на прозореца са нацъфтели коледничета, а навън ни вика яркосин слънчев ден. Решаваме да направим и една дневна разходка към Крепостта и Стария град. Вараждин е обявен за свободен кралски град пред 1209 г. от унгарско-хърватския крал Андрей II. Градът става икономическия и военен център на Северна Хърватия. Заради опасността от турците и многобройните им атаки, Вараждин е изграден стратегически около старата крепост и придобива формата на класически средновековен воден замък. През годините града е бил столица на Хърватия и резиденция на много благороднически фамилии. След пожара от 1776 г., когато голяма част от града е разрушена, Загреб става административен център на страната.









До замъка има ледена пързалка и се замисляме дали да не врътнем по един троен аксел, но няма време.

Цял Вараждин се е изсипал на централния площад. Сградите са живописни, ясно защо града е признат за "Бароковата столица на Хърватия” . Хората бъбрят в кафенетата на открито или обикалят къщичките с коледни сувенири. Избирам бутилка къпиново вино като подарък на Любимия за предстоящия му рожден ден.





Вараждин се забавлява.





После Вальо се лепва пред импровизираната сцена за да филмира началото на празника. В конкурентна борба с двама колеги с фотоапарати, успява да направи клип на "Let it snow".

[Валери Недялков]

Наближава обедно време, така че се връщаме при колата и отпрашваме за Растоке. След Карловац минаваме покрай

Музей на военна техника на открито.

След няколко команди: Спри!, Отбии!, Обърни!, паркираме близо до музея. Сградата на музея е реставрирана частично след бомбардировките.
Самата експозиция е озвучена със записи на стрелба и видеоматериали от битките. На първия етаж има мемориал на загиналите.































Разглеждаме отвън военната техника, повредена по времето на войната в Югославия 1991-95.















































Карловац, освен с бирата си и военния завод е известен с това, че е обсаждан от турските войски 7 пъти, но не е превземан никога.
Тъй като сме поизгладнели, хапваме по една порция "чевапи" и продължаваме към Слуни.



Този път нашия хазяин се казва Иван. Настаняваме се и следва двучасова дрямка преди вечеря. После правим кратка разходка до бистро Сентрал, което учудващо е в...центъра. Започваме с Карловачко светло, а после преминаваме към Тъмната страна с Ожуйско Томислав.



Небето се е оцъклило, пълно със звезди, а от устата ни излиза пара, като се прибираме.

[Валери Недялков]

Неделя.

Събуждаме се с вторите камбани(първите бяха в 7 часа). Керемидите на къщите и тревата навън са побелели от скреж, все едно,че днес е първият ден на декември. Хапваме традиционна туристическа home-made закуска с курабийки, чай, кафе и потегляме за Плитвичките езера.
Националният парк е основан през 1949г, после тогавашният управител на парка решава да направи дървени пътечки покрай и във езерата,за да привлече туристи. Предвидлив човек, приходите възвърнали многократно вложените средства. Парка е върху 300кв.км. площ,обхваща 16 езера свързани чрез 56 водопада. Под влияние на натрупващия се шуплест варовик при водопадите, дълбочината, големината, формата, та дори и броят на езерата постоянно се променят. В кристално чистата вода на езерата видяхме патици и риби, с големината на патици. Част от маршрута изминахме с влакче и с корабче, които са включени в цената на билета. През лятото цената на билета е доста по-викока, но сега е по 60 куни на човек и паркинга е безплатен. Гледките са спиращи дъха и се усещаш частичка от нещо величествено и необятно. Има различни маршрути, обозначени с различни латински букви на табелките и с продължителност от 2 часа, до 2 дни. Ние отделихме за разглеждане около 6 часа и пак не успяхме да разгледаме всичко.

На връщане минахме през Растоке.















Вече се смрачаваше, а ни поискаха по 40 куни на човек за да разгледаме комплекса от къщички, разположени в реката. За паркинг, допълнително по 6 куни на час. Вместо това, решихме за тази сума да похапнем в Бистро Кум.





С Тони изпяхме: Пий, Куме пий, тебе ти е ред и си поръчахме по една тъмна бира, а Вальо (шофьора на смяня) се бори на сухо с пицата. Да спомена, че пиците в Хърватия са огромни, вкусни и с много плънка. После открих, че няколкото пленителни снимки на Растоке, всъщност са правени от пътищата покрай реката. От самия комплекс в реката намерих само туристически оферти за нощувки и ресторанти (доста соленички при това). Изобщо: капан за доене на туристите. Когато се прибираме в апартамента, хазяйката ни посреща с чиния топъл ухаещ щрудел. Извинява се за английския си, който е доста добър.Останах с впечатление, че хърватките са отлични домакини и обичат сами да приготвят и да се хвалят с кулинарни изкушения.

За днес успяхме да изпълним програмата и се отдаваме на заслужена почивка.

[Валери Недялков]

Понеделник.

Бият камбаните в 6 часа, бият камбаните в 7 часа и ставаме за да съберем багажа. За днес е предвидено само дългото прибиране. Оставаме с прекрасни впечатления от хърватите. Топли, дружелюбни и усмихнати. С желание да ти помогнат, си упражняват английския, но като видят, че сме българи и ги разбираме, минават на нашия си език. Туристическите им обекти са добре обозначени. Прогнозата за времето се потвърждава и вали на 100% - истински потоп.
Още преди Карловац зад нас се лепва невзрачен бежов Хюндай с тамошна регистрация. Малко преди Петринье, близо до границата с Босна ни изпреварва и ни оставя на колегите си. Колата им е цивилна, със син буркан отпред на стъклото. Спират ни и ни разпитват от къде идваме и накъде отиваме. Само да не ни лепнат някоя глоба, че става страшно! Проверяват ни документите и багажника на колата. После ни пожелават лек път. В покрайнините на Сисак спираме да похарчим останалите ни на монети куни за щрудел и гевречета. После попадаме на затворен мост без никакви предупредителни знаци. Обръщаме и въртим из града, докато открием друг мост над река Сава, а тя си е големичка. По нея плуват кораби и шлепове. Преминаваме покрай най-голямата рафинерия в Хърватия, гигантски резервоари, и комини от които излиза огън. После следват безкрайни, скучни, мокри магистрали и неспирен декемврийски студен дъжд. След 10 часа пътуване, накрая пак сме си у дома. Заредени с впечатления и снимки от един прекрасен ноемврийско-декемврийски уикенд.

[Alexr]

Възхищавам се на систематичността с която покривате района с радиус около 1500 километра. А пътеписите Ви са чудесни.

[Валери Недялков]

Радвам се,че има хора на които пътеписите ни носят удовлетворение,а надявавам се са и полезни.

[Alexr]

Ако тръгна по близката чужбина, ще са ми много полезни.

[Валери Недялков]

Пир по време на чума.

Сравнението на коронавируса с чума е малко пресилено,но не това е целта.
Социално - икономическите последици от пандемията,обаче са доста подобни на онези от тъмните времена,
когато чумата е била бич водещ до изолация и прекъсване на връзките между държави,градове и общности.

В нашия случай трите месеца изолация ни доведоха до истински глад за пътешествия.
Ииии... в момента в който бяха вдигнати ограниченията за пътуване в чужбина, в главата ми се завъртя мисъл за...

Сърбия, единствена,незабравима...

Единствена защото по това време само там можеше да се отиде свободно,без карантина на връщане.
Незабравима - ами това са Балканите. Тук всичко е незабравимо.

Какво общо има това със заглавието?
Трите дена, които изкарахме в Сръбската дълбока провинция (далеч от Белград) бяха и духовно и кулинарно пиршество за нас.
От тук нататък разказа отново е на нашия щатен хроникьор - съпругата ми Ина.