От: Всичко това е Румъния (Непознатата Румъния).
Операция Моканица.
Петък.
Събужда ни камбанен хорал, който звънти в измитото утро. Слизаме за закуска, която
надминава очакванията ни. Жената предлага чай и кафе, а мъжа: хоринка. Отлагаме
ракиената покана за вечерта и се отправяме към Моканица. Освен сутрешните целувки за
рождения ми ден, ще получа за подарък пътуване с влакче с парен локомотив. Гаричката
е гъсто населена с туристи, подготвят се композиции, ехтят свирки.
Предварително сме
си купили билети и ни насочват към нашата композиция. С пуфкане и тракане, потегляме
в облаци пушек.
Една бойна кондукторка ни надупчва билетите, а после ни изнася 15
минутна беседа на румънски, от която нищо не вдяваме.
Времето е перфектно,настроението: също. Ловим гледки и спомени с фотоапаратите.
Линията следва течението на река Вишеу.
Една крава, която се кипри на релсите, се изнася с достойнство
встрани и започва да се ближе като котка. Спираме на гаричка за локомотивно шоу и
закуски. Машинистът, по черен потник демонстрира бицепси докато прехвърля дърва от
товарния вагон в локомотива, за радост на туристките.
А техниците забавляват мъжката
част с процедури по смазване и зареждане с вода на локомотива. Естествено, всеки иска
да се снима, я с локомотива, я с машиниста….След два часа пристигаме на крайната
спирка - гара Палтин.
Посреща ни традиционна народна музика и ухание на скара.
Похапваме и поливаме обяда с Тимишоарана.
Половин час по-късно пристига второто влакче и
туристите се втурват да гледат маневрите.
Влаковете са през половин час (общо 3 за този ден) и очакваме последния - трен 3.
(Локомотивчетата им носят звучни имена - Режица,Йоана,Козия-1,Бавария).
През това време 1 и 2 се изнасят към следващата гара,където правят маневри за връщане в обратна посока.
Посрещаме номер 3 - Бавария,докато той се разминава на гарата с нашия - номер 1 - Режица(княгиня).
Трен 3 също потегля към мястото за маневриране.
Времето, и то се смръщва, започва леко да ръси, и преминава в проливен дъжд. Сега нашия вагон е
последен.
Единия машинист е на платформата и върти лоста на спирачката за да обира
луфтовете между вагоните.
Аз попивам дъжда до него. Показва ми входовете на
тунелите, където са държали амунициите през Втората Световна война и арката на
лазарета. Пристигаме на Моканица, окъпана и сияеща под слънчевите лъчи. Пием кафе
на гаричката и не ни се прибира.
Решаваме да посетим един живописен планински хотел,
за който не успяхме да направим резервация.
Пътчето е измислено, тесничко,
лъкатушещо и се молим да не се зададе кола насреща. Хапваме по сладолед и се
прибираме за късна следобедна дрямка. За край на програмата, спираме да разгледаме
най-старата дървена църква на селото(общо са 5). Следобеден сън и ни очаква
тържествена вечеря.Включва уникално вкусна пилешка супа и печено месо с картофено
пюре, зелева салата и мариновани люти чушки. Сервирали са ни и каничка домашно
вино, позната ни ракия и вишновка(шери). Тони залага на 5-звезден Александрион. Вальо
се опитва да обясни, че имам рожден ден, но не се получава.Намираме в Гугъл транслейт
рожден ден на румънски и хазяите ми поднасят мушкато (и на румънски е същата дума) и
бонбон. Споделят как за 6 месеца труд с по няколко часа сън са вдигнали къщата. Ние
разказваме за пътуването с влакчето (според Василе е два часа ту-дуп, ту-дуп, ту-дуп)и
плановете за следващия ден, а после следват сладки сънища.
Операция Моканица.
Петък.
Събужда ни камбанен хорал, който звънти в измитото утро. Слизаме за закуска, която
надминава очакванията ни. Жената предлага чай и кафе, а мъжа: хоринка. Отлагаме
ракиената покана за вечерта и се отправяме към Моканица. Освен сутрешните целувки за
рождения ми ден, ще получа за подарък пътуване с влакче с парен локомотив. Гаричката
е гъсто населена с туристи, подготвят се композиции, ехтят свирки.
Предварително сме
си купили билети и ни насочват към нашата композиция. С пуфкане и тракане, потегляме
в облаци пушек.
Една бойна кондукторка ни надупчва билетите, а после ни изнася 15
минутна беседа на румънски, от която нищо не вдяваме.
Времето е перфектно,настроението: също. Ловим гледки и спомени с фотоапаратите.
Линията следва течението на река Вишеу.
Една крава, която се кипри на релсите, се изнася с достойнство
встрани и започва да се ближе като котка. Спираме на гаричка за локомотивно шоу и
закуски. Машинистът, по черен потник демонстрира бицепси докато прехвърля дърва от
товарния вагон в локомотива, за радост на туристките.
А техниците забавляват мъжката
част с процедури по смазване и зареждане с вода на локомотива. Естествено, всеки иска
да се снима, я с локомотива, я с машиниста….След два часа пристигаме на крайната
спирка - гара Палтин.
Посреща ни традиционна народна музика и ухание на скара.
Похапваме и поливаме обяда с Тимишоарана.
Половин час по-късно пристига второто влакче и
туристите се втурват да гледат маневрите.
Влаковете са през половин час (общо 3 за този ден) и очакваме последния - трен 3.
(Локомотивчетата им носят звучни имена - Режица,Йоана,Козия-1,Бавария).
През това време 1 и 2 се изнасят към следващата гара,където правят маневри за връщане в обратна посока.
Посрещаме номер 3 - Бавария,докато той се разминава на гарата с нашия - номер 1 - Режица(княгиня).
Трен 3 също потегля към мястото за маневриране.
Времето, и то се смръщва, започва леко да ръси, и преминава в проливен дъжд. Сега нашия вагон е
последен.
Единия машинист е на платформата и върти лоста на спирачката за да обира
луфтовете между вагоните.
Аз попивам дъжда до него. Показва ми входовете на
тунелите, където са държали амунициите през Втората Световна война и арката на
лазарета. Пристигаме на Моканица, окъпана и сияеща под слънчевите лъчи. Пием кафе
на гаричката и не ни се прибира.
Решаваме да посетим един живописен планински хотел,
за който не успяхме да направим резервация.
Пътчето е измислено, тесничко,
лъкатушещо и се молим да не се зададе кола насреща. Хапваме по сладолед и се
прибираме за късна следобедна дрямка. За край на програмата, спираме да разгледаме
най-старата дървена църква на селото(общо са 5). Следобеден сън и ни очаква
тържествена вечеря.Включва уникално вкусна пилешка супа и печено месо с картофено
пюре, зелева салата и мариновани люти чушки. Сервирали са ни и каничка домашно
вино, позната ни ракия и вишновка(шери). Тони залага на 5-звезден Александрион. Вальо
се опитва да обясни, че имам рожден ден, но не се получава.Намираме в Гугъл транслейт
рожден ден на румънски и хазяите ми поднасят мушкато (и на румънски е същата дума) и
бонбон. Споделят как за 6 месеца труд с по няколко часа сън са вдигнали къщата. Ние
разказваме за пътуването с влакчето (според Василе е два часа ту-дуп, ту-дуп, ту-дуп)и
плановете за следващия ден, а после следват сладки сънища.
Коментар