Всичко това е Румъния (Непознатата Румъния).

[A.pantev]

От: Непознатата Румъния.

Разликата между Карпатите и западна част на Румъния и източната и част е огромна. На запад са доста “по-европейци” така да се каже. Много харесвам Карпатите, но към Букурещ и Черно море е абсолютна цигания. Иначе много хубав разказ. Няколко пъти минавам на 100 метра от този дино парк в Ръшнов и така и незнаех какво представлява.

[Валери Недялков]

От: Непознатата Румъния.

Ах,тази Трансилвания...

В една друга тема колега показа много хубави неща от Белгия и мен ме хвана носталгия по осеяната с крепости,замъци и укрепени църкви Трансилвания.
Събрах семейния съвет и решихме отново да избереме за база град Брашов (Кронщат).
Речено - сторено.Харесах обекти - укрепените църкви в Харман и Прежмер (Tartlau ),както и Castelul de Lut (Глинения замък),но за тях в следващ пост.

Сега ще стане дума за неочакваното ни посещение на фестивала в Прежмер и как се забавляват там (на немски ).
Засега толкова. Нека оставиме клиповете да покажат спецификата на фестивала.
Приятно гледане!

Накрая съпругата ми Ина не издържа и се включи в танците:

[Валери Недялков]

От: Непознатата Румъния.

Дойде време за продължението.

Укрепените църкви на Трансилвания,Брашов и Глинения замък (Castelul de Lut).

Както традицията повелява,оставям разказа на съпругата ми Евелина.

[Валери Недялков]

От: Непознатата Румъния.

Ден първи.
Брашов и укрепените църкви на Трансилвания (Прежмер и Харман).

Цели два месеца без далечно пътуване. Трудно се издържа. Стиковаме графици, пазарувам "румънски вестници",стягам багажа и в ранни зори - към обяд, потегляме за Румъния.
Времето по традиция е облачно, студено и призрачно,но в Дунавската равнина изгрява слънце. Житото е наболо и всичко се зеленее. Дори замирисва на пролет.
Сипвам си един джин с тоник, за да я посрещна, а по радиото яко бумка диско.
На границата се зареждаме на опашката за коли, докато платното за камиони е празно. Закон 523 на Мърфи - изпитан.
Минаваме през Букурещ и хващаме магистралата за Брашов. Дори през Синая няма задръствания и към 18ч. сме в Брашов.
И този път късмета ни се усмихва, така че още на първата обиколка успяваме да паркираме. Резервирали сме уютен апартамент в старата част на града.
Посреща ни приветлива бабка, отключва ни и ни информира за тънкостите. Пропуска само, че ключа се вкарва хоризонтално, та малко се борим с него на излизане.
Подарявам и мартеница и обяснявам символиката, а тя се хвали, че е чувала за Златни пясъци. Гладни сме, а и е време за вечеря, така че излизаме на разузнаване.
Оказва се,че ресторанта, в който ядохме при предишното ни посещение е в ремонт, но си намираме “Карпатска мечка”.







Вътре е уютно, за фон се лее румънска народна музика,
а ние хапваме наденички с картофки и ги поливаме с нефилтрирана бира.



Следва късна разходка и топъл хрупкав щруделот пекарната за десерт.





Остава ни само да завършим деня с чашка коняк Александрион в квартирата и да се пъхнем в меките завивки.

Ден втори.

Аз, естествено се будя първа. Бъркам си кафе, в съпровода на сутрешните камбани, а мъжете още спят. Предстои посещение на укрепената църква в Прежмер, а после и на тази в Харман.
Закусваме и бродим по още пустите улички. Правя си снимка с едно ранобудно Бентли.



А после откриваме най-тясната уличка: Въжето.









На ширина достига метър, метър и 30 см и в началото е ползвана от пожарникарите. Очарована съм от рисунките и 27-те прозореца, всеки със свой облик.
Потегляме,като бързаме да хванем първия обект още при отварянето,за да избегнем тълпите.

Укрепената църква и фестивала в Прежмер (Тартлау).

Днес явно ще има някакво местно събитие, защото строят палатки и приготвят сцена,
а и охраната е засилена.





Може би поради тези причини ни спестяват таксата на входа за църквата.







Случваме прозорец във времето за разглеждане и снимки, а като излизаме тълпите вече щурмуват входа.
Укрепената църква в Прежмер е построена от Тевтонски рицари през 13-ти век. Влизаме през дълъг,сводест тунел, който се затваря с 2 спускаши се врати.










В центъра на укреплението е готическата църква, а в отбранителната стена има 272 стаи за населението, което при нападение се е изнасяло от селището.











Може да се види училищната стая, където са учили децата по време на обсада, както и други сервизни помещения.

















Хващаме към село Харман и тамошната укрепена църква.



На входа на Църквата в Харман ни посреща гостоприемно семейство - мъж и жена.
Разглеждаме магазинчето и жената ни подарява сувенир от едно дръвче, накичено във фоайето.
От тавана висят разкошни букети от треви и класове и тя ни обяснява, че така почитат жътвата и прибирането на реколтата.
Купуваме билети и влизаме в крепостта.







В крепостната стена има параклис в който са разкрити стенописи от по-ранни периоди:



















Мъжа ни показва карта и ни обяснява къде да се изкачим за да хванем обиколния тунел в крепостната стена, и как да стигнем до камбанарията ( само да не е на кръгъл час, че ще оглушееме).











Правиме външна обиколка на укреплението.











Обиколката ни отнема около час и мъжете решават да се върнеме в Прежмер,за да инспектираме палатките за бира-скара. Разбираме,че има голям събор и към селото вече се е заформила колона.
Оказа се, че тя е още мъниче, в сравнение с тази, която пресрещнахме на тръгване от празника. Паркираме и обикаляме сергиите. Нареждаме се на опашка за бира, картофки и кюфтета.
Лошото е, че местните не са се постарали да научат английски, а явно и нашия румънски не разбират.







Следва.

[Валери Недялков]

От: Непознатата Румъния.

След словесни дебати, успяваме да се снабдим с картонена чиния с храна и чаша наливна бира и се паркираме под навесите за обяд.



Понеже сме европейци, си купуваме резени пушено сирене в кесийка и греяно вино с ароматна ябълки.





Заобикаляме балите сено,за да погледаме концерта.



Текат народни танци.









После презареждаме с халва и се връщаме за диското.





От греяното вино ли, от националния празник ли (всичко това се случва на 3-ти март 2019г.), или от простичкото човешко щастие, кръвта ми кипва,
свалям якето и се впускаме с една девойка от състава в танц.



Тя ми говори нещо,което не разбирам, и се усмихва,аз също се усмихвам… А после мъжете ме изгребаха и отказаха да останем до края на празненството. Спяло им се!
Може ли това да се приеме за оправдание?! Потегляме за Брашов.
Температурата в Трансилвания е хвръкнала до цели 8°, така че си отваряме по бира преди следобедния сън. Към 18:30 бия камбаните и излизаме за вечеря.
Пробваме се в друга бирария,



но в крайна сметка се връщаме при “Карпатската мечка”. Мъжете глозгат огромни порции ребърца с картофки и този път тестваме наливно бяло вино.
Следва вечерна обиколка на площада и Черната църква. В най-тясната уличка се разминаваме с гръмогласни Ганьовци.
Репликите: “Пиши к....р тука, и да си ходиме.” и “Нема ли тука отходни изходи?” ни карат да онемееме.

[Валери Недялков]

От: Непознатата Румъния.

Ден трети.
Глинения замък. N45 41 39.5 E24 29 50.1

Винаги е трудно да завършиш нещо. И писателите губят вдъхновение преди епилога. А и никак не ми се иска да приключва това вълшебно пътуване.
Затова ще затъкнем един обект и в днешния ден.
Потегляме в посока Сибиу, пътя се вие из безкрайни полета и селца, а отляво се нижат заснежени и обледени Карпатите.



Минаваме през град Фагараш и нахлуват спомени.
Накрая достигаме селцето Порумбако де Сус, където е последния обект. Живописно хотелче, от глина и дърво, разположено на полянка край реката.



Построено е от някакъв артист,но все още не е оборудвано отвътре за да заработи като хотел. Плащаме таксата за разглеждане и вадим фотоапарати.
Едно прясно изтърсено паленце ни следва по петите, и дори позира за снимка.



























Почва да ни мъчи глад и спираме на мотел Пойана Брадулуи за обяд.
Порциите са огромни и за втори път ядем Булгарешка салата,която пак ни изненадва с непознати съставки, този път е овчарска, плюс маруля и прясно зеле.
Само аз мога да сипозволя да прегърна едно русо Силве/бира Silva blond/, тъй като мъжете ще шофират.
Търся в речника думата Poiana, тъй като доста от курортите започват с тази дума,оказва се ливада или поляна на български.
Провираме се през прохода към Рамнико Вълчея, встрани от пътя пасат стада с овце и агънца. Слънцето грее топло и дружелюбно,
а колата се носи с музика за душата, на път за родната България!

[s_s1]

От: Непознатата Румъния.

Супер е разказа, но в последния пост поне аз не виждам снимките.

[Валери Недялков]

От: Непознатата Румъния.

Супер е разказа, но в последния пост поне аз не виждам снимките.

Вече е оправен.

[Валери Недялков]

От: Непознатата Румъния.

Румъния е страна,която продължава да ме учудва с уникалното си историческо наследство и природни забележителности.
През есента на миналата година решихме да преминеме през високопланинските проходи в Карпатите.

Започнахме с Транс Фагарашан,последваха 2 незабравими дена в град Фагараш,Вискри и крепост Рупеа.
Връщането направихме през Транс Алпина. От този проход не видяхме почти нищо,поради гъста мъгла. Ноо....
Това не е голям проблем. Скоро ще се пробваме пак.

[Валери Недялков]

От: Всичко това е Румъния (Непознатата Румъния).

И така.
Датата е 22-ри септември 2018 година.

Транс Фагарашан.

Оставям разказа на нашия щатен разказвач - съпругата ми Ина.

Събота.

Един пътува натам, друг: още по-натам, а аз само работя и спя. И чакам деня Х...И най-накрая той идва!
Ранно ставане и в 6:30 вече излизаме от София.
Покрай пътя се стеле мъгла, полегнала като пухкав бял шал върху поляните.Мрака бавно се избистря, небето пред нас срамежливо порозовява, а после лумва в невероятна малинена бъркотия от накъсани, накъдрени облаци. Издигаме се към тях, под звуците на ACDC. Денят се избистря в синьо и бяло, а ние зиг-зазиме по мостовете в ремонт.Наближаваме Русе. Отминаваме кола, която ченгетата вадят от канавката. По- нататък и тир е полегнал на хълбок край пътя. Войната по пътищата в действие.
Слънцата на слънчогледите са заместени от гора стърчащи стебла. Щъркеловите гнезда по селцата са празни. Но дърветата все още са със зелени корони, и те не пускат лятото да си отиде.
Минаваме без да чакаме Дунав мост и границата. Румънските пътища са 50 нюанса сиво. С друсането е почти непосилна задача да си налея бира. Лоча си я от кенчето и пак успявам да се полея. Главната атракция за днес е прохода
Трансфагарашан в Румънските Карпати. От едната страна на пътя блести огледалната повърхност на огромен язовир. Напомня ни за прохода Доспат- Юндола. Навсякъде са спрели коли. Хората си правят барбекю. Подминаваме и двойка снимащи се младоженци. Качваме се все по високо по серпентинестия път.










Минаваме покрай водопад и спираме на заслон да се снимаме.












Достигаме 2000м височина и попадаме в задръстване за да минем през тунела в най-високата част. Влизаме, но в тунела спираме и чакането ни се струва безкрайно. Колоната се изнервя и всеки надува клаксона, но звуковата вълна не помага да мръднем и на сантиметър.Когато накрая излизаме от другата страна разбираме причината. Хотели, сергии, а паркиралите коли са навсякъде(второ Хийтроу) и новопристигащите няма къде да спрат.



До тук зимата се стига само с лифт и строят леден хотел за любителите на студената романтика.



Спускаме се плавно към Трансилвания, а планината зад нас събира облаци.



Пристигаме във Фагараш тъкмо за вечеря. Времето е една прелестна серенада за сбогуване с лятото: топло и тихо. Правим си бивак в местната бирария.



Аз опитвам вегетарианска салата с черен боб, сушени гъби, ананас и ...още нещо. Оценяваме с отличен местното бяло вино. А Тони се наслаждава на коняк Александрион.



После обикаляме градчето за нощни снимки и облизваме няколко заблудени капки нощен дъжд.

[Валери Недялков]

От: Всичко това е Румъния (Непознатата Румъния).

Неделя.

Укрепената църква във Вискри.

Сива празнична утрин. Първия астрономически, и не само, есенен ден. Небето се е натъпкало с облаци. Решаваме да разгледаме първо укрепената църква във Вискри. Джи пи еса среща затруднения с картите и въртим два пъти кръговото, после трети кръг из малки улички, и пак излизаме на центъра. Накрая хващаме посоката. От двете ни страни се ширят тучни поляни, където пасат многобройни стада овце.
Интересно е,че румънците гледат пчелите си в камиони или фургони с плътно подредени, като цветни кубчета, кошери. Явно и румънските пчели са туристи и обичат много да пътуват.
Вискри има запазен автентичен вид със старинни саксонски селски къщи с фасади и порти към улицата и големи дворове със стопански постройки във вътрешността.



Улиците са калдъръмени.



Пред доста къщи са изложени домашно тъкани и плетени облекла от вълна: чорапи, шапки, пуловери, шалове.

















Името на селото, както в унгарския така и в немски вариант, означава 'бяла черква'. Тя се счита за най – старата в Трансилвания.













Има данни, че е построена през XIII век.
Изкачваме се по тесните стълби към най-високата точка на кулата.





Гледката от последния и етаж към цялата околност е впечатляваща.





Интересна е сбирката на църковният музей, разположен в пасажа-склад на укреплението.



В последните години за обекта се грижи тръстът Михай Еминеску, чийто патрон е принца на Уелс.

[Валери Недялков]

От: Непознатата Румъния.

Крепости Рупеа и Фагараш.

Следващата крепост е Рупеа, изградена върху скала по времето на даките. През 14-и век е разрушена от саксонски племена. На нейно място е издигнато ново укрепление. Била е използвана през Средновековието от жителите на селото и околните махали за убежище, когато нашествениците са ограбвали селата в Трансилвания. Около петнадесети век, икономиката в крепостта се развива и тя се превръща във важен търговски и занаятчийски център.



















Наближава обяд и хващаме пътя обратно за Фагараш.



Румъния е млада държава. Тази година (2018-та) празнува 100 години от създаването си.



Замъка Фагараш е сред най-добре запазените румънски замъци от 14 в.
Фагарашката крепост се състои от 80 стаи и до нея може да се стигне само по един подвижен мост, който е издигнат над огромен ров, пълен с вода, където плуват грациозно лебеди.













Цялата тази гледка придава на замъка неустоим средновековен чар.





Крепостта е разположена в центъра на построените в трапецовидна форма мощни стени. На върха й се издигат пет кули, а самата постройка е на три етажа.















На първия етаж се е помещавал затвора.
На другите два етажа се намира музей, с богата етнографската секция, множество икони и средновековни оръжия.



























През вековете Фагарашкaта крепост е служила за дом и резиденция на едни от най-известните австро-унгарски крале, принцове и техните семейства. Разгледахме тронната зала, покоите на принцесата, залата за приеми.
След пълния с впечатления ден отдадохме дължимото на румънската бира на тераската на хотела,



а после хапнахме в градината на кръчмето.

[Валери Недялков]

От: Непознатата Румъния.

Понеделник.

Транс Алпина.

Днес поемаме обратно към България. Решили сме да следваме Транс Алпина за да се насладим на Карпатите. Вземаме си един Александрион за спомен от супера и договаряме закуски с десетопръстната система от съседното пазарче. Есента необратимо измести лятото. Пред нас небето е черно и натежало от дъжд. Започваме изкачването на прохода, а в обратна посока е върволица от каравани и мотористи. Как ли е времето горе? Застигаме огромно стадо овце, които са блокирали цялото шосе и се налага да изчакаме кервана.



Ръси ситен дъждец, а по-късно ни обгръща и гъста мъгла.



В най високата част знаем, че има стеснен участък и караме с 40. Точно преди стеснението са се разположили за почивка по средата група моторджии. Отнесоха някоя и друга благословия.

Малко по-късно застигаме камионче (стар румънски джип Аро),което пуши като товарен влак (евро 6) и преди завоите навлиза в насрещното платно.
Сигурно защото,ако намали там и ще си остане. Това го прави труден за изпреварване в тези условия.

Достигаме билото, височината е 2215м,а температурата пада на 5°. Като преваляме хребета мъглата става,като опал от опитващо да я пробие слънце. Височината е 2135м, но така и не успяваме да се насладим на зашеметяващи гледки. По някае време все пак мъглата си разкъсва,









а като слизаме в ниското отново е лято. Сядаме в градинката на крайпътна пицария за закъснял обяд. Отпред са спрели 4 мотора, значи си струва! Една котка дреме като екзотично насаждение в саксия с хилава палма. Връчват ни меню изцяло на румънски и си поръчваме пици с нещо си и бира за мен.
Не рискуваме с нашите скромни познания на езика.
През няколко маси са мотористите, двама дядовци и две баби с пълно снаряжение. Явно всеки си е с негов си мотор.
Бягаме на юг, а бурята ни преследва. Страничен силен вятър носи облаци прах от нивите. На границата сме единствена кола и минаваме бързо. Но бурята се е спотаила и ни очаква и в България. Следва магията на българските ремонти. Пътя в отсечката след Монтана е затворен и се налага да обикаляме Голямо Бабово и
Горно Дедово в търсене на пътя за София. Поредните, дигащи адреналина, изпреварвания на Тирове и стряскащи маневри, и към 21ч. паркираме пред нашия блок. Сигурно ще се учудите, но пак имаше късна вечеря със сандвичи, салата и коняк Александрион, специална партида, специално за нас, от Румъния.

[Asteri]

От: Непознатата Румъния.

Красиво, много красиво и странно. Хем ми прилича на Средна Европа, хем прилича на Прибалтика. Май няма значение на колко години е държавата. Важното е че сервират манджата в големи чинии

На руски не може ли да се разговаря с румънците?

[Валери Недялков]

От: Непознатата Румъния.

На руски не може ли да се разговаря с румънците?

Досега не сме опитвали. Където туризма е развит,върви английски. Над Карпатите доста говорят немски,но ние не го знаеме.
От време на време някой проговаря на прекрасен български (не става въпрос за български туристи,а обслужващ персонал).