Всичко това е Румъния (Непознатата Румъния).

[Валери Недялков]

От: Непознатата Румъния.

Мина доста време и пустата му Трансилвания пак ми влезе под кожата. Направихме едно пътуване (снимките още не са оправени) и ето ти нова идея за там.
На наша приятелка хлапето имаше рожден ден и решихме да му направиме подарък.
Какъв? От какво би могла да се заинтересува млада 9 годишна дама?
Мислих,четох и ...намерих отговора - Трансилвания.
И нещо по-специално в тази област,но за него в следващия пост.

[Валери Недялков]

От: Непознатата Румъния.

По традиция от тук разказа е на съпругата ми Ина.

Какво са 1900км, за да видиш грейнали две детски очи? Заслужава си пътя, и всеки миг от него!


Четвъртък


Свършваме работа и дим да ни няма. Оглеждаме се: смачкани, изморени и унили. Но усмивката внася свеж полъх. Денс музичка и шеговито одумване на кофти колеги, с пламтящ залез зад нас - и вече сме по-добре. Късно вечерта пристигаме в Сакарци, където ни чакат приятели. Галя е приготвила салата и руло Стефани, което преглъщаме с бяло вино и сладки приказки. “Виновничката” за това пътуване е Мирка, която скоро навърши 9 годинки. Само подпитва къде ще я водим, но ние държим всичко в дълбока тайна.


Петък


След като сме легнали след един, ставането в 7 е малко тегаво. Мирка вече се е събудила и само дава зор да тръгваме.Събираме багажа, кафета, сандвичи, вода и потегляме. Малко се притесняваме за малката, понеже и ставало лошо от пътуване с кола.
Посоката е все на север, през Стара планина, Русе, та в Румъния и Брашов. Слънчево е и от двете страни на пътя пламтят пъстри есенни дървета. В Търново объркваме пътя, но това е повод да минем покрай Царевец и чаршиите.
Ето ни в Русе. Опашка от около по десет коли, в три колони. Разбира се, нашата колона върви най-бавно. Успоредно се придвижва тъмносин Дъстър. Докато чакаме, шофьора решава да се поразтъпче. Тип “викинг”, мускули, татуировки, кожени дрехи плюс….плитка дълга до кръста, вързана накрая с връвчица. Ами сега?!!!
Минаваме границата без проблем. Ние с Вальо сме вече на ти с Румънията, но Галя се впечатлява от гледките. Малката е добре,цъка на телефона игри и дори похапва.
Спираме няколко пъти за кратка почивка. Подстъпа към магистралата е препречен от полицейска кола и ни отклоняват по дублирашия път. Един полицай изскача от нея и говори по радиостанция.Сочи с другата ръка накъде да завием. Явно нещо се е случило. Но преминаването през селцата е интересно. Деца карат кънки в края на платното, дядо пресича бавно и съсредоточено без да се оглежда. Каручки, натоварени с царевични стъбла или дръвца за огрев, крави, които се прибират у дома.

Преминаването през есенните Карпати е уникална гледка и пускаме камерата.













Откриваме, че и в Румъния си имат Търговище и Раковица.От другата им страна ни очаква Брашов. Вече нямаме търпение да стигнем, но управлението на румънската пътна инфраструктура е решило друго! За да е забавно за туристите пътя преди Бран е ограничен в едно платно, като светофари пропускат последователно колите в двете посоки.



Дълги опашки, чакаме и “благославяме” румънските пътища. И така 5-6 участъка. “Удоволствието” продължава в Брашов, където напразно правим обиколка след обиколка, докато намерим място за паркиране. Следваме друга кола, която накрая се пъхва на мястото на излизаща, докато завистливо я изчакваме. За щастие мястото до нея също се освобождава. Какво му трябва на човек за да е щастлив? Да намери къде да паркира!


Оставяме багажа в колата и тръгваме с джипиеса да открием хотела. От удълженото пътуване, естествените нужди ни подгонват към едно заведение на бегом. Оказва се, че апартамента, който сме наели е наблизо. Обаждаме се на посочения номер и скоро пристига усмихнато момиче. Отключва ни, и ни запознава с магията на румънските брави, които се отварят нагоре. Разрешава ни проблема да плати паркинга и ни дава wi-fi паролата. Решаваме първо да хапнем във вече познатото ни заведение и после да пренесем багажа от колата. Поръчваме светла и тъмна бира, докато стане храната, пилешки хапки за малката и тя запомня, че пилешко на румънски е де пуи. Правим си снимки и бърборим.





Храната е вкусна и достатъчно, а накрая пробваме “традиционен десерт”. Горещо кексче, полято с течен шоколад, и гарнирано с топки сладолед. От програмата за деня отпада разходката из стария град. От балкона пред стаята Вальо прави нощна снимка на осветения надпис Брашов над града.



После потъваме в меките възглавници и пухкавите завивки с нощно небе на звездички.


Събота


Събуждам се, но всички още спят. А минава 9 часа. От креватите си пращаме покани за кафе по вайбъра. След половин час бандата е строена и бодро се влачим по калдаръма на Стария град. Камбаните бият, децата гонят гълъбите по площада, кафенетата жужат лениво, стоплени от октомврийското слънце.











Носи се аромат на сладост и шоколад. Споделяме дълги минути на безхаберие и се усмихваме на
феичката, кацнала да посвири на флейта от един балкон.







Време е за кафе и закуска.



Фотографите не спят.



















Купуваме на Мирка една кофа пуканки,







и обикаляме Черната църква за първи път.













Време е да потеглим за Динопарка край Ръшнов. Време разделно, но не било писано. Улиците въртят все в една посока, и няма измъкване. Правим кръгче след кръгче, а Черната църква все витае около нас. Джи пи еса се уморява да мрънка,не знае на какво сме подложени и не разбира защо не искаме да влезем в улица без изход или да преминем като танк спуснатата бариера. След петото кръгче около църквата успяваме да излезем от Центъра, но на едно кръгово, сътворено от Лудия шапкар се връщаме по обратния път. Ако все пак се питате,как сме напуснали Омагьосания град Брашов: Не знам!

[Валери Недялков]

От: Непознатата Румъния.



Парка на динозаврите е голямата атракция за деца и главната ни цел.

Поредната лудница с паркирането, но вече сме свикнали. От паркинга до входа на парка има влакчета, теглени от трактори,но решаваме да се разходим.



Над входа ни очаква първия динозавър, а в парка е пренаселено с останалото стадо.







Има забавления за деца на всякаква възраст. За най-малките клатушки динозаври, пясъчници, къщички, пързалки.















За по-големите зала за оцветяване на отливки на динозаври и зала за провиране през лазерна мрежа. За най-големите е опънат, нависоко в дърветата, въжен тролей за преминаване. Децата са обезопасени, но все пак си е страшничко, височината е около 10 метра.















Мирка минава без проблем клатещите се стъпала и се люлее с още едно момиченце.



Обикаляме по маршрута през гората,а отвсякъде изскачат и надничат динозаври.











Има и макет на метеорит и неговия кратер:

















Някои реват страховито и махат с опашки.

Има и макет на вулкан, който дими и “ изригва”. Земята започва да се тресе, а кратера бълва дим.На Мирка и хареса и изкарахме 4 изригвания.













































Яйца на динозаври. Някои са били огромни,но други са съвсем малки.





Лепнахме се да обстрелваме динозавър с лазерен пистолет. После оцветяваме динозавър.



Неусетно се изнизват четири часа, но и цял ден би изглеждал като миг за децата. На изхода търсим сладолед за Мирка, но има само ванилов, а тя не го харесва.

[Валери Недялков]

От: Непознатата Румъния.

Продължаваме по алеята за крепостта Ръшнов. Малката катери напряко на пътеките и я превзема първа.











Във вътрешността има доста сергии и дюкянчета: мухоловки за туристи.















Срещаме и няколко сватбени двойки.



Булките се крепят върху високите токчета и върху младоженците и запретват роклите за да не пострадат по калдъръмените улици. Явно има традиция да си правят сватбени снимки на крепостта.
Вече е късен следобед и , поизморени и гладни, се отправяме към паркинга. Мирка обикаля всички сергии за да и купим нещичко. Накрая се сдобива с Глитер момиче и ми разказва за серията играчки. Така и аз съм в час с детските изкушения.
Потегляме предоволни от Ръшнов.
Отново сме в Брашов.











Вечеряме в същаото ресторантче. Решавам да експериментирам с традишънъл ястие, което се състои от кълцано месо. То се оказва нещо средно между наденица и кебапче, но е вкусно.
След вечеря обикаляме Стария град.







Малката иска шоколадов сладолед. Спираме пред лафка за сладолед, а момичето обяснява на английски, че няма шоколадов, но може да ни предложи Киндер с шоколадова заливка. Обсъждаме набързо с Мирка и има сделка. Момичето приготвя сладоледа, забожда отгоре сърчице-бисквитка и парченца шоколад и подава сладоледа на Малката, като пита на чист правилен български: -Можеш ли да го достигнеш? Всички зяпваме изненадано, а момичето с усмивка ни пожелава “Приятна вечер!” Хубаво ни става на душата.

[Валери Недялков]

От: Непознатата Румъния.

Неделя

Събираме багажа и бързаме да освободим паркомястото за нуждаещи се. Часът е към осем.
Като наблиижаваме Бран питаме Малката и Галя искат ли да разгледаме замъка на граф Дракула.
Даааа! Паркираме извън платената зона.



Температурата навън е около 3°, добре че си взехме дебелите якета. Пъхваме се в заведение за сандвичи да закусим. Естествено бургери с де пуи. Пред входа за замъка е още рехаво откъм туристи, една две групи с деца, пазаруващи сувенири. Касата е празна, голям късмет!







Замъка се издига пред нас, величествен и страховит.







Мирка е чела доста за граф Дракула и е нашата екскурзоводка. Провираме се през злокобни тесни стълбища и прашлясали, окичени с паяжини стаи. Пленителен декор!











































Първоначално към 12 век е била изградена крепост от дърво, която да защитава прохода между Трансилвания и Влашко. По-късно унгарският крал Лайош I дава разрешение на саксите от Кронщат (немското име на Брашов) да построят укрепление от камък на мястото на дървената постройка, около което по-късно възниква селище. Крепоста е използвана за отбрана при набезите на турците. Тук е сниман и първия филм за граф Дракула.

На излизане от замъка забелязваме национален музей на занаятите на открито и решаваме да го разгледаме. В белосани къщички с покриви от дървени плочки са подредени предмети от старовремския бит. В началото на експозицията двама старци в национални носии предлагат произведенията си. Единия: колани и калпаци, а другия: дървени паници.

























Купуваме по нещичко за спомен и потегляме за България. Нормалните задръствания на кръговото преди магистралата, едно забавяне заради катастрофа. Използваме останалата ни банкнота от 50 леи за да долеем гориво. После се сещаме, че сме забравили да си оставим валута за такса мост. Дано приемат левове?!
Да ама не! На гишето е обявена таксата само в леи,евро и долари. Обясняваме се с румънската девойка на английски, че имаме само левове, а тя вдига рамене. Неделя е, няма и къде да обменим. Накрая се смилява над нас и отсича на български:
- Дай 10 лева !
Колко неочаквани лица може да приеме човешкото щастие (и корупцията)! Понякога това са 10 лева за да се прибереш у дома!

[swartalf]

От: Непознатата Румъния.

Хубави снимки Припомних си зимата като обикаляхме по тези места с половинката и ми се доходи пак. Есента Карпатите са много красиви!

[s_s1]

От: Непознатата Румъния.

Още един път БЛАГОДАРЯ за споделената с нас разходка.
Прекрасни снимки.

[Nik Nikolov]

От: Непознатата Румъния.

Браво !

[Asteri]

От: Непознатата Румъния.

Супер! Не знам защо Румъния продължава да ме изненадва, но се случва всеки път като гледам такива красоти от там. Нали уж бяха бедния съсед, дето затягаха колани докато си изплатиха външния дълг докато ние кльопахме кюфтета отвъд Дунава

[Валери Недялков]

От: Непознатата Румъния.

Бяха. Преди много,много години. Румъния е млада държава - сега празнуват 100 години. Пресилено е да се говори за нация. Там живеят власи,молдовани,унгарци,немци. Цялото това многообразие е събрано в тази държава. И докато във Влашко (около Букурещ) циганията и беднотията си ги има и сега,то на север от Карпатите селата и градовете са живи и богати.

[turtey]

От: Непознатата Румъния.

Е,нация. До 18в са българи. После започват процеси като тези сега в Северна Македония . За капак, т.нар. ромънци след ПСВ са оказват малцинство в Румъния.
Териториите били част от Австрия нямат нищо общо с тия където се е намесвал руски ботуш.

[Jimi]

От: Непознатата Румъния.

Малко сте пътували и общували с румънци. Нещата са доста по-различни и тези генерализации за историята на една държава са твърде плоски.

ПП десерта който сте яли се казва папанаш.

[turtey]

От: Непознатата Румъния.

С две изречения толкова. Ти разкажи повече

[Jimi]

От: Непознатата Румъния.

То ако ставаше с две изречения... Влашко съществува от 13 век официално.

[brpi]

От: Непознатата Румъния.

Като гледам по снимките изглежда супер.
Моите впечатления са от преди 20г -точно когато бяха бомбардировките в Сърбия и ефекта беше че всеки които има фуражка беше излезнал на улицата да събира пари.

Все пак Румания са 20 и няколко милона и в северния краи дето са били свързани с немско,авсро-унгария и т.н - дето се вика са случили на поробители.