Седем дни в Трансилвания

[zippel]

От: Седем дни в Трансилвания

Има няколко солни мини в Румъния, които се посещават от туристи. За съжаление не съм бил друга.

[gr_kanev]

От: Седем дни в Трансилвания

...Имаме 13 км до гр.Себеш, където има голяма и красива еванагелска църква с най-големия олтар в Румъния. При влизане в града отново задръстване. Този път ремонт на главната улица. Камионите едва пъплят по тесния обходен маршрут. Отказваме се от най-големия олтар...

Жалко ! До сега се "пазех" да не пиша, но няма как - очаквах да видя нещо "на живо" от тази църква. Няколко пъти съм минавал по описаните места, но само транзит - затова сега с удоволствие чета. Въпросната църква колкото пъти съм я виждал, все не беше удобно да снимам, затова прилагам снимки от Нет-а. Подобни църкви за Централна Европа - Чехия, Полша са нещо обичайно, но за тези ширини/дължини - не толкова. Доста интересен е покривът на кулата/камбанарията й (както вече писах, не съм я посещавал и не мога да кажа как е вътре - но пък Нет широк, снимки всякакви).

Напускаме Сибиу по DN1.

Точно там се намира пистата на летището - успоредно на пътя. Имал съм случай да ме "изпревари" самолет, или пък да "срещна" - интересно е, но и стряскащо.

[zippel]

От: Седем дни в Трансилвания

Жалко ! До сега се "пазех" да не пиша, но няма как - очаквах да видя нещо "на живо" от тази църква. Няколко пъти съм минавал по описаните места, но само транзит - затова сега с удоволствие чета. Въпросната църква колкото пъти съм я виждал, все не беше удобно да снимам, затова прилагам снимки от Нет-а. Подобни църкви за Централна Европа - Чехия, Полша са нещо обичайно, но за тези ширини/дължини - не толкова. Доста интересен е покривът на кулата/камбанарията й (както вече писах, не съм я посещавал и не мога да кажа как е вътре - но пък Нет широк, снимки всякакви)..

И аз много исках да я видя, но не ставаше предвид ситуацията. Ти няколко пъти си минавал и не си успял, знаеш много добре, че винаги има обстоятелства, с които трябва да се съобразяваш. Както казва моята племенница (русата петгодишна кукла от снимките) : "Такъв е живота."
Преди да тръгнем бях извадил нещо за тази църква, за да сме наясно какво посещаваме. Сега го прилагам, за да е ясно за всички какво не сме посетили.

Евангелистката църква в SEBES е построена между 1240 и 1270 г. като римска базилика. През вековете добива готически вид с елементи на ренесанс. Църквата може да се похвали с най-големия олтар в Румъния, богато украсен с картини и дърворезби. Рисунките са реставрирани на два пъти - през 1752 и 1904 г. В края на 18 в. под камбанарията е монтиран орган, който през 1893 г. е заменен с друг.

Още една снимка от нета за допълнение. Съжалявам, че не успяхме да я видим, но от друга страна видяхме поне 4-5 подобни и по големина и по съдържание. Мисля, че взехме правилно решение.

[zippel]

От: Седем дни в Трансилвания

Точно там се намира пистата на летището - успоредно на пътя. Имал съм случай да ме "изпревари" самолет, или пък да "срещна" - интересно е, но и стряскащо.

Точно там се намира, така е. Видях я от колата, но точно в този момент нямаше движение на самолети. Все пак летището в Сибиу не е летището в Бургас през август...
Пък и ти можеше тези две различни мнения да ги направиш в два поста...

[gr_kanev]

От: Седем дни в Трансилвания

Пък и ти можеше тези две различни мнения да ги направиш в два поста...

Съжалявам, не съобразих. Пък и се отразява навярно инерцията от "модераторстването" в друг форум (където се налага често да се обединяват такива мнения).

[zippel]

От: Седем дни в Трансилвания

Ще продължа. И бездруго има още два дни, а в шестия снимките са около 60, по-добре той да е на новата страница.

Ден ПЕТИ : Придвижване на изток до Сигишоара.

Днес е ден на саксонските забележителности. Църкви, кули и старинни части на два града. От Алба Юлия поемаме на изток. За да не си удължаваме пътя, напускаме DN1 и тръгваме по някакъв DJ107B. Минава през селата, но също без забележки.


Както се вижда от снимката, движим се край жп линия. На практика целият днешен преход беше край жп линии. Многократно видяхме и влакове. Прелезът с бариера е често срещано явление.


В определен момент попаднахме на участък с бетонова настилка. По принцип в Румъния през 80-те години бетонът се е ползвал масово като пътна настилка. Някаква тогавашна концепция, която по-късно отпада. Всички минуси на бетоновия път произлизат от това, че бетонът не понася еластични деформации. Затова не трябва да се изпълнява върху насип (насипът се сляга неравномерно). Освен това се изпълнява на полета по 10-15 кв.м., като се оставят дилатационни фуги. Равнините на отделните полета не могат да се изпълнят така, че да осигурят съвършено плавен преход (излива се и няма как да се валира). Затова карането по такъв път е доста неприятно - топуркане по фугите и клатене при прехода от едно поле в друго. Това второто при по-висока скорост си е направо проблем. Положителното при бетоновите настилки е, че са по-здрави от асфалтовите. Този участък не бе пипан поне от 30 години.


Бетоновият участък свърши и се отбихме надясно към с. Валя Виилор, където се намира поредната саксонска църква. И тази е от списъка на ЮНЕСКО.

На това място в долината на лозарите (Валя Виилор) е имало малка римска църква построена преа 13 в. През 14 в. тази църква е преобразувана в евангелска, именувана „Дева Мария”, разширена до сегашните си размери, преустроена в готически стил и по-късно укрепена. Мястото е оградено със стени с височина 6-7 м, затварящи двор около църквата с овална форма.



И тук дворът малък, като в първата.


Интериора


Олтара. Няма иконостас. Само това.


В една от кулите можеш да се качиш най-горе, където са камбаните.


Нищо особено, но гледката отгоре си струва.


И тук уредникът бе млад мъж. Говореше перфектен немски. Живеел в Германия, но всяка събота и неделя идвал тук да види майка си и да помага при обслужване на туристите в църквата. Скъса прилежно билетчетата, препоръча ни да посетим още няколко църкви в района, зарадва се, че те предварително бяха залегнали в плана ни и каза да си вземем колкото искаме от многобройните диплянки, с които бе пълна канцеларията.

Тръгваме обратно. Следващата е в с. Базна. Тази, обаче, се оказа затворена. Пред портата имаше бележка с телефонен номер на уредника. Решихме да не го безпокоим.


Обратно към град Медияш. По пътя отново леко задръстване. Сватба. Време беше, след две погребения...


Навлизаме в Медияш. Частично санирани грозни соц блокове - познат градски пейзаж. Само дето тук е накак си по-чисто.


и има повече църкви


Вече сме в центъра на Медияш. Пак църква. Не е забележителност, просто църква. Иначе кабеларките и интернет доставчиците не си поплюват.


Тук по план трябва да спрем.

MEDIAS (немски : MEDIASCH) е основан през 1146 г., което го прави един от най-старите градове в Трансилвания. През 1200 г. е наброявал 100 жители. Втори индустриален център в област SIBIU с население понастоящем около 65 000. Градът има добре запазени исторически център и средновековна крепост. Символ на града е Кулата на Тръбачите с височина 70 м, датираща от 13 в. На върха й е имало дежурен страж, който чрез тръба предупреждавал за приближаващ неприятел. Оттам и името на кулата. На югозападния ъгъл, между часовниците, има дървено човече, което бие камбана малко преди часовникът да удари на кръгъл час. Поради концентрирания натиск върху пясъчната почва кулата е леко наклонена на север. Отклонението на върха спрямо основата е 2.32 м. Непосредствено до кулата се намира евангелската църква „Св. Маргарита”.

Не успяхме да влезем с колите в стария град, затова се насочихме натам пеша.


За да разбере човек, че кулата е наклонена, трябва да се вгледа внимателно. Иначе не си личи.


Влизаме в евангелската катедрала. Имаше сватба. Поседяхме малко и излязохме. Вече отвън, чухме звуците на органа. Ако знаехме по-рано... ама кой да ти каже.


Още един интересен факт. На горната снимка отляво и отдясно на централната арка се виждат черни вертикални дъски с написани с бяло върху тях няколко трицифрени числа. Такива видяхме във всички евангелски църкви. Виждат се и на снимките. В някои от тях написаното беше с тебешир, на ръка, подобно на дневното меню пред някой ресторант. След анализ и малко коментари стигнахме до извода, че това са номерата на стиховете от евангелието, които ще бъдат застъпени в поредното неделно богослужение. В някои от църквите на самите банки си имаше църковни книги, някои от тях дори бяха отворени. Явно са служебни и се ползват от хората, които идват на църква. Нещо като телефонния указател в будката.

Обратно на конете и към следващата църква - тази в Мошна. След един завой изненадващо виждаме табела наляво за църквата. Пак няма време за реакция и поемаме наляво. Бързо разбираме, че става дума за друга църква. Оттатък бе манастир до манастир, тук църква до църква. Обръщаме веднага и продълажваме към планираната. Намираме я лесно. Намираме е силно казано - то просто няма как да сбъркаш.


Нямаше жива душа наоколо и едва уцелихме входа отстрани.


MOSNAе една от най-големите и красиви църкви в долината на Търнава. Построена е през 15 в. върху основите на бивша базилика, като голяма част от камъните й са ползвани при новото строителство. Ограждащите стени са с височина 9 м и следват правоъгълен контур. Първоначално входната кула била на източната страна, в последствие е преместена на югоизточната.

До двора стигнахме


но не можахме да влезем в самата църква. Беше затворена. Нищо, предстоеше ни още една за днес. И то най-хубавата.

От Мошна по преки пътчета до последната за деня - Биертан. В определен момент следвайки GPS картата свихме по някакъв горски път. Помислих, че сме се объркали, но си вървяхме по следата на картата. После започнаха все по-често да се появяват остатъци от стар асфалт, имаше и малко знаци. Това си беше DJ, само че малко неподдържан. Все пак нямаше проблем до селото. Става и с лека кола.

Църквата в Биертан е седмата, която посещаваме и третата от списъка на ЮНЕСКО. То си е цяла крепост. На паркинга отпред имаше много коли и няколко буса.


Укрепеният комлекс на BIERTAN се формира от три концентрични стени, като вътрешните две са пръстеновидни. Има седем кули. В североизточната част е разположена Часовниковата кула. Часовникът все още работи, като гигантския механизъм се поддържа и навива всеки ден. В северната част се намират камбанарията и кулата-мавзолей, където са разположени надгробните камъни на епископи и свещеници. В южната част е католическата кула с параклис. Тя е била за саксонците, които не са искали да приемат протестантската вяра. Кметската кула се намира от западната страна на църквата. Тя представлява също така и входна кула, свъзрваща вътрешната част с междинната стена. В южната има още две входни кули, в едната се съхранявали провизиите по време на обсада, затова е наречена Беконовата кула. Има също така и затворническа кула, предназначена за съпрузи, които искат да се развеждат. Легендите разказват че в тази кула били затворени мъж и жена, които искали да се разведат. Били им предоставени едно легло, една маса, една чиния, една чаша, един комплект прибори. Не се знае колко време са били в кулата, но се знае, че в рамките на 300 години е имало само един развод.

По стълбите към двора


Една от седемте кули


Още една (тази я нарочихме за съпрузите, дето искали да се развеждат, видя ни се най-подходяща)


Църквата вътре


органа


и църквата отвън


а такава е гледката от крепостната стена


До паркинга има голям ресторант, който отвътре изглежда оригинално. Явно тук идват много туристи.


От горния етаж на ресторанта през малко прозорче се вижда площадчето в Биертан


Струваше си идването. Напускаме Биертан.


След около половин час вече влизаме в Сигишоара. Цитаделата на хълма се вижда отдалеч.


До хълма се стига с пропускателен режим. В хотел ли отивате? Да. 15 леи за вход и бариерата е вдигната. Павирана улица води до арката, през която се влиза в цитаделата.


SIGHISOARA (немски : SCHASBURG, унгарски : SEGESVAR) е старинен град в окръг MURES с население около 33 000. Основан от тарансилвански саксонци през 12 в. той се смята за един от най-запазените средновековни градове в Европа. Старата част на града е обявена от ЮНЕСКО за архитектурен паметник със световно значение. Този запазен скъпоценен камък със своите девет кули, кокетни къщи, украсени църкви и павирани улици създава магическа атмосфера, която съперничи на тази в Стара Прага или Виена. Тук е и родното място на Влад Цепеш, владетел на Влашко в средата на 15 в., инспирирал Брам Стокър да напише световно известния си роман за граф Дракула. Къщата му е една от главните атракции.

Цитаделата в Сигишоара всъщност е старата част на града. Разположена е на хълм и всички сгради са средновековни. Още един архитектурен паметник на ЮНЕСКО. Статута му е като на Стария Несебър.


Забележителности много, но няма да има време за всички. Една от тях е Къщата с елена, която се вижда в дясно на горната снимка. В момента тя е хотел, в който е нощувал принц Чарлз, когато е посетил градчето през 2004 г. В стая номер 4. Гордея се, че точно там успях да резервирам нашата нощувка. Е, не в същата стая, но все пак... Не заради принц Чарлз (не знаех, че е бил там), а заради сградата и мястото. Снимка на елена от колата.


Колкото и да е невероятно, успяхме да намерим две места за колите точно до сградата. Казвам невероятно, защото на Цитаделата могат да се поберат не повече от 50 коли.

Настаняваме се. Като за такава стара къща стаите са сносни, макар и мансардни. И като за такова място цената не бе съкрушаваща.

Излизаме да разглеждаме. Първо най-голямата забележителност - часовниковата кула.

Часовниковата кула (TURNUL CU CEAS) - Построена е през втората половина на 14 в. и по-късно разширена през 16 в. Четирите малки кули в ъглите символизират съдебната автономия на града, който е имал право да прилага по необходимост смъртното наказание. След пожар през 1676 г. австрийски художници възстановяват покрива й в съществуващия му и досега бароков стил. През 17 в. на върха й е монтиран часовник с два циферблата, украсен с фигурки от липово дърво. Фигурките, задвижвани от часовниковия механизъм са различни за двата циферблата. Откъм страната на цитаделата виждаме маслинова клонка, барабанист с бронзови барабани, набор от везни и два ангела, симовилизиращи деня и нощта, като единият се появява в 6 ч., а другият - в 18 ч. От страната на Ниския град има седем фигурки, като всяка от тях олицетворява езически бог, свързан с деня от седмицата. Върхът на кулата завършва с малка златна сфера и ветропоказател с формата на петел. Този сложен часовник работи непрекъснато още от Средновековието.


Не сварихме да се качим на кулата, но нямахме и много време.

Спираш малко преди кулата, обръщаш се надясно и ето ти друга забележителност - родната къща на Влад Цепеш. Пак сянката на Дракула. Сега музей на оръжия от онова време.


Още веднъж се обръщаш надясно и следващата забележителност - Венецианската къща


И още веднъж надясно - Римско-католическата църква


С други думи от едно място се виждат четири забележителности. С елена на къщата стават пет. Шестата е т.н. Училищна стълба

Училищната стълба (SCARA SCOLARILOR) - Намира се в края на училищната улица и свързва площада с църквата горе на хълма. Преставлява закрит стълбищен пасаж, построен през 1642 г. Служил е за улеснение през зимата на учениците и хората, отиващи към църквата. Първоначално е имал 300 стъпала, но през 1849 г. броят им е бил намален на 175. Рядко срещан образец на средновековна архитектура.


Качваме се по стълбите до горе


Там е училището и така наречената Църква на хълма. По това време беше вече затворена.


Обратно по стълбите. После в сувенирните магазинчета. И тук малко майтап. Харесахме едни сувенирни чаши за армаган и решихме да купим 4 от тях. Питахме колко струват. 5 леи. Не знаех как е чаша на румънски, а момичето, което ги продаваше не знаеше как е на английски. Затова показах 4 пръста. Продавачката поклати глава отрицателно и каза, че цената си е 5 леи. После се смяхме.
Накрая вечеря в едно от многобройните ресторантчета. На връщане успях да направя снимка на часовниковата кула през нощта.


С това приключва петия ден. Акцента - колебая се между крепостта в Биертан и цитаделата в Сигишоара. Не защото и двете са в листата на ЮНЕСКО, а защото и двете са впечатляващи.
На трака съм отбелязал четирите саксонски църкви-крепости : Валя Виилор, Базна, Мошна и Биертан, центъра на гр. Медиаш и цитаделата в Сигишоара. Остават два дни.


Day_05.gdb

[zippel]

От: Седем дни в Трансилвания

Колеги, ден шести е готов. Трябват ни още три поста за новата страница. Има ли мнения?

[Венци- малкия]

От: Седем дни в Трансилвания

С толкова много мнения , хубавата тема се превръща в боза
Не е толкова тежка темата

[zippel]

От: Седем дни в Трансилвания

Въобще не е тежка. Пък не е и съвсем тема. Просто пътепис.
Хайде, колеги. Още един и аз съм наред.

[egerchev]

От: Седем дни в Трансилвания

Връщаш ме там , където бях преди месец . Това площадче в Сигешоара е невероятно романтично . Благодарение на теб разбрах , че Принц Чарлз е спал в къщата с елена, която на място изглеждаше още по- хубава.

[zippel]

От: Седем дни в Трансилвания

Цялото площадче е хубаво. Както и уличките встрани с ресторантчетата. Много е приятно и вечер, като е осветено. Ако климата там беше по-топъл щеше да има маси мавъм поне 8-9 месеца. А сега едва ли се събират и 5.

[zippel]

От: Седем дни в Трансилвания

Ден ШЕСТИ : Почваме завръщането. Преминаване по Трансфъгърашан.

Днес предстои гвоздеят на програмата - пресичане на планината Фъгъраш по път DN7C - Трансфъгърашан. Преди това, обаче още две фортифицирани църкви. Само две, но и двете от листата на ЮНЕСКО
Първата е на главния път DN13. Селото е Сашиц, а църквата - огромна и внушителна. Само, че и тя затворена. Подготовка за празника на Св. Богородица. Примиряваме се, защото ни стигаше и отвън.

Евангелската църква е построена през 15 в.и впечатлява с размерите си. Основната кула прилича на тази в Сигишоара. Покривът е с формата на пирамида и е покрит с оцветени емайлирани плочки. Църквата има изключително ценен готически потир, създаден преди повече от 500 години


В далечината се виждаше някаква крепост, но явно запустяла.


Продължаваме по главния. Навлизаме в окръг Брашов.


Типичен трансилвански пейзаж


Отклоняваме са за село Вискри.


Последната от планираните църкви. Тук, обаче, не е на пътя, а малко встрани. Минава се през селото.


Произходът на църквата във Вискри е около 1100 г., когато местни жители са построили малка църква с една зала и полукръгла апсида. През 1185 г. саксонските колонизатри са завладели района. През 14 в. е била разширена, а през 16 в. са добавени фортификационните съоръжения и най-вече кулите. През 18 в. е била изградена втора отбранителна стена. През 1743 г. е бил изграден покрит коридор за съхранение на царевица. Един век по-късно двете зали на коридора са били превърнати в училищни стаи

Тази е на хълм с доста дървета и не може да се направи снимка в общ вид. Все пак...


Влизаме в двора. Този е още по-малък.


И в църквичката. И тя е малка.


Из помещенията в крепостната стена имаше изложени доста експонати. Нещо като музей на място.

Излизаме от Вискри. До следващото село пътят е проходим, но...


Оттам нататък всичко е наред. През още няколко села...


и достигаме до гр. Фъгъраш. Тук има голяма крепост, заобградена с ров.


В крепостта има музей, но май беше някакъв книжовен. Спряхме и влязохме в двора на крепостта.


Без да се бавим продължихме по пътя си. Искахме да използваме слънчевото време за планината. Напускаме окръг Брашов и навлизаме в окръг Сибиу.


Дотигаме до триклонното кръстовище между пътищата DN1 и DN7C. По километраж тук свършва DN7C. За нас, обаче тук започва, защото ще го минаваме от север на юг. Тръгваме право на юг. Насреща е планината Фъгъраш.
Бях чел различни мнения за преминаването през този проход. Едни, че е прекалено населен, други, че е безлюден. Намерих един румънски сайт с уеб-камера точно там и в продължение на една седмица проверявах по няколко пъти на ден как е хавата. Повечето време камерата беше сив фон и нищо повече от облаци и мъгла. Когато се виждаше нещо, горе-долу на минута минаваше някаква кола. Когато замислях екскурзията ме притесняваха две неща : Какво ще е времето и да не сме сами 2 коли на опасния и непознат високопланински път, който е отворен 2-3 месеца в годината. В нашия случай времето беше трайно хубаво така, че първото притеснение отпадна. Що се отнася до второто... ще разберете след малко.


В началото пътят върви край р. Къртишоара. Неголяма, чиста планинска река. Направи ни впечатление наличието на изключително много туристи, излезли на пикник - кои с палатки, кои без. Разбираемо е - неделя, хубаво време, но все пак такава масовост ни изненада.




Навлизаме все по-навътре в подножието на планината


и изведнъж...


Оттук до горе нямаше населени места, значи не бе нито сватба, нито погребение. Помислих, че има някакъв пътен инцидент и се молех да освободят пътя по-бързо.
След 5-6 минути колоната тръгна и след малко пак спря. Същото се повтори няколко пъти. Вероятно пропускаха движението по едната лента и се изчаквахме, но от завоите нищо отпред не се виждаше.


Спирките ставаха все по-чести и все по-продължителни. Хората започнаха да излизат от колите и да се разхождат. Приличахме на шествие.


Интересното бе, че движение по насрещната лента почти нямаше. От време на време по 1-2 коли. Някакъв полски автобус спря при една полска кола зад нас. Разбрахме, че причината е трафик и до тунела сме щели да пътуваме 3 часа. А разстоянието бе около 15 км.
Поляците обърнаха и тръгнаха обратно. Други коли направиха същото. Който беше тръгнал на разходка можеше и така да постъпи, но нашият хотел се намираше на 13 км след тунела, от другата страна на планината, така че за нас нямаше алтернатива. Само напред, колкото и това да излеждаше все по-съмнително.
След 30 минути и изминат 1 км за тях видяхме в далечината водопада Бъля Каскада.


Знаех, че там има хотелчета и кабинков лифт и бях планирал почивка. Къде ти, нямаше нито време нито възможност да се спре при хотела. Полицай с бяла шапка махаше с палка на всички да продължават нагоре.
След Бъля Каскада започваше истинското изкачване, но все още в гора. Движението потръгна и се зарадвахме, че е дошъл краят на мъките.


След малко навлязохме в най-красивата част на прохода.



Гората вече свърши и сега се виждаше колко е пренаселено всичко наоколо. Множество спрели автомобили, стотици туристи, палатки, огньове, пушеци и прочее признаци на един масов излет в планината.


Ден шести е най-дълъг и с най-много снимки. Сега съм горе-долу по средата. Ще продължа утре (по-скоро днес).

[kokoff]

От: Седем дни в Трансилвания

Цялото площадче е хубаво. Както и уличките встрани с ресторантчетата. Много е приятно и вечер, като е осветено. Ако климата там беше по-топъл щеше да има маси мавъм поне 8-9 месеца. А сега едва ли се събират и 5.

Трябваше да отидете там в края на юли когато е Сигишуара мидивъл фест.Цялото това място се пълни с народ, както и има въстановки на средновековни рицарски битки и...въобще доста е интересно.Аз имам снимки от фестивала ама нямам дарсловото на колегата да го опиша по подходящ начин.

[Veni1]

От: Седем дни в Трансилвания



Какво е това в дясно от олтара - exchange rates или цените на свещите?

[zippel]

От: Седем дни в Трансилвания

Какво е това в дясно от олтара - exchange rates или цените на свещите?

Не си прочел ден пети. Това са номерата на стиховете от евангелието за поредната неделна служба. Поне ние стигнахме до този извод. Основания : Има ги във всички евангелски църкви (някъде бяха на черна дъска с тебешир). На една от табелите след трицифреното число беше написана думата "Verse". Мисля, че на някакъв език това означаваше "стих". Та затуй така решихме. А свещите са два пъти по-дебели и два пъти по-евтини отколкото при нас. Но в евангелските църкви не видях свещи. Само в православните.