Седем дни в Трансилвания

[Veni1]

От: Седем дни в Трансилвания


Прочетох, но чак сега разбрах какво е визирано.

Продължавай, интересно е..

[zippel]

От: Седем дни в Трансилвания

Ден ШЕСТИ - продължение

Така и така се движим бавно (стана нещо като : "Пиша ти бавно, защото знам, че четеш трудно..."), сега е момента да кажа няколко думи за този проход. За него е писано в нашия форум, затова аз ще се постарая да кажа това, което не е писано досега.
Започвам с факта, че според някои източници Трансфъгърашан е в топ 15 на най-атрактивните пътища в света заедно със Стелвио Пас (Италия), Сан Бернардино Пас (Швейцария) и Тролстиген (Норвегия). Останалите са на други континенти.
Проходът е част от главен път DN7C, който започва от гр. Питещи от южната страна на Карпатите и завършва от северната страна на път DN1 между градовете Сибиу и Брашов. Целият път е дълъг 150 км. Според книгите същинската част на прохода започва от язовира Видрару от южната страна и свършва при Бъля Каскада от северната. Дължината й е 67 км. Моето лично мнение по този въпрос е, че същинският проход (алпийската му част, най-красивото) започва при зимния курорт Писку Негру от юг и завъшва наистина на Бъля Каскада на север и е с дължина 27 км. Останалите 40 км са обиколка на огромния язовир Видрару, но там пътят няма алпийски характер.
Вярно е, че сведох дължината му до само 27 км, но те са напълно достатъчни да го вкарат в челните места на всички класации на живописни пътища. Красотата е наистина невероятна.
Построен е по времето на Чаушеску в периода 1970-1974 г. Причина - отговор на съветското нахлуване в Чехословакия през 1968 г. Да се осигури бърз милитарен преход през Карпатите. Не ми стана ясно какво точно е искал Чаушеску - да противодейства на евентуално съветско нахлуване или да го улесни, за да си запази властта...
Строен е от трудови войски. Има 27 виадукти и мостове и 5 тунела. За виадуктите и мостовете не споря, не съм ги броил, но според мен тунелът е само един - в най-високата част. Останалите са полу-тунели - такъв има близо до с.Тешел като се ходи до Триградското ждрело. Един тунел, но доста сериозен. Дължината му е почти 900 м, над него има 200 м скали до билото на планината. Платното за движение е широко 6 м, има и 1 м тротоар. При изграждането му са изкопани 41 000 куб.м. скали.
Въобще за изграждането на целия проход са преместени над 3 млн. тона скални маси, построени са 830 подпорни стени, съдържащи 290 хил куб.м. зидарии.
Има и жертви. Точната бройка е била скрита, но се говори за 50 до 100 души, предимно загинали от падане в пропастта в следствие на силните ветрове, главно в най-високите части край тунела.
Стига толкова данни, да продължим пътуването. Доколкото може да се нарече пътуване.
Излизаме на все по-открит терен и пред себе си виждаме огромната седловина, по която се вие пътя.


Макар и бавно, се движим. Гледките наоколо си струват.


Не се виждаше нито един товарен. Само леки коли и мотоциклети. И доста велосипедисти.


Видяхме и кабинката.


Не си знае годините. Изглеждаше като носталгичния трамвай по ул. Истиклал в Истанбул. И кабинките бяха няколко, на огромно разстояние една от друга. Ако виждаш една, няма начин в полезрението ти да попадне друга. Тук неволно се сетих за един мой колега, който като ставаше дума за техника казваше : „Ти на румънски самолет би ли се качил?”

Понапреднахме с изкачването. Вече сме на 1800 м. Малко поглед назад.


Минаваме още две серпентини (то друго няма, само серепнтини). Пак поглед назад. Струва си погледа.


След малко спираме. Всички са спрели. Докъдето стига погледа се вижда колона от спрели коли. Мъките започват отново. Тръгнеш - спреш.


Бавното придвижване има и добра страна. Разглеждаме и снимаме пейзажите край пътя.






Спирките пак зачестиха. Придвижваме се със средна скорост 2-3 км/ч. Хората вече слизат от колите и се запознават с предния и задния. Повече от 2 часа са в тази тапа. Мъжът в преден план е моят приятел. Той е с Тойотата. Останалите са шофьори на другите коли.


Всички гледат нанякъде. Ето и това, което гледат


Поглед и напред


А ето ни и нас. Само, че без мен, аз правя снимките. Наклонът е 9%


Придвижваме се още малко. Вече сме на 2000 м височина, на една крачка от тунела. Новата гледка надолу.


Вече се вижда и една от хижите горе. Вижда се, ама...


Последен поглед надолу на север, като минем тунела пак ще има поглед надолу, но вече на юг.


Не бих казал, че бързаме. Единствено ме притесняваше да не закъснеем за хотела. От спестеното време от църквите не остана и спомен. Вече бяхме просрочили плана с 1 час.
Малко преди тунела горе вече ми стана весело. Сякаш не бяхме на високопланински път на 2050 м надморска височина, а на Орлов мост в петък следобед. Тук трябва коректно да отбележа, че в такъв момент колегата javorescu е бил напълно прав, като твърди, че Трансфъгърашан е пренаселен. Само, че, колега javorescu, когато си минавал ти, съдейки по снимките ти, е бил само населен. Пренаселен беше сега. И то как. Повече няма накъде.



Две думи за горе. Височината по книги е 2046 м. Моят GPS показваше 2047. Случайност, но все пак задоволство. Там има ледниково езеро (Бъля Лак), две хижи, паркинг и множество сергии. Следва тунела.
Точно преди тунела пред нас се освободиха две места и успяхме да заврем джипките някак си, за да слезем за малко. Тук беше и причината за задръстването - мястото е възлово и всеки иска да спре. Но далеч не за всеки има място. И се почва едно мотане и суетене, което прави невъзможно движението по основния път. Оттам и чакането. Имаше пътен полицай, който доколкото можеше не позволяваше спиране на пътя. Затова все пак някак си движение имаше. Ако го нямаше полицая, всичко щеше да спре за неопределено време. Гледката горе


Не бях пряк участник, но тези наредените 6 еко-тоалетни с опашката пред тях също си залужават споменаване. Ще го синтезирам с две думи : Не ги ползвайте ако работата не е на живот или смърт.
Времето беше доста напреднало и не отидохме до езерото. От други снимки съм виждал, че е красиво, но хотелът беше по-важен. Все пак бяхме с три малки деца.

Сергиите, обаче, посетихме, защото са на самия път. Обсипани със всевъзможни домашни разновидности на жълто сирене, бекони, сланини, меса и колбаси. Имаше и цуйка.


Купихме си по малко от повечето, хем за проба, хем за армаган. Всичко е много силно опушено, но не всичко е качествено като месо. Част от сирената бяха малко безсолни, но общо взето вкусни неща. Опитахме да си купим кебапчета, които се приготвяха на място, но се оказа, че за това трябват някакви талони. Сложна система. Взехме едно парче пушени свински гърди на грил, варени картофи и хапнахме. Беше много вкусно. Решихме цуйка да купим на другия ден от долината, където ще е по-спокойно.
Качихме се в колите отново и вече сме в заветния тунел. Дори и на това място имаше някакъв спрял по румънски, който всячески пречеше на движението.


Интересното дотук бе, че не видяхме нито един изнервен или раздразнен човек, да не говорим за караница, свада или нещо подобно. Всички се държаха така, сякаш това е нормалното състояние на нещата. Кой знае, може и да е било...
В тунела вече нямаше спирания, но много миришеше на изгорели газове. А по тротоара вървяха пешеходци, дори и деца. Чаушеску го е построил за 4 години. През следващите 37 не се е намерил никой, който да му направи поне елементарна вентилация. Всичко си е така, както е било през 1974 г.

В тунела сме. Снимката е размазана, но все пак си личи обстановката.


Излизаме от тунела.


Вече сме от южната страна и тръгваме надолу.


Опашката от коли вече бе в насрещната лента, а ние бяхме в ролята на бгопомазаните, пред които пътят е чист. Явно цялата беда идва от стълпотворението горе при езерото. Както по-късно разбрах след разговори с очевидци, такова чудо на Трансфъгърашан никой не е и предполагал, че може да има. Късметът ни е бил такъв.
Ето картинката и от южната страна


И тук серпентини, но няма чак такава панорама както от север. Въпреки всичко гледката си струва.


Колкото по-надолу слизахме, толкова колите се разреждаха, дори в посока тунела. Определено от южната страна имаше по-малко автомобили.


След няколко километра имаше и такъв участък.


По-надолу имаше и други живописни места, не колкото от северната страна, но все пак...


Минахме край няколко водопада, където бях планирал да спрем да направим снимки, но децата вече едва издържаха и само ги видяхме. Все пак направихме някаква снимка на живописната хижа Кабана Капра, където по план трябваше да спрем на кафе. Разбира се, не спряхме.


и оттам надолу


Колкото повече навлизахме в гората, толкова по-често виждахме къмпирали туристи. Накрая буквално на всеки завой.


Последен поглед към Трансфъгърашан, макар и на незначителна част от него


В момента, в който пристигнахме в хотела, заваля. Извадихме голям късмет, явно не сме чак толкова грешни и Господ е бил с нас. Единия апартамент го бяха дали на други, защото помислили, че няма да дойдем. Все пак дадоха ни в замяна ето това чудо на хотелиерската практика


Оказа се, обаче, че в него се спи добре. Дали заради умората, дали заради хладния планински въздух, но се наспахме добре преди дългия преход, който ни чакаше на следващия ден.
Ресторанта на хотела също бе уютен и без забележки. Ето го и хотела. Казва се Пискул Негру. Става.


Край на ден шести. Акцента е ясен - Трансфъгъръшан. Трака е малко непълен, защото на слизане ми свършиха батериите на GPS-а, но непълнотата е съвсем малка. Отразил съм двете църкви - Сашиц и Вискри и крепостта във Фъгъраш. Пътят се вижда по трака, а мястото на тунела не може да се сбърка - 1 км права линия в най-високата част.
Основни впечатления от Трансфъгърашан - много живописен път, такъв в България няма. Минава се лесно, всички приказки за това, че е предизвикателство за коли и шофьори са реклама. Като планински път е по-лесен от този от Банско до Шилигарника. Там са 9 км, тук са 14+13 = 27, с подобни завои, но по-малки наклони.
Съвет : Издебнете ден, който да не е августовска неделя и ще се насладите изцяло на пейзажите. Разбира се, ако случите да не е в облаци и мъгла. Но това вече е божа работа в планината.

Два дни да подготвя последния седми ден.

[ISG]

От: Седем дни в Трансилвания

Zippel, Това съм го минавал. Хванал си най-хубавите пейзажи - браво. Само чакането ви е убило, но и снимките са убиец. За еко-тоалетните, ако си спомняш какво беше на румънската страна на Дунав мост през 80те и 90те - 1 тоалетна и едни опаааааааааашки - явно положението в Румъния относно обществените тоалетни не се е променило много - мизерия и чудо.
Не е само Veni1 дето си помисли, че това са обменните курсове на Румънската патриаршия , но аз не съм чел още ден 5. Оставил съм си го за довечера.
За хотела - страшна стая - добре, че сте били уморени - колко ти струваше, ако не е тайна?

[zippel]

От: Седем дни в Трансилвания

Цената на точно тази стая не ми стана ясна. Бяхме резервирали 2 апартамента по 70 евро. Както казах, единия го бяха дали на други, но се чувстваха "малко виновни" и за 1 апартамент + тази стая платихме общо 100 евро. Между другото в апартамента имаше 2 "king size" легла + 2 еднинични, т.е. за 6 души, макар, че трябваше да е за 4. Не им знам бакиите, но хотелът има нюанси на хижа. Въпреки всичко определено става за нощувка.

[zippel]

От: Седем дни в Трансилвания

Ден СЕДМИ : И последен. Дълъг преход, половината е в България.

Все пак първата половина ще бъде края на този разказ. Най-малко снимки и най-малко за разказване.
Ставаме сравнитело рано. Тук, в планинския хотел явно са свикнали с почиващи гости. Закуската по принцип бе от 8:30, но ние помолихме да бъде в 8:00. Първият индивид дойде сънен в 8:15
Спестихме на хотела някоя и друга лея и в 8:20 потеглихме. Предстоеше ни излизане от планинската част. По това време на пътя нямаше жива душа.


Трябва да отбележа, че към път DN7C като настилка до момента нямахме забележки. Бях чел, че оттук нататък не е съвсем така. И наистина постепенно започнаха да се появяват нашенски дупки. Достиганахме до първия северен ръкав на язовира Видрару. За това разбрахме само от GPS-а. До втория също. Растителността край пътя е толкова гъста, че почти не се вижда язовира. А жалко, защото това е един от най-големите високопланински язовири в Европа. Все пак някъде по средата на полуобиколката му от източна страна успяхме да направим снимка.


При слизането все по-надолу и с напредването на деня ставаше и все по-слънчево.


Имаше участъци, където трябваше да се мине на първа предавка. И то с джипките. Много голяма разлика със северната част на пътя. Не знам причината. Снимки не направих, но няма смисъл. Виждали сме такива неща у нас колкото искаш.
Имаше и такъв момент, но той е нещо обичайно в планината.


След около час обиколка по източните ръкави на язовира достигаме до язовирната стена. По план трябваше да спрем за снимки. Опитахме, но полицаите тутакси ни изгониха. Може би по инерция от предния ден, може би поради празника на Св. Богородица, но край стената бяха пръснати дузина полицаи и не позволяваха спирането. Направихме снимки от движение.






След стената се влиза в къс тунел и продължаваме слизането. Достигаме до хидроелектрическата централа (по нашему ВЕЦ) Видрару. Там има и мотел.


От паркинга на мотела се вижда още една голяма за румънците забележителност - замъка (крепостта) Пойенари - свърталището на духове. Казвам за румънците, понеже бях гледал снимки и не видях нищо, което да ме накара да я посетим. Изоставени полуразрушени зидове и румънското знаме отгоре. Освен това 1450 стъпала - повече от Шипка. Как ли не.
А защо свърталище на духове - ето няколко думи за него.

Построен е в началото на 13 век от влашките владетели. Около 14 век той е основната крепост на династията Басараб. През следващите десетилетия замъкът няколко пъти сменя притежателите си, но накрая е изоставен и пада. През 15 век Влад Цепеш разбира стратегическия потенциал на замъка и го реставрира и укрепва, след което го прави една от най-важните си крепости.
Въпреки, че замъкът е използван много години след смъртта на Влад през 1476 г., в началото на 16 век е изоставен и пада отново през 17 век. Поради мащаба и местоположението си, замъкът се опира дори и на силите на природата. Накрая, през 1888 г., свлачище изпраща част от замъка в реката долу. Днес той е донякъде възстановен и стените и кулата му стоят и в момента.
Поради многото си обитатели и свързаността си с Влад Цепеш се смята, че Пойенарският замък е едно от най-обитаваните от духове места на света. По тази причина в него прекарват нощта много търсачи на силни усещания.

Пак Дракула. Малко преиграват румънците с тоя Дракула. Манастирът в Говора - бил разрушен по времето на Влад Цепеш. Какво общо има Цепеш с разрушаването освен че е живял по това време, не е ясно. Родната къша на Влад Цепеш в Сигишоара - установено е, че бащата на Влад е живял там. За отрочето не се знае... Тази крепост - укрепена е по времето на Влад Цепеш, но не е сигурно дали той изобщо е стъпвал там. Замъка в Бран (не е в този пътепис) - Като замък наистина е впечатляващ. Виждайки стените му човек може да си представи как граф Дракула е пълзял като гущер по тях. Само дето единственият сигурен факт е, че Влад Цепеш поне веднъж е посетил този замък...
Накрая може да се окаже, че филма не бил шведски ами съветски. Брам Стокър в книгата си споменава “Трансилвания” и “Подковата на Карпатите”. Но корабът със сандъците според същата книга тръгва от пристанище Варна. Значи и ние имаме пръст в генезиса на митичния герой. Няма значение. Важното е да се привличат туристи и да върви бизнеса, свързан с тях. Нещо, което знаят добре гърците и турците, румънците донякъде, а ние въобще. Миналата година бях на Царевец, който е несравняемо по-интересен от тази крепост. Никаква реклама, шоуто “Звук и светлина” е занемарено отвсякъде, типичен пример за безхаберие и некомпетентност от страна на тези, които го стопанисват. При тези природни и исторически дадености общината би могла да осигури няколко пъти повече приходи от туристи ако с това се заеме някой, който знае кое как се прави. Но уви - налице е пълна летаргия.

Ето и Пойенари отдалеч. По-близо няма смисъл.


Пихме кафе в мотела и продължихме надолу. След няколко километра излязохме от планината и тръгнахме по долината на река Арджеш.


Селата в подножието на Фъгъраш следват едно след друго.


Както очаквах, пред домовете имаше чадъри и масички с какво ли не, в т.ч. и цуйка.


Спираме и изненада : цената почти двойна от онова място от втория ден. Нямаме друг изход - нарочили сме за армаган. Купихме по-малко от намеренията си.
Тук се натъкнах на обратната релация на стари-нови леи, за която споменах в ден втори. Колко струва половинлитрово шише цуйка? 1 лея. Дори го написа бабата. Усъмних се, но все пак подавам леята. Не, клати отрицателно глава. Показвам й портфейла - да си избере. Посочи ми банкнота от 10 леи. Това вече беше правдоподобно. За тази баба 1 лея = 10 леи, за онази 250 леи = 25 леи. Не ги знам румънците как са махали и добавяли нули във времето. В крайна сметка на онзи път от втория ден литъра струваше 12.5 леи, а на този път днес - 20 леи. В това се състоеше грешката ни.
Приехме го. В крайна сметка човек не тръгва на екскурзия за да се ядосва, още повече, че не бе станало нищо фатално. Продължихме пътя си.
Достигаме Куртя де Арджеш, където планирахме посещение на тамошния манастир. Тук пък се натъкваме на празника на Св. Богородица и произлизащо от това задръстване. Дума не можеше да става за спиране. Полицаи с палки махаха на всички да не спират.


Пуснаха ни по някакъв обходен път, та GPS-а се скъса да преизчислява. Накрая излязохме отново на DN7C.
Оттам до познатото кръстовище в Басков, на магистралата и газ.
Решихме този път да минем през Букурещ, а не по околовръстното. Решението се оказа съвсем правилно. Въпреки делничния ден движението беше съвсем спокойно, никакви задръствания, никакво чакане освен по светофарите. Няколко снимки.




Все пак не можеше румънските столичани да бъдат едновременно и в Букурещ и на Трнасфъгърашан...

Минаваме край Двореца на Чаушеску, както популярно се нарича сградата, за която вероятно много от вас знаят, но искам накратко да спомена някои факти, мисля, че ще е интересно.
През известно време тази сграда по повърхнина е била втора по големина в света след Пентагона. Тя е плод на мегаломанията на Чаушеску. Състои се от 12 надземни етажа с височина 86 м и 8 подземни с дълбочина 92 м. Веднага правим прости изчисления и разбираме, че средната височина на надземните етажи е 7.16 м, а на подземните 11.50 м. Каква е идеята нямам понятите. Най-долните 3 нива са недостъпни. Съдържа 1100 помещения, предимно кацеларии, но и в т.ч. 30 зали, 4 ресторанта, 3 библиотеки, концертна зала и огромно противоядрено укритие за партийния елит. Строителството е струвало в преизчисление приблизително 3 милиарда евро. Идеята на Чаушеску е била да събере на едно място цялата партийна машина, като за целта е направил в района и огромни жилищни сгради в същия архитектурен стил. Пак за другарите. За да осигури терен за всичко това е изселил няколко квартала с коренни жители от сърцето на Букурещ и е разрушил домовете им, много от които са били исторически ценни. Така приютяването на партийните другари е коствало на румънския народ много лишения, а за изселените жители от тези квартали е било направо житейски кошмар. На всичкото отгоре най-цинично е кръстил сградата „Дворецът на народа”.
Писания и снимки из нета много, ето една и от мен.



След Букурещ пътят бе ясен и чист. Границата въобше не я усетихме.

На приложения трак не съм отразил нищо като waypoint. Няма какво. Имате само следата по кято сме пътували.

С това седемдневеното румънско пътешествие приключи.

Малка рекапитулация.

Времетраене - 7 дни с 6 нощувки в Румъния.

Програмата беше със средна натовареност, нямаше голямо бягане, нито прекомерна умора.

Изминахме общо 1700 км, от които 1200 в Румъния и 500 в България.

Посетихме общо 47 забележителности, от които 7 са паметници на световното
културно и историческо наследство под закрилата на ЮНЕСКО. Ето ги по видове :

Манастири : 9 (в т.ч. 1 от списъка на ЮНЕСКО)
Саксонски църкви-крепости : 9 (в т.ч. 5 от списъка на ЮНЕСКО)
Крепост : 1
Средовековни градове : 3 (в т.ч. 1 от списъка на ЮНЕСКО)
Забележителности в тях : 21
Природни резервати : 2
Музеи : 2 (1 открит и 1 закрит)
Солна мина
Живописния проход Трансфъгърашан
Двореца на Чаушеску

Всичко, което посетихме си заслужаваше да се види. Всяка от забележителностите си има своето историческо значение и своята красота. Всеки индивидуално за себе си би оценил различно кое е най-впечатляващото. Лично за мен това бе Трансфъгърашан.

Пътеписът стана доста дълъг, но исках да покажа колкото може повече от това, което видяхме, като съответно го обвържа с контекста на конкретния момент, за да пресъздам и част от преживяното. Дано не съм бил досаден.

Обобщение на впечатленията ми от Румъния като обстановка, хора, навици, пътища и всичко, свързано с тях, ще направя в най-скоро време в отделен пост.

Благодаря на всички, които са споделили мненията си. Надявам се на много от прочелите го да е било интересно.

Day_07.gdb

[javoresku]

От: Седем дни в Трансилвания

Малко преди тунела горе вече ми стана весело. Сякаш не бяхме на високопланински път на 2050 м надморска височина, а на Орлов мост в петък следобед. Тук трябва коректно да отбележа, че в такъв момент колегата javorescu е бил напълно прав, като твърди, че Трансфъгърашан е пренаселен. Само, че, колега javorescu, когато си минавал ти, съдейки по снимките ти, е бил само населен. Пренаселен беше сега. И то как. Повече няма накъде.

Първо благодаря за хубавия пътепис. Сега отговор. Горе след тунела (аз минавах от юг на север) беше същата навалица, ако не и по-голяма. Вие все пак сте успели да намерите места и да спрете. Аз не можах. Опитах да снимам от джипа, но в момента в който спрях, към мен се залетя един полицай и ми махаше неистово с палката да продължавам. Както написах и в моя разказ - повече хора накуп съм виждал само на футболен мач през 1995-та, когато бихме Германия с 3:2 в София.

[zippel]

От: Седем дни в Трансилвания

Намирането на места за спиране беше чиста случайност и едината кола затапи другата. Явно и двамата с теб сме били свидетели на една и съща ситуация. Може и да е обичайна, но аз не я очаквах. По принцип не обичам людните места, но какво да се прави. Всъщност най-досадното не бе навалицата при езерото, а прекалено бавното придвижване.
Има и психологически момент - нагласата на човек когато е на висока планина е да има спокойствие и тишина, съчетани с природна красота. Красотата я имаше, но другото лиспваше. Грешката бе, че бяхме там в августовска неделя.
Все пак гледките компенсираха всичко.

[Йордан Йорданов]

От: Седем дни в Трансилвания

В края на юни нямаше навалица, но пък имаше прясно навалял сняг по върховете. А по Трансалпина се разминахме с не-повече от 30 автомобила за над 100км.

[zippel]

От: Седем дни в Трансилвания

Да, бях прочел твоя пътепис, затова се нагласих за почти безлюдие, ама....

[zippel]

От: Седем дни в Трансилвания

Ето ги и обобщенията, които могат да бъдат от полза на тези, които имат намерение да посетят Румъния и в частност Трансилвания. Впечатленията се базират на това, което аз съм видял и оценил.

Пътища : Пътищата, по които минах бяха в добро състояние. Магистралата позволява на практика разрешените 130 км/ч. Не е идеално равна, но няма опасни места, а още по-малко дупки. Настилката на първокласните пътища (DN) общо взето е като тази на магистралата, дори по-равна. Пътепоказатели има колкото трябва, на тях задължително е написан номера на пътя и ако човек го знае, може да не чете населените места. Движението е в рамките на нормалното. Пътищата с окръжно значение (DJ) са по-тесни и в по-голямата си част са асфалтиран, но може да се случи и неасфалтиран участък. Във всички случаи, обаче са проходими. Хубавото е, че не подвеждат. Ако пътя е хубав, няма да те изненада дупка-убиец. Ако не е хубав, поне знаеш, че е така и си правиш сметката.
Не се надявайте на висока средна скорост, колкото и хубав и главен да е пътя. В много по-голяма степен отколкото при нас минават през населените места, а ограничението там е 50 км/ч. Извън тях - 90 км/ч.
Румънските шофьори общо взето са внимателни и колегиални. Ако дадеш мигач да се престроиш, най-късно третия ще ти отстъпи. Също като у нас е прието да се благодари чрез кратко включване на аварийните. Не срещнах джигити макар и да не липсваха мощни возила. Внимавайте в селата - има много каруци, стада и т.н. Селата им са живи. Освен това винаги може да ти изскочи отстрани някоя стара Дачия без въобще да се огледа - нямат навици за интензивно движение. Другата особеност е, че спират на всевъзможни места. И това произлиза от липсата на навици.
Полиция по пътищата има колкото у нас, но не правят засади и не се крият в храстите. Като ги гледах, останах с впечатлението, че се мъчат да помагат на движението, а не да санкционират нарушители. Нас не ни спряха, но ние си карахме прилежно - 55-60 когато населеното място не е толкова людно и 95-100 навън.
Има много прелези. Това произлиза от много по-развитата жп мрежа. Почти всички са с бариери. Ако няма бариера желателно е да се спре. Не заради знака.
Крайпътните капанчета са също много разпространени. Има ги навсякъде.
Бензиностанциите са със същата гъстота като у нас. Горивото в момента е с 20-25 ст. по-скъпо от тука.

Хотели : Прилични, почти винаги със закуска, която е на ниво. Цените са малко по-високи, но тук вече има значение класа. Освен хотели имат и пансиони (pensiunea) и то много, което е също като хотел, но условно по-нисък клас. Разликата не е кой знае каква, спокойно може да се нощува в такива. Има и къщи за гости в селата, където има забележителности. А те не са малко.

Ресторанти : Също прилични, с добра храна. Обслужването, обаче е в 19 век що се отнася до времето и навиците на сервитьорите. Може да мине край масата ти няколко пъти и да не погледне към теб. В Сибиу решихме да обядваме боб чорба за да стане веднага. Чакахме я 40 минути, а после още 20 сметката. Накрая отидохме да търсим сервитьорката да й платим. Салатите са подобни на нашите, но макар и да има цуйка по пътищата, в заведения се среща рядко. Останалото го има - уиски, водка, джин и т.н. Имат страшно много вина, повечето техни. Не знам дали са хубави, но имат и винарни, което означава, че разбират от тази материя. Бира имат по-малко видове от нас, но достатъчно. Има една тяхна - Timisoarana, която си я бива. Ястията и гарнитурите също са добри. Вместо картофено пюре често предлагат царевично, което в менюто е написано mamaliga. Аз си мислех, че мамалигата е ястие, но в менютата означава царевично пюре. Цените на храната в заведенията са малко по-ниски от нашите, а на алкохолите - малко по-високи.

Език и хора : Румънският език е класичеки представител на романската езикова група. Популярни езици от тази група са италиански, испански и френски. Румънският е най-близък до италианския. В района на саксонските църкви има доста надписи на немски, но хората далеч не го знаят масово, особено младите. Затова пък всеки трети малко или много говори английски. Не е като в Гърция и Турция, където масово не знаят английския. Нямам предвид момичето на рецепцията или уредника в музея, а хората, които срещаш на улицата.
Хората са услужливи, стараят се доколкото могат да те упътят или помогнат. Като у нас.

Неща от бита : Край пътя има морета от царевица. Тук-там имаше лозя и овощни градини. Слънчоглед също, но доста мизерен. В един от районите имаше страхотни круши. Ябълки много, но не са нищо особено, доматите също. Краставици като нашите не видяхме, само корнишони. Лукът - като нашия. Един от сервитьорите знаеше доста английски думи, но точно “onion” му бе убягнала от полезрението. Бая зор видяхме докато му обясним да донесе нарязан лук. Рязахме и плакахме чрез мимики и той накрая възкликна : „Аа, чапа!”. Та лук на румънски е „чапа”. В ресторантите имат също като нашите прибори за овкусяване - олио, оцет, сол и пипер. Казвам го, защото в Турция олио и оцет не съм виждал никъде по масите.
Магазините им са като нашите. Всички големи вериги са представени : Метро, Билла, Кауфланд, Лидл, Карфур. Имат и молове, в които са застъпени преобладаващо френски и най-вече италиански марки.
По пътищата срещнахме страшно много коли с италиански номера. Ясно бе, че това не са туристи, решихме, че са гурбетчии в отпуск. Значи преобладаващо румънците ходят на гурбет в Италия. Имаше и доста коли с български номера. Интересното бе, че бяха на всевъзможни места, главно от Русе и то все бараки. Изключено бе да са туристи. После разбрахме каква била работата - Румънци купуват наши евтини коли и ги карат там без да ги пререгистрират. Европейски съюз в действие...

Румъния и Европа : През последните години когато става дума за Европейския съюз и нашето членство в него, почти винаги заедно с Българя се споменава и Румъния. Приеха ни в един “транш”, после оценки, мониторинг, доклади и т.н. все рамо до рамо. Всъщност има си крушка опашка. Румънците са нито повече нито по-малко европейци от нас. Наистина сме на кантар. Верно, различен бит и език, но много, много сходства. Като най-вероятни причини за тези сходства са еднаквото местоположение и еднаквата най-близка история : годините на социализма. Еднаквото моделиране на хората през тези 45 години е оказало влияние във всички соц страни, но географската ни близост с румънците е допринесла за еднаквото ниво на цивилизация и европеизация (извинявам се за измислената дума) в нашите двете страни. Да, нашият език е много по-близък до руския отколкото румънския, но пък за разлика от тях сме нямали обща граница със СССР, може би затова отдалечеността на двете страни от европейците е еднаква.

С това приключвам. Напомням, че съжденията ми се базират на видяното там и пречупено през моето съзнание, така, че е възможно в нещо да не съм прав, ако е така моля за корекции. Все пак се надявам, че написаното ще е от полза за онези които имат намерение да посетят тази съседна страна.

[pepihm]

От: Седем дни в Трансилвания

Браво,чудесен пътепис.Така си го описал,все едно съм пътувал с вас.Особено ме кефят поясненията с дебният шрифт,така човек научава по нещо интересно.С две думи имаш дарба за пътеписи,дано скоро има и други пак толкова увлекателни.

[Иво Томов]

От: Седем дни в Трансилвания

Благодаря,скоро ще ходим по тези места.