Първоначалната ми идея да предприема това пътуване бе породена от няколко пътеписа, свързани с прословутия път DN7C, наричан още Trnasfagarasan или българското му произношение „Трансфъгърашан”. В последствие на принципа „Тъй и тъй ще се бие път, поне...” се оформи и окончателния вариант на екскурзията - да се разходим из Трансилвания. И тъй, като прочетените преди това пътеписи малко или много ми помогнаха, реших и аз на напиша този, хем да е интересно на тези съфорумници, които обичат да четат за пътувания, хем да бъда полезен с каквото мога на онези, които имат намерение да посетят тези места.
Нормално бе преди тръгване да се направи принципен план, който да се следва. Местата, набелязани за посещение бяха предимно в планински райони, затова решихме да тръгнем с джипките и да правим къси дневни преходи с повече обекти за посещение. Още повече, че бяхме с деца.
За да стане пътеписа интересен и относително пълен, ще го правя на части, ден по ден, за което моля за извинение по-нетърпеливите.
И така
Ден ПЪРВИ : Придвижване от България до мястото на първата нощувка - град Ръмнику Вълча
Пътуването от Бургас до Русе не е предмет на пътеписа, затова ще го сведа само до информацията, че най-подходящия маршрут е през Айтос-Комунари-Ивански-Шумен, като участъка между Айтос и Комунари се оказа най-лош от всички 1500 км, които изминахме. Знаехме, че в Румъния дизелът е с около 20 ст. по-скъп, затова напълнихме резервоарите в Русе.
Вече сме на Дунав мост, който се оказа в ремонт и работеше само едната лента, та трябваше да се изчакваме. По тази причина преминаването му трая 15 минути. Процедурите по границата траяха 2-3 мин, останалото беше преминаването през моста.
Веднага след границата има бензиностанция на “Petrom”, на която си купихме винетки. Даваш талона на колата, за да ти запишат данните във винетката и получаваш касова бележка и самата винетка, която изглежда така :
Не лепиш нищо никъде, винетките са електронни и се проверяват чрез поставени камери по пътя, които не знаеш къде са. Пък и не те интересува.
Пътят до пресичанетo на обхода на Букурещ е много хубав, широк. Има един нов участък, който го няма на румънската GPS карта RO.A.D. 2009.10. Преобладават кръгови кръстовища, при почти всички съвсем нелогично (но теоретически издържано) главният път за Букурещ е без предимство, трябва да се внимава. Както се оказа по-нататък, румънците обичат кръговете и ги прилагат почти навсякъде. И в 99% от случаите предимство имат онези, които се намират в кръга. Както е по книгите.
Завихме наляво и тръгнахме по обходния път на Букурещ, по който предстоеше да изминем 15 км. Мислех, че ще стане за 15-20 мин, но не би. Първите 10 км всичко бе в рамките на нормалното. Колони от ТИР-ове и коли между тях. Средна скорост 50-60 км/ч. И изведнъж спираме. Чакаме 2-3 минути, пак тръгваме. След 200 м пак стоп, пак няколко минути, после още 200-300 м и пак спирка. Като в голям град в пиковите часове. Но само в нашата лента, насрещното движение си беше нормално. Между автомобилите започнаха да минават разни мургави търговци на какво ли не - зарядни за телефон, маратонки, тениски, шапки. Не са крайно нахални, но ти предлагат стоката си. Цена на зарядно - 2 леи (90 стотинки). Представям си как ще заредиш телефона с него. Наличието на тези субекти ме наведе на мисълта, че задръстването не е инцидентно и се чудех каква ли е причината. А тя се оказа следната : Упоредно с пътя, от дясната му страна върви жп линия. И на определено място има прелез, пред който могат да спрат за изчакване 2-3 коли. Следващите вече трябва да чакат на самия обходен път. И ако бариерата е пусната и колите са да речем 5, движението по целия обходен път чака да премине влака. Румънски абсурди. Решения има няколко, но никой не го е еня. Чакаш и толкова. 1700 м преминахме за 23 минути което прави 4.4 км/ч, т.е. по-малко от средната скорост на пешеходец. Ето и схема на абсурдната ситуация :
Въпросния прелез съм обозначил на приложения трак. След него нещата се нормализираха. След 3-4 км стигнахме до началото на магистралата и се качихме на нея в посока Питещи. Както е нормално, в първите километри навън от големия град движението по магистралата бе по-интензивно. Но и тук имаше местен привкус - в дясната лента се движеше колона от леки коли и микробуси със скорост около 70 км/ч. На огледалата им бяха завързани кърпи. Правилно предположихме, че става дума за погребение, но е недопустимо по магистрала да се движи колона с ниска скорост, при това състояща се от поне 30 автомобила. А по лявата лента напират нерваци с мощни коли и искат път. Точно пред мен имаше една румънска шофьорка, явно новак, която не смееше да вдигне повече от 80, а нямаше място да се прибере в дясната и познайте какво беше отзад докато изпреварим колоната.
След това нещата се оправиха. Румънската магистрала с нищо не е повече от нашите. Настилката е в добро състояние, допустимата скорост е 130 км/ч, движиш се нормално. Има си бензиностанции с места за почивка и крайпътни ресторанчета, но общо взето на по-ниско ниво от нашите.
Така пропътувахме целия участък от малко над 100 км и слязохме от магистралата на едно доста неясно кръстовище, след което преминахме през края на Питещи и тръгнахме по път DN7. Тук малко думи за румънските пътища. Всеки път си има обозначение. DN означава „Drum national - път с национално значение”, DJ - “Drum judetul - път с окръжно значение”. След буквите има номер на пътя. И нашите пътища си имат номера. Само, че румънците на всички пътепоказателни табели освен направлението пишат и номера на пътя, което улеснява тези, които не са съвсем наясно с географията на Румъния (особено чужденците). Над този въпрос си струва да помислят администраторите на нашата пътна мрежа. Има и “Drum comunal - общински път”, но те нямат номера.
DN са съпоставими с нашите пътища I и II клас.
DJ съответно с III клас с една разлика - не всички са асфалтирани. Трасетата са ясни, номерата също, но настилката може да е или набит чакъл или остатък от някогашен асфалтов път. Табели по такива пътища почти няма или са много стари и нечетливи, но километрични камъни има навсякъде. Не съм сигурен, но мисля, че са собственост на съответния окръг и ремонта им не се финансира от държавата, а от администрацията на окръга. Затова и шаренията в състоянието им е голяма.
Общинските пътища са предимно чакъл, дори и като черен път. Тук нещата са ясни - поддържат се от съответната община с всичките последствия от това.
Една вметка за ползващите навигация : Румънската карта приема всички пътища като нормални и може да те пусне по път, който в момента е в непроходимо състояние. Съвет - избягвайте общинските пътища, а ако трябва да минете по някой DJ, опитайте се предварително да проучите състоянието му, било в Google Earth или в интернет. В противен случай може да се наложи да се връщате и да търсите друг маршрут или ако сте с джипка да преминете, но с много ниска скорост, което и двата случая означава непредвидена загуба на време.
Достигнахме до първата цел за посещение - манастирът в Котмяна (Cotmeana). Дотук не бяхме извадили фотоапаратите, за което се извинявам, но от сега нататък всичко ще бъде придружено и със снимки.
Нямаше нито един посетител по това време. На малкия паркинг пред манастира се появиха няколко деца. Бяхме се подготвили с близалки и им дадохме. Тръгнаха си доволни, но скоро се появи и един в инвалидна количка, досущ като пред нашите подлези. Благодари за 1 лея и всичко мина по здраво.
Няколко думи за манастира : Мъжкият манастир в Котмяна е най-старият във Влашко. Основан е от влашкия владетел Раду I около 1380 г. Разширен и достроен е на прелома на 17-18 в. Състои се от нова църква, стара църква, камбанария, кула, двор и стени с бойници с цел отбрана. Църквата е с иконописи от външната страна, което е наложило няколкократно извършване на реставрационни дейности. Манастира съхранява най-старата камбана във влашко - 1385 г.
И няколко снимки :
Входа на манастира
Новата църква отвън
и отвътре
част от двора
Докато бяхме в старата църква влязоха две жени. Те се кръстиха пред главните икони и ги целуваха. При кръстенето се навеждат и докосват пода. После видяхме това неколкократно, явно такъв им е ритуала.
След манастира продължихме по пътя си и малко след 17 ч. пристигнахме в мястото на първата нощувка - гр. Ръмнику Вълча.
Градът е разположен на западния бряг на река Олт. Административен център на окръг Вълча с население около 130 000 жители.
Градът се оказа чист, спретнат и подреден. Ето и няколко снимки.
River Plaza Mall
Хотелът също се оказа чист и спретнат, в тих район, на 15 минути пеша от центъра, собствен паркинг. Препоръчвам го : Hotel ”MARIA”.
С това привърши първия ден. Прилагам трака с обозначени : прелеза, манастира Котмяна и хотела. Моля за 1-2 дни, през които ще подготвя втория ден.
Day_1.gdb
Нормално бе преди тръгване да се направи принципен план, който да се следва. Местата, набелязани за посещение бяха предимно в планински райони, затова решихме да тръгнем с джипките и да правим къси дневни преходи с повече обекти за посещение. Още повече, че бяхме с деца.
За да стане пътеписа интересен и относително пълен, ще го правя на части, ден по ден, за което моля за извинение по-нетърпеливите.
И така
Ден ПЪРВИ : Придвижване от България до мястото на първата нощувка - град Ръмнику Вълча
Пътуването от Бургас до Русе не е предмет на пътеписа, затова ще го сведа само до информацията, че най-подходящия маршрут е през Айтос-Комунари-Ивански-Шумен, като участъка между Айтос и Комунари се оказа най-лош от всички 1500 км, които изминахме. Знаехме, че в Румъния дизелът е с около 20 ст. по-скъп, затова напълнихме резервоарите в Русе.
Вече сме на Дунав мост, който се оказа в ремонт и работеше само едната лента, та трябваше да се изчакваме. По тази причина преминаването му трая 15 минути. Процедурите по границата траяха 2-3 мин, останалото беше преминаването през моста.
Веднага след границата има бензиностанция на “Petrom”, на която си купихме винетки. Даваш талона на колата, за да ти запишат данните във винетката и получаваш касова бележка и самата винетка, която изглежда така :
Не лепиш нищо никъде, винетките са електронни и се проверяват чрез поставени камери по пътя, които не знаеш къде са. Пък и не те интересува.
Пътят до пресичанетo на обхода на Букурещ е много хубав, широк. Има един нов участък, който го няма на румънската GPS карта RO.A.D. 2009.10. Преобладават кръгови кръстовища, при почти всички съвсем нелогично (но теоретически издържано) главният път за Букурещ е без предимство, трябва да се внимава. Както се оказа по-нататък, румънците обичат кръговете и ги прилагат почти навсякъде. И в 99% от случаите предимство имат онези, които се намират в кръга. Както е по книгите.
Завихме наляво и тръгнахме по обходния път на Букурещ, по който предстоеше да изминем 15 км. Мислех, че ще стане за 15-20 мин, но не би. Първите 10 км всичко бе в рамките на нормалното. Колони от ТИР-ове и коли между тях. Средна скорост 50-60 км/ч. И изведнъж спираме. Чакаме 2-3 минути, пак тръгваме. След 200 м пак стоп, пак няколко минути, после още 200-300 м и пак спирка. Като в голям град в пиковите часове. Но само в нашата лента, насрещното движение си беше нормално. Между автомобилите започнаха да минават разни мургави търговци на какво ли не - зарядни за телефон, маратонки, тениски, шапки. Не са крайно нахални, но ти предлагат стоката си. Цена на зарядно - 2 леи (90 стотинки). Представям си как ще заредиш телефона с него. Наличието на тези субекти ме наведе на мисълта, че задръстването не е инцидентно и се чудех каква ли е причината. А тя се оказа следната : Упоредно с пътя, от дясната му страна върви жп линия. И на определено място има прелез, пред който могат да спрат за изчакване 2-3 коли. Следващите вече трябва да чакат на самия обходен път. И ако бариерата е пусната и колите са да речем 5, движението по целия обходен път чака да премине влака. Румънски абсурди. Решения има няколко, но никой не го е еня. Чакаш и толкова. 1700 м преминахме за 23 минути което прави 4.4 км/ч, т.е. по-малко от средната скорост на пешеходец. Ето и схема на абсурдната ситуация :
Въпросния прелез съм обозначил на приложения трак. След него нещата се нормализираха. След 3-4 км стигнахме до началото на магистралата и се качихме на нея в посока Питещи. Както е нормално, в първите километри навън от големия град движението по магистралата бе по-интензивно. Но и тук имаше местен привкус - в дясната лента се движеше колона от леки коли и микробуси със скорост около 70 км/ч. На огледалата им бяха завързани кърпи. Правилно предположихме, че става дума за погребение, но е недопустимо по магистрала да се движи колона с ниска скорост, при това състояща се от поне 30 автомобила. А по лявата лента напират нерваци с мощни коли и искат път. Точно пред мен имаше една румънска шофьорка, явно новак, която не смееше да вдигне повече от 80, а нямаше място да се прибере в дясната и познайте какво беше отзад докато изпреварим колоната.
След това нещата се оправиха. Румънската магистрала с нищо не е повече от нашите. Настилката е в добро състояние, допустимата скорост е 130 км/ч, движиш се нормално. Има си бензиностанции с места за почивка и крайпътни ресторанчета, но общо взето на по-ниско ниво от нашите.
Така пропътувахме целия участък от малко над 100 км и слязохме от магистралата на едно доста неясно кръстовище, след което преминахме през края на Питещи и тръгнахме по път DN7. Тук малко думи за румънските пътища. Всеки път си има обозначение. DN означава „Drum national - път с национално значение”, DJ - “Drum judetul - път с окръжно значение”. След буквите има номер на пътя. И нашите пътища си имат номера. Само, че румънците на всички пътепоказателни табели освен направлението пишат и номера на пътя, което улеснява тези, които не са съвсем наясно с географията на Румъния (особено чужденците). Над този въпрос си струва да помислят администраторите на нашата пътна мрежа. Има и “Drum comunal - общински път”, но те нямат номера.
DN са съпоставими с нашите пътища I и II клас.
DJ съответно с III клас с една разлика - не всички са асфалтирани. Трасетата са ясни, номерата също, но настилката може да е или набит чакъл или остатък от някогашен асфалтов път. Табели по такива пътища почти няма или са много стари и нечетливи, но километрични камъни има навсякъде. Не съм сигурен, но мисля, че са собственост на съответния окръг и ремонта им не се финансира от държавата, а от администрацията на окръга. Затова и шаренията в състоянието им е голяма.
Общинските пътища са предимно чакъл, дори и като черен път. Тук нещата са ясни - поддържат се от съответната община с всичките последствия от това.
Една вметка за ползващите навигация : Румънската карта приема всички пътища като нормални и може да те пусне по път, който в момента е в непроходимо състояние. Съвет - избягвайте общинските пътища, а ако трябва да минете по някой DJ, опитайте се предварително да проучите състоянието му, било в Google Earth или в интернет. В противен случай може да се наложи да се връщате и да търсите друг маршрут или ако сте с джипка да преминете, но с много ниска скорост, което и двата случая означава непредвидена загуба на време.
Достигнахме до първата цел за посещение - манастирът в Котмяна (Cotmeana). Дотук не бяхме извадили фотоапаратите, за което се извинявам, но от сега нататък всичко ще бъде придружено и със снимки.
Нямаше нито един посетител по това време. На малкия паркинг пред манастира се появиха няколко деца. Бяхме се подготвили с близалки и им дадохме. Тръгнаха си доволни, но скоро се появи и един в инвалидна количка, досущ като пред нашите подлези. Благодари за 1 лея и всичко мина по здраво.
Няколко думи за манастира : Мъжкият манастир в Котмяна е най-старият във Влашко. Основан е от влашкия владетел Раду I около 1380 г. Разширен и достроен е на прелома на 17-18 в. Състои се от нова църква, стара църква, камбанария, кула, двор и стени с бойници с цел отбрана. Църквата е с иконописи от външната страна, което е наложило няколкократно извършване на реставрационни дейности. Манастира съхранява най-старата камбана във влашко - 1385 г.
И няколко снимки :
Входа на манастира
Новата църква отвън
и отвътре
част от двора
Докато бяхме в старата църква влязоха две жени. Те се кръстиха пред главните икони и ги целуваха. При кръстенето се навеждат и докосват пода. После видяхме това неколкократно, явно такъв им е ритуала.
След манастира продължихме по пътя си и малко след 17 ч. пристигнахме в мястото на първата нощувка - гр. Ръмнику Вълча.
Градът е разположен на западния бряг на река Олт. Административен център на окръг Вълча с население около 130 000 жители.
Градът се оказа чист, спретнат и подреден. Ето и няколко снимки.
River Plaza Mall
Хотелът също се оказа чист и спретнат, в тих район, на 15 минути пеша от центъра, собствен паркинг. Препоръчвам го : Hotel ”MARIA”.
С това привърши първия ден. Прилагам трака с обозначени : прелеза, манастира Котмяна и хотела. Моля за 1-2 дни, през които ще подготвя втория ден.
Day_1.gdb
Коментар