До Кения и назад...

[Марто (Мартин Христов)]

От: До Кения и назад...

Вече живи и здрави (макар и адски скапани от дългия път и безсъние) сме си в къщи. Ще ми отнеме малко време да прехвърля видеото и снимките и да ги сортирам, че сме снимали като невидяли и продължавам. Има много за живота на обикновените хора в Кения, за природата и каквото се сетите. Извинявам се за паузата, но няма как...

[zzlatev]

От: До Кения и назад...

Наспи се първо, посмели малко впечатленията, ще изчакаме 2-3 дни и тогава......

[Марто (Мартин Христов)]

От: До Кения и назад...

И така, сафарито бе спазарено и капарирано, океана не ставаше нито за риболов, нито за гмуркане, а аз трябваше да измисля какво да правя 3 дни, ако не исках да умра от преяждане. Климата някак си не ме предразполагаше към сериозно пиене въпреки, че не съм спирал... Просто коктейлите не ми влияеха особено (идваха ми слаби), а местният алкохол нещо не ми беше по вкуса, да го пия чист (какво нещо е навика - 10-те литра десет годишна домашна гроздова, които изоставих в къщи ми липсваха силно...). Понеже доста хора искаха снимки от ресторанта, да видят кльопачката - пускам кратка фотосесия от ресторанта. Обяснявам, защо не снимах повече там - Кения е място и за секс туризъм. Богатите чичковци от Европа и САЩ идват да опитат "вкуса на шоколада", като имаше един-двама шампиона (куфарите им сигурно бяха тъпкани с Виагра) които направо преяждаха със шоколад - често и по два на ден си купуваха. Момичетата макар и много красиви и докарани, бяха бедни - до една се скъсваха да снимат с телефоните си в ресторанта, а после се нахвърляха като невидяли (след малко ще разберете и защо е така...). Затова и ми бе неудобно да се развихрям с фотоапарата и камерата там...

























Следва...

[goshko-loshko]

От: До Кения и назад...

Е аре Африка вече де! Само манджи и поркане....

[Марто (Мартин Христов)]

От: До Кения и назад...

И така - задаваха се 3 дена ядене и пиене, а на мен ми беше топло и най-вече задушно! Освен стандартните плажни отпускарски маймунджелъци:









Тука показвам на местните как се берат кокосови орехи в Перник:



Кефене на прекрасните гледки и време:





(Да бе! На това му викат "Дълъг дъждовен сезон"..?!!!)

















Взе да ми стяга шапката... За разлика от съпругата ми, аз не бях дошъл да си пека задника край басейна и да гледам Индийският океан от стълбите към плажа, а заради това - зад оградата на хотела! Трябваше ми актуална информация, преди да си набия камшика и да оставя лукса на хотела зад гърба си! Като по поръчка се запознахме с ето това много симпатично семейство индийци (родени са си в Кения и живеят в Найроби):





Представям ви семейство Анвар! Не съм предполагал, че човек като Ахмед (симпатягата с брадата) - роден толкова далеч от България (но учил медицина в СССР през 60-те) и живеещ в толкова различни условия и сред толкова различна култура, може да има чувство за хумор като типичен българин!?! Разказвахме си вицове и се заливахме от смях (всички европейци ни гледаха като извънземни), като се бъзикахме здраво и с персонала, който вече ни бе спретнал върл фен клуб - просто говорихме с тях като със стари приятели, дадохме си зор да научим как да си поръчваме пиене на суахили, и не на последно място - давахме по някой дребен шилинг (100 кенийски шилинга се равняват на един американски долар и малко) бакшиш, за разлика от богатите самодоволни задници наоколо. Ахмед има сериозен бизнес за внос на автомобилни резервни части и гуми! От приказка на приказка му разказах за форума. Оказа се, че човека търгува и с части и гуми за джипове (вкл. и тунинг такива) основно за Ленд Ровър, Тойота и Нисан. Внася ги от Англия, Япония и Австралия... Поразпитах го и се оказа, че човека е находка - на територията на почти цяла Африка може да достави абсолютно всичко и си предложи услугите при евентуална нужда от помощ в тази насока, за наши хора там (при проявен интерес ще предоставя координатите му), като доста от нещата държи налични на склад и няма нужда от чакане!!! Страхотно нали..?!!



Следва...

[Марто (Мартин Христов)]

От: До Кения и назад...

Е аре Африка вече де! Само манджи и поркане....

Гоше, ето ти доказателство, че през тези дни освен ядене, пиене и ......., не съм спирал да мисля (и пиша) за форума и всички вас...



Имай малко търпение брат! Знам какво искаш и то се задава в огромни количества (смятам, че вече ме познаваш що за диване съм...)...

[slowtraveler]

От: До Кения и назад...

Представям ви семейство Анвар! Не съм предполагал, че човек като Ахмед (симпатягата с брадата) - роден толкова далеч от България (но учил медицина в СССР през 60-те) и

Марто, в Мавриций попаднах на такъв доктор....
Завършил университета на дружба на народите "Патрис Лумумба"
С една дума - шпионин Перфектен Руски (е, че чак перфектен, но добре разбираем)....
На 99% съм сигурен, че с твоя човек са били колеги в университета Хубави хора

[Марто (Мартин Христов)]

От: До Кения и назад...

Понеже стана дума за персонала, сприятелихме се и с ето това момче:



Със съпругата ми го кръстихме Мартин Лрурънс, не само заради физическата прилика, а и заради работата му - работеше в аниматорския екип на хотела (много големи симпатяги всичките). Интересуваше се от България много живо - от културата ни, начина на живот и най-вече от музиката ни. Хобито му бе да събира и записва местен фолклор (след малко ще разберете защо изпитах толкова голям респект към него). Пуснах му наши народни песни от различните региони на страната, разказах му за Валя Балканска и космическото пътешествие на "Излел е Делю Хайдутин" - беше като омагьосан! Така дойде и предложението от негова страна, да ни разходи зад оградата и да ни покаже истинската Африка - фулл контакт! Покани ни и да гостуваме в дома му (малко тарикатски маркетингов ход от негова страна, но си заслужи 10-те евро. Не се цупете - момчето работи за 150 долара на месец само с 2 почивни дни и принципно това е невиждан бакшиш там...). Речено сторено (въпреки паническият пристъп на жена ми) - наехме такси и това което ще последва от тук нататък, няма нужда от коментар - снимките говорят сами за себе си (качвам всичко наред - много е и няма време да избирам...):













До тук бе цивилизацията на Diani Beach. Важното следва...

[Марто (Мартин Христов)]

От: До Кения и назад...

Марто, в Мавриций попаднах на такъв доктор....
Завършил университета на дружба на народите "Патрис Лумумба"
С една дума - шпионин Перфектен Руски (е, че чак перфектен, но добре разбираем)....
На 99% съм сигурен, че с твоя човек са били колеги в университета Хубави хора

На моя руския му беше ръждясал. Бил учил в Харков! Изгонили го за "добро поведение" на третата година (живота много го дърпа за крачола...)

[Марто (Мартин Христов)]

От: До Кения и назад...

От тук нататък рядко бе стъпвал туристически крак, а на някои места - хич! Местните ни гледаха с нещо в погледите - все едно сме нещо средно между панаирджийски мечки в центъра на Монте Карло, голи женски фотомодели в Пазарджишкият затвор и стари набори от казармата, които не са виждали двайсетина години...





















Това както се досещате, бе малкият симпатяга на нашия домакин! Следва (много тегаво се качва снимка, по-снимка - преди можех да качвам по няколко файла едновременно, а имам стотици..?!)...

[Goblin]

От: До Кения и назад...

...много тегаво се качва снимка, по-снимка - преди можех да качвам по няколко файла едновременно, а имам стотици..?!)...

Качваш снимките на фтп-то, отваряш ги в броузъра през http://htftp.offroad-bulgaria.com/папка/снимка.jpg и после си пишеш текста отделно в коя да е текстова програма понасяща кирилица (wordpad на уиндоуса става, notepad не и отърва кирилицата) и вкарваш снимките с [ i m g ] http://htftp.offroad-bulgaria.com/папка/снимка.jpg [ / i m g ] (без интервалите).

И така с копи пейст, сменяш само името на жпега и си готов. Аз така ги редя, иначе откачам.

[Марто (Мартин Христов)]

От: До Кения и назад...

Крайна бедност - живот без течаща вода и електричество, месо в менюто максимум 2-3 пъти в месеца, липса на каквато и да е нормална инфраструктура - нечистотиите се стичат по средата на "улиците", миризмата те блъска в носа като ковашки чук и за малко не те поваля на земята, но въпреки това болшинството от хората са удивително спретнати и чисти на вид! Бих казал, че са красиви - с неугасващите усмивки на лицата им и разнообразието от погледи! Очи изпълнени с любопитство, радост и тъга едновременно.. Не са глупави! Знаят колко богата всъщност е държавата им и какви нищожни трохи от това богатство достигат до тях в действителност! Имам чувството, че ако не е силната армия и изключително корумпираната полиция, оставена да безчинства на гърба на хората, за сметка на лоялността и към управляващите, които са на път да продадат Кения на китайците за жълти стотинки, много скоро ще станем свидетели и на "Кенийска пролет", ако и там да има само два сезона - дъждовен и сух! Според местните, атентатите от последната година не са в следствие на нахлуването на кенийската армия в Сомалия, която наистина разцепва задниците на ислямистките групировки и пиратите там, а са следствие на вътрешно-политически борби - платени от хора които искат да останат на власт или искат да се доберат до такава! Разделяй и владей - нищо ново под слънцето... Мнозина съзират дългата ръка на Чичо Сам в ситуацията - опитват се да спрат инвазията на китайците и да защитят огромните си интереси в Кения (държат добива и износа на много ключови суровини там, една от които е естественият чист восък, събиран от някои видове палми).





















Следва продължение...

[Марто (Мартин Христов)]

От: До Кения и назад...

"Хакуна матата", което ще рече "Няма проблеми" - може би най-известната фраза на суахили в света, благодарение "Уолт Дисни" и анимацията "Цар Лъв", се е превърнала в нещо като национален девиз и самоопределение за кенийците! Животът им тече някак си като на забавен каданс - никой не бърза особено и не си дава много зор, но това в никакъв случай не означава, че са мързеливи. Изключително добри търговци - готови да водят пазарлъци с часове независимо от мащабите на сделката, която сключват (направо си е като национален спорт), с изключителен усет за красивото и много артистични (приложните и художествени изкуства им идват отвътре и отръки), тези хора ме грабнаха почти веднага! Всеки се бори с цената на всичко, да е едни гърди пред другите - като се започне от украсата на мотоциклета, буса, автобуса или камиона, мине се през фирмата на начинанието с което се занимават и се стигне до външният им вид. Доста суетни хора са - всяка 4-та или 5-та врата е вход на фризьорски или бръснарски салон. Мъжете ходят с перфектно изгладени панталони и ризи, а доста често и с костюми дори и ако да продават мобилни телефони втора употреба, подредени върху някой кашон на улицата. Жените са докарани и винаги с прическа, а най-често и с перука (много искат да са с прави коси милите). Естествено е, че най-голям процент от хората са облечени в традиционните за племената и религията им дрехи. Независимо дали са бедни или малко по-заможни, дали клечат на сянка под някое дърво, вървят по улицата, или са седнали в някое улично заведение - почти всеки е с мобилен телефон в ръката и води оживен разговор с някого, все едно управлява мулти-милиардна компания. Явно цените на мобилните услуги там са изключително евтини и по джоба на всеки (за разлика от нашите, които ме накараха да се страхувам да си пипам телефона докато бях там - входящи в роуминг - 2.49 лв/мин, изходящи в роуминг - 6.99 лв/мин и култовите 24.99 лв/МВ за данни в роуминг...). В живота им здраво е навлязъл и интернет - почти на всякъде има реклами на компютърни клубове и точки за достъп през Wi-Fi (както се оказа - това е така дори и във вътрешността на страната, буквално в средата на нищото...). Не знам дали бе заради дъждовният сезон, дали заради електропреносната им мрежа от "американски тип" (дори и трансформаторите им са по стълбовете), но имаше доста проблеми с електричеството. Който има възможност си е взел генератор, който няма - стои на тъмно или на свещи, както са и болшинството през цялото време...









































Следва продължение...

[Марто (Мартин Христов)]

От: До Кения и назад...

За днес приключвам с една кратка рекламна пауза посветена на форума (видът ми определено плашеше местните, ако и логото ни, да вадеше очите от далече - за тях си бях военен и толкоз...):















Следва продължение...

П.П. Маската не е заради някаква изродена гъзария, а заради насекомите! Когато главата ти стърчи над МПС което се движи с 30-40 км/ч а наоколо е пълно с насекоми големи колкото врабчета, е добре да вземеш мерки, за да не обядваш преди да си седнал на масата... Очилата са с балистична защита (устойчиви на удар с летящи обекти, с висока скорост). Якето е "Mac in a sac" - водоустойчивост 5000 ml воден стълб, с подлепени водонепроницаеми шевове. Доказало се при ходенето на нашите на RFC в Малайзия миналата година. В походен вид се събира в торбичка голяма колкото бирен кен 500 ml. Тежи някакви си стотина грама - изключително удобно и подходящо за експедиции - не заема никакво място в багажа, можеш да си го носиш и по джобовете. При нужда може да се използва за носене на вода (завързват му се ръкавите...). Ще събере някъде около 5-6 литра, а може и повече.

[acid rain]

От: До Кения и назад...

Хубаво написано.Бързам сутрин да погледна за нови снимки
...това за насекомите ми припомни ,че нямам отговор на един въпрос:-как е възможно в хотел,отделен от ширината на магистрален път от джунглата да няма никакви насекоми,когато отсреща е пълно с какви ли не летящи и пълзящи?Да,явно се пръска,ала нима въздушните течения не разнасят веднага всичко