Благодаря за пожеланията! Отлепихме за Истанбул... Автобуса е обурудван като луксозна лимузина - безжичен интернет и персонален мултимедиен център за всеки пътник! Чисто е като в болница! Комшиите знаят как се прави бизнес...
О, ефимерност! О, най-безсилно и позорно време в живота на моя народ — времето от разсъмване до отварянето на магазините за спиртни напитки! Колко излишни бели косми е вплело то във всички нас, в бездомните и страдащи шатени!
Докато кибича на летището и полузаспал (трудно се спи в автобус ако си с моите габарити) си чакам полета, да споделя малко впечатления от Истанбул. Не бях идвал от 2-3 години тук. Града е все така прекрасен и очарователен като атмосфера, но комшиите силно са започнали да му отърват края... Пристигнахме на автогарата в пет сутринта, а метрото отваря в шест. Седнахме с жената да изпием по едно кафе и по един портокалов фреш (който не е ял портокали в Турция по време на сезона им, все едно не е ял въобще...) - все същото приятелско отношение и перфектно обслужване. Решихме да отидем до летището и да си оставим багажа на гардероб и да разведа съпругата ми из града - речено сторено. Ще пропусна приятната разходка, разглеждането на забележителностите и обяда и ще ги оставя за качването на снимките утре и само ще споделя следното - забрадките вече са масово явление! Няма и помен от красивите, горди и наперени светски туркини. Преди да срещнеш мъж с брада беше абсурд, а сега всеки трети е пуснал брада, за сметка на традиционния мустак. Средно на пет жени, една е напълно забулена... По принцип няма лошо - всеки е свободен да вярва в каквото иска и както иска, но погледите вече са други и усмивките ги няма! За капак един търговец на килими и чанти, почти на сила ни завря в магазина си и срещу два чая, се опита да ни продаде против волята ни една раница срещу (забележете) "скромните" $380, щото била хенд мейд и с документ за произход. Като му отказахме учтиво, стана агресивен, та се наложи да си свалям очилата и шапката (не сме се били, но той така си помисли че ще стане...), за да си тръгнем. Турция въпреки целият си блясък, вече не е същата...
Привет от Кения! Пристигнахме тази сутрин в 4.00 (един и същи часови пояс сме). Времето е облачно и вали колкото да не е без хич, но за сметка на това през 30 минути. По стандартите на този форум - времето е супер. Невероятна природа и контрасти между качество на живот (хотела ни е райска градина, курортното градче в което се намира - Diani Beach е нещо близко до нашите Кранево или Обзор, но града Момбаса се конкурира съвсем успешно с циганската махала в Ямбол или Максуда във Варна, а това е втория по големина и важност град в Кения. Представям си какво е в техния дълбок прованс...), образование, отношение и т.н. Понеже сме 2 седмици преди сезона и няма много туристи, се намираме под нещо като обсада - не можеш да стъпиш извън зоната на клуб хотела без да те нападнат минимум 20-30 местни, които настойчиво предлагат дрънкулки, сафари, наркотици и/или майките и сестрите си - бедността е извън нашите представи и е хубаво човек да си свери часовника, и да оцени какво има в действителност! Знам, че чакате снимки и ще гледам довечера да подбера и пусна няколко - колкото да върви разказа в реално време. Нета е с ограничен трафик, ако и да платих най-скъпия "неограничен" пакет така, че снимки и видео "на корем" ще има след като се върна. Това е за сега. Следва продължение...
Коментар