Южна Америка 2022-2023

[BENZBOSS]

Жив е той жив е……..БРАВО на вас

Аз бих си носил нещо като Соло печка,да си правите кафето с клечки разни вместо да разчитате на газовия.

Давай пак,ти остана на Форума

[I.Stoyanov]

Супер стее . Много ви се кефя и всеки път с невероятно нетърпение отварям темата когато има пост с надеждата, че сте качили нещо ново.

Успех и късмет

[s_s1]

Да, супер сте, много ме кефите! И аз с нетърпение очаквам следващата порция новини за Вашето пътешествие, които споделяте с нас.

[Jivko]

Благодаря за споделеното
Много късмет и попътен вятър в това невероятно преживяване

[piron45]

Чета с удоволствие и благородно завиждам за красотите , на които ще се насладите.

[Маркони]

Страхотно...Нямам думи.Успех и да нямате повече премеждия!Чакам си следващата серия...

[Никола]

Супер сте, приключенци!

[boy3m]

Кадрите както и цялото ви трасе са впечатляващи.
Адмирации.
Браво за моментите които споделяте с нас.
Желая само безаварийно и здрави да се завърнете в Родината.

Много смело начинание,но заслужаващо усилията.

Благодаря.

[MoridinBG]

Направихме грешката и двамата да сме със сим карта на един и същи оператор, който макар и със страхотни оферти (120ГБ трафик за 2 месеца срещу има-няма 15лв), има обхват най-вече около градовете. В Патагония хич го няма, вифито и то е кът.
Във всеки случай стигнахме до Villa O’Higgins - края на Ruta 7 - Carretera Austral - чилийската магистрала през Патагония. Имахме амбиции да пробием офроуд през една граница, която обикновено е само за пешеходци и велосипедисти - Paso Mayer (има малко клипове в ютуб), но аржентинската страна е затворена за сега и няма кой да ни подпечата документите. Така че сега ще се върнем няколкостотин километра до Cochrane и от там се прехвърляме в аржентинската Патагония.

[MoridinBG]

За айфоните има доста приложения в стора, които активират есимове, но за сега не сме застрадали чак толкова за интернет. Картите и преводачът ги имаме офлайн, което ни оправя 90% от нуждата. Другото е сериали и социален спам (:

[ИВАН НЕДОКЛАНОВ]

Кой преводач ползвате офлайн ?

[MoridinBG]

Google Translate. Езиците могат да се свалят.

[MoridinBG]

В предни дълъг пост бяхме стигнали до Hornopiren, където Ruta 7 стига в морето и трябва да се хване ферибот до Caleta Gonzalo. Фериботите реално са два, стига се до един нос с първия, минават се 10км по шосе и се качваш на втория. Резервират се за по около седмица напред, лятото дори по месец или отиваш и се нареждаш и се надяваш да остане място. Първия ден не остана. На втория ден щяхме да се сбием с едни чилийци, кой е дошъл да чака първи, но пак не се качихме. По-важното беше, че и те не се качиха! След това просто си купихме билети за след 4 дни и отидохме да поседим на една приятна река



От другата страна на заливите е националния парк Pumalin, който е създаден в течение на няколко десетилетия от основателя на The North Face - Douglas Tompkins. Тук има един много специфичен местен вид дърво - Araucaria, който стига няколко хиляди години. Най-старият представител е и второто най-старо дърво на планетата, но беше на няколко стотин километра на север в дълбините на един друг национален парк до Valdivia и разбрахме за него чак сега. Тук имаше на по около 1000-2000 години. Преди няколко века доста са им ползвали кората за лодки. Идват, обелват кората и оставят дървото бавно да умре. Доста са и изсечени, особено по-големите. Най-голямото в момента е с диаметър около 4.26м, а Чарлз Дарвин пише, че при обиколките си е срещанл дърво измерено 12,6мдиаметър!



Направихме си пържолите на един приятен плаж. Запознахме се с Лео, който със съмнителна бутилка от Кола давеше мъката от това, че жена му го е изоставила преди 10 дни, след 20 години брак. Предупреди ни, че в Сао Паоло много се дрогирвали, но в Чили в никакъв случай нямало хероин. Сипахме му да яде, но имал не глад, а мъка...



В съседство е град Chaiten, до едноименния вулкан. През 2008ма вулканът изригва за първи път от хилядолетия, при което прави огромна река от земна маса, стопен сняг, освободена вода и помита половината град. По съседните гори пък преминава вълна от нагрети до 600-800 градуса газове, които изсушават дърветата прави. По една изключително стръмна пътека се качихме до калдерата, която като крепостна стена огражда двойния купол останал от изригването. От двата купола се вият пушеци и газове директно от пясъците, без видими отвори.



В цялата околност има доста разпръснати обсидиани по земята



След вулканът слязохме още 100-200км на юг да разгледаме по-отблизо един гледчер. Случихме на много сгодна бетонна площадка насред гората, където да мога удобно да подложа крика и се хванах да завъртя гумите, да сменя резервната и да огледам накладките на ръчната.



Неприятна изненада беше, че преден десен горен шарнир си беше позагубил греста и беше взел малко вода, но го хванах на време и го спасих. По-неприятната изненада беше доста разбития вътрешен кормилен накрайник. Още преди няколко хиляди километра, в Аржентина, бях усетил, че нещо май мърда, но сега нямаше съмнение. Тук караме основно по насипани черни пътища, където предницата яде много бой и ще трябва да се мисли решение. В последния голям град в чилийската Патагония - Coyhaique имаше представителство на тойота. Там бяха чували, че има Land Cruiser 100, но за първи път го виждаха. В системата накрайник излиза - за 500лв без ДДС, но няма нито една бройка в страната. От големите крузери тук не са продавали или е имало много, много малко бензинови бройки. В крайна сметка решение се намери и живот и здраве след 2 седмици в Ushuaia по DHL трябва да пристигне накрайник изпратен от България.



Ето го и гледчерът Ventisquero Colgante, за който бяхме дошли.



Резервната гума се оказа, че спада с около 0.3-0.5 бара, след като я монтирах. Докато беше резервна не спадаше. Имам някакъв спомен, че май и в България имаше някакво спадане, преди да иде за резервна. Оказа се, че от каране на ниско налягане по балканските офроуди се беше набила доста кал между гумата и джантата. Както винаги, същата поредица въпроси "Баси, верно ли сте от България?", "Ама колата как така я докарахте до тук?", "Тоя панел за какво е?". Мисля вече да ламинирам един лист А4 "Често задавани въпроси" и само да го подавам
Гумаджиите тука си ценят труда - сваляне, почистване, качване на гума и баланс - 33лв. Мислех да се възползвам и да си сложа и в другите 3 гуми датчиците за налягане, които си нося, но при тези цени ще чакам по-евтин труд и на ръка ще меря сутрин.



По Carretera Austral срещаме изключително много велосипедисти. По коментарите за места за спане и бивакуване в iOverlander също пишат доста хора с колела. Дисаги на задната гума, често дисаги и на предната гума, багажник, раница и така 1247км. И кой знае колко още преди и след каретерата. До момента видяхме поне 30, често сами, от време на време по чифтове.



Може би има-няма 30-40% от каретерата е асфалтирана и то само на север, другото е насипан път. При тези мащабни разстояния и рядка заселеност е в удивително добро състояние. По цялата дължина периодично попадаме на ремонтни екипи, които презасипват и презаглаждат. Все пак има доста големи пасажи, понякога с 10ки километри, където пътят целият е в редуващи се бабунки или гребени, подобно на опесъчения път от София до х. Алеко след зимата. Тук дебелостенните 33" МТ-та са буквално животоспасяващи и ни позволяват да поркием доста повече разстояние за по-малко време от по-голямата част от редкия трафик. В същото време мине не мине и прелита някой местен в малка количка с нископрофилни гуми, който как не сменя джанти всеки месец не знам. Или пък може би ги сменя.

Тук случайно попаднахме на място, където има множество рисунки на ръце по скалите. Това е феномен, който се среща в изключително голяма част от Патагония, и чилийска и аржентинска, от двете страни на Андите в продължение на хиляди километри и са правени хиляди години. Не е много ясно значението и символиката, нито дали дори тя е била една и съща за всички обитатели и през всички епохи. Много напомня на скалните ниши, с които са осеяни Родопите и които са част от една много по-голяма група, която също така хиляди години е обхванала хиляди километри от Унгария до Балканите.
Има два модела - позитивни и негативни. Едните са правени с длан, покрита с червен пигмент, с която се оставя отпечатък. Другите са правени като през тръбичка се духва пигмент срещу ръката и оставя контур.





А местният пейзаж е такъв





Лека полека стигнахме до Puerto Rio Tranquilo, което е на брега на второто най-голямо езеро в Южна Америка - General Carrera от чилийската страна, Buenos Aires от аржентинската или Chilenko на езика на местните. Тук е едно от по-интересните и популярни забележителности в чилийската Патагония - Capillas de Marmol (Мраморните куполи). Кръстени така, защото един от първите европейци, който ги видял казал, че му заприличали на куполи на катедрала. Действително, ако замижиш срещу единия и ако не си виждал катедрала, малко прилича на купол! За сметка на това отдолу езерото е изяло адски красиви мраморни пещери





След това се качихме да гледаме местния гледчер - Glaciar Exploradores. Качихме се късно за гледане, но достатъчно рано за готвене. Боб с мента. Следвайте ни за още кулинарни съвети.



Гледчерът се е свил стремглаво последните 30 години. До преди време това цялото е било ледено поле, в момента има малко лед под пясъка, а същинският гледчер се е изтеглил в дъното на долината. С тези темпове в близките двайсетина години няма да остане почти нищо за гледане от повечето гледчери. Същата гледка виждам и в Алпите, където на повечето места най-интересното са снимките до къде е стигал гледчера 80та, 90та и дори 2000та година, а не жалките отломки, които са сега.



Надолу по каретерата стигнахме до конфлуенцията, както му викат тук, на реките Neff и Baker. Бейкър е сапфирено синя река с много голям дебит, докато Нефф е адски мътна, зеленикаво-бозава река, която носи наноси от гледчерите нагоре по течението си. Тук водите им се смесват в едно общо корито и водите им се омешват.



Още малко надолу по каретерата минахме през Tortel - едно от последните градчета в тази част на Чили. Намира се в залив сред фиордите на Тихия океан.



Характерно е с това, че няма улици, а само дървени платформи, които ходят нагоре-надолу. В началото на селото пътят задънва в един паркинг, където всички местни си оставят колите и после пеша. Население - 543 човека



След тортелата пътят се гмурка в още един залив в Puerto Yungai. Тук държавата субсидира безплатен ферибод, който преодолява 45те минути вода по 4 пъти на ден в посока. Резервации няма, с предимство са военните, после автобусите с хора, после камионите, чак след това колите, като първи са тези, в които има деца. С Милена нямахме достатъчно време да реагираме да направим едно бебе, за това последното място го взеха едни местни с 2 хлапета, а ние останахме да чакаме последния ферибот в 18.00, за който имаше точно една друга кола.

[s_s1]

Благодаря за увлекателния разказ и разкошните снимки.

[Маркони]

Ехааа!Не знам какво да кажа...Чакам си следващата серия!

[magnatt]

Невероятно преживяване!Браво!Очаквам продължението с нетърпение!

[MoridinBG]

Стигнахме до Ушуая и дъното на континента! Бях написал по-дълъг пост с доста снимки, но форумът ме наплю с грешка, черновата също отказа да се възстанови. Като ми дойде вдъхновението и достатъчно бърз интернет, че да не качвам всяка снимка по 2-3 минути, дори смалена, ще го напиша пак.



Ей го е, гъзът на географията.

[MoridinBG]

Бяхме вече (:
Изкарахме няколко дни тук, чакаме да си вземем вътрешния кормилен накрайник от DHL утре-вдругиден и ще тръгваме на север.

[Juiced]

Реглажа сам ли ще си правиш после на око или ще търсиш сервиз?

[bullet_pk]

Леко, да не паднете надолу.

[s_s1]

Очакваме продължението с повече снимки!