Tweet
Изкарахме няколко дни да минат дъждовете в Cochrane - последният ни по-голям град в южната част на Чили. Ставам все по-добър в брането на дъжд в туби и после в резервоара.
Тук е чилийският национален парк Патагония - от другата страна на границата има и аржентински. Създаден е до голяма степен благодарение на Дъглас Томпкинс - основателя на The North Face и жена му Крис Томпкинс - дълги години CEO-то на бранда Patagonia. Тук през по-голямата част на ХХ-ти век са пасища за стотици хиляди овце, гледани за вълна. Политиката като цяло е била доста деструктивна - срещу обезлесяването на колкото можеш земя я получаваш от правителството за стопанисване и гледане на овце 🤷♂️ С течение на времето бизнеса замира и Томпкинсите започват да изкупуват земя, в която правят частни резервати. Преди няколко години всичко е дарено безвъзмездно на държавата с условието да се направят национални паркове. Голяма част от дейността им е свързана с възстановяване на щетите от овцевъдството. Из региона е доста често срещана гледка от едната страна на пътя дива степ, из която има всякакви видове храсталяци, шубраци и треволяци, доста животни - лисици, гуанакота (дивите прародители на ламите), армадилдота, рей (щраусоподобни). От другата страна заградена земя на все още действаща или замряла овцеферма - еднородна зелена до хоризонта, абсолютно пуста, освен овце.
Има доста интересен безплатен музей с всякакви интерактивни инсталации. Първата 1/3 е посветена на човешкото влияние и експлодиращата популация. До 15ти-16ти век населението е сравнително статично последните няколко хилядолетия - 200-400 стотин милиона човека. Първият милярд е около 1900та, преди няколко дни официално станахме 8 милярда. Е, все по-спадащата раждаемост ще реши този проблем.
Тази инсталация е един лост, който се движи между 1800 и 2040та година и прогресивно "гаси" различни видове - тези, които вече са изчезнали и тези, на които не им остава много.
Скалата долу е населението в милиони и годините, а топчетата във въздуха - графика на популацията. Ние сме на тавана.
В Патагония казват, че за 1 ден може да минат 4 сезона. Тръгнахме много есенно, дъждовно и облачно, на 6 градуса
Съвсем малко по-високо - няма и 600м си беше зима, бихме партина, валя ни сняг.
На края вече печеше слънце
Най-добрият съвет, ако те срещне пума, като цяло е да бъдеш голям и да се сбиеш
Колоездачите стават все повече. Най-много бяха след като преминахме границата, в Аржентина по асфалтираната Ruta 40.
Ходихме до един каньон, където е пещерата с най-голямата концентрация на отпечатъците от длани. Тук са ги правели на 3 етапа от преди 9000 години до преди няколко стотин. Отново никаква идея защо са го правели и какво са искали да кажат, дори дали всички са искали да кажат едно и също. За съжаление платфомите към входа на пещерата бяха пропаднали и ги ремонтираха, гидовете само можеха да ни разкажат малко история и да ни разкажат за каньона, който е с вулканичен произход.
Хванахме едни пътчета по топографската карта и влезнахме да спим в един страничен ръкав. Тук в по-дъждовни периоди тече река, но когато изсъхне остава сухо солно дъно.
Още малко на юг е Ел Калафате, където е прословутият връх Фиц Рой, кръстен на капитанът на кораба, с който Чарлз Дарвин е обикалял няколко години по тези краища, правейки наблюденията, които ще доведат до теорията му за еволюцията. Дарвин всъщност изобщо попада тук, защото Фиц Рой е искал съпътник, който да споделя научните му интересни, докато обикаля да картографира света.
По пътя срещнахме малко странни кокошки - птици Реа
Следващият град по Ruta 40 е Ел Калафате, Интересното тук е гледчерът Перито Морено. Цялата южна част на Патагония е осеяна с множество гледчери и 2 големи гледчерни полета. Някога цялата е била покрита с ледена шапка, подобна на Гренландия и Антарктира, но сега всичко се топи усилено. Перито Морено е един от много малкото гледчери по света, който увеличава площта си. През 1950те е бил на 750м от брега. За сметка на това изтънява с голяма скорост. Всеки ден напредва с по около 2м, но от фронтовата му част непрекъснато се откъртват огромни парчета, колкото коли, който компенсират това - виждат се осеяни във водата.
Тук набрахме още малко местни пари. Аржентина си следва свой собствен път в икономиката от десетилетия, който е осеян с държавни фалити и непрестанна двуцифрена инфлация. Вносът подлежи на страхотни мита, почти всичко, което се продава е произведено тук. Официалните валутни курсове са абсолютна фикция и има паралелен курс, наречен Dolar blue, който е около 2х официалния. Повечето магазини, дори някои от държавните бензиностанции приемат плащания в долари и евро на двойно на официалния курс.
През 2014та, когато последно бях тук, 1лв беше 7 песо официално и 14 песо неофициално. Сега беше 75 песо (официално) началото на Септември и 85 песо в момента. Удобното е, че Western Union вече също са в играта и може да си изпратиш сам на себе си пари, които да изтеглиш на гише на "добрия" курс. Преди се работеше със съмнителни типове по улиците, които обикаляха и махаха с пачки, викайки "Cambio! Cambio!" Проблемът е, че повечето гишета са окупирани от километрични опашки чужденци или нямат пари в наличност.
Другият проблем е, че най-голямата банкнота е от 1000 песо - 6лв, а често гишетата имат само по-дребни банкноти, което води до разнасяне на много пачки от старите стотачки. Тук плащаме сметка от 10500 песо със 100х100 + 1х500. Броиш два пъти, за да няма грешка, сервитьорът и той брои по 2 пъти 🤷♂️
От цялата тази работа с курсовете ми е много трудно да преценя в Аржентина по принцип скъпо ли е или евтино. По официалния курс 1лв = 85 песо е страхотна скъпотия. По неофициалния (170) песо е сравнително евтино - колкото и по-евтино от софия. А 1л нафта е 87 стотинки! На вид хората си живеят добре въпреки 88% годишна инфлация. Аржентина е член на G20 - 20те най-големи икономики.
Вече минахме 1500-2000км по черни пътища. Всичките са настлани с трошляк, понякога са много добри, понякога са яко на бабунки и гребени. Затягах радиатор на климатика, възстановявах болтове на бронята, всяка седмица обикалям около и под колата с гаечния ключ. Каквото има да се разхлаби - тук ще се разхлаби, а вече взе да ми свършва и локтайта за резби. Все пак загубих гайка на джанта, въпреки че ги стягам добре. Добре че имам на резервната гума, която може и с обикновени гайки.
Почнахме да се къпем по бензиностанции, за да не трябва толкова често да се разправяме с разпъване на бойлер, тента, стени, мъкнене на вода. Бях много скептичен и очаквах тираджийска мизерия, но повечето са страхотно чисти, често са безплатни или са някаква символична сума - 2-3лв.
За да се слезне до Ушуая трябва да се прекоси малко Чили - на юг границата върви малко странно. Колкото по на юг се слиза, толкова сме по-близо до Фолклендските острови - Малвините, както е много, много, важно да им се казва тук. Още от другия край на страната - на границата с Уругвай е осеяно с табели "Malvinas son Argentinas" - Малвините са Аржентински. Тук обаче вече става чак смешно, Ушуая е столицата на Малвините, тук има военни бази, където са се базирали войските през Фолклендската война с Англия през 80те, училища, улици, спортни зали се казват "Героите на Малвините" или са посветени на кръвта пролята за Малвините. Снимката е на южната аржентинска граница. Малко като ние да осеем всичко от Драгоман до Кулата с табели "България на три морета!". А самите Малвини никога не са били особено аржентински - първо заселени от французи и англичани, за малко испански, после необитавани, англичаните ги държат от 1833та.
В Ушуая се засичаме на няколко пъти с тези немци. Това е първата конверсия на пикап в кемпер, която виждам, билот то на живо или на снимка, която да ми харесва и каквато бих притежавал. Не само защото е върху крузер, а защото е доста кадърно изпълнена и адски компактна - не стърчи с метри назад или над кабината, има съвсем приличен ъгъл на потегляне, поп топ е и се вдига с още около половин метър.
Уличното изкуство и тук не разочарова
Хванахме катамаран и ходихме да гледаме пингвини
Местният специалитет са раци - King Crab. Пробвахме ги в няколко варианта - цели и на манджи, хич не са лоши, но мога да кажа само едно голямо БРАВО на производителите на рачешки рулца, които в нещо, в което почти няма рак са докарали на 95% вкуса на рак
В Ушуая сме вече близо 2 седмици - доста повече от планираното, но седим и си чакаме DHL-а с кормилния накрайник, който трябваше да е тук на 9ти, но последно се очаква на 22ри. Дано дойде, че иначе е малко несигурно как ще продължим - вече доста лопа, а ни чакат още хиляди километри разбити черни пътища.
Тук е чилийският национален парк Патагония - от другата страна на границата има и аржентински. Създаден е до голяма степен благодарение на Дъглас Томпкинс - основателя на The North Face и жена му Крис Томпкинс - дълги години CEO-то на бранда Patagonia. Тук през по-голямата част на ХХ-ти век са пасища за стотици хиляди овце, гледани за вълна. Политиката като цяло е била доста деструктивна - срещу обезлесяването на колкото можеш земя я получаваш от правителството за стопанисване и гледане на овце 🤷♂️ С течение на времето бизнеса замира и Томпкинсите започват да изкупуват земя, в която правят частни резервати. Преди няколко години всичко е дарено безвъзмездно на държавата с условието да се направят национални паркове. Голяма част от дейността им е свързана с възстановяване на щетите от овцевъдството. Из региона е доста често срещана гледка от едната страна на пътя дива степ, из която има всякакви видове храсталяци, шубраци и треволяци, доста животни - лисици, гуанакота (дивите прародители на ламите), армадилдота, рей (щраусоподобни). От другата страна заградена земя на все още действаща или замряла овцеферма - еднородна зелена до хоризонта, абсолютно пуста, освен овце.
Има доста интересен безплатен музей с всякакви интерактивни инсталации. Първата 1/3 е посветена на човешкото влияние и експлодиращата популация. До 15ти-16ти век населението е сравнително статично последните няколко хилядолетия - 200-400 стотин милиона човека. Първият милярд е около 1900та, преди няколко дни официално станахме 8 милярда. Е, все по-спадащата раждаемост ще реши този проблем.
Тази инсталация е един лост, който се движи между 1800 и 2040та година и прогресивно "гаси" различни видове - тези, които вече са изчезнали и тези, на които не им остава много.
Скалата долу е населението в милиони и годините, а топчетата във въздуха - графика на популацията. Ние сме на тавана.
В Патагония казват, че за 1 ден може да минат 4 сезона. Тръгнахме много есенно, дъждовно и облачно, на 6 градуса
Съвсем малко по-високо - няма и 600м си беше зима, бихме партина, валя ни сняг.
На края вече печеше слънце
Най-добрият съвет, ако те срещне пума, като цяло е да бъдеш голям и да се сбиеш
Колоездачите стават все повече. Най-много бяха след като преминахме границата, в Аржентина по асфалтираната Ruta 40.
Ходихме до един каньон, където е пещерата с най-голямата концентрация на отпечатъците от длани. Тук са ги правели на 3 етапа от преди 9000 години до преди няколко стотин. Отново никаква идея защо са го правели и какво са искали да кажат, дори дали всички са искали да кажат едно и също. За съжаление платфомите към входа на пещерата бяха пропаднали и ги ремонтираха, гидовете само можеха да ни разкажат малко история и да ни разкажат за каньона, който е с вулканичен произход.
Хванахме едни пътчета по топографската карта и влезнахме да спим в един страничен ръкав. Тук в по-дъждовни периоди тече река, но когато изсъхне остава сухо солно дъно.
Още малко на юг е Ел Калафате, където е прословутият връх Фиц Рой, кръстен на капитанът на кораба, с който Чарлз Дарвин е обикалял няколко години по тези краища, правейки наблюденията, които ще доведат до теорията му за еволюцията. Дарвин всъщност изобщо попада тук, защото Фиц Рой е искал съпътник, който да споделя научните му интересни, докато обикаля да картографира света.
По пътя срещнахме малко странни кокошки - птици Реа
Следващият град по Ruta 40 е Ел Калафате, Интересното тук е гледчерът Перито Морено. Цялата южна част на Патагония е осеяна с множество гледчери и 2 големи гледчерни полета. Някога цялата е била покрита с ледена шапка, подобна на Гренландия и Антарктира, но сега всичко се топи усилено. Перито Морено е един от много малкото гледчери по света, който увеличава площта си. През 1950те е бил на 750м от брега. За сметка на това изтънява с голяма скорост. Всеки ден напредва с по около 2м, но от фронтовата му част непрекъснато се откъртват огромни парчета, колкото коли, който компенсират това - виждат се осеяни във водата.
Тук набрахме още малко местни пари. Аржентина си следва свой собствен път в икономиката от десетилетия, който е осеян с държавни фалити и непрестанна двуцифрена инфлация. Вносът подлежи на страхотни мита, почти всичко, което се продава е произведено тук. Официалните валутни курсове са абсолютна фикция и има паралелен курс, наречен Dolar blue, който е около 2х официалния. Повечето магазини, дори някои от държавните бензиностанции приемат плащания в долари и евро на двойно на официалния курс.
През 2014та, когато последно бях тук, 1лв беше 7 песо официално и 14 песо неофициално. Сега беше 75 песо (официално) началото на Септември и 85 песо в момента. Удобното е, че Western Union вече също са в играта и може да си изпратиш сам на себе си пари, които да изтеглиш на гише на "добрия" курс. Преди се работеше със съмнителни типове по улиците, които обикаляха и махаха с пачки, викайки "Cambio! Cambio!"
Проблемът е, че повечето гишета са окупирани от километрични опашки чужденци или нямат пари в наличност.Другият проблем е, че най-голямата банкнота е от 1000 песо - 6лв, а често гишетата имат само по-дребни банкноти, което води до разнасяне на много пачки от старите стотачки. Тук плащаме сметка от 10500 песо със 100х100 + 1х500. Броиш два пъти, за да няма грешка, сервитьорът и той брои по 2 пъти 🤷♂️
От цялата тази работа с курсовете ми е много трудно да преценя в Аржентина по принцип скъпо ли е или евтино. По официалния курс 1лв = 85 песо е страхотна скъпотия. По неофициалния (170) песо е сравнително евтино - колкото и по-евтино от софия. А 1л нафта е 87 стотинки! На вид хората си живеят добре въпреки 88% годишна инфлация. Аржентина е член на G20 - 20те най-големи икономики.
Вече минахме 1500-2000км по черни пътища. Всичките са настлани с трошляк, понякога са много добри, понякога са яко на бабунки и гребени. Затягах радиатор на климатика, възстановявах болтове на бронята, всяка седмица обикалям около и под колата с гаечния ключ. Каквото има да се разхлаби - тук ще се разхлаби, а вече взе да ми свършва и локтайта за резби. Все пак загубих гайка на джанта, въпреки че ги стягам добре. Добре че имам на резервната гума, която може и с обикновени гайки.
Почнахме да се къпем по бензиностанции, за да не трябва толкова често да се разправяме с разпъване на бойлер, тента, стени, мъкнене на вода. Бях много скептичен и очаквах тираджийска мизерия, но повечето са страхотно чисти, често са безплатни или са някаква символична сума - 2-3лв.
За да се слезне до Ушуая трябва да се прекоси малко Чили - на юг границата върви малко странно. Колкото по на юг се слиза, толкова сме по-близо до Фолклендските острови - Малвините, както е много, много, важно да им се казва тук. Още от другия край на страната - на границата с Уругвай е осеяно с табели "Malvinas son Argentinas" - Малвините са Аржентински. Тук обаче вече става чак смешно, Ушуая е столицата на Малвините, тук има военни бази, където са се базирали войските през Фолклендската война с Англия през 80те, училища, улици, спортни зали се казват "Героите на Малвините" или са посветени на кръвта пролята за Малвините. Снимката е на южната аржентинска граница. Малко като ние да осеем всичко от Драгоман до Кулата с табели "България на три морета!". А самите Малвини никога не са били особено аржентински - първо заселени от французи и англичани, за малко испански, после необитавани, англичаните ги държат от 1833та.
В Ушуая се засичаме на няколко пъти с тези немци. Това е първата конверсия на пикап в кемпер, която виждам, билот то на живо или на снимка, която да ми харесва и каквато бих притежавал. Не само защото е върху крузер, а защото е доста кадърно изпълнена и адски компактна - не стърчи с метри назад или над кабината, има съвсем приличен ъгъл на потегляне, поп топ е и се вдига с още около половин метър.
Уличното изкуство и тук не разочарова
Хванахме катамаран и ходихме да гледаме пингвини
Местният специалитет са раци - King Crab. Пробвахме ги в няколко варианта - цели и на манджи, хич не са лоши, но мога да кажа само едно голямо БРАВО на производителите на рачешки рулца, които в нещо, в което почти няма рак са докарали на 95% вкуса на рак
В Ушуая сме вече близо 2 седмици - доста повече от планираното, но седим и си чакаме DHL-а с кормилния накрайник, който трябваше да е тук на 9ти, но последно се очаква на 22ри. Дано дойде, че иначе е малко несигурно как ще продължим - вече доста лопа, а ни чакат още хиляди километри разбити черни пътища.
Коментар