Южна Америка 2022-2023

[Alexr]

През този ден главния водопад "Гърлото на Дявола" (Garganta del Diablo) нямаше много от къде да се види. Евентуално с въртолетите от горе. Лодките не смееха да доближат даже подковообразната скала, а пътеката отгоре беше отнесена. Оставаше да се задоволим с по-малките.

И гледката към водопадите от бразилската старна на парка:









Това са гледките от алеята и площадките.

А това е бразилския водопад:







Над пътеката има нещо като един път Американския водопад от Ниагара, а под пътеката още един.

И понеже навлязох много в темата на колегата, слагам една снимка направена от аржентинската страна.



Тя е направена някъде от мостчетата обозначени със зелена стрелка на второто увеличение от предния пост. Вижда се само горното стъпало. Има още едно, долу-горе толкова високо.

И последно - един малък кайман, който явно беше сбъркал пътя и сега се чудеше какво да прави.



Въобще там парка не е много парков. Силно не се препоръчваше отклоняването от пътеките и вървенето по единично. В гората си имало ягуари, змии и въобще си е джунгла.

[Alexr]

Ще видя как да променя качването. Качвах ги на сървъра.

[Alexr]

Честно казано не виждам как мога да променя качването. Качвам го през иконката в горния край на прозореца.

[s_s1]

Не се виждат.

[Alexr]

Втори опит:


Това е водопада Игуасу гледан от самолет, който каца на летището от бразилската страна.

Най-лявата пушилка е "Гърлото на дявола" - най-впечатляващия от водопадите.

Сега малка справка - обикновено оттока през водопада е 1500 до 1700 мубически метра вода за секунда. Тези дни беше нещо като 6 000 до 7 000 кубически метра за секунда. Водата обикновено е синя, но тези дни виждате каква беше.

Това е увеличение от горната снимка. Зелената стрелка сочи оцелялата част от разрушената около две седмици преди това пътека от където е можело да се види "Гърлото на Дявола". Когато пътеката е била отнесена, оттока е бил над 17 000 кубика в секунда.


Това е далеч от рекордните 45 000 кубика в секунда, регистрирани на 9-ти юни 2014-та година. Като сравнение, Ниагара има среден отток от около 2400 кубика в секунда.

А това е още едно увеличение от горната снимка:

Caption

Тук със зелените стрелки съм показал пътеките по които в аржентинската страна се стига до горния ръб на водопада.
В долния ляв ъгъл се вижда покрива на хотела от бразилската страна, който е в парка. Вижда се и кулата на хотела.

[Alexr]

И останалите снимки:

Долу се вижда една от лодките за разходка.

Caption

Caption

Caption

А тук се вижда пътеката между двата бразилски водопада - единия над пътеката, другия под пътеката.

Caption

Caption

След разходка по тази пътека бях като накиснат - нямаше сухо място по мен. Е 20 минути на бразилското слънце и бях сух.

А тук е една снимка, направена от аржентинската страна, някъде от пътеките от второто увеличение от предишния пост.

Caption

Това е горното стъпало. Надолу има още едно, толкова високо, но беше скрито от растителността.

И накрая един кайман. Беше малък и май сбъркал пътя.

Caption

Не се препоръчваше да се ходи сам в парка или в страни от алеите. Наоколо си е джунгла с ягуарите, змиите и всичко с което си върви една джунгла.

[trapper]

Красота, благодаря!

[Alexr]

Тези водопади бяха основната примамка да тръгнеме с жена ми на екскурзията по Южна Америка.

[I.Stoyanov]

Надявам се сте добре банда , раздвижвам темата да ви изпратим малко позитивна енергия, със сигурност имате нужда от нея

[trapper]

Как сте? Надявам се, че сте добре и само нямате интернет!

[Shider]

Който ги следи във Фейс-а знае, че се заприбираха преди има-няма месец. Кратката им равносметка беше 300 и малко дни и около 49хил.км.
Естествено, че тук много хора очакват по-големи подробности...

[MoridinBG]

Майко мила, колко е назад работата тука! Около седмица след последния пост ми умря лаптопа от влагата и останахме само с таблета за навигацията, с който стана голямо приключение да правя постовете и най-вече да пиша и се ограничих само с фейсбук групата.

Така, раздатката. Направихме я, след . Сервизът е на бай João (което е местното Иван). Не беше виждал такава раздатка - подобна, но и доста различна от хайлукската се оказа, но с малко ютуб и менюъл ги нагласихме нещата. След 10 000км пак протече, повече от преди ремонта. 🤷♂️

Land Cruiser 40 се е произвеждал тук под името Toyota Bandeirante и са навсякъде във всякакви разновидности. От супер порутени бараки, до изпънати и лъснати реставрации. Пикапи, трууп кериъри, кабриота и какво ли не.



Освен последните 7 години до 2001ва, когато са с 14B двигатели, през останалите трийсетина години от Тойота са ги правели с произведени в Бразилия... Мерцедес ОМ! 314, 324, 364. Напълно официално, във фабриката, с табелка и всичко. Моделът го водят OJ40/45/50/55 (няма общо с Land Cruiser J50), според кабината и каросерията





Според местните - безкрайно дуракоустойчив мотор и също така пълен мъртвец Но го турбинират със задоволителни резултати



В сервиза, докато Жоао бореше раздатката, се възползвах да си сменя горните шарнири. За мой късмет за 100, 120, 200 и някой и друг 4рънър са едни и същи, та си намерих някакви, уж усилени от 120ка.



Милена също си прекара добре



Самият Сао Паоло е омега гигантски мегаполис с 12 500 000 човека в самия град и 22 милиона в метрополията. Страхотна и невъобразима разлика между богати и бедни - има квартали колкото градчета от модерни къщи пълни с лъскави коли, има и страхотни гета. От години има много сериозен проблем с наркотиците и конкретно крека. В центъра има няколко no-go зони, известни като Краколандия, а на много места има мобилни медицински и полицейски станции с големи плакати апелиращи за борба с наркотиците и зависимостта.
От друга страна, след боливийските бараки направо бяхме като в бъдещето.



Уличното изкуство не спира да бъде на страхотно ниво





В Сао Паоло не прекарахме много време - Нямахме твърде много големи цели, а и бързахме да стигнем за карнавала в Рио. Един ден ремонтирахме тойотата и един ден поразгледахме малко сгради и квартали. Това е градът с най-голямо японско население извън Япония, а като цяло в Бразилия има близо милион и половина хора с пряк японски произход. Тук са концентрирани в квартала Liberdade, който се казва така, защото тук са екзекутирали робите до края на робството в края на XIX век, а смъртта се е смятала за единствения път към свободата (liberdade) 😐 Самият квартал иначе определено е доста японски и си намерихме страшно много неща, които не бяхме виждали, откакто изкарахме 40 дни в Япония преди 5 години.

От Сао Паоло се изнесохме по най-бързия възможен начин към Рио. Понеже страната е изключително голяма, с голямо население има страхотен поток от стоки. Влакове практически няма, за това всичко се транспортира с тирове и с цели композиции от тирове. Съответно, особено в гъсто населения юг, има изключително много на брой крайпътни места за отдих, спане, ядене, гориво и пазаруване. Винаги има бани, почти винаги са охраняеми, а в по-богатите щати има и направо луксозни такива. Впоследствие из Бразилия спахме на такива не веднъж, когато нямаше нещо по-подходящо наоколо, бързахме или просто не се усещаше твърде безопасно на други места



В по-обикновените храната беше съвсем кръчмарско-крайпътна, но имаше места, където за 15-20лв буквално се пръсвахме от ядене на всякакви лудници



За ден и половина стигнахме в Рио. Бяхме си намерили място при Фриц, който има огромна къща за гости в покрайнините на града (в тукашните мащаби, покрайнините са на час и нещо с метро от центъра), която беше в подножието на един хълм обрасал с тропическа гора. В горната част на двора пускаше такива като нас с колите си, а надолу можехме да ползваме поляни, басейн, бани, бар и какво ли не



Абе добре ни беше



В местния супер намерихме и топ находка - банановица!



В Рио бяхме дошли, за да се видим с Габриел - наш приятел от когато живяхме в Париж, колега на Милена от университета и родом от Рио. Беше се прибрал в Бразилия за карнавала и се бяхме разбрали задължително да се видим и да ни разведе като местен.ю

[trapper]

Майко мила, колко е назад работата тука! Около седмица след последния пост ми умря лаптопа от влагата и останахме само с таблета за навигацията, с който стана голямо приключение да правя постовете и най-вече да пиша и се ограничих само с фейсбук групата...

А адреса на фейсбук групата?

[MoridinBG]

https://www.facebook.com/groups/603065688158778

[MoridinBG]

Карнавалът е голям купон и който може няма да сбърка, ако го посети поне веднъж, но пък самбата ми е изключително скучна и еднообразна музика.

Това, което знаем от телевизията и снимки с процесии и помпозни костюми е битката между най-добрите самба училища, с билети е, случва се на място отредено за целта и е само малка част от цялото нещо, което официално продължава седмица.
Освен него, има множество съпътстващи събития и най-вече - блокота - blocos de rua. Улични паради, някои от тях официални и регламентирани, други спонтанни, много с десетилетия традиции. Могат да имат тема, стил, но в крайна сметка всичко се свежда до няколко хиляди човека избухващи в рамките на 1-2 преки в квартала



По улиците настава страшна вакханалия. Всеки може да е принцеса и/или русалка, а средата на Февруари е пикът на лятото и понякога е малка радост в живота температурите дори през нощта да паднат под 25-28С



Същинският карнавал се провежда на Самбадрома. Това общо взето е дълга улица със скамейки. По нея дефилират отделните самба школи, като всяка си има някаква тема и правят процесия от платформи, на които танцьорите от школата показват умения, докато минават пред съдиите в средната част на улицата.
Оригинално нямахме планове да хващаме карнавала, но след няколко месеца мотане вече бяхме изостанали достатъчно, че Януари беше ясно, че ще сме в Рио точно за него. Билетите са на ценови групи, като тези в края на самбадрома са най-евтини - там танцьорите вече не се раздават на макс - вече са доста уморени - всяка процесия е 45-60 минути, а съдиите, които трябва да се впечатлят са в средата. Естествено, това бяха единствените останали непосредствено преди началото и единствените, които можехме да си позволим 😅



Една от школите тази година беше на индуистка тематика



Други бяха подвижен, пеещ и танцуващ древногръцки храм с фонтани от вино



Самото Рио е огромен град, предимно уплътнен от фавели. Обитаемата за туристи част е един малък полумесец по крайбрежието от Barra da Tijuca до Museo do Amañha, всичко останало е малко или много no go зона. Дори и в този отрязък има няколко места, където трябва да се внимава повече - центърът например е доста бизнес, без много живущи и много рязко се обезлюдява след 6 часа, а между лъскавите бизнес сгради плъзват всякакви съмнителни типове. Копакабана вечер също става много съмнително място. Фавелите са ясни.
До прословутата статуя на Джизъса не се качихме - единият вариант е час-два катерене пеша в жегата покрай една от по-тегавите фавели, а другият доста скъп лифт. Срещу нея е друга забележителност - Pão de Açúcara (Захарен Хляб??) - много обла скала с кабинков лифт, която се извисява на подобна височина и може много безопасно и приятно да се качи пеша до междинната станция и да се спести някой леф.
Туристичесеката част на Рио, гледана откъм хляба, с Копакабана извън кадър вляво и Джизъса насреща.



Копакабаната. Доста ми беше Слънчака - и като плаж, и като лудница, и като клиентела.



В самото Рио има малко по-запазена старинна част около центъра - Санта Тереза



Градските маймуни понякога са доста досадни и агресивни, понякога пък са доста чил



Едно от по-интересните места в Рио е кралската читалня с 350 000 книги от пода до тавана

[Alexr]

Oтносно от къде идва името на "Захарната Глава" или "Захарния Хляб" или както там се превежда от португалски Pão de Açúcar - захарата е била превозвана във вид на нещо като пън. При производството, отфилтрирването на захарта се правело в нещо като торба. Получавал се нещо с формата на хълма в Рио де Жанейро. Чак в Европа са я раздробявали на по-малки части.

[BENZBOSS]

Е тая Фавела под Христос ще я запомня и аз,много интересно място еле вечер,качихме се до статуята късния следобяд и докато слезем си беше тъмница,като те подгонят ония с моторите и къртиш топката на скоростния лост от трета на втора.

Определено Рио си заслужава да се види,но си е опасно място

[MoridinBG]

След Рио продължихме на запад по брега към Cabo Frio - Бразилските Кариби, както ни обясниха. После разбрахме, че бразилците на всичко с бял пясък и прозрачно-синя вода викат така и бяхме на поне още 5 Бразилски Кариби
Във Флорианополис се срещнахме с българка и германец, познати на близки приятели, които обикалят за по 2-4 месеца насам натам по света, където има хубави вълни, работят отдалечено от компютъра и карат сърф. Аз си карам сноуборд от двайсетина години, та хич не беше трудно да ме зарибят по сърфа с 1-2 урока, а пък ни предстояха няколко хиляди километра крайбрежие, от другата страна на континента още толкова в Перу и Еквадор и след като прекарах известно време в местния олелекс си намерих сгодна оферта в съседния на Рио град.
На Street view-то адреса на човека изглеждаше в нормално изглеждащ град и се отправихме натам. Всъщност се оказа огромна тегава гето фавела. На входа на града беше паркиран пикап на специалните части на буркани, от който силите на реда седяха с карабините и гледаха кисело. На всичкото отгоре влизахме по залез слънце и лека полека Милена взе да вдига напрежението. Като стигнахме до адреса вече положението беше на скандал и не си говорехме. Продавачът беше нормален човечец на средна възраст, който си взел нов сърф и жена му му сложила ултиматум да разкара минимум един стар 🤷♂️ Всъщност живееше в нормалната част на града, точно на ръба на фавелестата по-голяма част. Ситуацията беше малко като в софийски квартали като Илинден и Красна Поляна по границата с Факлутето - решетки на прозорците до по 3ти, 4ти, 5ти етаж.

За 220лв станах горд собственик на малко карана дъска на местен Дежанейровски шейпър. Малко беше под въпрос как ще я пренасям, оригинално мислех да я заклиня някак си между тентата и палатката или пък с ластици да я хвана за покрива на палатката, но в крайна сметка се оказа, че се събира вътре в джипа, върху шкафа и опира в шофьорската седалка.



Кабо Фрио се оказа доста странно място - наистина доста хубави плажове, обградени от тузарски заведения и комплекси, които от своя страна бяха обградени от тегави фавели, но пък имаше хубава прогноза. За съжаление хубавият сърф в Бразилия е предимно около Флорианополис и после малко около Салвадор. За сметка на това хубав сърф в България практически няма



Тук вече започнахме много силно да си даваме сметка, че вече изоставаме с около месец от грубия график, който бяхме нахвърляли на тръгване. Отделно визата за Бразилия е 3 месеца и не може да се удължи, а плановете ни за страната - амбициозни. Започнахме голямото бразилско препускане.
След като си взех сърфа, веднага отидохме на планина! На север от Кабо Фрио е щатът Еспирито Санто (Светия Дух), който има хубави плажове и общо взето това е. За сметка на това, съседният щат Минас Жерайс е един от най-богатите на колониална история в Бразилия, за това се отправихме натам.



Една от големите забележителности тук е градчето Оро Прето (Черно злато). През 18 и 19 век от златните мини в района към Португалия са изпратени около 800 тона злато, а още много са изтъргувани и са останали по църквите. Заради тези църкви се бяхме насочили натам, но както се оказа бяхме избрали неподходящ момент - почивни дни, за това ги гледахме само отвън. Това беше жалко, защото те са известни с това, че вътре са не просто позлатени, ами са покрити със златен обков и плочи. Нищо де, отвън с бароковата си архитектура бяха не по-малко интересни.



Колониална архитектура



От там продължихме през водопадът Табулейро - третият най-висок в Бразилия с 273м.



След което излагерувахме до един доста интересен стъпаловиден водопад Диамантина, който имаше пясъчен плаж, съвсем като морски.



Тук платихме и едно от най-скъпите спанета на континента, около 35лв, срещу които получихме място под едно дърво с пейка и една мивка.



През цялото това време се грижим добре за личната хигиена и вид



По пътя попаднахме и на тези татуински колиби, които всъщност се оказаха пещи за тухли