Южна Америка 2022-2023

[s_s1]

Желая безаварийно и наситено с приятни емоции пътешествие.

[MoridinBG]

Пропускам да пиша тук, но напоследък предимно се транспортираме и доста често така се случва, че лагеруваме на места без обхват или пък не ми остава време и сили да поствам тук. Има фейсбук група, за който ползва, където има малко по-чести ъпдейти, просто защото ми е доста по-лесно да нахвърлям един пост там с няколко снимки - https://www.facebook.com/groups/603065688158778

Иначе вече навъртяхме почти 4000км, прецапахме Аржентина и вече сме в Чили.

Хронологично, последно в Уругвай, докато чакахме да се размотаят с колата, ходих на битака. Почва си като Женския пазар



Но си става баш си на битак



Оставам с впечатлението, че ГТП-то в Уругвай не е нещо кой знае какво



Най-после си взех колата. Благополучно пристигна и я пуснаха от митницата, но тъпите франсета са я оставили на контакт в контейнера. В дашкамерата последните записи са много часове мрак 2 дни след като я оставихме в Марсилия и внезапно изключване. Два Odyssey Extreme AGM акумулатора отидоха на кино...
От логистичната компания, която движи нещата, се навиха да ми платят два нови акумулатора, колкото да закрепя положението, а спедиторите от Франция щели да ми платят одисеите. Уж.
В Уругвай е потресаващо скъпо. Общо взето като в Западна Европа. Ежедневните неща са 20-30% по-скъпи от България, а доста работи, особено внос, за 50-70-100% отгоре. Монтевидео е най-скъпият град на континента 🤷♂️
Така се сдобих с 2 куча марка уругвайски обикновени мокри акумулатори по 75аЧ срещу 750лв 😮 Varta AGM бяха по $536 бройката.
За домакински нужди имам 280аЧ литиева батерия, но имам сериозни резерви за това колко лебедки ще понесат уругвайските кучета.



Викам си - от тука нататък само напред и нагоре. Вместо това 2 часа след излизане от пристанището, на десетата минута след паркиране пред AirBNB-то в съмнителен квартал, ни разбиха колата. Даже чух алармата, ама си викам, че това не е нашата кола. А влязох само да взема чантите с багаж, които бяхме донесли със самолета и които са на снимката. При разбиването на задната седалка имаше само сноуборда (доста безполезен в Уругвай) и труповете на двата акумулатора. Нищо не бяха взели, явно са се надявали на бърза печалба, но вместо това ни отвориха страшни разправии на нас. За някакъв луд късмет в случайна авто стъкладжийница успяха да намерят от къде да ни викнат стъкло - $130. Още не сме тръгнали, а вече хиледарка назад. Заеби.



Как да е. Минахме на бързо няколко дребни уругвайски забележителности и черта към Аржентина



Цялата държава е осеяна с такива табели. Малвините (аржентинското име на Фолклендските острови) са аржентински. На балканите ако се правеше така нямаше да стигне желязото само за знаци...



Барбекюто (телешко) тук е голяма работа. Може би най-голямата след Марадона и футбола. На всяко място за почвика, във всеки парк, до всяко езеро, във всеки къмпинг има поне по едно, обикновено десетина, барбекюта за обществено ползване. По шосетата през 3 километра има скари. Сърбите са някакви смешни дилетанти спрямо това, което се случва тук. Съответно месарниците са навсякъде, а дори месото от суперите е топ.

Цените генерално са... Ако се ползва официалният курс (банкомати и плащане с карта) - относително скъпи - колкото в БГ и малко отгоре (но по-евтини от Уругвайските). Ако се ползва курсът на черно - двойно на официалният става пълна рапродажба. Най-нелепото е, че най-лесният начин е с Western Union, които са иначе най-голямата греда по целия останал свят. Правиш си превод на себе си през сайта, влизаш в някой офис и излизаш с пачките. Ако имат. Дори магазините често пишат, че приемат плащания с долари на черен курс.
Когато бяхме тук 2014та 1 лев беше около 10 песо (по спомен), а на черно около 14. В момента е 140 официално, 290 на черно.



Аржентина като цяло я минахме по диагонал. Гоним края на зимата в Андите. Средните части на страната са безобразно плоски и безлюдни. Ако си мислите, че през Унгария е цикъл - тук е по-зле, но пък е голямо колкото цяла Европа. Скриншотът от GPS трака не е бъгнат, при такова мащабиране наистина е черта. Само на право и следващата Сряда в ляво. Рекодът ни беше около 30км без нито един завой, дори без една извивка в пътя. От хоризонт до хоризонт.
Пътищата са в прилично състояние, особено за мащабите. Между големите градове са добре асфалтирани. Доста второстепенни пътища не са асфалтирани, ами са с натрошена настилка. Голямо дундуркане пада, понякога с десетки километри. Спаднати 33ки е доста полезно.
В провинциалните градчета често е асфалтиран 80% от града, покрайнините са поддържани черни пътища. Прахолякът е страхотен.



За днеска толкова.

[BENZBOSS]

Кофти старт ма поне е старт

[trapper]

На не ви пука - всичко, което се оправя с малко пари е само един пореден разход.

[BatGeorgeone]

Само напред и нагоре!

[MoridinBG]

По разни местни OLX-и и mobile-та ми излизат разни Land Cruiser 100 - дизел в Аржентина и бензин в Чили, но за 20 дена и няколко хиляди километра съм видял има-няма 3 120ки прадо, десетина 4runner-a и 87 милиона Hilux-а. Нищо от големите серии - 80, 100, 200. За късмет обаче точно на пътя ни, горе долу насред средата на Аржентина в интернет ми попадна въздушен филтър, който не бях сменил преди да тръгна. С неофициалният курс даже ми излезна наполовина по-евтин, отколкото в България от Люцкан (:



Лека полека прекосихме великата аржентинска пустош и стигнахме до Андите и границата с Чили. Пейзажът най-после се попромени. Тия клонести иглолистни са местния еквивалент на бор - Monkey Tree. Поне в тази част на континента са масовите дървета над 800-1000м. Борове има, предимно в култивирани гори за дърводобив.



Още малко по-нагоре, на границата, нааааай-после стигнахме и снега. Миналата зима е била най-снежната от 10 години насам. Ние пък тръгнахме от Уругвай на 1ви Август, което съвпадна с мощна топла вълна, която качи нулата на около 3000м и на този етап изглежда да седи така. Такъв ни бил късмета, но поне има основа...



И в Чили ГТП-то май не е нещо особено



Малко попредървихме със снега... До сега само веднъж се бях окопавал в сняг, но бяхме няколко джипа и бързичко се оправихме. Тук имаше 4 часа и половина копане и лебедки. Доста по-тегаво е от окопаване в калта. Снегът се редуваше ледени буци и нещо с консистенция на захар. Гумите само копаят, дори и със съвсем минимално газ и не захапват да излязат отгоре.
До сега винаги съм презирал пътеки тип Maxtraxx, защото за българските условия на кал и камъни имат изключително минимална полза, но за нещо по-песъчливо и/или сняг изглежда ще са крайно необходими. Ще трябва да намеря начин да се сдобия с такива, като наближим пустините и плажовете. Преди няколко години в България си бях взел евтини китайски клонинзи на Макстракс, за да видя има ли файда от тях, но с тежък джип като моя и ръбати МТ-та им се стапят зъбите за 2 избуксувания...



В крайна сметка подкарахме и бордовете, който иначе само ни тровят живота с мястото, което заемат. Изпантих вулканът Lonquimay до кратера му. Последно изригване 1988, продължило 13! месеца.



Наоколо има още доста вулкани



Намерихме си закътано място за спане с не лоша гледка към Лонкимай



На път за следващия вулкан - Антуко, замига лампата на хидравличното окачване и влезе в авариен режим, при което се затварят клапаните на амортисьорите и почва да вози като стара каруца. За късмет грешката не беше твърде плашеща - отворена верига на соленоида на хидравличния акумулатор, което бързо ме заведе до проблема. Буксата се беше пукнала при кабелчето, беше влезнала вода и с течение на времето беше корозирал кабела. Мястото обаче е ужасно скапано - буксите са между тампона на купето и акумулатора и едвам се ъбрка с една ръка, а кабелите нямат никаква свободна дължина. Рязане и директно запояване без букса.



Но пък поне има̀ гледка за ремонта



А как спим на тия снегове и студове? С дизеловата печка.
Миналата година в България пробвах за известно време с популярните китайски печки - невероятен боклук. Страшно лесно зацапват горивната камера, а контролът им на температурата е под всякаква критика - или сауна, или мръзнене или постоянни осцилации между двете. А и масовите са по 5кВ, без значение какво пише на кутията. На края се пречупих и се изръсих за Ебершпахер с безчетков мотор, който плавно регулира между 800 и 2200W. Събрах го в кутия от инструменти и монтирах помпата директно на една туба 5л и с един въздуховод - към леглото. Малко досадно е всеки път прибиране и вадене, някой ден може би ще му измисля някаква кутия отдолу под колата, че вътре място няма.
За палатката имам допълнително зимно покривало, което спира вятъра и до някаква степен изолира.



Така си имаме пълен комфорт. Вътре държим 19-20С, спиме си на матрак, с чаршафи и завивки, вместо да се омотаваме в спални чували.

[s_s1]

Благодаря Ви, че споделяте с нас Вашите приключения.

[Маркони]

Много интересно.Очаквам следващата серия.

[blackfirefly]

Страхотно приключение!

[MoridinBG]

Разходихме се до Сантяго, където беше последния ни шанс да си напълним аржентинската бутилка с чилийска газ. Аман от стандарти и формати...



От там видяхме Витоша



Пробвахме най-чилийското ядене/напитка - Mote Con Huesillo - жито с компот от праскова?! Продава се абсолютно навсякъде, по павилиони, от багажниците на коли по шосетата и магистралите, по заведенията. Удивително приятно е.



Бързо решихме, че големите градове не са за нас, защото вътре няма къде да спим в палатката, а покрайнините им са безкрайни. Нещо, което много бързо ми направи впечатление и е в голям контраст на това, на което сме свикнали в България е, че практически няма свободни черни пътища в горите и планините. В България съм свикнал из всеки баир, всяка гора и всяка планина да се вие богата мрежа от свободни черни пътища - било то прокарани по турско и дори още римско време, или до някоя (често изоставена) махала, пастирски и т.н. Тук изобщо не е така! Първо, че селата не са толкова много и са основно в равнините, около главните пътища - Чили е дълга 4500км и широка 300-400км. Второ, че е млада страна - 200 години независимост, още 100-150 години колониална история. А преди това местното население въобще не е било толкова урбанизирано.
Третото и най-важното - тук е някакъв нео-либерален фурор. Всичко е частно, всичко е дерегулирано. Практически всеки път, който се отклонява от пътната мрежа рано или късно завършва в порта с табела "Частна собственост! Не влизай!". В началото се опитвахме да влезем в някое градче и да излезнем от другия му край и да хванем някой черен път към близкия хълм. След няколко неколкочасови обиколки между оградите и портите вече почти не се и опитваме, ами се доверяваме повече на каквото са описали други минали през същото в iOverlander...
Последните 2 години, покрай поредица реформи и ковиди, съдейки по коментарите в овърлендъра табелите и оградите дори рязко са се увеличили.

Та на края се върнахме на изпитаното вече от няколко дни място до Chillan, където хванахме един от последните по-съществени снеговалежи в прогнозите



Ходихме и да се възползваме от това, че носим половин джип екипировка за сноуборд



Заредени вече с газ, можем да почнем най-после да готвим топли манджи, а не сухоежбини. Може би дори и ще се изкъпем!



Кухнята, която беше част от шкафовете, за които писах в тази тема се оказа страхотен успех! Честно казано, практически не ползваме сгъваемата мивка и щеше да е по-удобно, ако там беше още един плот, но останалото е чудесно



След Chillan малко избързахме без да гледаме прогнозата и слязохме още 350км по на юг до Pucon, където заварихме 4 дни валежи. Установихме, че има още да се каляваме за дъждовния сезон, през който ще сме в Амазонка...
Отдадохме се на ядене, пиене, пране и чакане на по-добро време.



След като се изваля валенето обиколихме няколко национални парка наоколо. Тук има доста водопади, повечето доста високи, по 70-100м. Също така, директор на водопад тук е доста престижна професия. Почти всеки по-забележителен водопад е под аренда с вход 4-5-6лв, срещу които има пътечки, пейки и капанче, а човекопотокът е голям.



Разгледахме и местната градина за бонзай, която беше в двора на бразилския консул и се оказа впечатляващо мащабна. Освен градинар, се оказа че е и някакъв знаменит шампион по конна езда



Вярно, че бонзаите са малки, но чак пък толкова?



Наоколо има доста столетни, а дори и хилядолетни гори. Едно от предимствата на по-младите, обширни и сравнително слабо заселени държави е, че на доста места е останала забележителна природа, която все още не е била аграризирана, индустриализирана и "облагородена"



Смених първото масло. Старото върнах в някакъв сервиз, където сменят масла. Оказа се, че и тук имат проблем с пребутилирането на ментета. По-лъскавите магазини се хвалят как маслото им е двойно запечатано.



Още няколко дни оставаме тук, чакам прозорец да изкатеря вулкана Villarrica и след това ще почнем лека полека да навлизаме в същинската Патагония, където ще прекараме Октомври.

[s_s1]

Благодаря за това, че споделяте с нас.
Очаквам следващото Ви включване.

[Валери Недялков]

Уникално пътешествие!
Благодаря!

[Маркони]

Чоуек, жестокоооо!
Давай още, много интересно!

[BENZBOSS]

Последната снимка е смяна на масло,източено е………да не спите до нея,маслото смени ли,дай тракър някакъв да те дебнем къде се кефиш.

[MoridinBG]

Така и не стигнах до там да взема SPOT, въпреки че имах няколко опции. Постоянно записвам GPS тракове, ще почна да ги качвам и тях с някаква относителна регулярност.

[BENZBOSS]

Аз съм с Гармин ИНРИЧ,по-добро е от СПОТа,но ми струва едни 55 на месец.

Успех там и да се кефите

[MoridinBG]

Направихме и блог, в който ще пишем повече думи, но ще ъпдейтваме още по-рядко - https://tukaetaka.com
Милена води дневника на експедицията в една тетрадка, в моменти на вдъхновение и по-продължителен престой ще набираме малко от тетрадката на компютъра, пооформяме, форматираме, подбираме снимки и ще раждаме пост. За момента сме стигнали до втория ден с колата, така че има още много материал за наваксване.
Нещата в тази тема не се променят, за нея е нужно по-малко вдъхновение и се ъпдейтва по-често.
Фейсбукът остава най-пресен, там мога да постна и докато сера сутрин, но и там постовете са на по около седмица.


И малко по-технически ъпдейт - мисля, че успях да си съживя AGM-ите! В Odyssey е истината. Да ми бяха разправяли как акумулатор свален на под 5 волта ще поеме заряд, ще държи 12.85V разкачен и ще може да си върне почти пълния капацитет - нямаше да повярвам.
При одисеите се препоръчва връщането от мъртвите да се прави с голям ток - поне 0.4C. За моите 68Ач, това са 27А заряден ток. Първо се пробвах с виктронското умно 220В зарядно през виктронския инвертор. То обаче дава само максимум 20А, в моя случай повече от 14 мисля не видях. Освен това КПД-то при тази конверсия е кошмарно. 14 ампера вкарани в акумулатора ми струват 20 и повече извадени от литиевата батерия.
След това предприех друга стратегия - като спрем някъде за ден два, обръщам виктронското DC-DC зарядно, така че от лития да зарежда оловните акумулатори и слагам единия AGM на мястото на уругвайските боклуци за през нощта. Така зареждам с 32-34А. Това зарядно е доста по-глупаво и ми дава доста по-малко данни, почти никакви, но в абсолютно празен AGM докаран до 10.5В влизат около 70Ач от литиевата батерия.

Тествах с постоянен товар от 215В, около 18А - и двата акумулатора изкарват по около 3 часа и малко отгоре, преди да паднат на около 11В. Толкова дават и американците при 18А товар за моя модел - PC1500 - https://www.odysseybatteries.com/ody.../us-ody-tm.pdf
Ако някой, някога има чудения какъв скъп и вечен акумулатор да си вземе - да не му мисли много.

[MoridinBG]

Автоматичен преводач е, няма кой да превежда толкова много пъти
Иначе Милена говори свободно френски и италиански, съответно доста по-бързо и лесно почна да се оправя с испанския, аз още го мъча. Само от португалски си нямаме идея все още, ще правим първи стъпки като понаближим Бразилия.

[ИВАН НЕДОКЛАНОВ]

Смело напред
Език на място се учи лесно , поне на мен ми се отдава
Айде и книга да издадете като се върнете

[Dilyan Zagorchev]

Португалския е най-грубо казано испански диалект, говорят по завалено малко, но си имат и различните думи де. Щом жена ти знае френски и италиански, то португезе не трябва да е много зор.

[s_s1]

Благодаря Ви, че споделяте с нас.

Вълнуващо е да Ви следваме. И снимките са супер!

[Alexr]

Ако това, което пишете в блога го издадете на книга, аз купувам поне два екземпляра - един за мен и един за подарък.

[MoridinBG]

Ходихме на терми - тукашните бани построени около горещи извори. Termas Geometricas, вдъхновени от японските онсени. И понеже и на онсени сме били - тази терма хич не им отстъпва!



Самата разпоредба е изключително интересна - червена дървена пътека се вие из каньон, изкопан от една река, която започва с естествен водопад. По продължение на каньона са изградени 10-15 басейна, в който по доста ненатрапчиво прикрити дървени водопроводи, се излива водата, която се прихваща от няколко горещи извора, които извират насред самата река. Има още няколко водопада, които могат да се използват като душове.
Като минус - нямаше обикновени душове, а много разчитахме на тях. Все пак банята не ни се случва твърде често.



След това отидох да се кача на близкия вулкан - Villarica. По пътя обаче на какво попаднах... И на другия край на света, пак няма отърване. Вече няколко Ниви виждам по пътя, видях и 3 буханки, 2 буса и едно бордово камионче. Тук сигурно ги одрусват повече заради транспорта, а резервните части идват от далече. И пак ги купуват 🤷♂️



Виарика е един от много малкото истински активни вулкани на света. С пушеци, дупка и лава - всички лудници от анимационните филмчета.
Предния път, през 2014та, също го качвах, но тогава имаше много по-малък кратер и уцелихме лошо време. Няколко месеца след като бяхме тогава, през 2015та, имаше поредица страхотни изригвания, които изглежда са му отнесли върха. На картите е 2860м, GPS-ът ми стигна 2744.



Снимка от нета от изригването тогава



По принцип много мразя да се бъхтя като гламав нагоре и после да ходя пеша надолу. Качих се със сплитборда и надолу покарах 1200 вертикални метра перфектен пролетен фирн



След това поехме на юг. Минахме през един частен резерват - Huilo Huilo. H-то не се произнасяло 🤔
Тук има доста частни резервати. Както споменах, Чили е неолиберален фурор, това често се отнася и до природата и парковете. Входът обикновено е по-скъп от на националните паркове (да, за да влезнеш в национален парк се плаща - 5-15лв, за местни по-малко), но са и малко по-добре устроени.
Тук хората са направили 4 звезден хотел, който обаче се вписва страхотно в природата, а останалото е огромна дъждовна гора (дъждовните гори не били само тропически - тук си превалява сняг, ние бяхме на десетина градуса температура) с много приятни пътеки.



След това минахме през музей-подводница. Построена от англичаните началото на 70те, на въоражение в Чили до 2005та. 63 (или 69, не знам на кой източник точно да вярвам) човека екипаж, от тях 7 офицера. Спускала се е до 200м, въоражена с 20 торпедота.



Отворена е цялата горна палуба, с машинното, командния отсек, жилищната част, торпедното, кухня, бани и тоалетни.



След това минахме през Puerto Montt- местния регионален център и последния голям град преди същинската Патагония. Сравнително криминален е, с разбиване на коли по паркинзите на супер маркетите, за което охраната не предприема нищо. Минахме много набързо, само за да напълним пак чилийска газ в аржентинската ни бутилка, понеже бяхме прочели в интернет, че тук има човек, който го прави. От Сантяго до тук (1000км) това е единственото място, за което знаехме. 3кг ползвахме 3 седмици за готвене (често) и газов бойлер (рядко) и по груба преценка бяхме изхабили малко повече от половината.
Дон Арсенио се оказа, че пълни бутилки гравиточно в задния си двор. Има няколко от най-големите тукашни бутилки и си е направил адаптери за почти всички стандарти по света. Каза, че от 45 години се занимава и пълни бутилките на хора от целия свят. Аржентинската ни бутилка има клапан за изпускане на налягането, който отвори, за да налее течна фаза в бутилката до горе. Доста фира в атмосферата, за която си плащаме, но нямаме друг шанс преди да се върнем в Аржентина. А в сантяго претегляха бутилката празна и докато се пълни, следяха с манометри...



Лека полека стигнахме до където сме в момента - в началото на Ruta 7 - Carretera Austral, чилийското шосе през Патагония. Чакаме да се качим на ферибот - част от пътя е по вода, без сухоземна опция. Тук се сблскахме и с приливите. От учебниците по география знам, за ефекта от луната и слънцето, че морето си променя нивото в рамките на деня, но за първи път осъзнавам мащаба на това, което се случва - в Черно море приливите са от по няколко сантиметра. Тук са метри. Много метри. Около Пуерто Монт - 6-7м. Доста трябва да се внимава къде се спира по крайбрежието вечер, защото отливът е около 8-9, когато морето е измамно ниско, а в 2-3 през нощта е заливало не е един или двама спящи в колите и палатките си пътешественици.

11:51



12:56 Приливът в този ден беше в 14:20, до когато водата се вдигна с още около метър и половина



И така, за момента сме стигнали до тук - https://maps.app.goo.gl/JK6FFdLerUMPahvd6 и сме изминали 7400км от Уругвай (в червено). Следващия един месец ще слезнем до края на света и ще започнем да се качваме на север през Аржентина (в синьо). През останалите 6 трябва да отметнем останалата част от континента. До сега го раздавахме по-лежерно с километрите, но ми се струва, че ще трябва да вдигнем темпото или рязко да измислим бюджет за още няколко месеца.



Това е грубият разчет, с който дойдохме тук. За сега се движим горе долу по очакванията, може би с десетина дни забавяне.

[ИВАН НЕДОКЛАНОВ]

Там на снимката до Нива-та , какво си подпрял , ски ли , сглобяем бор ли ... някво извънземно за пързаляне

[Alexr]

Страхотни снимки! Пътешествието Ви е просто мечта!
Бутилката Ви не я пълнят гравитачно, а течния пропан-бутан го избутва налягането от голямата бутилкла във Вашата. Предпазния клапан е отворен, за да улесни преточването. По подобен начин в едни минали години се пълнеха АГУ-тата от битови бутилки. Фирата не е бог знае колко.