Здравейте, приятели на пътешествията! Откакто започна кризата с коронавируса възможностите за пътуване с автомобил намаляха доста. След като миналата година успях да направя едно кратко пътуване из Северна Добруджа, в Румъния, през 2021-ва година вече не ме свърташе на едно място и трябваше да опитам да направя нещо по-мащабно. Като дестинация си зададох Кипър - един остров, който всички сме чували, но малко от нас истински познават. Първоначалният план беше да направя няколко спирки в Турция, след което да се фокусирам основно върху Кипър.
Както щеше да се окаже впоследствие нещата се развиха по коренно различен начин от планираното. Беше едно истинско номадско пътешествие, в което единственото планирано беше маршрута. Всичко останало се напасваше в движение, което обаче ми даде така бленуваното чувство на свобода.
Една карта на маршрута. За 1 седмица пропътувах 3000 км през Турция и остров Кипър.
И една карта на маршрута ми из острова. Предвиждах да посетя както Република Кипър, която е международно признат субект и член на Европейския съюз, така и северната част, където се разполага Севернокипърската турска република - държава, призната единствено от Турция.
Непредвидените трудности започнаха още преди потеглянето. Бях планирал да тръгна от родния Плевен и реших да намина за една нощувка през София, за да се видя с приятели. По пътя обаче забелязах, че в движение температурата на двигателя се покачваше до 100-100° C въпреки работещото охлаждане и осъзнах, че така трудно ще се пътува през планините в Централна Турция, както и при високите температури в Кипър. Затова се наложи колата спешно да влезе в бокса и се извърши смяна на радиатора на двигателя и на климатика, които бяха оригинални, от 1997-а година. Така е с тези стари коли...въпреки адекватната поддръжка все може да изскочи някоя подобна изненада. Но какво да го правя Голфа като ми е верен спътник вече над 140 000 км...за да ме слуша трябва и аз да се грижа 😊 .
През следобеда от втория ден от престоя ми в София получих заветното обаждане - "Колата ти е готова". Аз бях в готовност за тръгване и само това чаках. С моя приятел Любо си направихме една небрежна снимка на изпращане и потеглих към Капитан Андреево.
Пристигнах на границата в около 21:30 часа. Беше началото на юли и турците от Германия и другите западноевропейски държави вече бяха потеглили за прекарване на отпуската си в историческата си родина. Разчитах, че в този час ще избегна големи задръствания на границата.
Разбира се това беше твърде оптимистично очакване. Опашки си имаше стабилни. Водачите очевидно бяха изнервени от дългото чакане и на моменти нервите им не издържаха, при което се започваше един "концерт" от надуване на клаксони, продължаващ няколко минути и повтарящ се на определени интервали. Аз убивах времето слушайки по радиото мач от Европейското първенство по футбол.
Преминаване на границата ми отне около 3 часа. Както традицията повелява, разбира се митничарите не подходиха с голямо доверие и разбиране към целта на моето пътуване.
- Where are you going?
- Cyprus.
-?
- Къбръс, Къбръс.
- Oo, Kıbrıs...X-Ray 😁
Отидох на рентгена и останах учуден как персоналът почти не говореше английски, макар да говорим за толкова голям международен ГКПП, където преминава трафик между 2 континента. Наложи се да ми превеждат наши изселници, живеещи в Истанбул. Разбира се "услугата" не беше безплатна 😅.
- Айде, една мастика ще я пуснем да мине с твоя багаж.
Нямаше проблеми от моя страна естествено 😆.
Преминах рентгеновата проверка и се върнах при митничарите. Казаха ми да чакам. Застанах до колата и мирно си чаках, а те очевидно не вършеха някаква работа към момента. Въртяха си синджира и си цепеха лафа. Мисля, че към този момент продължавах да съм им съмнителен и искаха да видят как ще реагирам на това на вид безсмислено чакане. Дали примерно бих станал раздразнителен и припрян, ако укривам нещо и искам да премина по бързо. След около 10 минути ми се каза:
- Don't worry my friend, we will solve your problem.
Нямах абсолютна никаква идея какъв би могъл да ми бъде проблема, но добре. Седя си и кротувам. След около 15-20 минути ме пратиха при друг митничар, който ми оформи документите и най-накрая успях да премина.
Преминавайки границата, въпреки късния час исках да свърша още 2 задачи преди да си легна. Исках да заредя пари по сметката ми в системата за пътни такси, както и да си направя PCR тест за коронавирус, който щеше да ми е необходим за Северен Кипър. Бидейки ваксиниран и представяйки такъв тест трябваше да мога да вляза в държавата без да бъда подлаган на иначе задължителна карантина, така че този тест беше фундаментален за гладкото преминаване на границата.
Бях чел по новините, че от турска страна на границата има нов център за тестове, бяха написани дори и цените. След границата не успях да го намеря. Всички хора, които попитах вдигаха рамене и предвид налегналата ме умора просто реших да оставя нещата така към този момент. Относно пътните такси перипетии отново имаше. Макар да имах стикер на стъклото, чрез който се извършва отчитането на таксата, преминавайки през определени пунктове по магистралите и мостовете, ми беше казано, че аз не съм регистриран в системата. Да се регистрирам на ново също не беше толкова лесно и просто. Изобщо хич не харесвам турската система за пътни налози. Намирам я за усложнена, непрактична и крайно зле разяснена. Недоумявам как за толкова години сайтът на турската пътна администрация не се преведе на английски.
Както щеше да се окаже впоследствие нещата се развиха по коренно различен начин от планираното. Беше едно истинско номадско пътешествие, в което единственото планирано беше маршрута. Всичко останало се напасваше в движение, което обаче ми даде така бленуваното чувство на свобода.
Една карта на маршрута. За 1 седмица пропътувах 3000 км през Турция и остров Кипър.
И една карта на маршрута ми из острова. Предвиждах да посетя както Република Кипър, която е международно признат субект и член на Европейския съюз, така и северната част, където се разполага Севернокипърската турска република - държава, призната единствено от Турция.
Непредвидените трудности започнаха още преди потеглянето. Бях планирал да тръгна от родния Плевен и реших да намина за една нощувка през София, за да се видя с приятели. По пътя обаче забелязах, че в движение температурата на двигателя се покачваше до 100-100° C въпреки работещото охлаждане и осъзнах, че така трудно ще се пътува през планините в Централна Турция, както и при високите температури в Кипър. Затова се наложи колата спешно да влезе в бокса и се извърши смяна на радиатора на двигателя и на климатика, които бяха оригинални, от 1997-а година. Така е с тези стари коли...въпреки адекватната поддръжка все може да изскочи някоя подобна изненада. Но какво да го правя Голфа като ми е верен спътник вече над 140 000 км...за да ме слуша трябва и аз да се грижа 😊 .
През следобеда от втория ден от престоя ми в София получих заветното обаждане - "Колата ти е готова". Аз бях в готовност за тръгване и само това чаках. С моя приятел Любо си направихме една небрежна снимка на изпращане и потеглих към Капитан Андреево.
Пристигнах на границата в около 21:30 часа. Беше началото на юли и турците от Германия и другите западноевропейски държави вече бяха потеглили за прекарване на отпуската си в историческата си родина. Разчитах, че в този час ще избегна големи задръствания на границата.
Разбира се това беше твърде оптимистично очакване. Опашки си имаше стабилни. Водачите очевидно бяха изнервени от дългото чакане и на моменти нервите им не издържаха, при което се започваше един "концерт" от надуване на клаксони, продължаващ няколко минути и повтарящ се на определени интервали. Аз убивах времето слушайки по радиото мач от Европейското първенство по футбол.
Преминаване на границата ми отне около 3 часа. Както традицията повелява, разбира се митничарите не подходиха с голямо доверие и разбиране към целта на моето пътуване.
- Where are you going?
- Cyprus.
-?
- Къбръс, Къбръс.
- Oo, Kıbrıs...X-Ray 😁
Отидох на рентгена и останах учуден как персоналът почти не говореше английски, макар да говорим за толкова голям международен ГКПП, където преминава трафик между 2 континента. Наложи се да ми превеждат наши изселници, живеещи в Истанбул. Разбира се "услугата" не беше безплатна 😅.
- Айде, една мастика ще я пуснем да мине с твоя багаж.
Нямаше проблеми от моя страна естествено 😆.
Преминах рентгеновата проверка и се върнах при митничарите. Казаха ми да чакам. Застанах до колата и мирно си чаках, а те очевидно не вършеха някаква работа към момента. Въртяха си синджира и си цепеха лафа. Мисля, че към този момент продължавах да съм им съмнителен и искаха да видят как ще реагирам на това на вид безсмислено чакане. Дали примерно бих станал раздразнителен и припрян, ако укривам нещо и искам да премина по бързо. След около 10 минути ми се каза:
- Don't worry my friend, we will solve your problem.
Нямах абсолютна никаква идея какъв би могъл да ми бъде проблема, но добре. Седя си и кротувам. След около 15-20 минути ме пратиха при друг митничар, който ми оформи документите и най-накрая успях да премина.
Преминавайки границата, въпреки късния час исках да свърша още 2 задачи преди да си легна. Исках да заредя пари по сметката ми в системата за пътни такси, както и да си направя PCR тест за коронавирус, който щеше да ми е необходим за Северен Кипър. Бидейки ваксиниран и представяйки такъв тест трябваше да мога да вляза в държавата без да бъда подлаган на иначе задължителна карантина, така че този тест беше фундаментален за гладкото преминаване на границата.
Бях чел по новините, че от турска страна на границата има нов център за тестове, бяха написани дори и цените. След границата не успях да го намеря. Всички хора, които попитах вдигаха рамене и предвид налегналата ме умора просто реших да оставя нещата така към този момент. Относно пътните такси перипетии отново имаше. Макар да имах стикер на стъклото, чрез който се извършва отчитането на таксата, преминавайки през определени пунктове по магистралите и мостовете, ми беше казано, че аз не съм регистриран в системата. Да се регистрирам на ново също не беше толкова лесно и просто. Изобщо хич не харесвам турската система за пътни налози. Намирам я за усложнена, непрактична и крайно зле разяснена. Недоумявам как за толкова години сайтът на турската пътна администрация не се преведе на английски.
Коментар