Tweet
От: Китай
Съжалявам за забавянето, но бях извън града за известно време.
Ден 7 –Ханджоу- Сиан
Денят започна с лек дъжд. Като цяло доста свежа сутрин. Това беше последният ден с нашия розов автобус и г-н Ван. Следобед щяхме да пътуваме с влак за Сиан, затова програмата беше малко по-лека. Започнахме с „Тигровия извор“. Той е известен с плътността на водата си. Малко по-нататък ще видите и снимки. Легендата разказва, че преди години по време на суша именно този извор е спасил близкото населено място с годна за пиене вода. Много императори са искали водата им да бъде доставена специално оттам.
Първо тръгнахме, изкачвайки се, по алея през гората, обградена от толкова гъсти дървета, че почти не усещахме дъжда. Около нея спокойно си течеше бистрата вода от езерце в езерце, като шумът от малките водопадчета се сливаше с птичите песни. Около алеята се редуваха табели с интересни лирични текстове. Под снимките ще слагам по един бърз превод.
Статуи на лъвове могат да се срещнат много често, особено по големите градове. Те се строят пред новите небостъргачи като пазители. В устите им има топчета, които хората пипат за забогатяване.
Точно до самото място за пълнене на вода скултурна композиция показва как хората са идвали преди време с каруци да пълнят от тази вода. В интерес на истината, правят го и до ден днешен, но не са с каруци, а пеша, тъй като вече дотам не стигат превозни средства.
Тук започват табелите. Тази надпис гласи: „ „Тигровият извор е чист и студен. Той е свещен извор в Ханджоу“ - казва император Кианлонг след като отпива от известни извори в Китай. Той класира извора на трето място в страната заради неговата чистота и сладък вкус. Записано е, че когато императорите Канкси и Кианлонг посещават Ханджоу, и двамата искат тази вода за всекидневна употреба.“
За съжаление нямам снимка на тази пагода или павилион, както е наречен в текста.
„Павилионът е срещу хълма Юхуанг. Когато слънцето изгрява, павилионът се къпе в първите слънчеви лъчи сутрин. Името му идва от този фантастичен сутрешен спектакъл.“
Този надпис се отнася за животинчето на долната снимка.
„Би Кси, Ба Ксиа или Гуй Гу е син на дракон и изглежда като костенурка. Обича да носи тежки неща и е символ на дълголетието и добрия късмет. В някои храмове, гробници и каменни конструкции можеш да го срещнеш да подпира стелите“
„Мостът е построен между Слънчевото и Лунното езеро, които събират водата и от тях тръгва потокът. Твърди се, че Джигонг освобождавал змии със счупени опашки в езерото. Около езерото има дебели дървета. Правейки кратка почивка тук, ще усетите прохладата и освежаването“
Ето го и езерцето с моста.
Предполагам, че пише „Тигровият извор“
Това е феноменът с непотъващата монета. Както казах, плътността на водата е твърде голяма.
Дойде време и аз да се пробвам. Стъпка първа : Напълнете чашата до ръба, че и над него.
След това избършете монетата много добре, сложете я в края на чашата и започнете да я бутате много бавно и плавно.
Голяма концентрация се изисква.
Почти е върху водата.
Дааа, успях.
Тигровият извор.
Докато се любувах на тези цветя, разбрахме, че Григор Димитров е победил Новак Джокович и последваха минути на радост.
След Тигровия извор се отправихме към Пагодата на шестте хармонии, за която бях споменал по-рано. Там вече валеше сериозно. В двора й ни посрещна статуя на Буда. Както се вижда, хората са пипали корема, главата и ушите му за късмет. В Китай считат, че хората с дълги уши са имали много предишни животи.
И аз го пипнах за късмет.
Ето я и самата пагода. Доста масивна постройка, опожарявана и разрушавана няколкократно, но винаги възстановявана след това.
Останки от древен храм, който не са могли да възстановят през годините.
Огромната река.
В една от постройките около пагодата.
Още от надписите.
Проливният дъжд не можа да ни попречи да стигнем до един ресторант.
Риба в сладко-кисел сос.
Свинско в сладко-кисел сос.
И естествено - ориз.
Гарата в Ханджоу- нещо огромно.
Нещо много, много интересно-реклама на българско кисело мляко в самата гара.
Влакът, в който щяхме да прекараме нощта. Това щеше да е първото ми качване в спален вагон.
Това представляваше едно от купетата в спалния вагон. Цяла нощ пътувахме към Сиан.
Съжалявам за забавянето, но бях извън града за известно време.
Ден 7 –Ханджоу- Сиан
Денят започна с лек дъжд. Като цяло доста свежа сутрин. Това беше последният ден с нашия розов автобус и г-н Ван. Следобед щяхме да пътуваме с влак за Сиан, затова програмата беше малко по-лека. Започнахме с „Тигровия извор“. Той е известен с плътността на водата си. Малко по-нататък ще видите и снимки. Легендата разказва, че преди години по време на суша именно този извор е спасил близкото населено място с годна за пиене вода. Много императори са искали водата им да бъде доставена специално оттам.
Първо тръгнахме, изкачвайки се, по алея през гората, обградена от толкова гъсти дървета, че почти не усещахме дъжда. Около нея спокойно си течеше бистрата вода от езерце в езерце, като шумът от малките водопадчета се сливаше с птичите песни. Около алеята се редуваха табели с интересни лирични текстове. Под снимките ще слагам по един бърз превод.
Статуи на лъвове могат да се срещнат много често, особено по големите градове. Те се строят пред новите небостъргачи като пазители. В устите им има топчета, които хората пипат за забогатяване.
Точно до самото място за пълнене на вода скултурна композиция показва как хората са идвали преди време с каруци да пълнят от тази вода. В интерес на истината, правят го и до ден днешен, но не са с каруци, а пеша, тъй като вече дотам не стигат превозни средства.
Тук започват табелите. Тази надпис гласи: „ „Тигровият извор е чист и студен. Той е свещен извор в Ханджоу“ - казва император Кианлонг след като отпива от известни извори в Китай. Той класира извора на трето място в страната заради неговата чистота и сладък вкус. Записано е, че когато императорите Канкси и Кианлонг посещават Ханджоу, и двамата искат тази вода за всекидневна употреба.“
За съжаление нямам снимка на тази пагода или павилион, както е наречен в текста.
„Павилионът е срещу хълма Юхуанг. Когато слънцето изгрява, павилионът се къпе в първите слънчеви лъчи сутрин. Името му идва от този фантастичен сутрешен спектакъл.“
Този надпис се отнася за животинчето на долната снимка.
„Би Кси, Ба Ксиа или Гуй Гу е син на дракон и изглежда като костенурка. Обича да носи тежки неща и е символ на дълголетието и добрия късмет. В някои храмове, гробници и каменни конструкции можеш да го срещнеш да подпира стелите“
„Мостът е построен между Слънчевото и Лунното езеро, които събират водата и от тях тръгва потокът. Твърди се, че Джигонг освобождавал змии със счупени опашки в езерото. Около езерото има дебели дървета. Правейки кратка почивка тук, ще усетите прохладата и освежаването“
Ето го и езерцето с моста.
Предполагам, че пише „Тигровият извор“
Това е феноменът с непотъващата монета. Както казах, плътността на водата е твърде голяма.
Дойде време и аз да се пробвам. Стъпка първа : Напълнете чашата до ръба, че и над него.
След това избършете монетата много добре, сложете я в края на чашата и започнете да я бутате много бавно и плавно.
Голяма концентрация се изисква.
Почти е върху водата.
Дааа, успях.
Тигровият извор.
Докато се любувах на тези цветя, разбрахме, че Григор Димитров е победил Новак Джокович и последваха минути на радост.
След Тигровия извор се отправихме към Пагодата на шестте хармонии, за която бях споменал по-рано. Там вече валеше сериозно. В двора й ни посрещна статуя на Буда. Както се вижда, хората са пипали корема, главата и ушите му за късмет. В Китай считат, че хората с дълги уши са имали много предишни животи.
И аз го пипнах за късмет.
Ето я и самата пагода. Доста масивна постройка, опожарявана и разрушавана няколкократно, но винаги възстановявана след това.
Останки от древен храм, който не са могли да възстановят през годините.
Огромната река.
В една от постройките около пагодата.
Още от надписите.
Проливният дъжд не можа да ни попречи да стигнем до един ресторант.
Риба в сладко-кисел сос.
Свинско в сладко-кисел сос.
И естествено - ориз.
Гарата в Ханджоу- нещо огромно.
Нещо много, много интересно-реклама на българско кисело мляко в самата гара.
Влакът, в който щяхме да прекараме нощта. Това щеше да е първото ми качване в спален вагон.
Това представляваше едно от купетата в спалния вагон. Цяла нощ пътувахме към Сиан.
Коментар