Китай

[piron45]

От: Китай

Наближавам 40-тия си полет (да, броя ги, приблизително) и не си спомням да съм чувал аплодисменти от пътниците при кацане дори веднъж.

Хайде стига де, какво се хванахте за думите. Човека е във еуфория от първия си полет, а вие го заяждате. Че напишете нещо хубаво за това, че ни дава възможност да споделим неговата радост.

[Денислав Димитров]

От: Китай

Хайде стига де, какво се хванахте за думите. Човека е във еуфория от първия си полет, а вие го заяждате. Че напишете нещо хубаво за това, че ни дава възможност да споделим неговата радост.

Абе понякога пляскат. Но е рядко. Предполагам зависи от какви хора е съставен полета. Чувал съм да пляскат един път когато в самолета имаше група студенти прибиращи се от бригада в САЩ. Те започнаха да пляскат и много други от полета ги последваха. После целуваха асфалта на летище София

Както и да е. Приятел продължавай с пътеписа много ни е интересно.

[Vstar]

От: Китай

Страхотен пътепис! Благодаря! На всеки полет, на който съм бил се е пляскало при кацане!

[Rabin]

От: Китай

Хайде стига де, какво се хванахте за думите. Човека е във еуфория от първия си полет, а вие го заяждате. Че напишете нещо хубаво за това, че ни дава възможност да споделим неговата радост.

Нали първо писах хубави неща, пък и това не е заяждане.

[elinz]

От: Китай

Впечатляващо! С интерес чакам продължението. Страхотни снимки и пътепис. Поздравления!

[Roninn]

От: Китай

Наближавам 40-тия си полет (да, броя ги, приблизително) и не си спомням да съм чувал аплодисменти от пътниците при кацане дори веднъж.

През последната година имам 8 полета и винаги пляскат при кацане !

[Bogoljub Gagic]

От: Китай

Преди десетина години ръкопляскаха само пътниците на "Ел Ал". Благодарят на екипажа, че ги е опазил живи Други пляскащи са само българските пътници, не знам кой го въведе у нас.

[reichfurrer]

От: Китай

Страхотен пътепис...Благодаря! Очаквам продължение.

[Dimitar.Dimitrov]

От: Китай

Уникално, Благодаря ти, за пътеписа. Чакам продължението, а и ти завиждам!

[Darin Mitev]

От: Китай

Ден - 4 – Шанхай – Суджоу
Ще започна с въпросите и коментарите:
1.Бях споменал някои неща за обикновените китайци. Сега ще допълня.
Всички се трудят от сутрин до вечер в ралични отрасли. В провинцията се занимават основно с отглеждане на ориз и черници,чиито листа служат за храна на копринената буба. В по- големите градове всеки е зает с нещо, за да може да преживява. Огромен брой хора участват в строителството на стотици обекти – молове, жилищни сгради, спортни съоръжения, магистрали, надлези, нови линии на метрото. Най-бедните събират и сушат водорасли, които се използват в техните супи. Други предлагат различни подправки, някои разнасят стоки със своите рикши-колела или превозват туристи с триколки. Много приготвят и продават красиви хвърчила, но нито един не стои, без да прави нещо.
Бедните китайци живеят живеят в малки къщурки, които образуват цели квартали, скрити зад високи стени. Уличките нв тях са толкова тесни, че понякога едва се разминават повече от двама души. Тези къщички се наричат хутуни. Във всяка от тях има климатик и телевизор.
В Китай са много разпространени хазартните игри. Денонощно се играе комар. Едни губят, други печелят , но това не променя настроението на никого. В Китай да си беден не означава да си нещастен.
2. Снимам с Canon EOS 650. Тъй като е нов В Китай още не бях свикнал с режимите и доста снимки не станаха хубави.
3.Относно спора за ръкопляскането при излитане и кацане на сомалета.. Щом съм го написал, значи ме е впечатлило. Не бих излъгал. От 4 полета (2 отиване и 2 връщане) в 2 със сигурност пътниците ръкопляскаха на пилота, за другите не си спомням.

На пост ми се полагат по 100 снимки и ми е доста трудно да отделя 100 от 250, но се надявам да съм запазил атмосферата. J
Умората от предния ден ни се беше отразила и бяхме спали непробудно докато не звънна познатата, ужасна аларма на мобилния ми телефон (ако искате да намразите някоя песен, сложете я за аларма ). Отново последва закуската, която вече описах и в 09:00 местно време вече бяхме натоварили куфарите в розовия автобус и се носехме към град Суджоу.

Просто стадион ...
Покрай магистралата имаше доста оризища. Някой забляза, че по много коли има закачени червени лентички. Разбрахме, че това е нова мода – лентичките се дават в храмовете да се осветят и се закачат по колите като пазители.


Щом стигнахме Суджоу, първата ни спирка беше „ Нескромната градина на скромния чиновник“. Ако трябва да я опиша с няколко думи - нещо като оазис в пустинята. Бамбукови горички хвърлят сянката си върху каменните алейки, виещи се около ред пагоди, обградени от зеленина, градинки с пъстри, огрени от слънцето цветя и езерца с разноцветни рибки и големи шарани. Тази градина е сътворена преди векове, за да може в нея домакинът да посреща свои приятели – хора на изкуството – калиграфи, художници, поети, музиканти.
Ето и снимки от нея


























Една от най-интересните части беше тази с малките дръвчета, засети в саксии. Самото изкуство се нарича Бонсай и се практикува от много години в Китай. Накои от тези, които видяхме, бяха по над 150 години.

Тук влязохме без да искаме в разсадника.


[img] //htftp.offroad-bulgaria.com/Dr1v7/Kitai/den%204/IMG_1281.JPG[/img
Ето ни в градината за посещения.











[img] [/img]
[img] [/img]




Под всяко дръвче имаше табелка с годините му. Повечето бяха на по над 150 години.



[img] [/img]
[img] [/img]
[img] [/img]

Още красоти от градината:


Забележете прилепите по краищата.

Бананово дърво.


Бамбукова горичка


Езерца с пагоди – типичен китайски пейзаж.

Още от надписите.


Книги в една от пагодите.







Типичните патици – Мандарин, които се срещат в Китай.



Златистите шарани в езерцата.

На много места в Китай всяка последна керемида изглежда по този начин.

Интересен начин за пренос на бебе.

За да излезеш от градината, трябва да минеш през малка уличка, пълна със сувенири, картини и всякакви други стоки китайско производство.



Продаваха миди.

И картини. Това е едно от местата, където картините са на прилични цени и човек може спокойно да си купи.

Интересни сувенири.

Типична китайска улица.


Използват и много интересни предпазители срещу слънце и насекоми докато караш мотор.

След градината отидохме да обядваме в типичен китайски ресторант. Кръгли маси за около 6-7 човека с въртящо се, дебело стъкло в средата, на което слагат ястията и всеки си взема в своята чиния. Пърото сервирано нещо , естествено, беше чаят.

От масите ще пусна снимки по-нататък.
Нахранихме се добре и се отправихме към една от местните фабрики за коприна.


Черничевите листа- основното ястие на бубите.




До тук бяха едновремешните методи за добиване на коприна.


Първо се сортират.

След това се напарват

Тук вече се прави копринения конец като едновременно се развиват по 8 пашкула.


Тук я разстилат.

Просто надписа беше интересен.
Тук ще пусна едно видео, за да добиете представа.

Първо ни изнесоха лекция за развитието на бубата. След това видяхме музея и методите за правене на коприна в миналото и най-накрая ни показаха как правят коприната и в наши дни. След като разгледаш фабриката, естествено изходът е през магазин за коприна, в който се продава всичко - от спални завивки до вратовръзки и шалове, които никак не са евтини. Да не забравя да пиша, че ни предложиха да опитаме вкуса на варените копринени буби – в Китай те са деликатес.



Както споменах, китайците много обичат хвърчила. По цял ден ги пускат. Дори и вечер има хвърчила със светодиоди по тях и се получава нещо изключително красиво. По-натататък ще има и снимка.
И последното нещо за този ден:
Разходка с корабче по Великия канал – най-дългия изкуствен воден път в света, построен преди повече от 2000 години.

Това бяха корабчетата, готови да поемат туристи.


Представете си как се е копало на ръка това нещо.

Обичайните пагоди.

Един от многото китайци, взиращи се в телефона си. Повечето имат Iphone-и оригинални. Вечер като погледнеш към автобус от градския транспорт, виждаш много наведени и осветени от екранчетата лица с тук-там проблясващи очила.


Под един от мостовете.


Как се вози куче с колело.

Карфур

Китайски Windows:

Китайска сватба. Много хора ги мислят за восъчни фигури, но да си кажа, че са истински.
Когато имам повече свободно време, ще пусна и Ден 5.

[Darin Mitev]

От: Китай

Ден 5 – Суджоу- Ханджоу
След събуждането на 5-ия ден установих, че вали дъжд и то много сериозно. Хотелът беше разделен на няколко сгради и се наложи да спринтирам до сградата със закуската . След това се качихме отново на розовия автобус и потеглихме към град Ханджоу, където се отправихме директно към плантация за зелен чай. По пътя имаше доста голямо задръстване заради ремонт, което ни забави, но това не попречи на доброто ни настроение. Както споменах, в Китай всички пият чай непрекъснато, но зеленият няма нищо общо с този, който се продава в България. Там е току-що набран от чаената плантация и опечен, а „българският“ е над 4-5 годишен.
Това са снимки от чаената плантация, можете да видите по какви стръмни места го сеят.


Чаените листенца.







Една дива ягодка в плантацията.



Тук се пече чаят. Печенето е много труден занаят и го могат малко хора. В продължение на 9 часа трябва да се обръща с ръка при температура 80 градуса. Затова на хората, които пекат чай, казват „желязната ръка“.

Още пейзажи и типични китайски покриви.

Вътре в двора на сградата.







Типичните китайски водни растения.




Бамбукова горичка.


Лекция и дегустация на чай.

Орнаменти по столовете.


Разливане на чай.

Пресен зелен чай. Първо трябва да се изпие ½ от чашата и след това да се долее още вода. Втората чаша се счита за най-хубавата на вкус.









Интересна метла.




Кутийките, които може да си закупиш с пресен чай.

А това са бонбони с вкус на зелен чай. Наподобяват нашенските „кръц-кръц“.
И ето ни малко по-надолу по планинското пътче в „Манастира за отмора на душата“.



Той представлява една много голяма територия с различни постройки и над 10 000 статуи на Буда по скалите.















Както и в манастира в Шанхай - молитви с благоуханни пръчици.





В една от постройките.









Тук изхвърлят пръчиците след молитвата. Не мога да опиша самата обстановка в манастира. Ние бяхме там точно по време на молитвата на монасите. Дълго се носеше тяхната песен, придружавана от звън от гонг и мирис на благоуханни пръчици.-

Свещи.











За да се допълни обстановката, видяхме и катерички.


Ето ни вече в хотела. Това е изглед от 13-ия етаж.

[suzuki team]

От: Китай

Как пък у нас не знам за нито едно кръстовище на което така добре и така подробно да е направена маркировката? И друго,аз ли не виждам добре или на това кръстовище с по три ленти в едната и с по пет в другата посока нещо не намирам светофара?Щото преброих 19 ленти които вкарват коли в кръстовището!!То май и си нямаме толкова голямо кръстовище,и въпреки това май пак не ни достига нещо боята! С две думи,много ти благодаря за това което правиш с снимките и разказа,щото отдавна съм им фен ама не съм сигурен кога точно ще успея да отида до там!!!

[velakazakova]

От: Китай

Браво момче! Страхотни снимки и чудесен пътепис! Очаквам с нетърпение продълженията!

[Darin Mitev]

От: Китай

Ден 6 – Ханджоу
Едно видео от кръстовището, специално за колегата.

След събуждане последва отново традиционната закуска. Вече бях усвовил яденето с пръчици и се чувствах като местен жител . Качихме се на автобуса и се отправихме към Западното езеро „Сиху“, най-красивото в Китай. То има обиколка около 16 км. По крайбрежната улица се срещаха салони на “Porsche”, “Ferrari”, “Aston Martin” и други. Минахме покрай KFC, което е доста разпространено в Китай, горе-долу колкото McDonald`s и, макар по новините да говореха за птичия грип постоянно, KFC гъмжеше от млади хора. Оттук мога да си извлека един извод- не гледайте новини. Да се върнем на езерото. Било е изкуствено построено и през средата му минават няколко насипа, единия от които съм снимал. Езерото беше заобиколено от паркчета, пълни с китайци, практикуващи чигун, тай- чи, бойни изкуства или просто танцуващи. Мислех се - колко хубаво място за риболов ще е, докато една забраняваща риболова и къпането табела не ми развали мечтите. Като цяло по реките в Китай има доста рибари, но има ли забрана, не можеш да видиш никого.

Един от парковете около езерото.

Носеха се и типичните китайски лодки.

Повечето трениращи бяха много по-стари, отколкото изглеждаха.

На брега на езерото.

Крайбрежната алея.

Пагодата на шесте хармонии. Една наистина масивна постройка за времето, през което е била построена, но повече информация за нея ще дам по-нататък.

Уникална гледка от парка. Зелинина, папури, малка стара лодка, всички тези неща могат да се свържат с нещо романтично.

Хубаво е човек да полежи и да помечтае.

Отново типичните китайски водни растения.

Ето как се мият прозорци.


Едно китайско бебе с традиционната дупка на панталоните.

Китайци мюсюлмани. Те основно живеят в областите на Централен и Западен Китай.


Най-хубавото е, че можеш да вземеш всякакви видове колела под наем, с които да обикаляяш езерото.

Тук вече сме точно на срещуположния край на езерото. И сме се отправили към един от най-известните даоски храмове в този регион.

Ето го единият от насипите, преминаващи през езерото.


Около циментовата пътечка, водеща високо към даоския манастир, се срещаха различни мотиви.


Малки пещерки в скалите, по-големите от които са служили за светилища преди столетия.


Ето го и манастира.

Едно от светилищата в скалите. ( Снимано със светкавица)


Ето ни в манастира. Това, което бях описал за предишните, важи и за този . Уханието на благовонните пръчици, пушеците от тях и звънът на гонг създават типичната атмосфера, която те кара да забравиш за всичко и да отпуснеш душата си. Бях казал, че в Китай има три основни религии. Будистки храм вече показах, а сега е ред на даоския. Като цяло няма особено голяма разлика в постройките на манастира, само че вътре централната статуя е на Лао Дзъ, а не на Буда.










Даос и даоска.

По принцип не обичат много да се снимат.

Изглед от манастира.


Пръчици, даващи отговора на житейски проблеми. Започваш да мислиш за въпроса и да тръскаш кутийката. Всички пръчици имат номера. Виждаш този на пръчицата, която изскочи първа и го казваш на жената от манастира. След като разбере кой е той, тя ти прави хороскоп.



Една много интересна говореща птица.

3 пъти казва "Ни хао" - "Здравей!" и още нещо на китайски, което не разбрах.



След медитиращата котка в Шанхай, беше ред да видим и медитиращо куче.


Предложиха ни много евтино да обядваме с тях в манастира. Храната се състоеше от нещо специално, беше много вкусна и ни засити задълго. При даосите има обичай да се изяжда всичко поднесено и нищо да не се оставя в чинията, затова трябваше да изпием и соса.



Каменни стълби, издялани в скалата.

Бананови дървета.

Един много специален кладенец, от който известният даос и алхимик Гъ Хун е вземал вода, за да приготвя своите отвари.

След манастира отидохме до Музея на традиционната китайска медицина, който се намираше на уличката на занаятите. Тя прилича на всяка подобна, но е много дълга и с голямо разнообразие от стоки и храни. Колкото и странно да звучи , тук за пръв път видях магазин, еквивален на нашите „Стоки по 1 лев“.



Щастливият Буда.



Снимки от Музея на традиционната китайска медицина. Изложението беше в голяма сграда с дворче по средата, в което се намираха много интересни растения и дори рибки, пуснати в две огромни делви, пълни с вода.


Точно до музея се намира и най-древната китайска аптека, от която можеш да си купиш всякакви билки. Имаше и безплатен чай за дегустация.





По самата уличка се случваха много интересни неща.


“girlfriend wanted” – Идея за тениска.

Както казах, имаше голямо разнообразие от храна.


McDonald`d





Магазин за изработени от нефрит произведения на изкуството.

[velakazakova]

От: Китай

Не искам разказа ти да свършва.... Дано да има още много дни за споделяне! Пожелавам ти да отидеш на още нови и непознати места и после пак да ги споделяш с нас! С нетърпение чакам следващия ден.