Китай

[Darin Mitev]

Ден 1 - София - Шанхай
Нямаше да отделя толкова време на този ден, но предстоеше първият полет в живота ми. Станахме рано и в последния момент реших, че трябва да си приготвя филми за гледане. Много бързо качих няколко епизода от "Монк", но впоследствие разбрах, че вече съм ги гледал. Стигнахме летище София нормално.


Срещата беше определена за 10:30. След като си чекира багажа, цялата българска група, състояща се от 38 човека, се отправи към посочения за самолета изход. Първият полет беше към Москва,откъдето щяхме да продължим за Шанхай. След немного време и няколко страници от криминалния роман, който носех, отвориха вратата към тунелчето и ни повикаха да се качваме.





Самолетът не беше много голям. За мой късмет бях до илюминатора.
След проверка на задкрилките и всички движещи се механизми по крилата, с бавна скорост се отправихме към пистата. Пилотът съобщи на руски, че сме готови за излитане и в следващия момент се понесохме напред с доста голямо ускорение. Беше вълнуващо, особено моментът, когато се отделихме от земята. При следващите полети не го изпитах,но това чувство мога да го опиша по следния начин - влакче на ужасите в Пратера или просто чувстваш, че животът ти е в ръцете на някой и не можеш да направиш нищо,всички мускули по тялото ти са отпуснати и краката ти се подкосяват за един кратък момент. След като вече бяхме във въздуха, всички започнаха традиционното пляскане, което се прави при успешно излитане и кацане на всеки полет. През повечето време от двучасовото летене гледах през илюминатора.



Поднесоха ни обяд и напитки, които с удоволствие изядох и изпих, защото след толкова емоции бях доста огладнял.
И ето ни най-сетне в Русия, една държава и един народ, които толкова много харесвам. Жалко, че нямаше време и възможност да се разходя из Москва, за това прекарах петчасовото чакане на летището, търсейки безплатен интернет.
Още оттам започнаха проблемите с безжичният интернет. Много незащитени интернети, но щом отворя браузъра, ми се показва, че трябва да си платя. И най-накрая намерих един, който успях да ползвам. Свързах се с някои мои приятели и реших да се разходя из летището или из т.нар duty free зона. Продаваха много интересни неща на прилични цени.





По пистата се носеха трактори Беларус, които караха багажа.


Намираха се и гълъби.

Голямо вечатление ми направиха и местата за пушене (зад мен на снимката). Представляваха големи абсорбатори в сградата с размери метър на два, около които хората пушеха и нямаха право да се отделят на повече от крачка от тях. След всичкото обикаляне за интернет, разглеждане на магазини, нови впечатления и още стопени страници от романа, който носех, дойде време и за сериозния полет. Този път самолетът беше много голям. Погледите на огромните турбини изглеждаха като на състезател от формула 1, който знае, че може да загине, но съвсем мъжки се качва в болида си... очаквайки дългия полет, сякаш казваха нещо, с което всяваха респект. И ето ни на борда - цялата група.Още при влизането реакцията ми беше трибуквена – „ Лол“.






Всяка седалка беше оборудвана с мониторче, на което можеш да гледаш филми, да слушаш музика, да играеш, една от множеството игри или най-интересното - да следиш GPS-а на самолета. Във всяка една минута ти показва на каква височина летиш, с колко километра в час се движеш, каква е температурата на въздуха, къде се намираш и много други. Дистанционното беше с лицева и задна част. От лицевата част си избираш какво да си пуснеш, а задната част представлява клавиатура с джойстик, на който можеш да играеш игри.
За мое нещастие стоях на средната редица, състояща се от четири седалки. Три заемахме аз и родителите ми, а последната - млад китаец (типичен геймър). Полетът мина сравнително добре, като изключим наситения с миризма на чорапи въздух,леко тясното пространство и ужасната болка в ушите ми в продължение на 10 минути по време на кацането. Но за мое успокоение се оказа, че болката е само при първото сериозно летене. Полагаха ни се закуска и вечеря.







Полетът беше 8 часа и изминахме около 7 000 километра като с часовата разлика пристигнахме в Шанхай точно в 9 сутринта китайско време.

По-късно продължавам с ден 2

[bochkata]

От: Китай

С интерес чакам продължението!

[Haji]

От: Китай

Колега, благодаря за споделеното, Китай е мястото където не смятам да ходя и чрез теб ще се прехвърля мисленно там. Сподели моля те и малко за живота на обикновения китаец. Трудовия човек изкарващ така търсените на запад евтини стоки.....

[piron45]

От: Китай

Поздравления, добър разказ се получава. Давай смело и с повече снимков материал.

[Rabin]

От: Китай

Евала, много хубаво си го описал. Първите ми летенета ми бяха невероятно шоу, и с нетърпение ги очаквах. Чакаме продължението. Ходи ми се до Китай, и може да цъфна с пътепис, подобен на твоя.

[Darin Mitev]

От: Китай

ДЕН 2 – Разходка из Шанхай

След като минахме през доста щателна проверка на летището и следвахме българското знаме, за да сме цялата група, излязохме на един от изходите, където ни чакаше розов автобус FATON. Не че има нещо особено, просто ми направи впечатление марката . Времето беше топло, но не горещо. Шофьорът, на име г-н Ван, старателно подреди куфарите в багажното отделение и се качихме в автобуса, който ни поведе към сърцето на Шанхай, където се намираше и нашият хотел. Първото ми вечатление беше, че климатиците на китайските автобуси работят много добре и дори на доста хора има стана студено.

Мианахме покрай линията на техния влак стрела, който се движи на магнитна възглавница и дори имахме късмета и да го видим.

Забелязах, че поне 90 % от всички колела и триколки, които се движеха без ред, са с електрически двигатели.



В далечината се виждаха небостъргачите и телевизионната кула на Шанхай. Докато се носехме право към тях, ни задминаваха всякави реплики на всички европейски автомобили, които сме свикнали да виждаме.


Естествено имаше и много оригинални коли, основно японски и немски. А VW мисля, че си имат и завод там, но основно се произвеждат POLO, SANTANA и тук там някой GOLF 4. Дори в този социализъм си личеше разслоението в големите градове. По-късно разбрах от нашата ръководителка, че до преди 10 години само фирми са можели да си купуват коли, а сега не беше така. И ако тогава колелата и всякаквите саморъчно направени превозни средства с 2 или 3 колела и електрически двигатели, са били основното средство за придвижване, сега броят им е започнал да се изравнява с този на автомобилите.

Направи ми впечатление и пункт за вторични суровини, но това беше единственият, който видях.

Успяхме да видим и океана.



Плетениците от пътища бяха навсякъде. Повечето пътни възли са на по 3-4 нива.
И ето че най-сетне стигнахме хотела.

Стаите бяха уникални. Просторни с абсолютно всичко, което може да потрябва на човек- четки и пасти за зъби, гребени, бръсначи, фенерче, дори и кантар. Самият хотел се намираше на много хубаво място, с живпописен изглед към реката Хуанхъ, разделяща Шанхай на 2 части – северна и южна. За да се стигне до другата част, може както по мост, така и по подводен тунел.

В хотела имаше уникална скулптура от нефрит. В Китай много ценят нефрита. Той е част от вековната им история и е включен в много предания и легенди. Дори йероглифът за император включва в себе си понятието нефрит.


След като се настанатихме, последва разходка. Времето беше хубаво.




Попаднахме на малка уличка, където продаваха всякакви сушени неща за ядене- месо, чушки, водорасли и много други. Още от там започнах да се впечатлявам от заключените хиляди колела и мотори по оградите. Както вече казах, 90 % от тях бяха с електрически двигатели.

Тъй като ги карат във всякакви атмосферни условия, на една голяма част от тях има кожени протектори за ръцете против студа.

Поддръжка на Ауди- чистене на двигателя с парцал.


Така и не разбрах, какво означава този знак.










































Тук пуснах малко повече снимки, за да се добие представа.
Минахме покрай един голям хотел и пред нас се откри другият бряг на реката в цялата си прелест. Небостъргачи, телевизонната кула, окачени фасади, неръждавейка,алуминий и стъкло, а под тях огромната река, по която минаваха през няколко минути натоварени шлепове и големи кораби. Едва се събирахме цялата група, защото гледката беше уникална и всеки искаше да се снима.











По самата алея имаше табелки, на които твърде поетично пишеше да не се мачка тревата. Успяхме да ги преведем благодарение на нашата ръководителка.

Това е българската група.
Тук започнах да събирам първите си впечатления за китайците.

Повечето момчетата на моята възраст изглеждаха по-суетни и от момичетата. Носеха се на групички по трима, с изправени гърбове, а вятърът полюшкваше оранжево-черните им коси и ярките им панталони.













Това не беше единственият случай, в който ни снимаха. Като цяло им бяхме много интересни

Тук можете да забележите чадърът,под който стои денонощна охрана. Всичко си пазят, а пък това е и едно работно място. Колегата в горният пост беше попитал за живота на обикновените китайци. Мисля, че тук е мястото да вмъкна малко и за тях,но във следващия пост ще опиша по-подробно. За всеки има работа. Пазачи, чистачи, разносвачи дори има хора, които чистят дъвки от плочките с шпатулка.



Това е интересната мода за бебешки дрехи. На всички бебета гащите им са изрязани.

Занкът „стоп“

Типичните шанхайски таксита- VW- SANTANA 2000
Още пейзажи и сгради

















Ще завършвам всеки ден с някои впечатления, придобити през цялата екскурзия, събрани на едно място:
1. Всичко в Китай се купува с пазарлък. На никоя стока няма етикетче с цена. Още щом те видят, преценяват колко струва според това дали си европеец. Казват ти една цена, веднага щом се откажеш, я свалят и с всеки отказ, я свалят все повече и повече, докато не дойде и кулминационният израз „How much?” – „Колко даваш?“ . Лична история: Един сувенир- метална статуетка. Цената и започна от 1000 юана и стигна до 100, след това последва и обичайният израз.
Друг случай: Мегамаг за електроника. Разглежам си GSM-ите и си сравнявам цените. Стигнах до един Iphone – оригинален ( добре е да се спомене, защото не само колите, но има и много GSM-и реплики) и попитах каква е цената и съответно отговорът беше – „Колко даваш?“ ....
2. Клаксонът- най-използваната част от колата, по време на шофиране. Свири се непрекъснато и навсякъде. През няколко секунди се чуват класкони от всички краища, но най-интересното е, че на никого не му прави впечатление и всеки си кара, все едно не е чул нищо.

Утре ще пусна Ден 3. Иска ми се да мога да ги пускам по-бързо, но нямам толкова време.

[Goblin]

От: Китай

... ... ...



Така и не разбрах, какво означава този знак.

... ... ...

"Забранено за превозни средства превозващи запалителни и/или взривни материали". Включва и газовите бутилки. Стандартно е в тунелите в много държави.

[simeon40]

От: Китай

Цепката на гащите на бебета е, че когато им се доходи по някаква нужда клякат и си я вършат. Сестра ми учи известно време там и беше снимала дори едно такова в действие на улицата.

[Еделвайс]

От: Китай

Страхотен пътепис и снимки, благодаря за споделеното . Чакам с нетърпение продълженията

[s_s1]

От: Китай

Благодаря за споделеното.

Очаквам продължението /и не само аз/...

[Darin Mitev]

От: Китай

Ден – 3 Из Шанхай
Днес мисля да пусна повече снимки.
Ден трети започна с много разнообразна закуска в хотела и поздрави за Великден. За наш късмет на обилната шведска маса имаше и варени яйца и успяхме дори да ги борим. Първият ми опит да ям с пръчици. Този и следващият ден бяха несполучливи, но след това свикнах. Самата закуска съдържаше няколко вида ориз,супи, кълнове, странни гъби, спагети, яйца (пържени и 2 вида варени) ,салати, пелмени (китайски хляб) , диня, пъпеш, екзотични плодове, различни напитки и много други неща. За храната специално ще пиша малко по-нататък.





След закуска се качихме на розовия автобус, който ни поведе към стария квартал. Той се състоеше от множество тесни, кипящи от бурен живот улички, традиционните китайски покриви и много нагли продавачи на всякакви стоки. Там разбрах едно от правилата за нормална разходка. Никога не проявявай интерес за неща, които няма да купуваш от улични търговци. При повечето, само ако спреш за секунда и погледнеш, няма отърване след това, а камо ли, ако попиташ колко струва. Тръгват да те гонят и да викат след теб, като на всяка крачка ти свалят цената .







Прочутите китайски фенери. Сега осъвременени с енергоспестяващи крушки, но все пак си запазват традициите.



След малка разходка из стария квартал се отправихме към един от будистките храмове. В Китай вярват в три основни религии- Будизъм, Кофуциянство и Даоизъм. Важно е да се отбележи, че вярващите живеят в мир помеждуси. В следващите постове ще видите и Конфуциански и Даоски храмове. На външен вид храмовете изглеждат почти идентични, но всяка религия си има различни основни принципи.













Забалежете свастиките на гърдите им. Това е будистки знак, който Хитлер и Гьоринг са заимствали и обърнали обратно. От символ на живота са го направили символ на разрушението.



Будистка медитираща котка. Интересното е, че беше обградена от тълпи хора, но дори не си отвори очите да погледне какво става.




Тези парички се опитваха да ги задържат прави, предполагам за здраве.








В храмовете няма икони, а статуи, пред които се кланят. Повечето са на различни Буди, като веки отговря за нещо – за здраве, дълголетие, пари и т.н. Ще забележите едни малки червени възглавнички, на които коленичат и започват да се молят. В двора на самия храм има огньове, от тях хората палят благовонни пръчици и се молят. Самата атмосфера те пренася просто в друг свят- мирисът и пушекът на благовонните пръчици и стотиците вярващи, които се стичат, за да почетат своя покровител Буда. Пропуснах да отбележа, че около храмовете е пълно с много болни и сакати хора, които лежат по пътя и чакат по някой юан. Много хора казват, че не е хубаво да им се пускат пари, защото държавата се грижи за тях, а те всъщност работят за някого, който им прибира печалбата. Повечето са с отсечени ръце, най-вече за кражби. Но като цяло не е много приятна гледка, особено за хора със слаби нерви.

Още един интересен знак, които изобразява триколките, за които по-рано споменах. С тях не само се придвижват, но и разнасят стоки и извършват много други дейности.






Тук започвам с известните надписи на китайски. По-нататък ще пусна още доста.

Едно традиционно престрояване на светофар и едно не толкова традиционно возене на колело.
След храма се разходихме по търговската улица на Шанхай. Голямо стълпотворение от хора, колела, електрически скутери и коли-влакчета като тези по нашето черноморие.
Интерсното там беше, че по магазините ИМАШЕ цени, но бяха твърде високи. Там също беше пълно с улични търговци и хора, които се опитват да те накрат да влезеш в някое магазинче, намиращо се в перпендикулярните малки улички, на което без тази жива реклама, не би обърнал внимание.










След разходката г-н Ван ни закара на другия бряг на реката и влязохме в един огромен 9-етажен МОЛ точно до телевизионната кула (горните снимки са пейзажи точно между мола и кулата), където си купихме някои традиционни китайски плодове и зеленчуци, с които след това се нахранихме.


Мини-бананчета



"Пропусни движещите се по пътя с предимство"

Тук започват минералите, за които ще прочетете малко по-надолу.


Голям къс Лабрадор.










Изделието от нефрит.

Още от надписите.



Последва посещение на магазин за минерали и основно нефрит. Точно на входа му имаше огромна нефритена склупура. Тук можете да видите с какъв майсторлък са правени орнаментите.
След кратка лекция и почерпка с чай ни заведоха в зала, пълна с нефритени и жадеитови гривни, колиета, обеци и много други женски аксесоари, които се продаваха и естествено започна отново обичайното сваляне на цената. Тук е мястото да напиша няколко думи за нефрита. След справка със специалисти се разбра, че в Китай с името Chinese Jade означават класическият нефрит, чийто цвят е преобладаващо зелен, но има и бял, сив, оранжев, черен. Изделията от истински нефрит са много скъпи, затова на туристите по улиците се предлагат евтини имитации, изработени предимно от минералите арагонит или серпентин, които наподобяват много нефрита. С името Burma jade се означава жадеитът, който има изумруденозелен цвят. Китайците ценят нефрита най-вече за това, че той, освен че е красив, е изключително здрав поради преплетените нишки в стуктурата си. Във вид на бижу, той на практика не се износва и е вечен.
Тук започват снимките от кулата.






Това са снимки на „Отварачката“. Един от прочутите небостъргачи в Шанхай, а строящата се до него сграда ще бъде една от най-високите в света.





Някои нямат страх от високо.



Под огледалото на 2-етаж на кулата.




И най-сетне дойде време за прочутата по цял свят телевизионна кула. Тя е разделена на три главни етажа като Айфеловата кула. На асансьора пишеше, че се намира на 259 етаж След като разбрахме, че цената до третия етаж е почти 2 пъти колкото до втория, решихме да не се качваме чак до най-горната точка. Интересното на втория етаж е, че е разделен на 2 подетажа- така да ги наречем.






От горния може да видиш целия Шанхай и виещата се през него река, по която плават хиляди шлепoве и корабчета, а на долния може да се снимаш на прочутото стъкло, което е на доста високо. Много хора ги беше страх да стъпят.

На първия етаж- мечки от отпадъчни продукти.

Още от надписите.
След поредицата от снимки, които си направихме, се върнахме обратно в хотела за да си вземем връхни дрехи, след което дойде време за вечерно плаване с корабче по Хуанхъ.
Пристанището беше на другия бряг на реката и се наложи да минем през подводния тунел, който беше доста дълъг. Щом се качихме на корабчето и от едната страна се откри красотата на нощен Шанхай, всички групи от туристи се струпаха на третия етаж и започна една ожесточена борба с лакти за малко място, за да могат да направят по няколко снимки. Моите са правени от първия етаж, откъдето личаха също толкова добре чарът и светлините на нощен Шанхай.














След корабчето се прибрахме в хотела. Трябва да отбележа, че във всички хотели имаше безплатен жичен интернет, но не и безжичен .






Не знам дали на някого му направи впечатление на снимките от ден 2, но на всяка сграда около реката има знаме, че и по 2. Тук можете да ги видите.









Малко заигравка на различни режими.



Следващите 2 дни мисля, че няма да имам възможност да пусна продължение, но вече в събота и неделя очаквайте още впечатления. И ето още 2 типични неща за китайците.
1.Много храчат и носят хирургически маски. Тъй като въздухът в големите градове не е много чист, храченето по улиците и носенето на маски е нещо обичайно както при мъжете, така и при женеите.
2.Всички китайци пият зелен чай от сутрин до вечер. Носят го в буркани или термоси и го доливат с топла вода, щом свърши. От една доза може да се направи 6 пъти чай.

[silverfox]

От: Китай

След като вече бяхме във въздуха, всички започнаха традиционното пляскане, което се прави при успешно излитане и кацане на всеки полет.

Няма нищо традиционно в това. Някои по изключение ги избива да пляскат и то съм го срещал рядко само при кацане, така че не се чувсрвай задължен да пляскаш на всяко излитане и кацане

...и ужасната болка в ушите ми в продължение на 10 минути по време на кацането. Но за мое успокоение се оказа, че болката е само при първото сериозно летене.

Ще те разочаровам. Не знам как се е оказало, че е при първото сериозно летене, но при мен го нямаше нито, при първото, нито при второто. Болката се появява от разликата в налягането и едва ли може да се търси някаква закономерност. При мен се появи веднъж при кацане след кратък полет.

...пелмени (китайски хляб)

Пелмените са руско ястие, което се прави от тесто с пълнеж. Китяйския "хляб" е варено тесто.

Забалежете свастиките на гърдите им. Това е будистки знак, който Хитлер и Гьоринг са заимствали и обърнали обратно. От символ на живота са го направили символ на разрушението.

Всъщност националсоциалистите в Германия вземат свастиката от римските легиони без да обръщат нищо. Приема се, че произлиза от Индия, но най-старата свастика е открита във Врачанско.

Иначе много интересно. Очаквам продължението.

[s_s1]

От: Китай

Уникални снимки!

Благодаря за споделеното.

[Rabin]

От: Китай

Наближавам 40-тия си полет (да, броя ги, приблизително) и не си спомням да съм чувал аплодисменти от пътниците при кацане дори веднъж.

[Райковски]

От: Китай

Уникален пътепис, браво !
Един въпрос- с каква техника снимаш ?