В ЯПОНИЯ ПО НИКОЕ ВРЕМЕ

[Nik Nikolov]

От: В ЯПОНИЯ ПО НИКОЕ ВРЕМЕ

Страхотен репортаж в реално време.
Благодаря !

[Stas]

От: В ЯПОНИЯ ПО НИКОЕ ВРЕМЕ

Наистина, ден за ден пиша. То всеки ден толкова впечатления събирам, че ако не ги опиша сигурно ще ги забравя. А и време си отива доволно много. Не се наспивам, но това е най-малкия проблем. Ще спя като се върна в България.

[Чичка]

От: В ЯПОНИЯ ПО НИКОЕ ВРЕМЕ

И аз съм силно впечатлен от разказа от първо лице. Някак си по-различен е от документалните филми и всичко което съм чел и чувал за Япония.

Колкото до белугите...честно казано аз по тъжно животно не съм виждал на живо в живота си. Обикалял съм валенсианския океанограф и белугата беше огромна, симпатична и тъжна...някак си самотна в малко вода. Като си представиш хилядите км, които този бозайник плува в естествена среда и малката кутия, в която е затворен и ти става някак си тъжно.

Иначе всико останало от разказа ти ми докара само хубави емоции и нямам търпение за следващата част, макар и дъждовна.

[rumbata]

От: В ЯПОНИЯ ПО НИКОЕ ВРЕМЕ

Хаха! Мерси!
Нещо и вятъра се усили много. Стана 4:00 и си лягам. Утре нова програма - дано не се провали.

Няма как да не вали.
В периферията си на тайфуна Сонгда.




Дано успееш с програмата си.
Снимките от аквариума са уникални!!

[Stas]

От: В ЯПОНИЯ ПО НИКОЕ ВРЕМЕ

Леле Румба! Нямам късмет с времето.
Организаторите ни изпратиха няколко дни преди да тръгнем мейл за 30 градуса и топло време.
Взех си съответно такива дрехи и не си взех Vasque Mantra обувките, които са ми любими, но малко тежки.
Прецаках се.

А за белугата - тъжна е гледаката, но в аквариума си играеха и забавляваха - не изглеждаха тъжни. Имат вида на безкрайно добри животни - като делфините.

А емоциите може да не са само хубави. Става ми тъжно като се замисля що за хора сме ние.

[ivied]

От: В ЯПОНИЯ ПО НИКОЕ ВРЕМЕ

Поздравления за пътеписа! Сетих се за: "Нещата не се променят. Човек просто променя начина, по който ги вижда, това е всичко."

[Пенчо]

От: В ЯПОНИЯ ПО НИКОЕ ВРЕМЕ

Поздравления, за чудесния пътепис. Стоя в очакване на продължението.
За цената на влаковете: логиката е, че спиращия на всяка керемидка, харчи много повече енергия, хаби спирачки, повече човекочаса за персонала, и ....

[//Радо//]

От: В ЯПОНИЯ ПО НИКОЕ ВРЕМЕ

Имаш ли идея защо кабелите изглеждат толкова страшно? Заради земетресенията ли не ги пускат подземно или има нещо друго?

П.П. Снимките от аквариума ги гледахме (с фамилията) поне по 10 пъти

Остави кабелите (при мен са 3 по 150 +75 ,колкото китката ми ), виж им покривите,перфектните. Над всяка чупка - мини покрив.

[tef4o]

От: В ЯПОНИЯ ПО НИКОЕ ВРЕМЕ

Остави кабелите (при мен са 3 по 150 +75 ,колкото китката ми ), виж им покривите,перфектните. Над всяка чупка - мини покрив.

O, не си мисли, че гледам само кабелите
просто на фона на всичко останало, малко ... вадят очи. Не вярвам да са ги оставили просто ей така, сигурно има сериозна причина.

А за покривите и улиците и оградите и градинките и тревата (включително и оная, която се вижда в ъгълчето на едната снимка, "нефризирана") и пешеходние пътеки и така нататък - гледам и благодарение на разказа на Стас, почти успявам да си представя, че съм там. Хайде спирам, че и без това не ме свърта на едно място

[Stas]

От: В ЯПОНИЯ ПО НИКОЕ ВРЕМЕ

Ден 5. РАЗГЛЕЖДАНЕ НА МАТСУЕ.

Днес цял ден ще прекарам в Матсуе. Така се очертава според туровете, които резервирах още от София по мейл. Единият започва в 11:00 – посещение на чисто новия исторически музей на града. Вторият е от 16:00 и ще ни покаже улица Shiomi Nawate, кръстена на самурая Шиоми с неговата къща. Третия тур е вечерен и представлява посещение на минералните извори Tamatsukuri Onsen – този ми е пълна загадка.

Станах малко трудно, но исках да закуся със състезателите и да отида с тях до залата. Още сутринта установих, че въпреки хартията в маратонките ми те не бяха изсъхнали. В употреба влезе сешоара, който логично за около 10 минути свърши прекрасна работа.

Стигнахме в залата навреме. Алекс си зае мястото срещу представителя на Филипините за първата си среща днес.



Играят всеки ден по две партии. Корнел от Румъния пък се падна да играе срещу китаеца, който е поставен под номер 2 в схемата на турнира. Корнел е номер 5, но класите са различни.



Оставих момчетата да се забавляват и се отправих към уговореното място в сградата, откъдето стартират пешеходните турове. Пътьом видях как красиво тръгна играта на Алекс. Стискам му палци! Филипинецът бе видимо притеснен и още от началото изпадна в размисъл, както се вижда от часовника до дъската.



Бяхме четирима екскурзианти – две жени от Малайзия, София от Швеция, чийто приятел се състезава и аз. Разбира се имахме и водач, даже не един а двама – мъж и жена. Жената се притесняваше от нас и заекваше, но мъжът говореше добре английски. Всички тези водачи са на доброволни начала – служат на префектурата за популяризиране на забележителностите. Таксата за курса ни беше 500 йени – толкова колкото струва билета и нито стотинка повече за водачите.

Историческият музей на Матсуе е отворил врати тази година на 19 март. В него са изложени интересни предмети, факти и мултимедийни филми за 400-годишната история на крепостта и града Матсуе.

На входа на музея си оставихме чадърите и ни раздадоха билети.



Първия експонат – доспехите на самурай с емблемата на Матсуе на шлема – обърнато сърце.



Вторият експонат – служителките на информационното гише, които са си част от изложбата за мен – англисйки не знаят, така че работа не могат да ни свършат.



Няма да се спирам на всички неща, които видяхме. Най-интересните за мен бяха тези, на които ще пусна снимки. Първото беше макет на града съз замъка.



Историята на замъка ще разкажа вероятно утре, когато ще го посетим, въпреки че и тук даваха филм за създаването му и защо точно тук. Интересното е, че реката прави естествен завой на това място, а изкуствено са прокопани канали от задния край, така че цялата крепост да е защитена от воден ров. Този замък никога не е бил използван за военни цели, въпреки, че е имал толкова добра стратегическа позиция.

Не мога да не покажа изключително ценният меч Нагамитсу, който е прославен от Хадеясу Юки и съхранен от фамилията Матсудайра.



Хартиени пари, издадени от клана Матсуе.



Следващия експонат е много интересен – типична храна за четирите сезона. Отдясно наляво – зима, есен, лято, пролет.



За да не ставам досаден – интересна стая за чайна церемония, в която гостите могат да пият чай. От витрината се вижда красивата градина, зад която в далечината стърчи замъка Матсуе. Градината е в типичен сухоземен стил за района Изумо.







Къща за слугите и типична слугинска стая.



Излизаме от музея след като разгледахме доста експонати и изтърпяхме няколко филма на японски с блед превод от нашите водачи. Намираме се близо до залата, а вече трябваше да е свършил първия кръг. Точно така се оказа. Алекс беше победил противника си и вече се готвеше да започне втората си партия за деня срещу представителя на Коста Рика.



На съседна маса се изправиха един срещу друг Миша от Украйна и Золтан от Унгария съответно с 5-ти и 2-ри дан. Такава разлика обикновено предвещава изхода от двубоя.



Аз пък отново отворих картата. Сутринта докато чаках водачите да съберат хората за тура, разпитах за някои по-интересни обекти в града. Един от препоръчаните бе храмът Gessho-ji.

Тръгнах по улиците с GPS, чадър, чанта и фотоапарат в ръце. По пътя снимах едно японско училище и един супермаркет, от който си купих вода с лимон.





И на този завой вляво е входът за храма. Платих си 500 йени като възрастен. Все се чудя чак толкова ли стар изглеждам!?







Както се вижда тук има красива голяма градина. В пояснителната брошурка, която получих по изключение на английски, има „Календар на цветята”, в който са описани през кой месец от годината кои цветя цъфтят и могат да бъдат видени в парка. През май това трябва да е ирис. Календарът засяга само месеците от януари до юли включително, а през ноември листата се оцветяват красиво в жълто и червено.

Всъщност целият парк е пълен с гробници на господарите на Матсуе, към които се стига през красиви врати.









Последната гробница по маршрута е на 6-ия господар (от общо 9). Точно до нея е паметника на гигантската костенурка. За нея казват, че ако я погалиш по главата ще живееш по-дълго. Как мислите, дали е възможно?





А това е Otama-ya (Къщата на духовете). Тук се пазаят мемориални плочи на господарите и съпругите им. Къщата се отваря за посещения само веднъж годишно – на 16 август.



А това е мястото, където срещнах единствените други посетители на комплекса. Къщата за чаена церемония. Всъщност сега е къща за чай, но е още и сградата на основния храм.



Събувам си обувките и оставям чадъра на мястото за чадъри. Влизам в къщата по чорапи.



Хората се наслаждават на градината докато пият чай. Този обичай си има дълбоки традиции.





Постоях малко и погледах. Красиво е наистина. Чудя им се откъде намират толкова любов, за своите японски градини. Явно са хора, за които природата значи нещо много повече от дървен материал или сено за добитък.

На излизане от комплекса влизам в нещо като двор, в който е къщата на Райдън – един от най-добрите сумисти – йокодзуна от Едо периода (1603-1867).







В интерес на истината като стана дума за сумо – постоянно обяснявам къде се намира България на японците и те се сещат веднага за киселото мляко. Като попитам дали познават Котоошу – даааа, разбира се! Обяснявам им, че той също е българин и ... Ама наистина ли!? Някои, разбира се го знаят, но други са учудени, че не е японец. Аз пък съм учуден от невежеството им!

Поемам обратно към залата, за да проверя какво са направили играчите във вторите си партии и да хвана следващия планиран тур от 16 часа.

По пътя минавам покрай храма Seiko-in с едни лъвове с лек китайски уклон. Може и аз да съм наклонен, но поне на мен на китайски ми заприличаха.



В залата всичко беше от хубаво – по-хубаво. Алекс беше победил и Коста Рика. Не цялата – само един неин представител, но и това стига. И понеже беше свършил малко по-рано го подбрах да ходим заедно на посещение в самурайска къща.

Този път доброволката-водач беше една възрастна дама, която знаеше английски, но пък аз не й го разбирах. Тръгнахме към улица Shiome Nawate. Аз я знаех къде е още от втория ден в Матсуе или третия в Япония. Както и да е, тръгнах с бодра крачка и по едно време се усетих, че водачката я няма... Горката жена! Беше изостанала доста. Спряхме се да я изчакаме. Бяхме само аз, Алекс и едно момче от Австрия с тайландски произход, но никога неживяло в Тайланд. Жената ни настигна, аз я попитах дали иска тя да ни води, а тя се извини, че е по-бавна и че ние сме много високи и правим големи крачки – за това била изостанала. Аз колко съм висок е друга тема, но в Япония се чувствам направо като баскетболист! Сещам се за чехлите в хотела, които сигурно са № 41, но по-големи няма! Тук мутанти с № 44 явно не са предвидени да отсядат.

Стигаме до ул. Шиоми Навате.



Влизаме в къщата на самурая Шиоми и отново получаваме билети от нашата японка.





Както винаги градината е на ниво. Както винаги табелките са САМО на японски!



Разглеждаме стаите на къщата и жената на някакъв неин английски обяснява кое какво значи. Аз разбирам откъслечно. На първата снимка господарят на дома (вляво) приема гост (вдясно).



В градината вече прецъфтява това масово храстче:



По стълбички покрай бамбуковите дръвчета се каваме до къщата с барабаните.







И както се вижда много добре, пояснителната табелка е доста красиво изработена, но ...

Тези огромни барабани са характерни за провинция Шимане. И на други места в Япония са се изполвали барабани, но толкова големи само тук. Те са поддръжали бойния дух на войската, а и са използвани по време на празненства и шествия. Всичко това от мултимедийното клипче до стаята.

Още веднъж – къщата с градината.



Надникваме в стая за хранене и кухнята.





С това приключваме този тур и се извиняваме, че бързаме към хотела, защото в 18:00 трябва да тръгнем за вечерната си програма. Пътят до хотела бе приятен и освежителен, предвид ръмящия цел ден дъжд.

Прибрахме се, обялкохме се подходящо като за минерални извори, взехме си кърпите за къпане и хайде пак по трасето. Този път бяхме повече хора, поради приключилите срещи от втория кръг днес. Не мога да проумея на кого е хрумнало да направи туровете по забележителностите във времето, когато момчетата имат срещи! Не ми изглежда много по японски това.

На автобуса се натоварихме почти цялата компания. Това беше гаранция, че ще е забавно. Тръгнахме и през целия път се смяхме, а някаква японка отпред ни говореше нещо на японски за мястото, на което отивахме. Нямаше как да ни привлече вниманието. Подочухме нещо за дълбочина 10 м и някакви акули, но не прозвуча сериозно.

Пристигнахме в един 5-звезден хотел в района Tamatsukuri Onsen. Повеждат ни през фоайето към втория етаж, а ние продължаваме да си приказваме и да не знаем къде отиваме.





Тук си събуваме обувките, разбира се! След това влизаме в просторно помещение с две дълги ниски японски маси и едни японски въглавнички, върху които трябваше да седнем. Сторено!





Сервираха ни чай и сладки с много приятен вкус. След това ни помолиха да се преместим в съседната зала. Влизам и ахвам!





В залата подредени като по учебник блюда – всичко е типично японска кухня. Да не смееш да го пипнеш – толкова добре изглежда. С Алекс не успяхме да си намерим съседни места.



От ляво надясно – японецът, нашия преводач, учил в Англия. След него представителят на Русия, Унгария, Румъния, Колумбия (с който Алекс утре играе май), Финландия, Литва, България и ... не виждам кои са последните двама.

Церемонията „Японска вечеря” започва винаги от мен, защото бях на първото място. Трябва сами да се обслужваме, а девойките само да ни показват как. То май се получи, че от показване ние само седяхме и гледахме умно!



С клечки се прави всичко почти. Слагаме първо масло на едно съдче върху хартия, а отдолу гори огън. Слагаме 3 парченца месо със зеленчуци и капак отгоре. Това е пържене в масло. На следващата снимка са заготовките, още неизпържени.



Тук японката ми чисти рака, което е доста сложно нещо, а в горния десен ъгъл на масичката ми се пържат хапките. Използвах ножа, за да отделя предварително тлъстата част от месото, тъй като имам непоносимост.



Другите японки усилено помагат на кекавите и некадърни гайджини!



Всички са пределно мобилизирани в храненето. Аз станах за малко, защото ми изтръпнаха краката и изполвах да снимам прав.



Постоянно ни сменят блюдата. Сервираха ни общо може би 5 вида супи, още толкова ястия и не по-малко салати, гарнитури хапки и какво ли не. Преобладаваха морските деликатеси със сосове соя+уасаби и чесън с оцет. На долните снимки първо се вижда супата, която се вареше пред мен на масата, след това някакъв странен рибен деликатес. Третото е една жълта на цвят супа, която била много скъпа защото е от морски таралеж с яйце. И как няма да е скъпа като знам колко е голям един морски таралеж! Последното го наричат „соба”, което е супа от нещо като спагети с водорасли.





През цялото време ни обслужваха перфектно. Носиха ни влажни кърпи за ръце, чай, вода... Имаше по едно саке на човек, а с моето намаза японеца до мен.





Точно се отпуснахме с препълнените стомаси и ни информираха, че отиваме на СПА – ще се топим в басейн с гореща минерална вода! Ха така! С пълни стомаси! А беля може ли да стане?



Тук си събуваме обувките и в синята част влизат мъжете, а в червената жените.

Процедурата е следната:
1. Влизаш и се събличаш като гащи не са позволени!
2. Измиваш се хубаво на душа с минерална вода – има шампоан и душ гел до всеки душ.
3. Влизаш в малкия басейн с вода около 37-38 градуса.
4. Влизаш в големия басейн с вода около 45 градуса.
5. Излизаш, измиваш се и се обличаш.

Имаше си всичко в банята, съблекалнята и басейните – включително прибори за бръснене, за миене на зъби, одеколон, балсам за коса и още нещо за коса, което не знам какво беше (японски надписи). Нямаше само големи кърпи за бърсане, каквито някои не бяха рабрали, че трябва да си вземат от хотела и останаха да се бършат с една малка кърпичка от СПА центъра.
.
Снимки от банята няма. Въведохме правило – без снимки! Киснахме се до припадък, след което ни качиха на автобуса и се прибрахме в хотела. Струваше ми се, че трябваше да има и някаква обиколка, но явно вечерята и СПА къпането изчерпа програмата според организаторите.

Този ден беше отново по-различен от другите. Днес Алекс има две победи и ходих на 3 организирани и един импровизиран тур. За утре програмата ще е нещо подобно, но няма да повтарям местата.

Следва...

[Nik Nikolov]

От: В ЯПОНИЯ ПО НИКОЕ ВРЕМЕ

Специално станах рано за да прочета.
Огромно количество непозната информация, поднесена детайлно и с вкус.
Благодаря !

[Nik Nikolov]

От: В ЯПОНИЯ ПО НИКОЕ ВРЕМЕ

Стас, моля те да посетиш някое заведение за бързо хранене в деловия център на града около обяд.
Като гледах обувките на официалните лица при откриването, не ми направи впечатление някои от тях да са твърде удобни за често сваляне - повечето са с връзки.
Следователно в съвременният бит тези хора имат други ежедневни правила, но при традицията към традиции, тези правила също се спазват.
Любопитен съм, как живеят и как успяват и защо при нас хич не може да се случи ?
Също така съм любопитен да видя строителен обект, до колкото е възможно.
Ако ти е пълна програмата, не се ангажирай. Благодаря !

[Goblin]

От: В ЯПОНИЯ ПО НИКОЕ ВРЕМЕ

...
Любопитен съм, как живеят и как успяват и защо при нас хич не може да се случи ?...

"...Взети по отделно, моите момчета са гении. Всичките до един. Събереш ли ги обаче в екип - всичко се сгромолясва, и не могат и молив да проектират.
Японците - наоборот. По отделно за нищо не стават. Събереш ли ги в екип..."

Владимир Каданников, генерален директор на АвтоВАЗ. Изказването е пред френски журналисти, някъде през втората половина на 90те.

[paksss]

От: В ЯПОНИЯ ПО НИКОЕ ВРЕМЕ

Учудва ме само липсата на инфотабели, брошури и проспекти на английски език на туристическите места. Едва ли е недоглеждане, може би е политика на страната, или? Не знам, някой знае ли?

Та дори държави като Сирия, Турция, ако не на други езици, то поне на английски имат. Интересно ми е.

[Stas]

От: В ЯПОНИЯ ПО НИКОЕ ВРЕМЕ

Ник, в малкия град, в който се намираме в центъра НЯМА заведения за бързо хранене. Имаше някъде Макдоналдс, но е на километър от центъра, а такива програми си правя, че заведенията остават малко встрани. Сега ще пиша за днешния ден и ще ви покажа как се хранеха децата на обяд. А обувките да, сваляме ги къде ли не, даже и на туровете с лодки, на които бях днес, нещо което ме изуми!

Строителни обекти - не намирам! Всичко е построено! Всичко е перфектно даже в малките градчета. Не намирам нито една строителна ограда, нито една затворена улица, нито една дупка по улиците или пък даже кръпка - да, даже кръпки няма! По тротоарите има една част с подвижни плочи. Като искат да прекарат кабели, махат плочите, слагат кабелите и поставят плочите. Да де, но нищо не се краде! Защото ако беше у нас, някой с тези плочи цялата градина щеше да си плочкоса.

Това с инфотабелите ме учудва и мен. Всъщност тук таме има превод на английски, но рядко. Може би защото е провинция. Лошото е, че и брошури няма. На първенството, за което сме дошли, предварително са се запасили с английски неща, но като ходя накъде извън града - йок!

А за Турция - моля те недей я сравнява със Сирия, нито с България. Не знам дали си гледал репортажите ми от там. Имам 3 пуснати - за Сиде, за Памуккале и за Ефес. Ще трябва да пусна и за Кападокия... Та в Турция нещата на на много високо ниво от години насам! И продължават да се развиват със завидна скорост.