В ЯПОНИЯ ПО НИКОЕ ВРЕМЕ

[Stas]

От: В ЯПОНИЯ ПО НИКОЕ ВРЕМЕ

Ден 3. МАТСУЕ.

Тази сутрин станах късно след като си легнах рано сутринта към 5:00. От 10 часа играчите имаха демонстративни мачове с местни специалисти по Го. Аз пропуснах това мероприятие. За сметка на това отидох аристократично на закуска към 10 часа.





Ресторантчето беше в съседната сграда на деветия етаж и щеше да има чудесна панорама, ако времето беше слънчево. Да, но не! Днес вали дъжд. Не силно, но за сметка на това постоянно.

На рецепцията на хотела получих карта за пешеходна обиколка на града. Дадоха ми и чадър, за да не се намокря. Разпитах ги за влаковете с идеята да отида някъде по-далеч, но нещо не се разбрахме. Най-важното беше, че получиха ключа от стаята ми, за да я почистят. По телефона ми бяха звъняли да питат към колко ще излизам. Явно им наруших и графика за чистене. Българска му работа!

Тръгнах да се шляя по дъждовните улици на малкото японско градче Матсуе (190 000 жители) и да снимам каквото ми падне. Първо тръгнах по главната улица.



Това е кметството, където от утре ще се играят срещите от СП по Го.



Вдясно е супермаркет, в който влязох да разгледам цени на различни стоки. Уличката пред него е зигзагообарзна – такава досега не бях виждал.



Тръгнах да заобикалям Замъка „Матсуе” от външната страна на опасващия го канал.





А по канала, въпреки дъжда, туристическите разходки се движат. И не само те.





Отклонявам се малко и влизам в жилищен квартал.





А малко по-нататък се натъквам на някаква забележителност с табела само на японски. Качвам се по стълби и най-горе попадам на красива градина и гледка към замъка „Матсуе”.







Оказва се, че има вход и касиер. Купувам си билетче за 200 йени и получавам обяснение на английски език. Попаднал съм на Meimei-An House, една от най-добрите чаени къщи в Япония, построена през 1779 г. от Matsudaira Fumai.











Излизам, връщам се отново до обикалящата замъка улица и продължавам нататък. Отляво се появяват разни музеи, къщи на самураи и магазини за сувенири.







По следващата улица затворих обиколката и се прибрах с мокри маратонки към залата за Го, откъдето с автобусчето заедно със състезателите се прибрахме в хотела.



Вечерта от 18 часа по програма имаше официално откриване на първенството, на което щяха да присъстват много официални гости.

Обадиха ми се по телефона още в 17 часа, че автобусът ни чака пред хотела. Странно ми беше защо толкова рано и попитах защо? Отговорът бе, че всъщност не е толкова рано. Казах им ОК и че в 17:50 ще бъдем в хотел Ичибата, където щеше да се проведе официалното мероприятие. Да не ни чакат. Тръгнахме пеша половин час по-късно и стигнахме за по-малко от 10 минути.



Залата за официалната част бе подготвена предварително.



Атрактивни личности са японците. В очакване на началото падна голямо снимане с тази японка, която по мое мнение е на не повече от 12-13 години.





А ето и подредени и изтупани официалните лица.





Водещата и прегракващия преводач до нея. Много му беше трудно на човека, постоянно му изчезваше гласа.



Кратки поздравление от губернатора на провинция Шимане и от кмета на град Матсуе



Наздраве за старт на коктейла...



И всички се втурнаха към масите, отрупани с японски и не съвсем японски специалитети. Наистина разнообразието от храна беше страхотно.





Единствено с напитките имаше проблем или поне аз имах проблем. Саке, бира и някакви други питиета с алкохол, които не са подходящи за мен, а като си поисках сок ми сипаха пак от онзи гаден студен чай, който все още ми седи в стаята неизпит. Наистина е ужасен! Нямаше какво да пия. Това е.

От утре започват мачовете по Го, а аз започвам да се чудя къде да обикалям и какво да разглеждам.



Следва продължение...

[Симеон]

От: В ЯПОНИЯ ПО НИКОЕ ВРЕМЕ

Стас, гледам на масата ти и клечки и вилици. Това специално за европейците ли е? То традиции, традиции, но не разбирам тези възприемчиви към всичко практично хора да ядат още с клечки. Сигурно в ресторантите са за еднократно ползване. А вкъщи? Голяма розсипия на бамбук...

Пре-пре-интересно и ново за мен....лъкатушна улица, чадъри аванта..

[damyan82]

От: В ЯПОНИЯ ПО НИКОЕ ВРЕМЕ

По-страхотна тема не бях чел.Време е да си затворя устата.Страхотно си прекарвате там.Аз от няколко години си имам мечта да попадна на "кафенце в Токио",но засега мечтата ми е непосилна.Само мога да ви благодаря,за пуснатия материал за да се види дори и малко от тая велика страна.
Весело изкарване и успех

[Stas]

От: В ЯПОНИЯ ПО НИКОЕ ВРЕМЕ

Благодаря и за мнението и за пожеланието.
Наистина има какво да ни учудва у японците. Още ми е едва 4-ия ден, така че ще събирам и накрая ще обобщавам.
Сега се прибрах от обиколката си за днес. Пътувах и с влак, видях интересни неща. Като вечерям ще седна да опиша.

Симеоне, ядат си с клечки та пушек се вдига. И аз ям с клечки. Вилицата е за някаки шницели/кюфтета, че тях с клечките не успях да разкъсам.
Иначе самите японци понякога не се сещат да ни дадат вилици. Включително ядох и супа с клечки, освен ориза, което е нормално.

А чадърите не са аванта - взимам го като излизам и го връщам като се прибирам. Оф, до вторник щяло да е лошо времето! Днес подгизнах, въпреки чадъра.

[tef4o]

От: В ЯПОНИЯ ПО НИКОЕ ВРЕМЕ

... Още ми е едва 4-ия ден, така че ще събирам и накрая ще обобщавам...

Тъкмо това, че не правиш генерални обобщения е част от чара на разказа ти.
Това, което разказваш и снимаш е много близко до моите разбирания за запознаване с друга страна - не точно лъскавите улици и не само забележителностите. Просто един непредубеден (доколкото е възможно, разбира се) поглед към непозната страна, твърде различна от нашата.

[Bobkata]

От: В ЯПОНИЯ ПО НИКОЕ ВРЕМЕ

Стас, гледам на масата ти и клечки и вилици. Това специално за европейците ли е? То традиции, традиции, но не разбирам тези възприемчиви към всичко практично хора да ядат още с клечки. Сигурно в ресторантите са за еднократно ползване. А вкъщи? Голяма розсипия на бамбук...

Пре-пре-интересно и ново за мен....лъкатушна улица, чадъри аванта..

Всъщност с клечки някои неща се ядат по-удобно отколкото с вилица според мен. Относно разсипията на бамбук знам, че има тенденция японците да си носят клечки за многократна употреба винаги с тях. Дори има модели които се разглобяват на по 2 части за да заемат по-малко място Нека Стас каже дали е виждал в заведенията японци да вадят клечки от джобовете?

[Stas]

От: В ЯПОНИЯ ПО НИКОЕ ВРЕМЕ

Не знам. Бях само в едно заведение и на масата имаше предварително сложени клечки за хранене и влажни топли хавлиени кърпи за ръцете.
Но факт е че ги ползват. А 20 комплекта клечки за хранене струват в магазина около 3 лв. наши пари. На фона на скъпотията това е направо без пари. А и да не забравяме колко бързо расте бамбука - той е като плевел.

[Stas]

От: В ЯПОНИЯ ПО НИКОЕ ВРЕМЕ

Ден 4. AQUAS.

Днес пак вали! Нищо ново, но вече звучи отчайващо. Как пък не случих с хубаво време значи... Нищо, каквото е – такова. Станах достатъчно рано, за да закуся с момчетата и да тръгна с тях към залата за първия рунд от първенството по Го.

Днес най-после стартира надпреварата, която ще продължи 4 дни в общо 8 рунда. Регламента за класиране и оценка на ранга не ми е много ясен, но знам че в Го има степени като в бойните изкуства – кю от 10 до 1 и дан от I до IX. Степента се дава според постигнатите резултати и придобития рейтинг (като в шаха). Ясно е, че когато играеш срещу играч с по-висока степен, шансовете ти за победа са по-малки. И все пак често стават изненади.

Според жребия на Алекс му се падна да играе срещу турския представител, който има II дан. Впоследствие загуби, но това не е срамно когато срещу теб е по-добър състезател. Важното е че игра добре и можеше да спечели и осъзнава защо не е успял. Успех в следващите партии.



Ето няколко снимки от залата на първенството.





От последната снимка се вижда, че нищо не пречи на 14-годишният представител на Хонг Конг да е един от състезателите с най-висока степен и да бъде основен претендент за титлата. Възрастта няма значение. Всичко е в главата.

Толкова от залата. За мен беше ден за разходка в Япония. Само че дъждът не спира – даже и сега докато пиша продължава да вали, а и силен вятър нещо излезе. Заради този дъжд възможностите ми за културна програма започнаха да отпадат с обезпокоителна скорост. Много подтискащо. И все пак – имам едно голямо желание, което съвпада с увлечението ми по акваристиката – да посетя морския аквариум AQUAS в провинция Шимане. Какво по-удобно за лошото време! Веднага се поинтересувах как се ходи до там. Изненада! Аквариумът се намира в Хаши (Hashi) – селце на 111 км от гарата в Матсуе. Ходи се с влак.

Имам цял ден на разположение, така че решавам и тръгвам. От залата до гарата са 1,6 км и докато стигна пеш ми се намокриха краката. На тях явно не им е било писано да бъдат скоро сухи... Чадърът от хотела не помага особено – вятърът духа от където си поиска!

Стигам гарата, влизам в бюрото за туристическа информация, където ми дадоха разписанието на влаковете, което вече имах от предния ден. Имах го изцяло на японски – няма друг вариант. Поне ме насочиха към билетния център. След кратко ръкомахане и обяснения на японско-английски си купих билети към Хаши и наобратно. Двата билета с коренно различна цена. На отиване с експресен влак за 1890 йени, а на връщане с обикновен за 3170 йени. На отиване пътувам 1 час и 40 минути, а на връщане 2 часа и 40 минути. Логика не открих и не се и опитах. Няма други варианти – примирявам се. В Япония всъщност нямаш как да не се примириш – такива са правилата и всички безропотно ги спазват.

Купих си минерална вода с лимон и вит. С и се качих на горния етаж, където спират влаковете. Седнах и зачаках да стане 11:11 часа. Точно в 11:10 влакът спря на перона.



Качих се и си намерих много свободни места в първия вагон.



Ех какъв кеф! Седалките са по-удобни от самолет. Вътре топло и уютно. Влакът тръгна и аз се настаних най-отпред, за да виждам през прозореца на машиниста. Да, но дойде кондуктора... Оказа се, че първия вагон е първа класа, втория – втора, а третия вагон е като за мен и моя билет. Някакси успях да го разбера, че ме моли да се преместя в третия вагон. Слава богу четвърти нямаше!

Еми преживях го. Всъщност и в третия вагон седалките бяха същите, но там едвам си намерих място. Настаних се, отпуснах се и дремейки и гледайки дъжда навън 100-те минути минаха неусетно. Даже краката ми изсъхнаха. Стигнах гара Хаши и слязох – единствен от целия влак.



Гаричката беше точно по размер като за малко японско село. На цялата гара имаше една единствена служителка и познайте! Естествено не говореше никакъв друг език освен японски. А тя оживено ми говореше нещо... Казах й, че не разбирам и тя повтори. Пак й казах, че не разбирам и тя потрети... Ех! Докога ли?! Накрая й подадох билета и й показах, че имам и за на връщане... Тя ми прибра използвания билет и миряса! Това било значи – на излизане от гарата ти прибират билета. Поне беше много усмихната и говореше любезно, нищо, че не я разбирах. Даже при думата AQUAS ме насочи накъде да вървя. Не беше трудно – имаше и табелки със стрелки.



Тръгнах ето по тази пътека между поляните и къщите:





Първото ми впечатление е просто – смаян съм! Та това село ли е!? Прилича ми на хиперлуксозна вилна зона! Не искам да се бавя сега, но се зарекох на връщане, ако имам време да пообиколя да разгледам. Целта ми беше аквариума. До него стигнах за около 10 минути спокойно ходене – няма и километър от гарата.



Междувременно заваля отново и то силно. Така че влизайки вътре отново бях с мокри крака. Главата и фотоапарата криех с чадър.

На входа са сложили две девойки с униформи да помагат на заблудени гайджини като мен. Едната напусна мястото си и дойде до апарата за купуване на билети да ми помогне. Един билет за мен струва 1500 йени. Само че с апарата сам нямаше да се оправя – познайте защо! Японски! Това е. Както и да е – за това има служителки.

Първият аквариум до входа е на морски обитатели от провинция Шимане и Японско море. Следващите няколко също са за този регион.







Следващият панорамен аквариум е с 1000 тона вода. Митично море – аквариум с акули, скатове, костенурки и др. През него минава и панорамен тунел.







След това се качвам на втория етаж от общо 3 и отгоре се вижда по-добре първия аквариум до входа.



Следва третия етаж. Втория е нещо като транзит, следвайки стрелките за последователността на разглеждане. Тук има различни морски и няколко сладководни аквариума с типични обитатели и подредба.









Няколко нано морски аквариума.





Японците са направили библиотека с компютри и интернет, направили са за децата и микролаборатория, в която могат да разгледат структурата на рибите под микроскоп. На всеки ъгъл има и различни игри за деца, свързани с морските обитатели. Излишно е да казвам, че всичко е на много високо технологично ниво.



Ето този аквариум пък е направен, за да могат децата да бъркат във водата и да пипат десетината сома в него, както и морските звезди. Естествено и аз бръкнах... Как да остана по-назад! Сомът, който хванах даже не се опитваше да избяга. Галех го по корема, а той си седеше в ръката ми изцяло потопен според инструкциите на тебелките. (Пак на японски, но имаше и картинки, та разбрах!)





Следват няколкото сладководни аквариума. Биотопи от Амазонка и Африка. Ето два от тях, защото пред другите имаше тълпа.







Излизам на нещо като покрита тераса. Аз съм покрит, но пингвините не!





И тук за децата – модели за снимане. А на вън си вали и вали...



И още пингвини, този път на закрито.







На последната снимка се вижда как плуват на повърхността, а аз седя отдолу и ги снимам. Страхотна гледна точка са направили.

А сега следва това, заради което толкова много исках да посетя AQUAS. Това са басейните с бели китове – Белуга. Първият е с новите попълнения на аквариума. Скоро пуснати, но вече изключително дружелюбни, тези създания няма как да не те пленят!







Има и втори басейн със старите бели китове, но преди тях минавам през царството на морските лъвове.





Стигам до по-големия басейн с по-големите белуги. Във водата има пуснати няколко топки, а китовете постоянно правят някакви номера – все едно са в цирк. Играят с топка, пускат различни форми въздушни мехурчета, въртене, усукване... цял репертоар!





Заслужаше си дори само заради тези фантастични животни да се преборя с трудностите и да дойда до тук. Това е и края на обиколката на аквариума в Хаши. На излизане се минава през кафене и магазин за сувенири.



Свърших обиколката прекалено рано. Обратният влак е в 16:18, а аз излязох от аквариума в 14:15. Цели два часа свободни! И на всичкото отгоре вали като из ведро. Влязох в центъра за туристическа информация с надеждата да си взема някоя брошура от това място на английски език. Надеждата умира последна, но в този случай я нямаше никаква. Всичко, ама абсолютно всичко е на японски. И брошури, и карти, и табелки, и схеми... Нищичко на английски. Е мерси за такава информация! Нямаше нужда.

Хванах си чадърчето и тръгнах под дъжда към Хаши. За чадърите навсякъде в магазините и на обществените места, включително и аквариума има две възможности – или се оставя на входа и накрая си го взимаш (ясно е, че никой не краде), или използваш безплатната машина за пакетиране на чадъра в найлонова обвивка, за да не капе вътре. Моя беше в обвивка. Знам ли после дали някой няма да го вземе по грешка.

И така, поех по обратния път към гарата и малко преди да стигна до нея се отклоних през селото. Показвам снимки, а вие си създайте сами впечатленията.













Ясно е, че улиците са асфалтирани и маркирани изрядно. Обръщам внимание, че всеки, който има поне един квадрат свободен си е направил градинка. Не само я е направил, но и се грижи за нея. Не знам дали се съревновават но всичките са като за конкурс.





Не всички улици са за автомобили. Има и пешеходни.





Случайно забелязах и друго. Вижте входната врата и начинът, по който се затваря/заключва:



Значи не бил само външният вид на къщите. И манталитета на хората е различен. Защо ли не ги е страх от кражби!?

Една по-възрастна дама като ме видя да бродя между къщите наведе глава и се скри под чадъра, но след нея по-млада жена ми кимна и се поздравихме. Нищо че съм някакъв абориген-натрапник. Тя пък откъде ли да знае, че не съм като тях!

Остава половин час до влака и отивам към малката гаричка.



Отново ме посрещна самояпонскиговорящата дама. Този път се опитах да избегна влизането в полемики, но тя все пак ме накара да вляза и да изчакам влака в чакалнята, за да не седя на дъжда. Тенкю, аригато!

Влакът дойде в 16:17 и тръгна точно в 16:18. Този път пътуването ме съсипа! Неудобните седалки в по-скъпия влак и единия час повече път при мокрото състояние на краката ми... Кофти финал. Нищо, няма да се отпускам! Съсредоточих се върху судокуто на телефона ми и GPS-а. Влакът на идване се движеше със скорост 100-120 км/ч. Този се „влачеше по корем” със 70-90 км/ч максимум. И спираше навсякъде. Това е причината за единия час отгоре. Даже не можах и да поспя заради неудобните изправени седалки.

Точно в 18:58 пристигнах на гарата в Матсуе и закрачих под дъжда към хотела. На 5-тата минута силния дъжд ме намокри и вече претръпнал стигнах вир вода до хотела. Върнах си чадъра и веднага си взех гореща баня. Алеск си беше в стаята и слязохме да изядем по един „полезен” сандвич. Аз седнах да пиша, а той отиде да релаксира за следващия състезателен ден.

В този момент приключвам и се чудя ... Утре имам планирани 3 туристически тура, а в момента навън духа ураганен вятър. Чудно ми е как ще стане всичко. Да не говорим, че обувките ми може и да не изсъхнат.

Нов ден, нов късмет!

Следва...

[alex_markov]

От: В ЯПОНИЯ ПО НИКОЕ ВРЕМЕ

Браво за труда и за Страхотните снимки!
Дано спре този дъжд, желя ти го от сърце.
П.С.
По-добре дъжд отколкото Цунами! (стара народна мъдрост)

[Stas]

От: В ЯПОНИЯ ПО НИКОЕ ВРЕМЕ

Хаха! Мерси!
Нещо и вятъра се усили много. Стана 4:00 и си лягам. Утре нова програма - дано не се провали.

[Явор-Vromos.com]

От: В ЯПОНИЯ ПО НИКОЕ ВРЕМЕ

Огромно благодаря, запленяващо четиво, чакаме с интерес за още!

[tef4o]

От: В ЯПОНИЯ ПО НИКОЕ ВРЕМЕ

Не знам дали се ориентирам правилно по картата на Япония, но оставам с впечатлението, че Матсуе е съвсем близо до океана. Ако наистина е така, то мокрото време и вятъра са нещо нормално.
Ще ми се да можем да ти изпратим "малко слънце" от тук

Имаш ли идея защо кабелите изглеждат толкова страшно? Заради земетресенията ли не ги пускат подземно или има нещо друго?

П.П. Снимките от аквариума ги гледахме (с фамилията) поне по 10 пъти

[Stas]

От: В ЯПОНИЯ ПО НИКОЕ ВРЕМЕ

Нямам идея за кабелите, но ще пробвам да питам и ако ги разбера като ми обяснят ще пиша.

Днес пак цял ден скитам... То няма край! Много е хубаво!

[darkrose]

От: В ЯПОНИЯ ПО НИКОЕ ВРЕМЕ

И на мен ми направи впечатление, че кабелите и стълбовете им са някак си... с повече неща, с по-големи и повече кабели..
Благодаря за репортажа, много хубаво да се пренесеш, дори и виртуално там, в Япония.
Снимай повече
Понякога точно обикновените снимки говорят много повече за нещата там.

[s_s1]

От: В ЯПОНИЯ ПО НИКОЕ ВРЕМЕ

Много запленяващо!
Очаквам /а сигурно не само аз/ продължението.

Направи ми впечатление, че и в Китай на някакви мизерни, изгнили дървени стълбове висят тонове кабели.