За писането на пътеписи.

[bliss-stick]

До: За писането на пътеписи.

Ще споделя нещо друго в случая което има общо с писането и оформянето. Лично аз като има за какво да пиша, сядам и загрявам клавиатурата. След това в рамките на няколко дена виждам че имам правиписни грешки или някъде лошо съм се изразил. В случая тук в този форум бутона "редактирай" изчезва и нямаш възможност да се оправи написаното. Сигурен съм че повечето които пишат тук искат да си доизчистят нещата.
Не трябва да слагаме писането на пътеписи в някакви рамки защото не всички тука сме "лИтератури". Друг е въпроса вече ако някой за пореден път качи снимка на онзи лачения мотор дето седи насредата на Будва. Моториста няма окото на каякара и каякара няма окото на моториста. В случая и двамата сме на едно и също място но виждаме съвсем различни неща. За това пък в днешно време ги има тези средства за комуникация където всеки има възможноста да разкаже, сподели и даде мнение. Стига да не се отклоняваме от основната тема, невиждам защо трябва да се съобразяваме с нещо.

[Nik Nikolov]

До: За писането на пътеписи.

.............. Моториста няма окото на каякара и каякара няма окото на моториста. ................

Е точно за това става дума.
Честно да си кажа, много би ми се искало да усетя чувството на обърнатия каяк, имаш сравнително кратко време да се изправиш, трябва да анализираш по спомен камъните пред теб в момента преди да се обърнеш, за да ти е ясно в коя посока да се изправиш, може би да погледнеш под водата и.т.н.
На моите 50 години, това трудно би могло да се случи.
Нямам нито опит , нито сила с която да компенсирам наличието на опит.
Затова разчитам на репортажите от колеги.

Хубаво е да си бил навсякъде и да си опитал от всичко ! Но няма как да е .

Затова се опитваме да споделим своите впечатления един със друг, все едно сме били там. Колкото по завладяващо и ясно, толкоз по добре.
Разбира се , трябва да е себично. В целия репортаж, трябва да се долавя личността на разказвача, неговата оценка и мироглед.

В тази тема е добре да обсъдим елементарни правила, които ни помагат да сме по разбраеми. Разбира се незадължителни. И разбира се в приятелски дух.

[Tontonella]

До: За писането на пътеписи.

Благодаря на Симеон за полезните напътствия. И на Ник Николов за последвалите коментари.

Все пак, за да стане човек добър в писането е нужен опит, който се трупа с ... писане. Така че - пишете колеги! И също така ... с четене. Така че – четете колеги! Винаги има какво още да се научи.

[alex_markov]

До: За писането на пътеписи.

Добре,
НО тук не говорим за задължителни правила. ...
Никъде не се говори за задължителни или дори препоръчителни правила. Това са препоръки, които който иска спазва.

Абсолютно съм съгласен с теб, НО (винаги има едно НО).
Създаването на "Правила за добър стил" вкарва повече проблеми от колкото решава, Прав си в началото няма да има много потдръжници, но с времето особено ако "правилата" (Помощни съвети) са добри (а те ще бъдат!) ще се възприемат и тогава ще дойде проблема (може би съм Параноик), тези който не им се занимава да ги четът, възприемат и спазват, ще са аутсаидери и ще спрът да пишат, защото ще се появят мнения "ама тук точка 3 не е спазена добре" . от друга страна "Правилата" ограничават полета на мисълта, как ще ни Изненада някой ако пише по правилата

И понеже стана сложно ще дам пример с друг форум който чета, НО в който напрактика НЕ пиша, младеж пуска "пътепис" за събора на Зелениката в Странджа, след първият му пост следват 50 с коментари от сорта "Никаква Художествена стойност...", "...Е щом ти харесва да си щракаш..." и подобни, пътеписа се загуби (поне за мен) пък и аз при такива коментари не бих повторил, тук всеки който се е напънал, бива поощрен в една или друга степен, НЕ искам да изгубим този дух влизайки в Канонизация на "Жанра".

Това е, а че всеки може да си "оправи" стила е вярно, но когато ни стане работа

Правилно съм ви разбрал и съм си казал мнението, което по никакъв начин не идва да каже, че аз съм Против усъваршенстването на стила, напротив! Но това както каза колежката - става с Писане

За да дообъркам Виртуалните си "опоненти" (макар аз да не се опитвам да си опонирам с никого, а само си разсъждаван на глас, пардон - писмено).
Бих предложил да се отвори от Симеон, Ник Николов и/или който още пожелае, една тема със съвети в тази насока, че тази стана на дискусия.

Просто "опита" ми показва, че щом нещо стане Сложно, то просто не се случва, или перефразирано, страх ме е да не намалеят така ценените от мен Пътеписи, на крилете на които обикалям света

П.С. Още един пример от Живота:
Купих си камера (първоначално да снимам детето, после какво ли не), и се видях в чудо, как да обработвам Суровият материал - Ми това си е Режисура и се учи с години и то след като имаш вроден талант, помъчих се, отчаях се пък престанах и да снимам и да обработвам

[Nik Nikolov]

До: За писането на пътеписи.

.............
Бих предложил да се отвори от Симеон, Ник Николов и/или който още пожелае, една тема със съвети в тази насока, че тази стана на дискусия....

Точно от дискусия имаме нужда. Аз също не знам какво снимам по време на събитието и като се прибера, почвам да се чудя как да слепя снимките, дето не се връзват " Никоя с Никоя ".
И си викам, - Е, защо онова мостче не го снимах ?

И така започнах да чета. Гледам, те хората го измислили отдавна, само че за киното.
Подчертавам, форумната култура, която създаваме налага
Абсолютно НОВ СТИЛ на репортажите.
В момента ние напипваме пътя, като се оглеждаме отляво и отдясно да почерпим опит.
Имаме успешни и неуспешни репортажи, нахъсени и лежерни, мъдри и емоционални такива.

Типична грешка, която всички сме допускали е, да нямаме снимки от най трудните моменти. Тогава не ни е било до снимане, а после репортажа не се връзва и трябва с думи да пресъздаваме ситуацията. Лошо няма, но една снимка си е една снимка в повече.

Нека да изброя някои грешки, които съм си забелязал.

1. Емоционалната напрегнатост на момента винаги се оценява по човешките лица наоколо или по стойката на тялото.

Тоест, ако сме заснели една гума с нечовешки грайфер, в момент на буксуване из калта без нито едно човешко лице наоколо, това не придава никакво напрежение на картината.

Винаги гледам да уловя поне едно човешко лице в кадър. Колкото повече, толкоз по добре.

2. Триизмерното зрение ни подвежда при оценка на ситуацията, която възнамеряваме да заснемем. Много съдържателните зелени балкани, очертаващи фона на действие в реалността, изглеждат плоски като гоблен върху получената фотография.
Лично аз винаги затварям едното си око, за бърза оценка на това, което ще се получи върху фотоснимката.

3. Диагонал - ако в кадъра влиза пътче или жици, или ръб на бордюр, или рекичка, винаги гледам да има диагонал, така се получава по голяма дълбочина на изображението.
При това ако главният обект на заснемане е близо отпред, гледам диагоналът да е от горния ляв към долния десен ъгъл, а ако искам да акцентувам върху отдалеченост, ползвам обратен диагонал. Вероятно, това е във връзка отново със системата ни на четене и писане - отляво на дясно.

4. Продължение на действието. Когато се прави репортаж на събитие, започнал с мястото на срещата и развил се в някоя красива планинска местност, винаги е необходима поне една снимка от пътя, за да свърже логически двете събития.
Иначе директно от бензиностанцията се плесваме като марсианци в каньоните на някое красиво дефиле с разцъфнали цветове. Резкият преход прави така, че да загубим концентрацията на читателя.

5. Стараем се винаги да документираме всички етапи и перипетии, през които преминава денят ни. Кои от тях ще използуваме и кои не, решаваме после на " монтажната " процедура.
По добре да имаме излишни снимки, отколкото недостатъчно.

Спиране на колоната джипове за 10 / ФОТО / секунди, няма да навреди никому - обикновенно недоволни няма.

Подчертавам, че горните емпирични правила са в сила за бързо репортажно снимане, а не за художествена фотография.

[giorgio]

До: За писането на пътеписи.

"Гледам и не вярвам на ушите си.", както се изразява, вече един почти-класик...
Симеон, известен сред нас, с увлекателните си пътеписи, решил да сподели част от "тайните" на писането... Вместо да му благодарим, или ако не ни интересува, просто да подминем, ние му се сърдим, че ни "наставлявал", "поучавал" и все в тоя дух, че даже и дискусия се заформила...

П.П. Ники, само за протокола, защо не успя да смимаш колегите, от мото-пътешествието до Йордания, преди да напуснат България?

[alex_markov]

До: За писането на пътеписи.

Джорджо, не видях някой в темата да се е сърдил на Симеон. А Дискусията според мен е хубаво нещо Особено ако се изказват аргументирани мнения.

[Тодор (Zaarin)]

До: За писането на пътеписи.

Във форума има няколко човека, които пускат превъзходни пътеписи. Повечето с коренно различен стил... Така че май най-добре всеки да пише, така като може най-добре .

[giorgio]

До: За писането на пътеписи.

Aлекс, не взимай мнението ми на сериозно, просто отстрани нещата изглеждат така... Симеон е последният човек, който ще иска да ни вкара в някакви рамки...

[Тануцо]

До: За писането на пътеписи.

Създаването на "Правила за добър стил" вкарва повече проблеми от колкото решава, Прав си в началото няма да има много потдръжници, но с времето особено ако "правилата" (Помощни съвети) са добри (а те ще бъдат!) ще се възприемат и тогава ще дойде проблема (може би съм Параноик), тези който не им се занимава да ги четът, възприемат и спазват, ще са аутсаидери и ще спрът да пишат, защото ще се появят мнения "ама тук точка 3 не е спазена добре" . от друга страна "Правилата" ограничават полета на мисълта, как ще ни Изненада някой ако пише по правилата

Въобще не си параноик. Готов съм да се обзаложа на горното. Колкото и да са вкарани в завоалирани думи като "препоръки,съвети" и т.н., насоките за писане на пътепис ще откажат повече хора, отколкото ще ги мотивират.
И сега има възможност за оценка на всеки пътепис - дали в репутацията на самия участник или в гласуване за съдържанието на дадена тема - ако някой пътепис се хареса - оценките не закъсняват и обратното.

[cveti]

До: За писането на пътеписи.

Във форума има няколко човека, които пускат превъзходни пътеписи. Повечето с коренно различен стил... Така че май най-добре всеки да пише, така като може най-добре .

Най-точното мнение! Хората, които пускат редовно пътеписи тук, като Симеон, Алекс, Чавдар си имат техен си стил. И на тримата разказите ми харесват, без да са вкарани в някакви общи рамки.
Нека всеки пише така както го усеща!
Примерно в темите на Кент се усеща как е седнал и написал каквото му дойде, без да мисли дали ще се изложи и се получава невероятно!
Така че сядайте да пишете без да си мислите дали ще се хареса, дали ще ви е срам от написаното, дали ще ви оплюят. Напишете това, което сте преживяли, така както искате да го видим ние.

[дядо Ники]

До: За писането на пътеписи.

Да добавя: някой и друг нов ред при писането, ще е добре дошъл! Успех с начинанията!

+1. Това е една от действително общополезните препоръки. Те не са чак толкова много.

[Estranged]

До: За писането на пътеписи.

Пишете не както искате да го видим ние, а както го чувствате. Така де, както си и пишете Щом на който кажа сайта и му окапват очите и после 3 дена ми говори за страхотните пътеписи и разходки значи Вашия труд е налице. Благодаря!
Как сега да не наруша предложените правила и да кажа - Е, т'ва са яките пътеписи

[giorgio]

До: За писането на пътеписи.

Най-точното мнение! Хората, които пускат редовно пътеписи тук, като Симеон, Алекс, Чавдар си имат техен си стил...

Да добавя към "светата троица" на Цвети и самата нея...

[ЗМЕЙ]

До: За писането на пътеписи.

Вчера на един дъх изчетох пътеписите на Симеон за ходенето му до Гулянци.

След това почти пет часа четох пътеписи от друг сайт.

Преди това съм чел много други пътеписи, повечето завладяващи, други - не чак толкова.

Чак сега, след като изчетох тази тема разбрах какво дели "завлядавящите" от "другите" - простотата на изложението чрез стегнатото малословие. Многото думи, особено когато са еднакви по смисъл и предназначение, ме изморяват.