До: Мястото на компасите, картите и GPS при екстремни усовия
Обичам да пътувам и винаги когато мога го правя. До преди 2 години разчитах изцяло на картата (и компаса). Сега не тръгвам никъде без поне един GPS. Даже и до тоалетната
Заедно с ножчето и челника.
Това което Иван казва е най-важното - преди тръгване задължително се изучава маршрута по карта (може и в компютъра).
Ето какво аз правя когато планирам нещо по-сложно:
1. Използвам компютъра колкото се може повече - времето пред него спестява много други разходи.
Google Earth например допълва в голяма степен топографските карти, защото за кратко време се добива по-пълна представа за вертикалния профил и пространството. При възможност отпечатвам на листа карта с маршрута - количеството картни листа се редуцира много.
2. След изучаване на маршрута го описвам по точки с координати, защото лесно се забравят, а на листче са винаги под ръка (винаги знаем до къде приблизително сме стигнали).
3. Едва тогава намирам и зареждам необходимите карти в GPS-a и повтарям описанието на маршрута по точки.
4. Когато пътувам , особено в непознат район, не гледам GPS-a. Стремя се да следя пътуването пространствено, за да не губя ориентация. Обаче GPS-a е винаги включен, пише трака, и дори да свършат батериите по някое време, има записана много информация.
5. Когато ми трябва справка имам поне 2 източника на информация. Дори да се е изключил по някое време GPS-a (ако няма резервни батерии), след затопляне на батериите има достатъчно време да отчетем координатите и се ориентираме. Но нося повечко батерии на различни места. Траят достатъчно.
Обичам да пътувам и винаги когато мога го правя. До преди 2 години разчитах изцяло на картата (и компаса). Сега не тръгвам никъде без поне един GPS. Даже и до тоалетната

Това което Иван казва е най-важното - преди тръгване задължително се изучава маршрута по карта (може и в компютъра).
Ето какво аз правя когато планирам нещо по-сложно:
1. Използвам компютъра колкото се може повече - времето пред него спестява много други разходи.
Google Earth например допълва в голяма степен топографските карти, защото за кратко време се добива по-пълна представа за вертикалния профил и пространството. При възможност отпечатвам на листа карта с маршрута - количеството картни листа се редуцира много.
2. След изучаване на маршрута го описвам по точки с координати, защото лесно се забравят, а на листче са винаги под ръка (винаги знаем до къде приблизително сме стигнали).
3. Едва тогава намирам и зареждам необходимите карти в GPS-a и повтарям описанието на маршрута по точки.
4. Когато пътувам , особено в непознат район, не гледам GPS-a. Стремя се да следя пътуването пространствено, за да не губя ориентация. Обаче GPS-a е винаги включен, пише трака, и дори да свършат батериите по някое време, има записана много информация.
5. Когато ми трябва справка имам поне 2 източника на информация. Дори да се е изключил по някое време GPS-a (ако няма резервни батерии), след затопляне на батериите има достатъчно време да отчетем координатите и се ориентираме. Но нося повечко батерии на различни места. Траят достатъчно.
Коментар