Травмите и съзтезанията...

[господин никой]

До: Травмите и състезанията...

Почети всичко което може да се научи с "казване" е описано в тази книга. Чел съм я от корица до корица поне 3 пъти. Съмнявам се някой да се сети да ти обясни всичко това, и то така добре какво е в книгата. Има и няколко други, които също съм чел поне по веднъж, така че захващай се да четеш и всичко ще си дойде на мястото.

http://www.amazon.com/Motocross-Off-...6665398&sr=1-2

Колега от амазон трудно ще си я намеря... Ако си склонен да я споделиш, аз съм склонен да я сканирам внимателно, а ако е рекъл господ да се хвана и с превода - това напълно сериозно! За съжеление със срокове не мога да се ангажирам...

[ЕМО]

До: Травмите и състезанията...

Най-после намерих време да прочета темата от горе до долу и разбрах , че наистина съм се изразил от части неуместно.Мисълта ми беше за курсовете,но виждам че темата има и друг аспект.
Но да довърша за курсовете.Когато казах , че искам някой да ме научи , изобщо нямах в предвид тапия.Има много голяма разлика да се учи от това да се ходи на училище(всички знаем , че и в двата случая се взима диплома).Има една поговорка-"Книжка кола не кара".Документа ми е последния проблем.Исках да кажа , че искам някой да ме научи да карам.
Що се отнася до състезанията:
изключително добро впечатление ми направиха постовете на колегата В93-много точни попадения.Когато говорим за състезания , трябва да се има в предвид , че никой организатор и през ум не му минава да направи трасето така , че по него да се пада(съответно атракция за зрителите)-даже наротив.Да, то може да е трудно и технично ,но идеята е да извади на показ уменията на състезателите,а не да отвори работа на лекарите.Освен това трасето е предварително подготвено,всеки участник има връзка с организаторите,в повечето случаи ГПС,медицинско осигуряване и т.н. и т.н.С други думи ако стане някакъв инцидент , откриването на пострадалия и съответно оказване на мед помощ става за много кратко време.В този ред на мисли и според мен състезанията са доста по-безопасни(от гледна точка на фатален край , или невъзстановима травма-питай лекарите за "златния час"-не случайно на състезание умрели няма , докато при "разходки" има) , от карането извън състезания , където рисковете са същите (ако не и по-големи) само че липсват гореизброените екстри.Не се заблуждавайте , че на състезание газта се навива много повече от колкото при обикновено каране.Много често хората които карат в една група се състезават по между си дори без да го осъзнават(какво да се прави-човешка природа).Та в тоя ред на мисли благополучния край на радходката до много голяма степен зависи от екипировката , уменията и вътрешната спирачка на конкретния човек.

Често мои приятели извън ендурото ми задават въпроса "Добре де, казваш че в най-голямата жега се навличаш с един тон дрехи,цял ден хамалуваш,пиеш по 6 литра вода,влачиш едно 150 килограмово говедо(аз тежа към 70кг),чупиш си мотора,чупиш си кокалите и накрая даваш една торба пари(нашия спорт хич не е ефтин)-защо го правиш , къде ти екефа?".Отговора е лесен-то е като при секса-харчиш пари,късаш си нервите,напъваш се , потиш се , но въпреки всичко пак го правиш.В изброеното(за ендурото става дума) няма удоволствие-това е мазохизма на хобито и всичко това изобщо не ми прави кеф.Удоволствието е в останалите неща , тези които не могат да се опишат и остават скрити за непробвалите-удоволствието от самото каране(това да прекараш мотора по терен през , който можеш да минеш само пеш),адреналина(когато караш на макс по черен път,или когато караш с 20 км/ч по ръба на някое дере и сърцето ти се е свило на топка и блъска като тъпан),почивките за цигара(когато всичко ти трепери от умора , но въпреки това пак се качваш и продължаваш) и т.н. и т.н.Травмите са просто част от играта.Никой не влиза в гората с идеята да се осакати,но за съжаление това по някога става и няма как да бъде избегнато.Аз си давам ясна сметка , че може да прекарам живота си в инвалидна количка и повярвайте ми хич не ми се ще.Точно затова правя всичко възможно за да не го допусна и въпреки всичко следващата седмица пак съм там-в джендема,но целта ми винаги е била да изляза жив и здрав от гората(въпреки че понякога изнервям хората с които карам).
Като заключение:
Нашия спорт е опасен.Добрта екипировка и уменията намаляват риска(въпреки че това е спорно защото колкото повече можеш ,толкова повече искаш и толкова повече навиваш масура-аз лично искам да се науча не защото ще се чувствам по-защитен , а защото ще мога да карам на места , които за сега само ги гледам).Както и да караш , каквито и курсове да преминеш , колкото и да си разумен , риск винаги има(но то къде го няма).Защо го правя ли?Ами................................................................не знам!Просто ми харесва!!!
ПП.
Благодаря на Събин за линка , но има един голям проблем-не шпрехам английски(ако имаш нещо на руски направо си идеален).
До Господин Никой-ако преведеш материала , лично от мен имаш две каси бира.
До Гичев-колега , много ще съм ти задължен ако ми дадеш някакви координати(най-добре сайт) на въпросните гърци.

[mistral]

До: Травмите и състезанията...

iai-bg - Професионалните спортисти много добре знаят кое-как.
И го правят за пари. Често за много пари.
Аматьорите си се трошат ей-така, за спорта

[Kokomunga]

До: Травмите и съзтезанията...

Аматьорите се троша просто ей така?Добре Аз съм имал куп спонсори и куп състезания зад гърба си и ще посоча част от травмите си.
Занимавам се с екстремни спортове от както се помна:Snowboard bigair,freesyle,pipe-park;Wakeboard (ама тука си падаш във водата ),BMX,Агресив кънки на рампа и "улично каране",чист паркур,скачам с парашут,гмуркам се,скално катерене и какво ли още не...И да споменем травмите от всичко това:счупена ключица,вадено ляво рамо,пукната лява китка,една цепка на дясня колянна капачка,пукната дясна китка,разтегнат ляв минискус,износено дясно коляно и куп други наранявания...Сега съм на 17г. и се надявам като порасна да мога да хода нормално.И ще кажа само едно-НЕ СИ МИСЛЕТЕ,ЧЕ СТЕ БЕЗСМЪРТНИ С ЕКИПИРОВКА!!!Да ако нямах екипировка можеше и да е по-зле от горе споменатото.Екипировката само намалява вероятността от сериозни травми,не ви гарантира здравето .Сега съм загърбил всички спортове,защото просто не си заслужава.Да готино е-състезания,интервюта,хората те гледат и ти се кефят,снимки ала бала...ама като дойде зимата и всички травми се обадят не ми е готино .Сега само моторчето,дава си ми дневната доза удоволствие.