Патриоти - едно от най-добрите четива за оцеляване, маскирано като роман.

[сто]

От: Патриоти - едно от най-добрите четива за оцеляване, маскирано като роман.

"Патриоти" не съм чел, но му направиха такава реклама, че едва ли ще посегна скоро.

За Андите - не е съществено какво са яли, а как група градски чеда без специална подготовка са стигнали живи обратно в града. За Баларад е същото ("Империя на слънцето" се казва романа, филма на Спилбърг не си спомням как се казваше). Книжката ще я прочета някой ден като ми доскучее, но от сега съм резервиран относно ползата и в действителността. Истинските разкази от преживелите ги поне у мен оставят трайни спомени и, може би, са ме научили на нещо.

[Vimpel]

От: Патриоти - едно от най-добрите четива за оцеляване, маскирано като роман.

...

За Андите - не е съществено какво са яли, а как група градски чеда без специална подготовка са стигнали живи обратно в града. За Баларад е същото ..
...
Книжката ще я прочета някой ден като ми доскучее, но от сега съм резервиран относно ползата и в действителността.

Такива истории за чудодейно оцеляване са единици и вероятно затова си струва да се разкажат чрез книга или филм.

Има много хиляди други истории обаче, чиито герои не са успели да оцелеят при подобни обстоятелства.
Такива истории са банални, безинтересни, без фабула и тържество на духа - само с трупове.
Такива истории са само статистика, освен за жертвите им.

Горното е кратка теза, че не е добре да залагаме на изключенията когато залогът е животът ни.

Малко предварителна подготовка вдига шансовете значително, а че има хора, които оцеляват и без нея, е по-скоро добър късмет, отколкото закономерност.

И по темата:
Книгата е добра и дава полезна информация, особено предвид факта, че е първия такъв роман, издаван на български език.
Има и доста по-добри романи по-темата, но в тях се набляга повече на историята и геройте й, отколкото на практичността.

И все пак да не забравяме, че повечето от ситуациите в "Патриоти" са развити по най-добрия начин за героите и далеч не всички идеи са приложими или разумни, особено за бългаската действителност.

[Венцислав Петров]

От: Патриоти - едно от най-добрите четива за оцеляване, маскирано като роман.

Ако говорим за оцеляване без значение с цената на какво, то книгата категорично не става, вредна е! В нея през цялото време иде реч, за това как Групата оцелява, НЕ ЗА СМЕТКА на другите, и при това помага, когато и с каквото може на други ХОРА. За хората, представени в книгата, човекоядството не е начин за оцеляване. То не може да е и основа за каквато и да е цивилизация..., по много причини, част от тях практични, друга морални... Въобще за Човеци иде реч...

Колкото късмета, то той е необходим. Но да не забравяме, че все пак трябва да му се дава възможност да се прояви...!

[Марто (Мартин Христов)]

От: Патриоти - едно от най-добрите четива за оцеляване, маскирано като роман.

Късмета спохожда подготвените...! Въпроса е как и за какво да се готвим..?!! Подготовката за оцеляване в условията на природно бедствие няма да върши работа в условията на гражданска война или извънземна инвазия примерно... Според мен, най-правилния подход е трупането на знания и умения - гарантиращи някаква относителна автономност! Разчитането на запаси и убежища е наивна утопия поне за мен! Каква е гаранцията, че няма да намеря скривалището си ограбено или разрушено от катаклизъм и ако съм разчитал на това, какво следва после...?!! Темата е наистина много интересна и широкообхватна...

П.П. Американската действителност и респективно - адекватността на подготовката и въобще философията на оцеляването при срив на цивилизацията са силно различни от това какво е тук! Първо - България е с много малка територия, която е доста гъсто населена! Липсват диви райони, които човек да не може да пресече за два-три дни ходене пеш, без да се натъкне на "цивилизация"! Следователно - много трудно би се намерило място на което една група би могла да се оттегли и да разчита на някакво спокойствие! Просперитета и бързо ще се превърне в притегателна сила за всякакви мародери и други деградивни елементи, което пък репсективно ще ангажира потенциала и основно с физическото оцеляване под формата на воюване, което от своя страна ще доведе до бързото изчерпване на ресурсите на групата от всякакво естество, което силно ще намали шансовете и за дългосрочно оцеляване. Според мен трябва да се залага на бързата адаптация към всякакви условия, мобилност и както вече казах - знания и умения гарантиращи поне минимална автономност и даващи шансове за успех! Ако трябва да приемем за единица семейството или рода, то подготовката трябва да започне с разпределение на евентуалните задачи в тази единица! Мъжът трябва да разбира и умее техники от лова, риболова, събирачеството и т.н., като основната му задача също е и физическата защита на единицата! Жената трябва да има елементарни познания в сферата на земеделието, медицината и знахарството (мъжът също), като основната и задача е грижата за невръстните деца и физическата им защита оцъствието на мъжа! Ключов момент за мен е т.нар. "цена на оцеляването"! Имаме една поговорка - Гъза знае 2 и 200! За да оцелее човек му е нужно изключително малко, но ако иска да запази екстрите на цивилизацията, задачата става сложна до степен на неизпълнимост! Простотата и елементарността имат и друг основен плюс - никой няма да тръгне да ви напада рискувайки живота си, разхищавайки ценен ресурс, за да ви отнеме гъбената чорба или уловените 2-3 риби! Виж ако разполагате със склад пълен с провизии за една година, нещата ще стоят по друг начин...

[eager]

От: Патриоти - едно от най-добрите четива за оцеляване, маскирано като роман.

Не разбирам защо трябва да противопоставяме различни истории. Всяка от тях, реална или измислена, носи своето послание и човек би трябвало да го разглежда в пълния му контекст и да извлече от него полезното за себе си. Никой не е казал, че книгата "Патриоти" гарантирано ще научи някого да оцелява - тя просто предлага погледа на автора към това нещо и понеже въпросният автор се е постарал да бъде до голяма степен фактологически коректен, за много хора тя би могла да представлява източник на интересна информация. Но наистина става дума за толкова различни неща! Едното е точно брутално оцеляване без подготовка и елементарни ресурси, в сурова околна среда, другото - оцеляване със сериозна подготовка в сурова обществена среда. На кой каквото му е интересно и от каквото смята, че може да извлече полза Лично аз намирам и двете за относително интересни, макар че историята на ръгбистите, без да омаловажавам издръжливостта им и решимостта им да оцелеят, си мисля, че с малко подготовка и те сигурно щяха да оцелеят по малко по-различен начин... само не знам дали тогава историята им щеше да стане толкова прочута.

Между другото, като си говорим за различни истории на тази тема, изкушавам се да спомена една много любима моя детска (не съвсем) книжка, казва се "Пленници в Барсовата клисура", разказва за оцеляването на две деца през зимата, попаднали във въпросната клисура - доста е интересна и полезна.

Що се отнася до гаранцията, че няма да си намериш убежището унищожено - няма такава и нали затова авторът изрично се спира на темата и в двете си книги (издадени тук) - как може да се намали вероятността то да бъде открито, ограбено или заселено от други. (Съвсем дребен пример - в "Патриоти" се описва направата на подземни резервоари за гориво, така че никой да не подозира за съществуването им.) А за това, кой какво ще ти ограби, според мен няма също гаранции: то е малко като с колите - моята евтина кола ще я разбие някой наркоман, съседната скъпарска кола ще я свие някой обигран автокрадец, ама резултатът и за двамата (доскорошни) собственици ще е един и същи. Та и с нападенията за гъбена чорба и склад е същото, просто различни контингенти ще те нападат.

[ALEX_Z]

От: Патриоти - едно от най-добрите четива за оцеляване, маскирано като роман.

"Патриоти" не съм чел, но му направиха такава реклама, че едва ли ще посегна скоро.

За Андите - не е съществено какво са яли, а как група градски чеда без специална подготовка са стигнали живи обратно в града. За Баларад е същото ("Империя на слънцето" се казва романа, филма на Спилбърг не си спомням как се казваше). Книжката ще я прочета някой ден като ми доскучее, но от сега съм резервиран относно ползата и в действителността. Истинските разкази от преживелите ги поне у мен оставят трайни спомени и, може би, са ме научили на нещо.

Вече са писали колегите, но моето мнение по случая:
Според мен точно човекоядството е същественото в тяхната история.Не са имали друг никакъв избор за тези почти три месеца.Пречупили са някакви морални табута и са оцелели.А и доколкото помня, не са убили никой специално.Яли са от мъртвите. Още три месеца и това нямаше да ги спаси.
Но това,си мисля ,че не може да бъде решение при "криза".Няма как , да разчиташ да оцелееш,ако преследваш себеподобните си да ги хапнеш.Може и да успееш някакво време да изкараш .Докато си намериш "майстора" или той теб.Дори и да си най-дивия и добър канибал, само с месо колко ще изкараш ,преди да те налегнат болестите произлизащи от само такава храна?
Според мен аспекта човекоядство няма смисъл да се разглежда като изход.
Така че ,въпроса за подготовката е неизбежен,при положение ,че въобще се замисляме по тематиката.

Отделно-дори и да не се пречупиш да станеш канибал-колкото и животни и риби да има около човек, като не е подготвен, само ще ги гледа.Твърде много сме се отдалечили от предците си,който са се справяли с лова без нашите цивилизационни достижения.Това вече ми се струва смислено да се коментира-с какво в Бг може да се подготвим за лов,без да нарушаваме сегашните закони.И като допълнително условие-без да имаме ловен билет,пушка и пр.Тръгва се от нулата.На прима виста се замислям за арбалет...

[Vimpel]

От: Патриоти - едно от най-добрите четива за оцеляване, маскирано като роман.

...
Това вече ми се струва смислено да се коментира-с какво в Бг може да се подготвим за лов,без да нарушаваме сегашните закони.И като допълнително условие-без да имаме ловен билет,пушка и пр.Тръгва се от нулата.На прима виста се замислям за арбалет...

Като станем ловци например?
Всичко останало би било безполезно и/или незаконно.

Но при масов социален колапс ловът никак няма да е надежден източник на храна - всички диви животни ще бъдат бързо и безмилостно избити за храна от всеки, който може, както може.

По-полезни ще са умения да се отглеждат домашни животни и растения, разбира се ако има къде.

Да се надяваме обаче, че няма да се стигне чак до там да се връщаме към Средновековието.

[Mad Dog]

От: Патриоти - едно от най-добрите четива за оцеляване, маскирано като роман.

Това човек да стане ловец и да придобие съответните разрешителни, първо за ловно гладкоцевно , след това за ловно нарезно оръжие не е особен проблем. Режима за късо нарезно оръжие се позатегна, но и там не е особена драма- особено ако станеш член на някой спортен клуб.
Придобиването на определени познания и умения за тактиката на малките подразделения е определено по ценна от лова и събирателството, а това е нещо което не може да стане на индивидуално ниво.

Значи, предлагам да не се използват жаргонни улични изрази в дискусията.Както и чуждоезични и чуждоземни герои от клипчета, щото си говорим за Бг.Също така ,се изразявай по-ясно за незапознатите със специалните сили и съответната терминология.Не мисля, че начина за водене на дискусия е, като се говори на език, по неразбираем и недостъпен от този в романа.
Между другото, 20-те % за които писах, бяха от курсантският и офицерски състав.А в книгата има речник за термините които са ползвани.Щото читателите не са длъжни да знаят всичко което знае той.Това струва ми се , важи и за тук.

Зад тези "чуждоземци" има една групичка от 30 тина българи строени "по взводно". Разделени на три отделения и спазващи съответната дисциплина. И ако приемем че всичко това се прави за една " игра", не виждам причина определена група да тренира заедно продължително време.

Нашата групичка например от около 2 години отделя около две от неделите в месеца за различни тренировки- независимо дали говорим за пеши преход, за "тактическа" тренировка или за друго.
Давам го просто като пример, че ако хората са на една "вълна" винаги ще намерят време да правят съвместни неща.
Основната разлика особено с "призивната" армия е в мотивацията да получаваш нови знания и умения и да тренираш старите. Т.е. тук говорим за различието между "призвание" и "препитание".
Специалните сили по света имат сложен механизъм за подбор, при който физическите умения и възможности на кандидатите далеч не са най - важния критерий. Умението за работа в екип например или за работа в условия на силна умора/стрес са значително по- важни, защото физическите качества се възпитават значително по-лесно от психиката и интелекта.

[duvi]

От: Патриоти - едно от най-добрите четива за оцеляване, маскирано като роман.

Нещо ми се струва, че е тесен кръгозора .. всички коментари в момента са за ядене и пушки ... а има още толкова много неща от голямо значени. За мен оцеляването на първо място е много здрава психика и после идват уменията и прочие. Лабилна ли ти психиката падаш много бързо. За това според мен трябва да се тренира психиката и да се чете много и всичко четено или чуто да се пробва, повтаря, завтаря и тн.. до писване докато нещата станат подсъзнателни. Мен в книга ми направи голямо впечатление медицинските грижи. Според мен тук в България никъде не може да се минат по специализирани курсове а те са много важни. Примерно давам пример от снощи .. в 0300 през нощта детето ми почна да повръща, и да пълни гащите. Единственото което можех да направя е да му говоря да го успокоя и да му мия челото със студена вода. После в колата и айде в инфекциозната ... приеха го и до обед днес само го наблюдаваха .. памперсите кво е свършил и прочие. След 5-тия обстойно разгледан памперс решиха да го сложат на система. Вярно цял ден мишока е като ударен с парцал но сега преди малко го чух по телефона и звучеше добре. Това ме накара да се замисля добре де ко правим ако това се случи в шит таймс ... Просто ще седя и гледам как се обезводнява детето и ще се опитвам с подръчни средства да го хидратирма и тн.. но това не стига. Така че зарежете тия човекоядци и пушки ха арбалети ... едно просто разтройство може да те вкара в голяма беля ..

[Vimpel]

От: Патриоти - едно от най-добрите четива за оцеляване, маскирано като роман.

...

Придобиването на определени познания и умения за тактиката на малките подразделения е определено по ценна от лова и събирателството, а това е нещо което не може да стане на индивидуално ниво.

...

Да не забравяме, че един добре сработен екип би трябвало да може да продължи да бъде заедно в екип и след ситуацията, която ще наложи употреба на уменията му - членовете трябва да имат възможност да бъдат заедно и да работят заедно, за да се справят с трудностите
Това изисква приготовления и сработване далеч надминаващи общото хоби.

Роус е написал тази част добре в "Патриоти", макар че е представил оптимален вариант, рядко възможен в реалността.

[Vimpel]

От: Патриоти - едно от най-добрите четива за оцеляване, маскирано като роман.

...
Така че зарежете тия човекоядци и пушки ха арбалети ... едно просто разтройство може да те вкара в голяма беля ..

Храната и сигурността са едни от основните приоритети. Там е и медицинската помощ, така че не виждам противоречие.

А без адекватни медикаменти и средства за диагностика медицината ще се върне в знахарските си години и едно разстройство или настинка ще си бъдат смъртна опасност.

Известен проблем на повечето медицински курсове, а и книги е, че те предполагат наличие на съвременна медицинска инфраструктура - голяма част от съветите им не са от полза ако липсва подходящ медикамент или не е възможно последващо професионално медицинско лечение.

В този смисъл те са полезни сега, при разпад на цивилизацията ще се спасяваме както можем.

Та отново - дано не се стигне до там.

[ALEX_Z]

От: Патриоти - едно от най-добрите четива за оцеляване, маскирано като роман.

Като станем ловци например?
Всичко останало би било безполезно и/или незаконно.

Но при масов социален колапс ловът никак няма да е надежден източник на храна - всички диви животни ще бъдат бързо и безмилостно избити за храна от всеки, който може, както може.

По-полезни ще са умения да се отглеждат домашни животни и растения, разбира се ако има къде.

Да се надяваме обаче, че няма да се стигне чак до там да се връщаме към Средновековието.

Безусловно е вариант да станем ловци.Макар че, доста хора/и аз вкл./ не виждат смисъл в момента да практикуват лов. Но нуждата от оръжие няма да е само за лов.
Да конкретизираме-без да сме ловци/без да имаме разрешително/, има ли варианти-арбалет,приспособления за риба и/или друго?
За медицинското ограмотяване си прав, никой не го подценява , но нека да стигнем дотам,че ще се разпилеем между различните въпроси.

Това човек да стане ловец и да придобие съответните разрешителни, първо за ловно гладкоцевно , след това за ловно нарезно оръжие не е особен проблем. Режима за късо нарезно оръжие се позатегна, но и там не е особена драма- особено ако станеш член на някой спортен клуб.
Придобиването на определени познания и умения за тактиката на малките подразделения е определено по ценна от лова и събирателството, а това е нещо което не може да стане на индивидуално ниво.

Зад тези "чуждоземци" има една групичка от 30 тина българи строени "по взводно". Разделени на три отделения и спазващи съответната дисциплина. И ако приемем че всичко това се прави за една " игра", не виждам причина определена група да тренира заедно продължително време.
[ATTACH=CONFIG]478925[/ATTACH]
Нашата групичка например от около 2 години отделя около две от неделите в месеца за различни тренировки- независимо дали говорим за пеши преход, за "тактическа" тренировка или за друго.
Давам го просто като пример, че ако хората са на една "вълна" винаги ще намерят време да правят съвместни неща.
Основната разлика особено с "призивната" армия е в мотивацията да получаваш нови знания и умения и да тренираш старите. Т.е. тук говорим за различието между "призвание" и "препитание".
Специалните сили по света имат сложен механизъм за подбор, при който физическите умения и възможности на кандидатите далеч не са най - важния критерий. Умението за работа в екип например или за работа в условия на силна умора/стрес са значително по- важни, защото физическите качества се възпитават значително по-лесно от психиката и интелекта.

Оценявам стила на този пост.
Да оставим армията.Дадох я за пример , за недобре работеща система,въпреки команден ред и устави.Същото би могло да се каже и за полицията, и за пожарната и пр.
Виж, това умение ,за което се тренира в специалните сили и как се постига е интересно.Твоята група опитвали ли сте по-сериозно изпитание/като трудност и време/, и да наблюдаваш реакциите?Да не е тази групичка ,за която беше пускал доста шеговита тема.
Аз, от своя страна, мога да споделя, че в моята работа много често имаме доста изненадващи и стресови ситуации-ВиК аварии,извънработно време,разрушавания на сгради,работа в изключително мръсни условия,афектирани хора,няма време за ядене и т.н.-често сме в условия на своего рода съвременна "криза".Трябва да кажа, че от сериозен брой работници и колеги през годините- от много, ама много малък процент, успях да направя малък екип.С цената на много време и усилия.

[Mad Dog]

От: Патриоти - едно от най-добрите четива за оцеляване, маскирано като роман.

Безусловно е вариант да станем ловци.Макар че, доста хора/и аз вкл./ не виждат смисъл в момента да практикуват лов. Но нуждата от оръжие няма да е само за лов.
Да конкретизираме-без да сме ловци/без да имаме разрешително/, има ли варианти-арбалет,приспособления за риба и/или друго?
За медицинското ограмотяване си прав, никой не го подценява , но нека да стигнем дотам,че ще се разпилеем между различните въпроси.

Оценявам стила на този пост.
Да оставим армията.Дадох я за пример , за недобре работеща система,въпреки команден ред и устави.Същото би могло да се каже и за полицията, и за пожарната и пр.
Виж, това умение ,за което се тренира в специалните сили и как се постига е интересно.Твоята група опитвали ли сте по-сериозно изпитание/като трудност и време/, и да наблюдаваш реакциите?Да не е тази групичка ,за която беше пускал доста шеговита тема.
Аз, от своя страна, мога да споделя, че в моята работа много често имаме доста изненадващи и стресови ситуации-ВиК аварии,извънработно време,разрушавания на сгради,работа в изключително мръсни условия,афектирани хора,няма време за ядене и т.н.-често сме в условия на своего рода съвременна "криза".Трябва да кажа, че от сериозен брой работници и колеги през годините- от много, ама много малък процент, успях да направя малък екип.С цената на много време и усилия.

Колега , ловец съм от има няма шест години. На лов не съм ходил от около три и нямам и намерение (извън протоколния отстрел на полупитомни животинки наречен лов в ловно стопанство.Което не пречи да притежавам ловно гладкоцевно и ловно нарезно оръжие нали ?
За вторият ти въпрос- да пробвали сме се - има "игри" с продължителност 24, 36, че и 72 часа. И не само... Сплотеният екип си е сплотен екип.

[artefekt]

От: Патриоти - едно от най-добрите четива за оцеляване, маскирано като роман.

И като свършат патроните...Човешката цивилизация се крепи на произвеждането на храната.

[davc]

От: Патриоти - едно от най-добрите четива за оцеляване, маскирано като роман.

Покрай масираната агитация и аз взех та прочетох книгата. Всъщност, едва сега си купих и първата и ги прочетох една след друга и двете. Лично моето мнение е, че са смешни (със извинението и потвърждаване на уважението ми към всички лично ангажирани в разпространението им ), а по отношение на човек неизкушен, комуто това ще е "А-то и Б-ето" по темата - дори вредни. Авторът декларира някаква военна кариера (даже звучи авторитетно), но аз съм с впечатление, че като военен не представлява нещо повече от някой нашенски "трудовак". Той и сам си признава, че вдъхновение и идеи черпи във детските си спомени от `60-те (параноята, маккартизмът и "частните" ПРУ-бункери ). Цялата фабула на сценария е несъстоятелна! Такова оцеляване - основано на кофи с "червена" пшеница от мазЪта е приложимо (и отново не - абсолютно) единствено в условията на някакъв природен катаклизъм от планетарен мащаб. При реално стечение на обстоятелствата като това според сценария - финансов колапс на американската валута и индустриален такъв на същата икономика - до три дни (ако не и още в "преамбюла"), около бреговете на САЩ ще дебаркира китайската; индийската... и пр. (всеки може да си допише) флота и ще последва сериозно интензивен военен конфликт, и дългогодишно завиране по изби ще е последното реално възможно. На какво толкова се набляга... все неща съществени - може би - в тамошната действителност. Напълно съм наясно, че за 99% от американското население, "правенето на компоти" и приготвянето на храна (освен когато се свежда до притопляне на полуфабрикати в "микровълнова") е един вид дълбоко тайнство, а заниманията със селско стопанство - космическа технология, като едното нищо, дори агрономите им са свръх-тясно специализирани, така `щото тези, които организират отглеждане на тикви, са абсолютно безпомощни в саденето на кратуни . Само че, тук това са тривиални занимания и съответно - безпредметна плява като информация (то не че на такава особено се набляга де - толкова безнадеждно-сложно му се вижда явно). Същото е положението и по отношение на заниманията със животновъдство и осъзнаването на добитъка като възобновяем и практически неизчерпаем източник на суровини, храна, а не на последно място и - работна сила и транспортно средство. Уж постоянно се слага ударение на самодостатъчност и автономност, а и дума не е обелена за - примерно - парни машини и газ-генератори, вместо това надълго и нашироко се описва трупането на безсмислени, опасни и нерационални запаси от нефтени деривати (та и някакви екзотични и строго америкаско-специфични методи на "консервацията" им). Някой погоре в темата спомена за значението на психическата устойчивост и прочие фактори в този ред. Вместо да се набляга на това - ясният, лично осъзнат, пресметнат, рационален поглед на нещата, упорито се замества със някакви външно, изкуствено наложени, имагинерни рамки, основани на религиозни предразсъдъци (та и фундаментализъм). Гротескно е това, че кулминацията на действието представлява "даване отпор" на "световния глобализъм" и прогонване на международни умиротворителни сили - неща, по същество съставляващи "алфата и омегата" на настоящата американска политическа парадигма.
Единствено съществена (за всеки случай, отново да кажа - според мен) линия е утвърждаването на положително, непредубедено и необременено, рационално-практично отношение към оръжията, в противовес на все по успешно налаганите инфантилно-пацифистки промивки в съзнанието на съвременното ни общество изобщо. Също, би могла да е едно добро начало за своеобразна "реабилитация" на калибъра .22LR (въпреки, че нищо не се казва за - поне на мен "любимия" ми - .22WMR).

п п
Без да искам да влизам в лични пререкания, но имам и сумА забележки към редактор-консултанта - конкретно около оръжейната терминология и пр. - въпросната тематика застъпена в книгите.