Tweet
От: Патриоти - едно от най-добрите четива за оцеляване, маскирано като роман.
Не можах да събера кураж да напиша нещо подобно на колегата "davc", тъй като прочетох книгата до към средата и изгубих интерес /е ще я дочета по-нататък/. Не се връзва с действителността в нашата страна,
може би само по това, че половината от условията които доведоха до този "апокалипсис" в книгата като социално-икономически, финансови и други условия си съществуват в България от 9.ІХ. насам, ние сме се в преходен период или криза. Нито разстоянията ни са такива както друг колега по-нагоре изтъкна, нито можем да складираме в необитаемо постоянно къща запаси от храни и гориво /след две седмици ще я намерим "на фенер"/, за по двайсет пушки, автоматични оръжия и 300 000 патрона не ми се говори. Както и да е, американците са велики, те ще спасят света, нека си се обучават. Ние българите живеем от отдавна в такива условия, банкови фалити, хиперинфлация, деноминация 1000:1, никаква работеща икономика освен услуги, далавери, банки и мобилни оператори.
За младите които не са ходили войници и др. сигурно ще е интересна. На мен ми е малко....
Първоначално публикуван от davc
Преглед на мнение
Покрай масираната агитация и аз взех та прочетох книгата. Всъщност, едва сега си купих и първата и ги прочетох една след друга и двете. Лично моето мнение е, че са смешни (със извинението и потвърждаване на уважението ми към всички лично ангажирани в разпространението им 
), а по отношение на човек неизкушен, комуто това ще е "А-то и Б-ето" по темата - дори вредни. Авторът декларира някаква военна кариера (даже звучи авторитетно), но аз съм с впечатление, че като военен не представлява нещо повече от някой нашенски "трудовак". Той и сам си признава, че вдъхновение и идеи черпи във детските си спомени от `60-те (параноята, маккартизмът и "частните" ПРУ-бункери 
). Цялата фабула на сценария е несъстоятелна! Такова оцеляване - основано на кофи с "червена" пшеница от мазЪта е приложимо (и отново не - абсолютно) единствено в условията на някакъв природен катаклизъм от планетарен мащаб. При реално стечение на обстоятелствата като това според сценария - финансов колапс на американската валута и индустриален такъв на същата икономика - до три дни (ако не и още в "преамбюла"), около бреговете на САЩ ще дебаркира китайската; индийската... и пр. (всеки може да си допише) флота и ще последва сериозно интензивен военен конфликт, и дългогодишно завиране по изби ще е последното реално възможно. На какво толкова се набляга... все неща съществени - може би - в тамошната действителност. Напълно съм наясно, че за 99% от американското население, "правенето на компоти" и приготвянето на храна (освен когато се свежда до притопляне на полуфабрикати в "микровълнова") е един вид дълбоко тайнство, а заниманията със селско стопанство - космическа технология, като едното нищо, дори агрономите им са свръх-тясно специализирани, така `щото тези, които организират отглеждане на тикви, са абсолютно безпомощни в саденето на кратуни 
. Само че, тук това са тривиални занимания и съответно - безпредметна плява като информация (то не че на такава особено се набляга де - толкова безнадеждно-сложно му се вижда явно). Същото е положението и по отношение на заниманията със животновъдство и осъзнаването на добитъка като възобновяем и практически неизчерпаем източник на суровини, храна, а не на последно място и - работна сила и транспортно средство. Уж постоянно се слага ударение на самодостатъчност и автономност, а и дума не е обелена за - примерно - парни машини и газ-генератори, вместо това надълго и нашироко се описва трупането на безсмислени, опасни и нерационални запаси от нефтени деривати (та и някакви екзотични и строго америкаско-специфични методи на "консервацията" им). Някой погоре в темата спомена за значението на психическата устойчивост и прочие фактори в този ред. Вместо да се набляга на това - ясният, лично осъзнат, пресметнат, рационален поглед на нещата, упорито се замества със някакви външно, изкуствено наложени, имагинерни рамки, основани на религиозни предразсъдъци (та и фундаментализъм). Гротескно е това, че кулминацията на действието представлява "даване отпор" на "световния глобализъм" и прогонване на международни умиротворителни сили - неща, по същество съставляващи "алфата и омегата" на настоящата американска политическа парадигма.
Единствено съществена (за всеки случай, отново да кажа - според мен) линия е утвърждаването на положително, непредубедено и необременено, рационално-практично отношение към оръжията, в противовес на все по успешно налаганите инфантилно-пацифистки промивки в съзнанието на съвременното ни общество изобщо. Също, би могла да е едно добро начало за своеобразна "реабилитация" на калибъра .22LR (въпреки, че нищо не се казва за - поне на мен "любимия" ми - .22WMR).
п п
Без да искам да влизам в лични пререкания, но имам и сумА забележки към редактор-консултанта - конкретно около оръжейната терминология и пр. - въпросната тематика застъпена в книгите.
), а по отношение на човек неизкушен, комуто това ще е "А-то и Б-ето" по темата - дори вредни. Авторът декларира някаква военна кариера (даже звучи авторитетно), но аз съм с впечатление, че като военен не представлява нещо повече от някой нашенски "трудовак". Той и сам си признава, че вдъхновение и идеи черпи във детските си спомени от `60-те (параноята, маккартизмът и "частните" ПРУ-бункери ). Цялата фабула на сценария е несъстоятелна! Такова оцеляване - основано на кофи с "червена" пшеница от мазЪта е приложимо (и отново не - абсолютно) единствено в условията на някакъв природен катаклизъм от планетарен мащаб. При реално стечение на обстоятелствата като това според сценария - финансов колапс на американската валута и индустриален такъв на същата икономика - до три дни (ако не и още в "преамбюла"), около бреговете на САЩ ще дебаркира китайската; индийската... и пр. (всеки може да си допише) флота и ще последва сериозно интензивен военен конфликт, и дългогодишно завиране по изби ще е последното реално възможно. На какво толкова се набляга... все неща съществени - може би - в тамошната действителност. Напълно съм наясно, че за 99% от американското население, "правенето на компоти" и приготвянето на храна (освен когато се свежда до притопляне на полуфабрикати в "микровълнова") е един вид дълбоко тайнство, а заниманията със селско стопанство - космическа технология, като едното нищо, дори агрономите им са свръх-тясно специализирани, така `щото тези, които организират отглеждане на тикви, са абсолютно безпомощни в саденето на кратуни . Само че, тук това са тривиални занимания и съответно - безпредметна плява като информация (то не че на такава особено се набляга де - толкова безнадеждно-сложно му се вижда явно). Същото е положението и по отношение на заниманията със животновъдство и осъзнаването на добитъка като възобновяем и практически неизчерпаем източник на суровини, храна, а не на последно място и - работна сила и транспортно средство. Уж постоянно се слага ударение на самодостатъчност и автономност, а и дума не е обелена за - примерно - парни машини и газ-генератори, вместо това надълго и нашироко се описва трупането на безсмислени, опасни и нерационални запаси от нефтени деривати (та и някакви екзотични и строго америкаско-специфични методи на "консервацията" им). Някой погоре в темата спомена за значението на психическата устойчивост и прочие фактори в този ред. Вместо да се набляга на това - ясният, лично осъзнат, пресметнат, рационален поглед на нещата, упорито се замества със някакви външно, изкуствено наложени, имагинерни рамки, основани на религиозни предразсъдъци (та и фундаментализъм). Гротескно е това, че кулминацията на действието представлява "даване отпор" на "световния глобализъм" и прогонване на международни умиротворителни сили - неща, по същество съставляващи "алфата и омегата" на настоящата американска политическа парадигма.Единствено съществена (за всеки случай, отново да кажа - според мен) линия е утвърждаването на положително, непредубедено и необременено, рационално-практично отношение към оръжията, в противовес на все по успешно налаганите инфантилно-пацифистки промивки в съзнанието на съвременното ни общество изобщо. Също, би могла да е едно добро начало за своеобразна "реабилитация" на калибъра .22LR
(въпреки, че нищо не се казва за - поне на мен "любимия" ми - .22WMR).п п
Без да искам да влизам в лични пререкания, но имам и сумА забележки към редактор-консултанта - конкретно около оръжейната терминология и пр. - въпросната тематика застъпена в книгите.
може би само по това, че половината от условията които доведоха до този "апокалипсис" в книгата като социално-икономически, финансови и други условия си съществуват в България от 9.ІХ. насам, ние сме се в преходен период или криза. Нито разстоянията ни са такива както друг колега по-нагоре изтъкна, нито можем да складираме в необитаемо постоянно къща запаси от храни и гориво /след две седмици ще я намерим "на фенер"/, за по двайсет пушки, автоматични оръжия и 300 000 патрона не ми се говори. Както и да е, американците са велики, те ще спасят света, нека си се обучават. Ние българите живеем от отдавна в такива условия, банкови фалити, хиперинфлация, деноминация 1000:1, никаква работеща икономика освен услуги, далавери, банки и мобилни оператори.
За младите които не са ходили войници и др. сигурно ще е интересна. На мен ми е малко....
още докато се опитват да потушават бунтове и прочие. А ако някой от тях оцелее и има идея как то това са единици ... не си ги представям точно тези групи хора да оцеляват 
С това имах в предвид че ако имаме шанс да минем такива километри с КОЛА значи сме в цивилизацията 
Коментар