Какво ще стане с човек в открит космос, без предпазен костюм

[Тедо /LJ73/]

Re: Какво ще стане с човек в открит космос, без предпазен костюм

А хората не само не се раздуват там, ами и без да дишат допълнителен кислород се оправят...

оправят се, ама след месеци постепенна аклиматизация /и то не всички/- ако от София те пуснат на Еверест, ще се задушиш за няколко часа...

тоя дето е скочил от 35000м дали пък не е бил с костюм и кислороден апарат?!

[Obersturmbahnfuehrer]

Re: Какво ще стане с човек в открит космос, без предпазен костюм

Аклиматизацията се не губи, но катеренето на Еверест е яко физическо натоварване. И на 1 бар налягане да го катериш, пак си е гърч. Аклиматизацията е, за да се изравнят постопенно наляганията и да се привикне, щото едно е да се покажеш за малко във вакуум, друго е да се набираш по заледени скали. Подобна е работа е и в барометричните камери за дълбоководолазите, но там разликите са далеч над 1 бар.

Отделно, разните немчури и япондури са правили всякакви ненужни гаври през втората световна, вкл. и декомпресиране на хора и трупове. В общи линии - нищо забележително.

А, скачачите наистина са със скафандри, щото минават през студен въздух. Там има достатъчен конвективен топлообмен, та да паднат на висулки. За вредното лъчение горе не говорим.

[ceko26]

Re: Какво ще стане с човек в открит космос, без предпазен костюм

Тоя американец дето скача от балона го гледах по ДИСКАВЪРИ стига до границата с космоса и е първия човек достигнал свръхзвукова скорост.Според разказа му и от камерата която е била в него, първите минути след скока от балона е мислел ,че стой на едно място, но като е погледнал назад е видял , че балона е много далеч над него. Бил е в безвъздушно пространство и затова е достигнал тази скорост, а по късно е усетил как започва да му се мърда скафандъра от въздуха.Още при изкачването едната му ръкавица е пропускала налягане и го е боляла ръката. Имаше кадри след приземяването в който се виждаше.Случката е била преди 1950 г. и е имал първобитен скафандър , защото при изкачването тресеше камерата от студ.
Доколкото си спомням в космоса температурата е на абсолютната 0 (-273 гр. ако не се лъжа) според мен на човек и 10 сек. са му много.

[Yordan]

Re: Какво ще стане с човек в открит космос, без предпазен костюм

Абсолютната нула, разправят учените глави, не може да я има никъде. Тва е точно -273,15 по Целзий. В нам-си-ква мъглявина в космоса имало -272,15 гр. (1 Келвин) и там било най-студеното познато място. Иначе в лабораторни условия е достигано пооооочти до 0 по Келвин, ама не баш ))

[icerunner]

Re: Какво ще стане с човек в открит космос, без предпазен костюм

Абсолютната нула (0 К = -273 С), но както и да е, това не е съществено. За този с 35-те километра, наистина е бил със специялен костюм (но не скафандър), но приемам забележката като правилна (не е коректно да го съпоставяме с неекипиран човек). Ноп синът на Жак Иф Косто през 70-80-те години постави рекорд за най висок скок с парашут от самолет без никакви специални приспособления. Сега не мога да кажа точно колко метра бяха но със сигурност беше над 12000, което пак е стратосфера и налягането е минимално в сравнение с това на земята. А относно аклиматизацията :

Няколко комплексно действащи фактора, свързани с климата и условията на високата планина водят до така наречената височинна /планинска/ болест. На първо място това е ниското атмосферно налягане. Първите признаци на височинна болест могат да се наблюдават на височина 1500 –2500 м н. в., но за опасни състояния рядко може да се говори под 3000 м н. в. На 3000 м н. в. (приблизително височината на вр. Мусала) налягането е с 1/3 по малко от това на морското равнище, на 5500 (базов лагер на вр. Еверест) то е наполвина, а на вр. Еверест е едва 1/3 от нормалното.
Зоната 1500 –3500 м формално се нарича “висока”, 3500 – 5500 - “много висока”, а над 5500 – “екстремно висока”.

Трябва да се има предвид, че освен от височината налягането зависи от сезона, географската ширина и моментното климатично състояние на атмосферата, но това са по-слабо изразени връзки и значението им е от втори порядък.

На второ място, причина за планинската болест е дехидратацията (обезводняване) на организма. Тя се дължи на две основни причини: студения високопланински въздух е изключително сух, а същевременно дишането е ускорено поради недостига на кислород. Така, отделяната с издишвания въздух вода е голямо количество и организма бързо се дехидратира. Студът, умората, ултравиолетовото лъчение и дори повишената концентрация на озон във високата атмосфера също спомагат за развитието на височинна болест.

Реакция на организма към ниското атмосферно налягане.

Пониженото атмосферно налягане води до невъзможност на организма да си набавя необходимото количество кислород. Това от своя страна води до различни реакции на организма към новата среда. На първо време се увеличава честотата на дишането, както и неговата дълбочина – това е първия опит на организма да компенсира малкото количество кислород във въздуха.Такова състояние се нарича хипервентилация. То от своя страна поражда един интересен феномен – периодичното дишане. В действителност сигнала в мозъка, че е време за ново вдишване не се поражда от намаляването на кислорода в кръвта, а от увеличаването на концентрацияата на въглероден двуокис в нея. Когато обаче тялото е в състояние на хипервентилация, концентрацията на въглероден двуокис е минимална през цялото време. Когато сме будни, ние никога не бихме забравили да дишаме, но когато спим и мозъка не получава сигнали, че е време за дишане, то може да спре за период от 15 секунди или повече. След това обаче количеството въглероден двуокис нараства и дишането се възстановява, при това силно учестено. След няколко минути отново забравяме за дишането и т. н. Усещането да се събудиш защото си спрял да дишаш е почти толкова неприятно колкото да се събудиш и в просъница да видиш че партньора ти е спрял да диша. Това обаче е нормално състояние по време на аклиматизация, затова е добре просто да го имаме предвид. Освен хипервентилирането и периодичното дишане, се учестява пулса, започва произвеждане на допълнителни червени кръвни телца, увеличава се обема на циркулиращата в тялото кръв.

Разновидности и симптоми на височинната /планинска/ болест.

При изкачване във високата планина, в зависимост от аклиматизацията, скоростта на изкачване, физическата кондиция и генетично заложената височинна поносимост могат да се появят различни симптоми на височинна болест. Обикновино те започват с умора, задъхване, ускорено дишане и пулс, главоболие, неравномерно (периодично) дишане, гадене, липса на апетит, нарушения в съня. Когато тези признаци на болестта са в лека или средна форма, при почивка задъхването изчезва, а няколко часа след прекратяване на изкачването и останалите симптоми започват да намаляват - говорим за остра планинска болест. При проява на тези симптоми изкачването трябва да се прекрати и да се остане на същата височина или да се слезе до последното място за нощувка, на което симптомите все още не са били проявени. Ако изберем първия вариант симптомите би трябвало да изчезнат напълно за срок от 24 – 48 часа. Ако това не стане или се забележи и най-малко влошаване на състоянието след първите няколко часа почивка, незабавно трябва да се слезе 500 – 1000 м по-ниско. Когато симптомите отшумят напълно, изкачването може да продължи. В тази фаза на болестта може да се прибегне до употребата на медикамента Diamox R (Acetazolamide). Неговото действие се изразява в отделяне на бикарбонат от бъбреците и повишаване на киселинността на кръвта, което неутрализира ефекта от хипервентилацията, отстранява периодичното дишане и повишава ефективността на дишането като цяло. С негова помощ времето за релаксация след появата на леки симтоми на острата планинска болест може да се намали около 2 пъти: 12–24 часа. Затова някои автори го препоръчват дори като профилактично средство още щом започне изкачването над 3000 м., особено при хора будещи се от сън поради периодичното дишане, при бързо изкачване на голяма височина, както и при хора които са страдали от повтаряща се остра планинска болест в миналото. Това, разбира се, не значи, че Diamox R е чудотворен лек, с чиято помощ може да забравим за проблемите с височината – той просто подобрява дишането. Други разпространени и неправилни схващания за Diamox R са, например, мненията, че може да прикрие симптомите на болестта, че след спирането му състоянието ви ще се влоши и др.

След като се появят симтомите на острата планинска болест, състоянието на пострадалия може сериозно да се влоши, ако болеста се развие като белодробен или мозъчен оток. Причината за тези състояния се дължи на отделянето на течност в белите дробове и/или в мозъка.

Белодробен оток. Симптомите са трудно, запъхтяно дишане и силна умора, дори и след почивка, дълбока мокра кашлица понякога с розови храчки, посиняване на пръстите и устните (цианоза), както и типичните за острата планинска болест симптоми. По-често симптомите на белодробния оток се проявяват през нощта. Единственото ефективно лечение на белодробния оток е незабавното слизане на по-малка височина, като минимум 600–1000 метра. Слизането трябва да започне наистина веднага след откриването на първите симптоми, дори ако те са се появили през нощта - на сутринта вече може да е твърде късно. След като започне да се развива, болестта може да доведе до смърт за няколко часа. Всъщност, това е най-смъртоносната форма на височинната болест. При несвоевременно или неправилно третиране смъртността е 44 %. Голяма част от развиващите белодробен оток са младежи на възраст под 20 години. Ако е невъзможно пострадалия да бъде свален веднага, трябва да се започне лечение с кислород 4–6 л./мин., както и с Nifedipine еднократно 10 мг и после 30 мг на всеки 12 часа. Поставянето на пострадалия в чувал на Гамов е задължително при възможност. Чувалът на Гамов е пластмасов чувал, в който изкуствено се повишава налягането чрез напомпване. Тук трябва да споменем, че са правени изследвания за влиянието на хипоксията (недостиг на кислород в организма) в различни условия. Те са показали, че при еднакво количество кослород ниското налягане допълнително влошава състоянието, т.е. само с подаване на кислород не може да осигурим необходимите условия за възстановяването на пострадалия. След окончателното изчезване на симптомите и неколкодневна почивка изкачването може да започне отново, но трябва да се има предвид че за пълното възстановяване на организма може да са необходими седмици и вероятността за повторно развиване на болестта е голяма. Изследвания са показали че 66% от претърпялите белодробен оток го развиват отново при повторно изкачване.

Мозъчен оток. Освен симптомите на острата планинска болест могат да се наблюдават силно неспиращо главоболие, липса на координация, обърканост, забавена мисъл. Ходенето на пострадалия наподобява това на пиян човек. Може да се направи тест за координацията при подозиран мозъчен оток, като се накара пострадалия да ходи в права линия или да си докосне с пръст носа със затворени очи. Както и при белодробния оток, болестта може да се развие през нощта и слизането трябва да започне незабавно. Изчакването може да доведе до смърт за няколко часа. Трябва да се избягва каквото и да е натоварване на пострадалия, затова при възмойност той трябва да се носи по пътя надолу. Лечението се състои в подаване на кислород 2–4 л./мин. Медикаментът Dexamethasone –силен кортикостероид може да помогне за отслабване на някои от симптомите. Дозировката е 4 мг на всеки 6 часа. Приема се през устата или с мускулна инжекция. Поставянето в чувал на Гамов при невъзможност за сваляне е силно желателно. Както и при белодробния оток изкачването може да продължи много внимателно след окончателното изчезване на симптомите и почивка от няколко дена на по-малка височина.

Аклиматизация. Лекарство срещу височинната болест няма. Няма и хора, на които височината да не им влияе зле в една или друга степен. С височината обаче може да се свикне. Процеса на привикване на тялото към условията на високата планина се нарича аклиматизация. Аклиматизацията е бавен процес, в който трябва да сме последователни, ако искаме да се качим на висок връх и да слезем от него със собствените си крака. Различните хора, както беше споменато и по-горе, имат различна адаптивност към височината. Затова един може да се аклиматизира по-бързо и по-добре от друг. Има значение и т.нар. остатъчна аклиматизация – ако сте прекарали дълго време на голяма височина – 6000 –7000 м н. в. и сте били добре аклиматизирани това може да ви се отрази благоприятно при изкачване дори и на следващата година. До голяма степен това се дължи и на психологическата подготовка. Освен това може да се проведе и предварителна аклиматизация – няколко изкачвания с голяма денивелация и нощуване на относително голяма височина, 1 –2 седмици преди експедицията може да ви “вкарат във форма”. В България няколко бързи изкачвания от Боровец до в. Мусала (без лифта) и нощуване на върха може да свършат добра работа. Ето и някои “универсални” съвети за добрата и безопасна аклиматизацията:

1. След 3000 м н. в. всеки ден се изкачвайте не повече от 300 м, като спазвате правилото “изкачвай се високо – нощувай ниско”. Това значи,че ако една нощ сте бивакували на 3300 м н. в. на следващия ден може да се изкачите до 4000 м, но трябва да се върнете за нощувка на 3600. Ако някъде е невъзможно да организирате лагерите си през 300 м, то трябва да се направи почивка преди да се изкачите повече. Когато например единия бивак е на 4000 м н. в., а следващия на 4700 м н. в., трябва да останете в него ден или два преди да продължите нагоре.

2. Усетите ли първите признаци на остра височинна болест незабавно прекратете изкачването. Глупаво е да мислите че ако се изкачите по-високо, по-бързо ще се аклиматизирате. Най-бързо ще достигнете целта си, ако останете за почивка или дори слезете до предния лагер и продължите щом симптомите отшумят напълно. Ако не го направите, има голяма вероятност да развиете белодробен или мозъчен оток, който да е с фатални последици за живота ви или най-малкото за експедицията ви. Нормално е да се разболеете от височинна болест, но не е желателно да умрете от нея.

3. Не се дехидратирайте. На голяма височина човек трябва като минимум да изпива 6 л. течности на ден. Това е 3 пъти повече от нормалното и е свързано с бързото обезводняване на организма при дишането на сухия и студен въздух.

4. Работете и се движете колкото се може повече на голяма височина. Така ще стимулирате дишането си и аклиматизацията ще е по-ефективна. А и няма да мръзнете в студените вечери на високите лагери.

5. Нощувайте в добре проветрени помещения – няколко гъсто скупчени човека в малка ветроустойчива палатка в комбинация и с някой работещ примус може съществено да намали и без това малкото количество кислород. Поради лошото горене при недостатъчно кислород, примусите могат да отделят и отровния газ въглероден окис. Затова, по-добре да спите на 5 градуса по-студено, отколкото допълнително да ограничите достъпа на кислород.

6. Не употребявайте алкохол, упойващи вещества или наркотични болкоуспокояващи медикаменти, тъй като те забавят и отслабват дишането и сърдечната дейност и забавят аклиматизацията.

7. КОНСУЛТИРАЙТЕ СЕ С ЛЕКАР при възможност. Самолечението с медикаменти може да бъде опасно за вас.

Материалът е подготвен от Александър Манушев с помощта на Марияна Панайотова по статии на: Mark D. Harris, James Terrio, William F. Miser, Joseph F. Yetter III – HIGH-ALTITUDE MEDICINE, April 15 1998; Thomas E. Dietz – ALL ABOUT ALTITUDE ILLNESS; Ciwec Clinic Travel Medicine Center – ALTITUDE ILLNESS 1998, 2000.

http://www.verticalworld.net/article...cle.php?id=116

[tutin]

Re: Какво ще стане с човек в открит космос, без предпазен костюм

...да му набъбнат мускулите от изпаряващата се вода вътре, а направо ще си експлодира!

Не и според НАСА. Влагата в/около устата и носа извира за секунди, но вътре в тялото не е вакуум, не завираш отвътре. Кръвоизливите са гарантирани.

...Далече преди другите поразяващи фактори - студ и слънчева радиация да му подействат.

Това е вярно. Първо са проблемите с външната влага на тялото, после замръзвания и прочие. Но забележи, във филмите никога никoй не извира Вторичните ефекти се проявяват първи в холивуд. Примерно жестоки изгаряния от слънчева радиация, моментално замръзване до кристал.. и други такива ефектни неща.

[Паджеровод]

Re: Какво ще стане с човек в открит космос, без предпазен костюм

На някои хора една атмосфера им се вижда малко. Вярно - това са само 10 метра потапяне под водата, но са 30 километра издигане над земята... За налягането и температурата - лично съм влизал в пещ при 150'С. Стоял съм около минута и излязох без подметки на обувките. Но няма да вляза в камера с повече от атм. налягане РЯЗКО. Водолазите го правят, но за часове. Никой жив не го е правил рязко.
А за вакуума нещата са други. Той нищо няма да направи на тялото ни и за часове. Той действа на течностите вътре в него. Те са на основа на водата. А водата експлозивно завира при 36 градуса, колкото е температурата на тялото ВЪВ ВАКУУМ!
Аз в момента съм на 500 м. надморска височина. При мен налягането е само няколко милибара по-ниско от атмосферното на морското равнище. Но кафето ми завира вече при 95 гр., а не при сто както е на Варненския плаж. За това говорим и е лесно да се пресметне колко трябва да спадне налягането за да заври при 36 гр. водата.

[Obersturmbahnfuehrer]

Re: Какво ще стане с човек в открит космос, без предпазен костюм

Ще трябва да уточним някои фундаментални понятия, явно...

Температурата е основен термодинамичен параметър и отразява усреднената кинетична енергия на движението/трептенето на частиците им. Дотук нещата са банални, обаче идват интересните неща - топлооменът. Той бива контактен - пипаш нещо с различна температура, конвективен - обтича те флуид и лъчист.

Контактният е налице при съприкосновение между две твърди тела. В космическата постановка, ако не пипнеш нещо студено, няма как да замръзнеш веднага.

При конвективния обменяш топлина със заобикалящ флуид. Колкото е по-плътен, толково е по-интензивен обменът. Ето защо във вода се прегрява или измръзва много по-бързо. Освен това, създаваш температурен градиент около себе си, т.е. затопляш област около теб, която те "изолира" от останалия студен въздух. Ако разкарваш тази изолираща област, ще отдаваш топлина с по-висок темп и тук идва ролята на обтичането - като стоиш на течение, изстиваш много по-бързо. Колкото е по-рехава средата, толкова е по-мижав този топлоомен.

Лъчистият е най-маловажният в случая, въпреки, че винаги е налице. Не излъчва само идеалното черно тяло, дет се вика. Така че ще си грееш, ама много слабо.

Накратко, това е проблемът в космоса - няма какво да те изстуди набързо.

По въпроса за кипенето и т.н., виждам леко неразбиране. Навремето за 0 градуса по Целзий се е приемала температурата, при която замръзналата дестилирана вода се втечнява обемно, а при 100 градуса се изпарява обемно (кипи) при налягане от 1 стандартна атмосфера. В днешно време за отправна се приема тройната точка на водата, което е някъде към 0,01 С, ама да не изпадаме в подробности.

С падането на налягането, температурата на кипене се понижава и обратното. Даже има един такъв ученически въпрос - защо не може да се свари яйце на Еверест? За отговор се приема - щото температурата на кипене на водата там е по-ниска от тази на денатурацията на белтъка, ама може да затапиш учителя, като му кажеш, че си носиш тенджера под налягане. А пропо, именно това е идеята на въпросната тенджера - водата вътре да достигне температури доста над 100 С и манджата да стане таман.

Отделно от това си има постянена фазов преход на веществата, като примерът е най-удачен с вода, щото е всеокорло нас - изпаряване си има постянно, но е повърхностен процес. Колкото е по-малко съотношението повърхност към обем, толково по-бързо се изпарява. Ако държиш навън 1 чаша с вода, ще има да се изпарява сума време, но ако я лиснеш я пиши бегала точно поради тази причина. Освен това водата скача от газообразно в течно състояние и обратно като може да пропусне течната фаза и на това му викат сублимация. Тя се вижда най-добре в тройната точка. Та, ако простреш една мокра блуза посред зима и тя вземе че замръзне, след известно време ще е изсъхнала, щото ледът ще се е изпарил буквално. А, това, че вакуумът, т.е. подналягането си играе само с течностите не е вярно. Ела да видиш кво прави с твърдите вещества. В космоса повечето стомани много обичат да се изпаряват и в това няма нищо чудно. Даже на този принцип работят вакуумните камери за метализиране на разни детайли. На това се основава и съвременната технология за сушене на разни храни - лиофилизацията, при коята манджата се замразява и после се поставя в подналягане, за да сублимират течностите. Обаче тази сублимация не е толкова бърза.

Бурните и енергоемки процеси са обемните - кипене и втечняване. Обаче течностите в организма няма как да кипнат обемно при разлика само от една атмосфера, защото кожата и мускулите играят ролята на естествен скафандър. Проблемите ще са в повърхностните зони, където има досег с околната среда - кожата и дробовете. По-дълбоко в мускулите и органите няма грижи, защото налягането се запазва за сметка на еластичността и херметичността на месищата.

Естествено, тук говорим за процесите, които настъпват в рамките на да кажем 10-30 секунди - типичната сцена от филмите. През цялото това време се трупат отоци и т.н. в резултат на които се пукясва, но без холивудски ефекти.

Ета как изглежда екипажът на Союз 11:


Капсулата е разхерметизирана на 160 км виочина, а лекарите от екипа са си помислили, че космонавтите току що са спрели да дишат и се борят с първа помощ. Едва при разследването се оказва, че са се задушили поне 15-20 минути преди да ги извадят от капсулата. Гледал съм филма от трагедията и Доброволски изглеждаше просто припаднал. Неслучайно и екипът си мисли, че ще ги събуди, егати...

Това за рязката промяна на наляганията са го правили бая хора като са излизали от дълбока вода твърде бързо, в резултата на което ги е пипвала кесонната болест, която в по-леки форми не е свъртоносна.

Изобщо, ние живеем съвсем в дъното на параметрите на околната среда. От отправната точка на налягането ни дели една мижава атмосферка, при срещани налягания от милиони атмосфери, а от абсолютната нула сме на 200 и малко градуса, при срещани пак милиони...

[icerunner]

Re: Какво ще стане с човек в открит космос, без предпазен костюм

..... защото кожата и мускулите играят ролята на естествен скафандър....

Ето ви ЕДНОТО изречение, което обяснява защо няма да се насладите на никаква експлозия, изпарение или раздуване, а просто на бавна и неатрактивна смърт от задушаване....

[ceko26]

Re: Какво ще стане с човек в открит космос, без предпазен костюм

А какво ще стане с очите ако са отворени? Не са толкова еластични и са "мокри".

[Obersturmbahnfuehrer]

Re: Какво ще стане с човек в открит космос, без предпазен костюм

Ще започне да се изпаряват влага от лигавицата, в резултат на което ще се и охладят, но в никакъв случай няма да се спаружат. Бързо настъпва временна слепота. По-гадното е, че може да покапе кръв от жлезите за сълзи.

Единственият филм, където беше показано сравнително достоверно какво става като изскочи някой от шлюза на станцията е "Хоризонт на събитията".

[quadra]

Re: Какво ще стане с човек в открит космос, без предпазен костюм

Скоро гледах по някоя от телевизиите за катастрофите на Кометите (първите реактивни пътнически самолети на Де Хевиланд) поради умора в материала и взривно разхерметизиране на височина от 11000метра. Та там обясняваха че труповете на пътниците са с разкъсани бели дробове от резкия спад в налягането...Дори патологоанатомите не са могли отначало да се светнат са тези травми...

[DanielDimov]

Re: Какво ще стане с човек в открит космос, без предпазен костюм

труповете на пътниците са с разкъсани бели дробове от резкия спад в налягането

- опитали са се да си задържат дъха - фатална грешка - при такава ситуация не трябва да пречиш на въздуха от дроба да излезе - това се прави с едно хубаво и дълго издишане с изцяло отворено гърло

[Паджеровод]

Re: Какво ще стане с човек в открит космос, без предпазен костюм

Добре, хайде да кажем така: тази вена, която виждам от горната страна на дланта си и която е на милиметър от околната среда как ще я запази "скафандъра на тялото"?!? Елементарен опит - вдигаш ръка нагоре и вената спада, сваляш я на нивото на коленете и тя се издува сякаш ще се пръсне.А това е разлика в налягането 150 mBar, или 113 мм. живачен стълб, колкото е нормалното систолично кръвно налягане. А знаем, че при кръвно налягане над 200 - 250 мм.жив. стълб се пукат вени и хората умират от кръвоизливи.
Хайде кажете ми сега какво ще стане ако рязко премахнем тази една атмосфера налягане на околната среда? Това е равносилно както ако добавим една атмосфера налягане вътре във вената, а това са 750 мм. жив. ст.+ 120 мм. жив.ст. колкото е нормалното кръвно налягане (ако приемем, че човека не се уплашил от тази процедура) това е = на 870-900 кръвно!!! Изглежда надценявате здравината на кръвоносната ни система! При положение, че и без тези ексцесий половината българи умират от хеморагични инсулти и инфаркти тук, на Земята, в България...

[ceko26]

Re: Какво ще стане с човек в открит космос, без предпазен костюм

В този ред на мисли ако покапе кръв от жлезите за сълзи какво ще стане с капилярите в белия дроб които са с много по-тънки стени , в мозъка ще е фатално.Черепа ако задържи налягането на около мозъчната течност кръвта ще се разшири в всички други по меки органи и вени.Липсата на налягане ще е най-големия ни враг след това температурата и накрая радиацията.