Клепане или точене?

[Венцислав Петров]

Уважаеми колеги,

Моля ви, ако някой знае повече, нека обясни кога се клепа и кога е по-добре да се шлайфа едно острие... Също така ме интересува някой наясно ли е с тънкостите на клепането и ако има такъв нека сподели как точно става че да не откриваме топлата вода...

[sl.daskalov]

До: Клепане или острене?

Хич не ме бива по кратките обяснения ама ще се опитам!
Значи това са две съвсем различни обработки и резултатите също са различни! Първо нека си представим напречния разрез на острието като равнобедрен триъгълник, да речем!

При шлайфането просто се отнема материал от острието като целта е ъгъла между двете бедра на равнобедрения триъгълник, да стане по-малък, т.е. острието да стане по-остро. Получават се следните неща:
1. Структурата на метала не се променя изобщо (освен ако не се прегори при шлайфането)!
2. Има два варианта при заточване със шлайфане:
а) Шлайфа се по цялата дължина на катетите на триъгълника, като при това ъгъла между тях се запазва (остър) но дължината на основата и височината на триъгълника намаляват! Т.е. широчината и дебелината на острието намаляват!
б) Шлайфа се само при върха на триъгълника, обаче тогава колкото повече се изхабява острието, толкова по-трудно става да се направи ъгъла достатъчно малък и съответно острието достатъчно остро.
Има и нещо друго, ако се точи на ръка след няколко заточвания се получават така наречените "кореми", т.е. двата катета на триъгълника вече не са прави а стават дъги, оттам и ъгъла при върха става по-голям съответно острието по-тъпо!

При клепането се променя структурата на метала, но не се отнема материал! Получава се нещо като повърхностна закалка, дори ако се прекали с клепането повърхностния слой метал може дасе отлепи във вид на люспи от по-долните по-меки слоеве! Пропуснах да уточня че клепането всъщност като действие е много на брой но слаби по сила удари по катетите на триъгълника! При тези удари зърната, от които образно казано, е съставен метала се сбиват едно към друго! Това води до повишаване на якостта на материала, а също така променя формата а острието така че след наклепването да бъде заточено с минимум усилия (пак чрез шлайфане) до нужната острота! Промяната на формата на острието се изразява в това, че се избутва материал от по-дебелата част на клина към върха на острието, съответно частично се въстановява широчината на острието (намаляла при предишни шлайфания), за сметка на дебелината му! След клепането задължително се шлайфа!
Когато се клепа коса, например, режещия ръб се прави леко вълнообразен (така по-лесно реже тревата)!
Не всяко острие може да се клепа! Зависи от материала и от предишните му обработки! Закалените стомани не стават, неръждавейките също не стават!

[gere]

До: Клепане или острене?

Основната цел на клепането е да се направи нещо като студено закаляване на острието. По смътни спомени от материалознание чрез физическа деформация се внася напрежение в междумолекулните връзки и по този начин те се заздравяват. (извинявам се за грубата формулировка, но нямам подръка учебник да го цитирам точно) това е както, когато опитваме да скъсаме тел, чрез многократно нагъване всеки следващ път тя се гъне на ново място (защото това на предишното сгъване е станало по- здраво). Това е в основата на ковашкия занаят. Процеса е различен от шлайфането с това, че не само изостря, но и прави острието по здраво. Шлайфането може да е последваща операция. Мога да споделя опит само с клепане на коса за косене - леко се начуква около 5-6 мм по цялото протежение на острието с по острата (по-точно заоблена или плоска -4-5 мм) страна на малко чукче. Ако трябва за нещо по прецизно трябва да се провери някъде дали няма по-съвременни средства.

Писали сме едновременно с колегата, но като гледам отговорите се припокриват.

[Венцислав Петров]

До: Клепане или острене?

Благодаря, а може ли някой да сподели тънкости... например избор на чук, сила на ударите, колко, преценка на това кое е за клепане и кое за точене...

[Георги Крумов]

До: Клепане или острене?

Венци привет,клепат се мотики,коси и въобще незакалени остриета.
"Наковалнята"се прави от по твърдо желязо като представлява дебело около 7-8 мм широко 30-40 мм със скосявяне към края ,като в края широчината става 3 мм.С малко чукче 100 -300 гр се правят удари по края на острието като то се смачква.Целта е да се разплеска острието за да стане по тънко и да придобие трапецовидна форма.После за косата се заточва с брус по обратната стена и острието става леко назъбено.Реже по лесно тревата.

[Венцислав Петров]

До: Клепане или острене?

Отново благодаря... А сега моля за още малко консултация как да определя на практика дали една брадва е за клепане или е за точене...? Конкретно ако ще помогне става въпрос за следното:

Брадва ЩИЛ



и сапьорска брадвичка:

[Георги Крумов]

До: Клепане или острене?

Брадвите се точат-остриетата са дебели и при тях "рязането" става за сметка на удара.

[Стефан]

До: Клепане или острене?

Брадвата - почти като косата. Ако е много съсипана, я сваляш от дръжката и я ковеш на топло докато изтънее колкото ти трябва. Тия за цепене са по-тумбести, тия за сечене - тънки прави клинове. После много дълго можеш само да я търкаш с камъка. Щом не живееш в гората и от дървата - години. После - пак на топло и пак коване, за да направиш наново нужния ти клин.
Но се кове на топло, не се клепа. Много е дебела за такава обработка.
Не ходи при Крали Марко - презакалява ги, освен дето няма парите за нищо. Тоя на хладилника работи правилно.

[Венцислав Петров]

До: Клепане или острене?

Брадвата и едната и другата няма да дам на никой да им свали дръжките... нали са за изхвърляне след това... Дръжките и на двете са от Хикория и са уникални... с клиновете добре набити и без шанс за никакво вадене... тъй че за топла обработка въобще забравяме...

[giorgio]

До: Клепане или острене?

Въпреки, че Стефан го е казал, да обясня и аз...
При брадвите се закалява само острието. Поради характерната клинообразна форма, лесно се постига необходимото "неравномерно" закалване, т.е. твърдостта на върха е най-голяма, като навътре намалява равномерно. Поради дебелината на острието при тях (брадвите), не може да се получи наклепване. Правилния начин за заточване е чрез "шмиргелене", а ако по някакви причини (многократно заточване, или отчупване на части от острието) се налага да се използва за острие по-вътрешна част от тялото, то тогава следва коване на горещо и закаляване на новополученото острие със следващо го заточване с абразив.

П.П. Писали сме едновременно с Венци...
Ако все още е запазен закаления слой, достатъчно е да се заточат абразивно... При това може да се получи частична презакалка, като при заточване. остриетата бързо се охлаждат в студена вода...

[Стефан]

До: Клепане или острене?

Тогава ако са много захабени, остава това дето най го мразя. Бавно с флекса, докато се оформи. Но бавно, че да не го прегрее. Щото тънкото желязо на ръба веднага светва, после посинява и край. Там ще се щърби.

[Венцислав Петров]

До: Клепане или острене?

Благодаря, и двете брадви са съвсем нови и неупотребявани... но бих желал да са доста по-остри отколкото са...

[gere]

До: Клепане или острене?

Истината май е някъде по средата. Може да се оформи по-грубо с флекса, както казва Стефан, след това само по-тънката част да се накове на студено (доколкото може, все е от полза) и на края да се заглади на камък.

[giorgio]

До: Клепане или острене?

Брадвичката, която си нося в джипката, я точа със ситна шкурка (от порядъка на 300-450), като поставям шкурката върху масата, а движа острието на брадвичката, така, че следвам формата на острието, като същевременно я държа под подходящия ъгъл...

[Стефан]

До: Клепане или острене?

Щом са нови, нищо такова не им трябва. Търкане. Сега, шкурка 450 ми се вижда брутално часовникарско извращение), маниакална градска технология) Природния аналог който се използва от хиляди години са разните точилни камъни. Те са същото, само че без хартията. Има с каква ли не едрина и значи чистота и гладкост на острието.
Ако те мързи на ръка - на шмиргела. Но бавно. Пак от съображения за прегряване.