Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Спомени на танкистите.

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • От: Спомени на танкистите.

    Градски,кога си служил в Айтос?Аз бях там от март 91-ва до март 92-ра,в горният район.Тогава командир на бригадата беше Калпака(полковник Калпакчиев).

    Коментар


    • От: Спомени на танкистите.

      Март 92 трябва да съм се уволнил. Бях в центъра на града. Районите май бяха три. Нямам спомен кой беше командир.
      Киа Соренто, MB A140 (Поне не съм пеша)

      Коментар


      • От: Спомени на танкистите.

        В Айтос районите бяха два, аз започнах службата си в горния, но след две седмици ме прехвърлиха в долния-до автогарата. И там до 30 Август 1990, паметна дата.
        И при мен Калпакчиев беше командир, аз бях в първа рота на първи батальон, единствения в Айтос който беше комплектован, и бяхме с Т-72. Другите бяха кадрирани, и само по няколко кемафа и старшини се грижеха за поддръжката на машините. Всъщност не-имаше и пълни екипажи, с войници-имаше и стрелби с Т-55, а и в Банево беше пълно с учебни 55-ци. Нещо ми се бъркат спомените, ама вече 26 години...
        Командир на батальона първата година беше капитан Пехливанов(после стана началник щаб, а и напоследък се чуваше името му по медиите, после стана майор Венко Илиев.
        Първата година ротен ми беше "пинчера"-старши лейтенант Петков, после капитан, а втората година-капитан Коев-"Койчо каската"

        Що стрелби на Банево, що изстреляни патрони и "хуйчета", само моите сигурно няма да се съберат в един камион. Отделно 32 щатни изстрела, 9 от които на Ново село. И една счупена китара в деня на уволнението. Ако на някой му е интересно ще я разкажа тази история...

        А сега само спомените остават да топлят нашите сърца...
        Има ли желание-има и начин!

        Коментар


        • От: Спомени на танкистите.

          Първоначално публикуван от Кольо Преглед на мнение
          В Айтос районите бяха два, аз започнах службата си в горния, но след две седмици ме прехвърлиха в долния-до автогарата. И там до 30 Август 1990, паметна дата.
          И при мен Калпакчиев беше командир, аз бях в първа рота на първи батальон, единствения в Айтос който беше комплектован, и бяхме с Т-72. Другите бяха кадрирани, и само по няколко кемафа и старшини се грижеха за поддръжката на машините. Всъщност не-имаше и пълни екипажи, с войници-имаше и стрелби с Т-55, а и в Банево беше пълно с учебни 55-ци. Нещо ми се бъркат спомените, ама вече 26 години...
          Командир на батальона първата година беше капитан Пехливанов(после стана началник щаб, а и напоследък се чуваше името му по медиите, после стана майор Венко Илиев.
          Първата година ротен ми беше "пинчера"-старши лейтенант Петков, после капитан, а втората година-капитан Коев-"Койчо каската"

          Що стрелби на Банево, що изстреляни патрони и "хуйчета", само моите сигурно няма да се съберат в един камион. Отделно 32 щатни изстрела, 9 от които на Ново село. И една счупена китара в деня на уволнението. Ако на някой му е интересно ще я разкажа тази история...

          А сега само спомените остават да топлят нашите сърца...
          Давай Коле!
          Тука трябваше да стои една умност, ама по-насетне ще спиша някоя.

          Коментар


          • От: Спомени на танкистите.

            Първоначално публикуван от Кольо Преглед на мнение

            А сега само спомените остават да топлят нашите сърца...
            И ти си като мен от преебания седемдесети набор . Последните които служихме 2 години .
            Без цигари и алкохол ще съм най здравия труп в гробищата .

            Коментар


            • От: Спомени на танкистите.

              Не се оплаквайте ...ние 65 набор служихме 27 месеца ;;;е последните три ходехме да работим на ТЕЦ Трайчо Костов .
              На нас клиренс ни трябва , не скорост

              Коментар


              • От: Спомени на танкистите.

                Точно както Станьо казва-бяхме преебани със срока на службата. Някъде през лятото беше, като казаха, че вечерта в новините ще кажат кой набор до кога ще служи. И в 8 вечерта всичко живо беше пред телевизорите, даже часовите...
                И като съобщиха, че набор 70 първа смяна ще служи 2 години, а 70 втора смяна(мартенците)-година и половина, в поделението настана някакъв рев, вой, или нещо такова. Ние ревяхме от гадост, мартенците от кеф...
                Е, пак намазахме малко-нямаше задръжка(както винаги дотогава), даже ни уволниха едни 20 дни по-рано отколкото сме влезли, ама де са 20 дни, де 6 месеца...

                Китарата:
                Бях си оставил багажа(сака с някакви дрехи, касетофона-бях го занесъл последните една-две седмици, и слушахме здраво АХАТ), китарата, и ако е имало нещо друго в спалното, да не ни пречи на последното строяване, и тържествения обяд. На който обяд за пръв път ядохме пържола между другото...
                Това мина, и отиваме да си вземем багажа, после ни раздават военните книжки, и се уволняваме.
                Тогава видях, че китарата е счупена-по класическия начин-грифа се държи към тялото само на струните. Естествено се ядосах, но ми мина бързо, в такъв ден нищо не може да те държи ядосан дълго. Казаха ми и как е станало-един от мартенците стоял в спалното и дрънкал на китарата, и един от фатмаците отишъл да го задейства да свършат някаква работа. Обаче в този ден цялото поделение беше в празнично настроение, и онзи се изрепчил на фатмака. А той в яда си дръпнал китарата от ръцете му и я строшил. Майната и, все пак си я прибрах, по-късно я лепих, и преди няколко години я подарих на едно детенце, че беше се прехласнало по нея.
                Има ли желание-има и начин!

                Коментар


                • От: Спомени на танкистите.

                  Първоначално публикуван от aldr Преглед на мнение
                  Не се оплаквайте ...ние 65 набор служихме 27 месеца ;;;е последните три ходехме да работим на ТЕЦ Трайчо Костов .
                  Не беше ли вашия набор първия със задръжка?
                  Тука трябваше да стои една умност, ама по-насетне ще спиша някоя.

                  Коментар


                  • От: Спомени на танкистите.

                    Първоначално публикуван от Тодоров009 (Войводата) Преглед на мнение
                    Не беше ли вашия набор първия със задръжка?
                    Не знам Войводо , важното е че нас ни преебаха .
                    На нас клиренс ни трябва , не скорост

                    Коментар


                    • От: Спомени на танкистите.

                      Първоначално публикуван от Тодоров009 (Войводата) Преглед на мнение
                      Не беше ли вашия набор първия със задръжка?
                      Точно 65 набор първи хвана задръжката. В една хартиика дето са ми дали за трудов стаж пише 2години 2 месеца и 29 дни!!
                      А двама от нашата рота още 700 дни за загубен танк.

                      Коментар


                      • От: Спомени на танкистите.

                        Как ще го загубят бе, то да не е пръстен или кръстче та да го загубят?..
                        Има ли желание-има и начин!

                        Коментар


                        • От: Спомени на танкистите.

                          По мое време (91-92-ра) Т-72 вече нямаше в Айтос,всичките 3 батальона бяха на Т-55АМ2.Аз служих в МХ батареята-ЗКВ на взвод(Б1-10 Тунджа),батареен беше кап.Иванов,взводен лейт "Дъко" Добрев-в 2000-те чух че е станал военен аташе.А ротен на 1-ва кашимерия - зетя на Калпакчиев-ст.лейт Спасов,комбат-майор Калинов.
                          Някой помни ли как се казваше онази дискотека в парка?

                          Коментар


                          • От: Спомени на танкистите.

                            Първоначално публикуван от Кольо Преглед на мнение
                            Как ще го загубят бе, то да не е пръстен или кръстче та да го загубят?..
                            Ами загубиха го! Прибираме се от Драгоман и ротата в камионите а двама кемафи остават в лагера да товарят на трала железата.Малко преди Божура пукат две гуми на трала ама вече е привечер и ленчето дава заповед тез двамата да останат да пазят трала и танка а старшинките и ленчето ще се върнат на другия ден с гуми и да го прибират. Наще бият панцера и право в Божура на бира. През това време коменданските минават виждат безпризорен трал барабар с танк на него. От Горнобанци веднага две гуми и право при тях го затварят без да кажат на никого. И наще хубавци без трал. Три дни го криха и после ни го върнаха ама Кашев доста пагони изпокъса по тоя случай.

                            Коментар


                            • От: Спомени на танкистите.

                              Първоначално публикуван от bocho64 Преглед на мнение
                              Точно 65 набор първи хвана задръжката. В една хартиика дето са ми дали за трудов стаж пише 2години 2 месеца и 29 дни!!
                              А двама от нашата рота още 700 дни за загубен танк.
                              Аха, пък 69-тия бяхме последните със задръжка. Както казва комитата - преебани!
                              Тука трябваше да стои една умност, ама по-насетне ще спиша някоя.

                              Коментар


                              • От: Спомени на танкистите.

                                Първоначално публикуван от aldr Преглед на мнение
                                Не знам Войводо , важното е че нас ни преебаха .
                                И аз съм от тях! 2г.2м.28дни.
                                .Карам бавно стигам бързо. А...ма не всеки път.
                                Киа спортаж2000тди 98г
                                Ауди А3 1.9ТДИ
                                Каравана Аdria 390Q

                                Коментар

                                Активност за темата

                                Свий

                                В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                                Най-много потребители онлайн 8,787 в 17:37 на 21-06-23.

                                Зареждам...
                                X