Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Спомени на танкистите.

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • От: Спомени на танкистите.

    Градски,кога си служил в Айтос?Аз бях там от март 91-ва до март 92-ра,в горният район.Тогава командир на бригадата беше Калпака(полковник Калпакчиев).

    Коментар


    • От: Спомени на танкистите.

      Март 92 трябва да съм се уволнил. Бях в центъра на града. Районите май бяха три. Нямам спомен кой беше командир.
      Киа Соренто, MB A140 (Поне не съм пеша)

      Коментар


      • От: Спомени на танкистите.

        В Айтос районите бяха два, аз започнах службата си в горния, но след две седмици ме прехвърлиха в долния-до автогарата. И там до 30 Август 1990, паметна дата.
        И при мен Калпакчиев беше командир, аз бях в първа рота на първи батальон, единствения в Айтос който беше комплектован, и бяхме с Т-72. Другите бяха кадрирани, и само по няколко кемафа и старшини се грижеха за поддръжката на машините. Всъщност не-имаше и пълни екипажи, с войници-имаше и стрелби с Т-55, а и в Банево беше пълно с учебни 55-ци. Нещо ми се бъркат спомените, ама вече 26 години...
        Командир на батальона първата година беше капитан Пехливанов(после стана началник щаб, а и напоследък се чуваше името му по медиите, после стана майор Венко Илиев.
        Първата година ротен ми беше "пинчера"-старши лейтенант Петков, после капитан, а втората година-капитан Коев-"Койчо каската"

        Що стрелби на Банево, що изстреляни патрони и "хуйчета", само моите сигурно няма да се съберат в един камион. Отделно 32 щатни изстрела, 9 от които на Ново село. И една счупена китара в деня на уволнението. Ако на някой му е интересно ще я разкажа тази история...

        А сега само спомените остават да топлят нашите сърца...
        Има ли желание-има и начин!

        Коментар


        • От: Спомени на танкистите.

          Първоначално публикуван от Кольо Преглед на мнение
          В Айтос районите бяха два, аз започнах службата си в горния, но след две седмици ме прехвърлиха в долния-до автогарата. И там до 30 Август 1990, паметна дата.
          И при мен Калпакчиев беше командир, аз бях в първа рота на първи батальон, единствения в Айтос който беше комплектован, и бяхме с Т-72. Другите бяха кадрирани, и само по няколко кемафа и старшини се грижеха за поддръжката на машините. Всъщност не-имаше и пълни екипажи, с войници-имаше и стрелби с Т-55, а и в Банево беше пълно с учебни 55-ци. Нещо ми се бъркат спомените, ама вече 26 години...
          Командир на батальона първата година беше капитан Пехливанов(после стана началник щаб, а и напоследък се чуваше името му по медиите, после стана майор Венко Илиев.
          Първата година ротен ми беше "пинчера"-старши лейтенант Петков, после капитан, а втората година-капитан Коев-"Койчо каската"

          Що стрелби на Банево, що изстреляни патрони и "хуйчета", само моите сигурно няма да се съберат в един камион. Отделно 32 щатни изстрела, 9 от които на Ново село. И една счупена китара в деня на уволнението. Ако на някой му е интересно ще я разкажа тази история...

          А сега само спомените остават да топлят нашите сърца...
          Давай Коле!
          Тука трябваше да стои една умност, ама по-насетне ще спиша някоя.

          Коментар


          • От: Спомени на танкистите.

            Първоначално публикуван от Кольо Преглед на мнение

            А сега само спомените остават да топлят нашите сърца...
            И ти си като мен от преебания седемдесети набор . Последните които служихме 2 години .
            Без цигари и алкохол ще съм най здравия труп в гробищата .

            Коментар


            • От: Спомени на танкистите.

              Не се оплаквайте ...ние 65 набор служихме 27 месеца ;;;е последните три ходехме да работим на ТЕЦ Трайчо Костов .
              На нас клиренс ни трябва , не скорост

              Коментар


              • От: Спомени на танкистите.

                Точно както Станьо казва-бяхме преебани със срока на службата. Някъде през лятото беше, като казаха, че вечерта в новините ще кажат кой набор до кога ще служи. И в 8 вечерта всичко живо беше пред телевизорите, даже часовите...
                И като съобщиха, че набор 70 първа смяна ще служи 2 години, а 70 втора смяна(мартенците)-година и половина, в поделението настана някакъв рев, вой, или нещо такова. Ние ревяхме от гадост, мартенците от кеф...
                Е, пак намазахме малко-нямаше задръжка(както винаги дотогава), даже ни уволниха едни 20 дни по-рано отколкото сме влезли, ама де са 20 дни, де 6 месеца...

                Китарата:
                Бях си оставил багажа(сака с някакви дрехи, касетофона-бях го занесъл последните една-две седмици, и слушахме здраво АХАТ), китарата, и ако е имало нещо друго в спалното, да не ни пречи на последното строяване, и тържествения обяд. На който обяд за пръв път ядохме пържола между другото...
                Това мина, и отиваме да си вземем багажа, после ни раздават военните книжки, и се уволняваме.
                Тогава видях, че китарата е счупена-по класическия начин-грифа се държи към тялото само на струните. Естествено се ядосах, но ми мина бързо, в такъв ден нищо не може да те държи ядосан дълго. Казаха ми и как е станало-един от мартенците стоял в спалното и дрънкал на китарата, и един от фатмаците отишъл да го задейства да свършат някаква работа. Обаче в този ден цялото поделение беше в празнично настроение, и онзи се изрепчил на фатмака. А той в яда си дръпнал китарата от ръцете му и я строшил. Майната и, все пак си я прибрах, по-късно я лепих, и преди няколко години я подарих на едно детенце, че беше се прехласнало по нея.
                Има ли желание-има и начин!

                Коментар


                • От: Спомени на танкистите.

                  Първоначално публикуван от aldr Преглед на мнение
                  Не се оплаквайте ...ние 65 набор служихме 27 месеца ;;;е последните три ходехме да работим на ТЕЦ Трайчо Костов .
                  Не беше ли вашия набор първия със задръжка?
                  Тука трябваше да стои една умност, ама по-насетне ще спиша някоя.

                  Коментар


                  • От: Спомени на танкистите.

                    Първоначално публикуван от Тодоров009 (Войводата) Преглед на мнение
                    Не беше ли вашия набор първия със задръжка?
                    Не знам Войводо , важното е че нас ни преебаха .
                    На нас клиренс ни трябва , не скорост

                    Коментар


                    • От: Спомени на танкистите.

                      Първоначално публикуван от Тодоров009 (Войводата) Преглед на мнение
                      Не беше ли вашия набор първия със задръжка?
                      Точно 65 набор първи хвана задръжката. В една хартиика дето са ми дали за трудов стаж пише 2години 2 месеца и 29 дни!!
                      А двама от нашата рота още 700 дни за загубен танк.

                      Коментар


                      • От: Спомени на танкистите.

                        Как ще го загубят бе, то да не е пръстен или кръстче та да го загубят?..
                        Има ли желание-има и начин!

                        Коментар


                        • От: Спомени на танкистите.

                          По мое време (91-92-ра) Т-72 вече нямаше в Айтос,всичките 3 батальона бяха на Т-55АМ2.Аз служих в МХ батареята-ЗКВ на взвод(Б1-10 Тунджа),батареен беше кап.Иванов,взводен лейт "Дъко" Добрев-в 2000-те чух че е станал военен аташе.А ротен на 1-ва кашимерия - зетя на Калпакчиев-ст.лейт Спасов,комбат-майор Калинов.
                          Някой помни ли как се казваше онази дискотека в парка?

                          Коментар


                          • От: Спомени на танкистите.

                            Първоначално публикуван от Кольо Преглед на мнение
                            Как ще го загубят бе, то да не е пръстен или кръстче та да го загубят?..
                            Ами загубиха го! Прибираме се от Драгоман и ротата в камионите а двама кемафи остават в лагера да товарят на трала железата.Малко преди Божура пукат две гуми на трала ама вече е привечер и ленчето дава заповед тез двамата да останат да пазят трала и танка а старшинките и ленчето ще се върнат на другия ден с гуми и да го прибират. Наще бият панцера и право в Божура на бира. През това време коменданските минават виждат безпризорен трал барабар с танк на него. От Горнобанци веднага две гуми и право при тях го затварят без да кажат на никого. И наще хубавци без трал. Три дни го криха и после ни го върнаха ама Кашев доста пагони изпокъса по тоя случай.

                            Коментар


                            • От: Спомени на танкистите.

                              Първоначално публикуван от bocho64 Преглед на мнение
                              Точно 65 набор първи хвана задръжката. В една хартиика дето са ми дали за трудов стаж пише 2години 2 месеца и 29 дни!!
                              А двама от нашата рота още 700 дни за загубен танк.
                              Аха, пък 69-тия бяхме последните със задръжка. Както казва комитата - преебани!
                              Тука трябваше да стои една умност, ама по-насетне ще спиша някоя.

                              Коментар


                              • От: Спомени на танкистите.

                                Първоначално публикуван от aldr Преглед на мнение
                                Не знам Войводо , важното е че нас ни преебаха .
                                И аз съм от тях! 2г.2м.28дни.
                                .Карам бавно стигам бързо. А...ма не всеки път.
                                Киа спортаж2000тди 98г
                                Ауди А3 1.9ТДИ
                                Каравана Аdria 390Q

                                Коментар

                                Активност за темата

                                Свий

                                Тук са 12 потребители онлайн. 0 потребители и 12 гости.

                                Най-много потребители онлайн 287,789 в 18:08 на 26-08-26.

                                Зареждам...
                                X