Спомени на танкистите.

[sek.1]

От: Спомени на танкистите.

Не знам дали е вярно в казармата се разказваха много истории в които през годините всеки си е вадил/добавял по нещо но в дъното винаги има някаква истина . Слава богу при нас във ВВС командирите ценеха най вече човешкия живот . На другия ден след клетвата командира ни строи и каза: Момчета вашите родители са ви пратили тук живи и здрави и моята главна задача е да ви върна такива . Като ни раздаваше книжките на уволнението каза че няма по щастлив човек от него да ни изпрати толкова колкото сме влезли . Няколко набора преди нас е имало самоубийство тривиална история отишъл си отпуска хванал гаджето си с друг върнал се и на първия въоръжен наряд се самоубил . Казваха че на командира косата му побеляла за един ден и не можел да преживее че е допуснал това да се случи въпреки че едва ли е можел да го предотврати . Помня ясно един случай един камион се обърна и шофьора му лежа една седмица в болница . Момчето беше от силистренския край и от родителите му никой не дойде защото вероятно не им бяха казали но комбата всеки ден ходеше при него във военна болница в Пловдив да го види и да му занесе нещо . Повечето ни командири бяха изключително свестни хора които ги помня само с добро . Зарязвали сме камиони къде ли не единствените които трябваше да се приберат задължително бяха ЗАСовете на свръзките те бяха в отделен парк и ги пазеше денонощно обходна двойка . Там и с ремонта им беше тегаво или ги правехме на място в парка или ги извличахме до нашия парк и в края на работния ден ги влачехме обратно без значение до къде сме стигнали яко се пазеха тайните на Варшавския договор За две години не можах даже да надзърна и от далече какво има вътре във фургоните операторите им бяха сержанти и старшини .

[juri_fursov]

От: Спомени на танкистите.

За изоставяне на машина при нас и дума не можеше да стане ,а и танкове бяха чисто нови .При едно от учения предна направляваща зъбчатка на един от танкове беше си откъснала направо с парче от броня ,виждаше се част от предния резервоар .Скъсих ме веригата ,но танк до вечера си беше в парка ,после разбира се стана каша ,кой ли да остане виновен .И май си го прибраха в завода в Челябинск .
А смъртни случаи за съжеление си бяха прекалено чести ,преди два три дни от мойто уволнение стана инциндент в караула .''Соседи '' по постове се ''заиграха '' с учебни патрони ,обаче на един от момчета напълнени в магазина няколко бройки бяха се свършели .Мисля че помните за коршуми в караулната серия от патрони .Коршума попада в корема ,това е естествено е краят на войника ,другия се самоуби почти веднага .

[sek.1]

От: Спомени на танкистите.

При нас по устав въоръжен наряд се застъпваше с 2 броя пълнители 60 бойни патрона . Нямаше халостни и други такива глезотии . Знаеш че в оръжието ти има само бойни патрони и не си играеш с него . Когато бяхме на занятие повечето бяхме с патрон в цевта и на предпазител . Един път през ноща на десетина метра метра от мене мина едно бая едричко диво прасе докато сваля автомата от рамото и заредя ускори като Шумахер . От тогава винаги бях с автомат в ръце . Имахме един ретранслатор на средния Бакаджик (ямболско) там ходехме да правим профилактика и ремонт на резервните дизел генератори и по закона за всеобщата армейска гадост това се случваше винаги зимата . Там момчетата казваха че без зареден автомат зимата не се излиза от сградата защото една сутрин до оградата изправена седяла една вероятно наскоро събудена мечка и се бъзикаха че ги попитала момчета имате ли огънче историята мълчи каква е съдбата на мечката но доколкото ги познавах момчетата които служеха там вероятно е станала на кебап

[juri_fursov]

От: Спомени на танкистите.

ТАте смених нашия пистолет за един хубав Ролекс !!!!
-Магаре !!! ,Ако дойдат рекетери ,с какво ще се отбраняваш ,или ще им кажеш : московское время 15 часов 30 минут ?

[O.K]

От: Спомени на танкистите.

Бях чел някъде из форума точно такива истории, как са се справяли с дивеча. Дерхънрър, май така му беше ника беше разказал и една история с мечоци. Иначе баща ми ми е разправял как веднъж са яли едно диво прасе, заради "грешка" на караула.

п.п Да попитам нещо, чували ли сте за списание "Въоръжение и техника" и евентуално къде ли може да се намери някакъв архив от него.

[Chicho1]

От: Спомени на танкистите.

Виж, за ПКТ-то може и да се навият да ги носят. Не съм сигурен, но май манлихер стрелят със същия патрон, а такива има доста из народа останал от втората световна.
...

Правилно не си сигурен. ПКТ стреля с 7.62х54 винтовъчни патрони, а манлихеровите са 8 мм. Единствената картечница за която знам, че стреля с манлихерови патрони е "Шварцлозе".

[sek.1]

От: Спомени на танкистите.

Правилно не си сигурен. ПКТ стреля с 7.62х54 винтовъчни патрони, а манлихеровите са 8 мм. Единствената картечница за която знам, че стреля с манлихерови патрони е "Шварцлозе".

На времето до шейсе и някоя горските по нашия край са били с манлихери после са ги сменили с Мосин . Патроните за тях прогресивно са изчезвали а е трябвало с нещо да се гърми по свадби и нови години . Казвали са ми че патрона 7.62 х 54 си влиза и манлихеровия затвор го заключва нормално и си гърми . Куршума сигурно напуска цевта настрани но това няма значение в случая важното е шум да се вдигне Картечниците "Шварцлозе" са използвани в първата световна манлихерите и след втората световна.

[Chicho1]

От: Спомени на танкистите.

. Казвали са ми че патрона 7.62 х 54 си влиза и манлихеровия затвор го заключва нормално и си гърми . Куршума сигурно напуска цевта настрани но това няма значение в случая важното е шум да се вдигне .

Това е истина.
На зари стреляхме с манлихерите с халосни /с дървен куршум/ за винтовка 7.62.
Обаче 8 мм манлихерови независимо да ли "О" или "S" не влизат във винтовката, съответно ПКТ.

[Пламен Златарев]

От: Спомени на танкистите.

Още една дивотия се сещам, която погодихме на нашия взводен лейтенант в РОУП-а на Сливница.Що ли трябва на 5 души учебни кемафи да има взводен командир –не знам, но този се беше взел много насериозно.Идваше от някакъв южен гарнизон , въоръжен с 34-ки
Още първия ден( първите дни на януари 1982) взе та ни направи строеви преглед в учебния парк горе на АУЦ-а , и то пред погледите на школниците.Това сигурно беше първия и последен строеви преглед на рупаджии, правен в парка.Трескаво мислехме как да го унижим.Идеята ни я даде той,като обяви, че занятието със школниците ще го проведе той , без нас.Чудесно!
Зимата машините се палеха задължително с погревател.Люкчето на подгревателя беше отдясно , отзад мeжду 5-та и 6-та опорни ролки.Вечер оставяхме отворено люкчето, крепящо се на един болт ,за да ни е по-лесно сутрин.По най -бързия начин ги затворихме и зачакахме сеир.Той не закъсня.
“Шматарока”( така го кръстихме спонтанно, а иначе се казваше Данчо Данев), важно изнасяше лекция как се пали подгрвателят , четейки от “ПАМЕТКАТА”.Каза, че лично той ще запали подгревателите , за да се увери , че работят.
Резултатът беше плачевен –задавени подгреватели на всичките машини.В това време идва “ВЛАДО ТУЗА”,ротния на кемафите и се провиква: “Хайде бе Данев- ти докато подгрееш машините, турците ще ни опънат по един тек!”
Продухахме подгревателите , загряхме машините , обаче това говедо Данев , не се отказва.Сега пък ще показва , как се палят машините.
Застопорих му ръчната газ на максимални обороти и зачаках “образцовото палене по учебник”.Като ревна машината на максимални обороти , а онова говедо не може да остопори ръчната газ, “ВЛАДО ТУЗА” лети и крещи,скочи на кемафския люк и заблъска по шлемофона на лейтенанта ( мислеше че е някой от нас, неговата максима бе , че добрият кемаф се познава по това, че пали машината на възможно най-ниски обороти)Докато разбере че това е негов колега офицер, лейтенантът отнесе няколко тупаника за всеобщ наш кеф!

[davc]

От: Спомени на танкистите.

Единствената картечница за която знам, че стреля с манлихерови патрони е "Шварцлозе".

И БрЕн (за българската армия).

[Dagobar]

От: Спомени на танкистите.

Да питам "по-старото" поколения танкисти за 2 случая:
1. Знаете ли за случай в който войник открадва танк от поделението и помлял циганската махала в града, поради това че мангустите изнасилили приятелката му. Града се колебая между Сливен, Казанлък или Ямбол (по спомени). Годините между 68-71. Чувал съм го като слух, но може и да е само байка. Спре ли са го едва като го блокират и обграждат с други бронирани машини.

2.А за друг случай съм почти сигурен, но не знам подробностите. За генерал Стою Неделчев Чочоолу и за разходката му с танкове до Столипинново през 1978г.- тъмна история с внучето / племенника му, бил наложен дори полицейски час.

[Mad Dog]

От: Спомени на танкистите.

И БрЕн (за българската армия).

И Максим Шпандау, и картечниците Мадсен че и Хочкинс.

[Chicho1]

От: Спомени на танкистите.

И Максим Шпандау, и картечниците Мадсен че и Хочкинс.

И БрЕн (за българската армия).

Вие ме хвърлихте в оркестъра.
За Шварцлозето знам от баща ми, за другите цитирани нямам информация. Те не са ли преобладаващо английски? Гледах в каталога на Иън Хог, но само за Мадсена пише, че го има и в кал. 8 мм без повече обяснения.

[Dagobar]

От: Спомени на танкистите.

Мощни джипове под български флаг дебаркираха в с. Мечка – ген. Чочоолу го е правил в „Столипиново”, но с танкове

Десетки мощни джипове се разходиха до плевенското с. Мечка, за да сплашат ромите заради техните золуми. Акцията бе подхваната от сайта forum.offroad-bulgaria.com Като видях кадрите по телевизията с пристигащите в селото джипове, неволно се сетих за една акция от средно далечното ни минало. През 1978 г. зла съдба застига семейството на ген. Стойо Неделчев-Чочоолу (1908 – 1987). Негови роднини са брутално убити в пловдивския ромски квартал „Столипиново”. Говори се, че цигани заклали и ограбили сина и снахата на Чочоолу (в условията на тогавашното тоталитарно информационно затъмнение този факт не вижда бял свят). Убийците не са заловени. Бесен, генералът дава заповед на старозагорската танкова дивизия да се придвижи до Пловдив. Десетки бронирани машини тръгват от Града на липите, за да дебаркират в източния квартал на Града на тепетата, където се намира „Столипиново”. Танковете навлизат в гетото, като при вида им всичко живо мигновено се скрива. Изстрел не е бил произведен, но кварталът е изглеждал сякаш бил обезлюден – разказват по-възрастни пловдивчани. За този акт Чочоолу, с партизанско име Пантерата, заплаща с военната си и с политическата си кариера. Този факт беше старателно прикриван от комунистическия режим. Дори в интернет хората го споменават с недомлъвки, идващи от нечак дотам голямата им информираност.
Преди 30 години ген. Чочоолу е нахлул с танкове в „Столипиново”, защото милицията не е била в състояние да се справи с престъпността там. Сега полицията също е безсилна пред наглите цигански престъпни действия срещу местното българско население в с. Мечка, останало малцинство там. Трябва ли да се повтаря случаят „Чочоолу”?

[Пламен Златарев]

От: Спомени на танкистите.

Не звучи много правдоподобно, защото в Стара Загора НИКОГА НЕ ИМАЛО ТАНКОВО ПОДЕЛЕНИЕ.
Аз съм чувал версия, която гласи:
Зетят или синът на Генерала е бил "фазан" в КАРЛОВСКАТА танкова бригада.След уволнението си ,вече о.з., започва работа в тогавашната милиция и се издига на висок властови пост.
Дъщерята/внучка на генерала/ е изнасилена в селска дикотека от тумба цигани .
Нашият човек пали колата , изкарва от карловската бригада една 55-ца и след два часа нахлува в Столипиново с оръдие ,обърнато назад, и гази съборетините в гетото наред....
А другият случай е в Сливен ,изнасилена сестра на гарата, кемафът с танка гази наред,спира чак след като с граната му скъсват и двете вериги.Рапортува на командира си, че не е изпълнил задачата докрай....Осъден е на 7 години , от които лежи три....Случката е през 1970 или 1971.Този случай ми го е разказвал баща ми , който служил в СЛИВЕН , но през1957-1959 ,но си имаше приятели от този град....