Спомени на танкистите.

[Пламен Златарев]

От: Спомени на танкистите.

Юри, при вас в РУСКАТА АРМИЯ, не може да не сте правили форсиране на водно препятствие с пълно оборудване .Разкажи, че ми е интересно как става на практика.Преди тридесетина години, когато служих, този тип учения ги учехме само на "сухи тренировки"- не сме ги правили на практика

[juri_fursov]

От: Спомени на танкистите.

Не . Точно преди нас имаше злополука ,и то с жертви и беше отменено .Иначе ни учиха как да подготвим танка ,имахме и ''полигон'' ,одна огромна стая с помпи ,но на ''мокро ''си беше забранено да се тренира

[Пламен Златарев]

От: Спомени на танкистите.

Нещо подобно представлява качването на танк на трайлер или метална естакадаhttp://www.youtube.com/watch?v=tho7i...eature=related
Само че това на клипа е САУ ,при танковете всичко е по две, и като тежест и като височина на платформата.
Ако нещо се обърка -резултатът се вижда на клипчето

[Георги Василев]

От: Спомени на танкистите.

Това с обръщането на снега и боядисването на тревата ми хареса! Аз си мислех, че в Сливница служат само идиоти, но се оказва, че нашите офицери не са били, чак толкова изперкали....

[Пламен Златарев]

От: Спомени на танкистите.

Аз си мислех, че в Сливница служат само идиоти....

"Зверилникът" на АУЦ "СЛИВНИЦА" се допълваше от факта, че там беше разположен и гарнизонният арест на Софийския гарнизон с легендарния началник, сержант ""Пит".Този беше такъв звяр , че дори учебните кемафи трепереха от него.
Там се лежаха арестите по 15 дена , а той можеше да дава още два пъти по 15.Та който влезеше , караше по 45 дена....
Арестантите копаеха канали , траншеи и всичко каквото се сетите до припадък.
Неговите "питомци" се познаваха по това , че бяха без колани.
Никой не смееше да се разхожда без колан върху униформата или шинела на тази територия , защото рискуваше да бъде забелязан от сержанта "Пит" и без много обяснения да стане част от арестантите....

[juri_fursov]

От: Спомени на танкистите.

Е общо взето това бяха само маразми иначе си беше добре,доста далеч бяхме от големите командири .
Припомних си случката ,когато беше изчезнал един Калашников .Бях дежурен по щаба на полка .Със задача да помагам на дежурния офицер ,с мен още едно момче ,той отговаряше за хигиената .И така застъпих ме в наряд . Всичко си беше спокойно ,най обикновенен наряд ,но на сутринта /а на мен ми се полагаше да спя от 2 до 6 / ,разбираме че в полка липсва един автомат .И тук се почна един ужас ,при подобни ЧП по устав нярядите не се сменят ,до отстраняване на проблема . От ''горе'' нареждат да намерим автомата до два часа ,че то как да стане ? Целия полк е на плаца и мръзнат момчаци като кучета . Сложиха една палатка ,вътре маса с химикалка и хартия .един по един минавахме през тази палатка ,и си писах ме идеите ,къде може да е автомата .Някой гад предположи че е в кенефа /а той си външен кенеф ,и е за 1000 войника /рассказа имсе играта на разведчите да претарашват тази смард.
Така или иначе автомата не е намерен ,и напият наряд продолжава ,само че сега е вече без сън .
Следващата нощ на втория етаж се чува някаво викане ,а там си беше кабинета на командира ,на началника на щаба и една стая за кодировчици .ТА един от кодировчици /бяха двама близнаци/ беше помъкнал този автомат ,началник на щаба го пресрешнал и стана една каша . Какво после стана с момчета не знам ,но май им се размина .

[Георги Василев]

От: Спомени на танкистите.

"Зверилникът" на АУЦ "СЛИВНИЦА" се допълваше от факта, че там беше разположен и гарнизонният арест на Софийския гарнизон с легендарния началник, сержант ""Пит".Този беше такъв звяр , че дори учебните кемафи трепереха от него.

Сега се сетих, че имах "близки срещи от третия вид" с въпросния индивид! Лятото на 1991г. бяхме на стрелби на "Стрелкова вишка" на под. 34810(намира се над АУЦ-а срещу гарнизонния арест). По някое време следобяда ми се прияде нещо сладко, взех един новобранец- роупаджия и се пуснах с машината до гарнизонния арест. Спрях на 1м. преди асвалта на входа на ареста и оставих новобранеца да пази танка. Тръгнах пеша през двора на ареста към лавката и минавайки покрай някакви строени войници чувам:-"ей младши, я спри за малко". Обръщам се и въпросният старшина ми посочва края на строя, след което продължава нещо да си говори на войниците. Спрях аз, постоях 15-20 секунди и започвам да осъзнавам, че се намирам на някакъв развод, а около мен само мангали и криваци, без колани и връзки на обувките, които ме гледат странно и се подсмихват! Виждайки на къде върви работата се обръщам и дискретно започвам да давам знаци на новобранеца да пали! Той разбира се се пули и не реагира. Питам старшината:-"старши, какво става", а той:-" така и така има заповед на командира на АУЦ-у да не се гази тревата и машините да не се приближават на по-малко от 100м от асвалта". Накратко влизам в ареста! След това разяснение аз давам "свободно" на старшината, обръщам се кръгом и тръгвам към танка, като се старая да запазя самообладание и да не се затичам. Отзад крясъци, заплахи, поглеждам старшината се бърка за кобура. С два скока съм в танка, заповядвам на новобранеца "за бой", затварям бързо люка и паля. През призмата гледам, че старшината омекна и прибра пищова. Толкова се бях ядосал, че сериозно мислех да дам газ и да бутна ареста и всичко около него(добре,че се сдържах, че дисципа не ми мърдаше). С мръсна газ обърнах танка на място, като изкопах безценната тревичка на командира на АУЦ-а и отпраших към нашата вишка.
След половин час горе цъфна делегация от АУЦ-а да ме арестуват.Момчетата ме скатаха и старшината не можа да ме открие Добре, че нашите машини нямаха куполни номера( бяхме ги заличили, заради някаква делегация от НАТО), че нямаше да се измъкна...

[juri_fursov]

От: Спомени на танкистите.

Има 45 дена арест ,но понеже си нямах ме такъв в полка ,така и останаха виртуални , при самото уволнение беше почти готов такъв в мазето ,до котелното ,но дали е ''проработил'' по назначение ,нямам идея

[aldr]

От: Спомени на танкистите.

Простотии казвате..........Някой да познава п-к Дяков от 4 километър. Гониме до Сливница за да ме вкара в ареста за една изчезнала кука за печката. Но ротния беше стабилен и успя да ме скрие и оттървах ареста.

[Пламен Златарев]

От: Спомени на танкистите.

На АУЦ-а по мое време имаше един интересен караул ,караул “N: 5” Покриваше се от Горнобанската бригада и пазеше танкострелковия полигон на 55-ците горе до вишката на танкодрума.Танкострелковия полигон на 55-ците представляваше десетина танка , качени на клатушкащи се рами , оборудвани с вкладни цеви ,за симулиране на стрелба от движение.В радиус на няколко километра всичко беше част от полигона – външен човек е абсурд да влезе случайно и за това там се спеше като за световно.Този караул беше само нощен( през деня си имаше така наречения “вишкаджия”) , а през деня целия състав беше “дневален по парк” долу и беше подлаган на всевъзможни издевателства от учебните кемафи.
Та за това място войнишкият фолклор разказваше за една почти невероятна случка.Тя е следната:
Една нощ целия караул се изнесъл да пие в съседното село, 55-ците имали някакво учение в близост, единия танк аварира и батальонният нарежда да се изкара един от танкострелковия полигон.Да , обаче отиват горе-няма постови , няма караул, викат свиркат-няма никой.Изкарват една машина и си заминават.Идва си караула по някое време ,пияни като кирки и заспиват.На другия ден идва “вишкаджията’ и се втрещава-един танк липсва-махмурлията н-к караул записва в предавателните документи-липса 1 брой танк.
Следващия караул застъпва , след 12 заспиват всички и не вярват на очите си , когато сутринта се събуждат от грохот на машина , която паркира върху рамата.
Идва “вишкаджията” и най не възмутимо записва пред слисания н-к караул – приход 1 брой танк
Колко е вярна тази история –не знам , но винаги беше разказвана на застъпващите караул там!

[sek.1]

От: Спомени на танкистите.

При нас нямаше боб

При нас боба беше основно ястие боб чорба ; боб яхния ; боб с нещо като месо ; боб със зеле ; боб домати ; боб с каквото още се сетиш . Години след като се уволних не можех да погледна боб Баси ние във ВВС направо сме били аристокрация . Нашето поделение нямаше арест и трябваше да ни пращат в гарнизонния в Граф Игнатиево и там летище само се спеше и се пиеше та ротния един ден вика да не съм луд да ви пращам на почивка и да се чудя как да закърпя бойния разчет и така никой не получаваше арест колкото и да се стараеше .

[bocho64]

От: Спомени на танкистите.

.Преди тридесетина години, когато служих, този тип учения ги учехме само на "сухи тренировки"- не сме ги правили на практика

Та само аз ли съм влизал с танк под вода? На танкодрума Мулдава имаше специално изкопан канал дълбок 4м и дълъг около 50м за това упражнение.А в школата имаше един басейн за упражнението ; излизане от наводнен танк ;

[Пламен Златарев]

От: Спомени на танкистите.

Та само аз ли съм влизал с танк под вода? На танкодрума Мулдава имаше специално изкопан канал дълбок 4м и дълъг около 50м за това упражнение.А в школата имаше един басейн за упражнението ; излизане от наводнен танк ;

Хайде , разказвай!
И при нас ги имаше тези съоръжения , но година преди това е имало смъртен случай и не го изкарахме практически, нито пък следващата година ,когато бях учебен кемаф ,също не обучавахме школниците

[bocho64]

От: Спомени на танкистите.

Това упражнение съм го правил два пъти като първия път беше с учебен кемаф за опознаване с обстановката.Следващият път сам на кемафското място а отзад в куполата един сержант.Караш до средата,спираш и стоиш 3-4мин. после излизаш.Това за мен не беше толкова страшно,по страшно беше в басейна.Нахлузваш онзи гаден противогаз с капсулите и скачаш вътре.Това дето излиза от тази реакция прилича на въздух ама все едно дишаш от сешоар!! А аз бях 1ва рота 1ви взвод което значи куфар!!! Кемафите мисля го правеха по често,но не съм сигурен. След школата за две години съм изкарвал танка два пъти на Сливница.По назад в темата един колега разказваше за учението с руснаците 85г.Ние стреляхме на другия ден и това беше второто излизане на машината.

[aldr]

От: Спомени на танкистите.

На АУЦ-а по мое време имаше един интересен караул ,караул “N: 5” Покриваше се от Горнобанската бригада и пазеше танкострелковия полигон на 55-ците горе до вишката на танкодрума.Танкострелковия полигон на 55-ците представляваше десетина танка , качени на клатушкащи се рами , оборудвани с вкладни цеви ,за симулиране на стрелба от движение.В радиус на няколко километра всичко беше част от полигона – външен човек е абсурд да влезе случайно и за това там се спеше като за световно.Този караул беше само нощен( през деня си имаше така наречения “вишкаджия”) , а през деня целия състав беше “дневален по парк” долу и беше подлаган на всевъзможни издевателства от учебните кемафи.
Та за това място войнишкият фолклор разказваше за една почти невероятна случка.Тя е следната:
Една нощ целия караул се изнесъл да пие в съседното село, 55-ците имали някакво учение в близост, единия танк аварира и батальонният нарежда да се изкара един от танкострелковия полигон.Да , обаче отиват горе-няма постови , няма караул, викат свиркат-няма никой.Изкарват една машина и си заминават.Идва си караула по някое време ,пияни като кирки и заспиват.На другия ден идва “вишкаджията’ и се втрещава-един танк липсва-махмурлията н-к караул записва в предавателните документи-липса 1 брой танк.
Следващия караул застъпва , след 12 заспиват всички и не вярват на очите си , когато сутринта се събуждат от грохот на машина , която паркира върху рамата.
Идва “вишкаджията” и най не възмутимо записва пред слисания н-к караул – приход 1 брой танк
Колко е вярна тази история –не знам , но винаги беше разказвана на застъпващите караул там!

Пламене , доста караул имам на танкострелковия полигон , но тая история не съм я чувал. Че се спеше , спеше се , че се пиеше , пиеше се и то много. Отиваме караул , оставям ги да готвят, а аз до селото за пиячка. Хубаво беше там и чудесно си прекарвах ме. Но една вечер се събудихме от автоматична стрелба ( явно не сме пили достатъчно ). Излизам и какво да видя - ЗИЛ самосвал и отгоре двама с калашниците пердашат по зайци. Какви бяха не разбрах. Пламене давал ли караул на Студена, точно до магистралата?