Спомени на танкистите.

[kalinntv]

От: Спомени на танкистите.

Някой да е служил в танковата бригада в Казанлък- 9.1992-3.1994 ?
Номера на поделението по спомени беше 18990-2-ри танков батальон.

[sek.1]

От: Спомени на танкистите.

А за стая която писах ,писах за битови нужди ,да си изгладиш ,и тем подобни . В стая за воено политическа подготовка обикновено нямах ме работа .Спомням си едно момче ,което се върна от дисциплинарния батальон ,често рисуваше плакати там ,знаеше наизуст всичко който е казал или написал Ленин за армията .Пишеше лозунги много интересно не че само отзад напред ,но и с главата на буквите надолу .Телевизора ни стоеше в спалното ,имахме и урутката за плочи .Командира все се базикаше :я пусни воено патриотическа песен на Пугачева : Белая панама http://www.youtube.com/watch?v=fgNqiEnIR04

Такава екстра като стая за битови нужди нямахме една маса в единя край на спалното и на нея се оправяш. Ютия за пръв и последен път видях преди клетвата да си изгладим парадните дрехи и това беше . Имаше поделения с нови сгради и стаи за по 4 човека със санитарен възел ама нашите сгради бяха строени по времето на чичо Адолф и всичко беше скапано до възможния максимум . Батальонното спално беше за 100 човека лятото жега не се диша зимата с две пушещи печки студ . Понеже много пътувахме командировки с камионите та рядко се събирахме повече от 50 - 60 човека ама пак си беше смрад . Тоалетната беше с по 10 клетки от страна умивалното поне 30 чешми и по два душа в двата края топла вода никога нямаше един бойлер който все си беше развален бръснеш се къпеш се се със студена вода .

[juri_fursov]

От: Спомени на танкистите.

В началото на 88 година ,беше наредено да се разделят спалните помещения /нащо бе за 100 човека /
НА следваща сутрин вече бяхме готови да рапортуваме ,спалтите помещения станаха за по 4-ма. раградисе огромното помещение с обикновено въже за простор ,сигурно километри сме похарчили от него ,беше абсолютна глупост .
Топла вода нямахме ,баня на всеки 10 дена /инкубациония период на въшките го определаще този срок/ И толкова

[sek.1]

От: Спомени на танкистите.

При нас баня се полагаше минимум един път седмично по устав . Това естествено беше теоритично и практически невъзможна мисия защото гарнизонната баня беше на летище Граф Игнатиево . Няма как да закараш примерно 300 човека а дори и да успееш капацитета на банята беше пряко сили за 30 - 40 . Ние сами си решавахме проблема лятото е лесно в парка си бяхме направили летна баня от подвесни алуминиеви баки на отдавна излезли от употреба и забравени самолети и лятото се къпехме всеки ден . Тогава още алуминия не се ценеше толкова на вторични . А и при нас проблема не стоеше с такава сила обикновено в петък към края на работния ден ротния правеше някакъв боен разчет обикновено от хора които са от другия край на страната и на всички останали разписваше ГСП (гарнизон с преспиване) и ни даваше книжките с думите марш кучета мръсни да не ядете бадява храната на таз държавица Обличахме цивилките и през оградата . Аз си държех волгата в гаража на един набор от Пловдив палех и след няма и 2 часа си бяхме в София .

[juri_fursov]

От: Спомени на танкистите.

Е при нас уволнение -е сутринта тръгваш вечерта се върщаш ,но имах само едно в учебката .НА границата такива нямаше ,просто няма къде и да отидеш .А пък за цивилни дрехи и дума да не става .

[sek.1]

От: Спомени на танкистите.

Е общо взето това бяха само маразми иначе си беше добре,доста далеч бяхме от големите командири .
Припомних си случката ,когато беше изчезнал един Калашников .Бях дежурен по щаба на полка .Със задача да помагам на дежурния офицер ,с мен още едно момче ,той отговаряше за хигиената .И така застъпих ме в наряд . Всичко си беше спокойно ,най обикновенен наряд ,но на сутринта /а на мен ми се полагаше да спя от 2 до 6 / ,разбираме че в полка липсва един автомат .И тук се почна един ужас ,при подобни ЧП по устав нярядите не се сменят ,до отстраняване на проблема . От ''горе'' нареждат да намерим автомата до два часа ,че то как да стане ? Целия полк е на плаца и мръзнат момчаци като кучета . Сложиха една палатка ,вътре маса с химикалка и хартия .един по един минавахме през тази палатка ,и си писах ме идеите ,къде може да е автомата .Някой гад предположи че е в кенефа /а той си външен кенеф ,и е за 1000 войника /рассказа имсе играта на разведчите да претарашват тази смард.
Така или иначе автомата не е намерен ,и напият наряд продолжава ,само че сега е вече без сън .
Следващата нощ на втория етаж се чува някаво викане ,а там си беше кабинета на командира ,на началника на щаба и една стая за кодировчици .ТА един от кодировчици /бяха двама близнаци/ беше помъкнал този автомат ,началник на щаба го пресрешнал и стана една каша . Какво после стана с момчета не знам ,но май им се размина .

Сливенските танкисти са ни разказвали една случка която тогава ми се струваше невероятна . Било е някъде около 1980 година мястото също не го уточняваха съвсем точно или аз вече не го помня но е било зимата някъде в балкана 4 танка Т 55 ги хваща жестока виелица която почти ги затрупва . Привършват горивото и храната нещата отивали на зле когато виелицата утихва за кратко и успяват да приберат екипажите с хеликоптер . Мястото било толкова глухо и непроходимо че никой не се замислил че машините остават без охрана . След една седмица влекачи успяват да стигнат до мястото и с ужас установяват че от машините липсват куполните картечници . Това през ония години си е било не ЧП а направо не знам какво . Момчетата казваха че така и не са намерени картечниците нито някой е на ясно как точно са изчезнали като мястото е било абсолютно непроходимо и като са стигнали там не е имало никакви следи от човешко присъствие . Не знам до колко е вярна тази история ако някой от танкистите я е чувал може да го потвърди .

[Пламен Златарев]

От: Спомени на танкистите.

Сливенските танкисти са ни разказвали една случка която тогава ми се струваше невероятна . Било е някъде около 1980 година мястото също не го уточняваха съвсем точно или аз вече не го помня но е било зимата някъде в балкана 4 танка Т 55 ги хваща жестока виелица която почти ги затрупва . Привършват горивото и храната нещата отивали на зле когато виелицата утихва за кратко и успяват да приберат екипажите с хеликоптер . Мястото било толкова глухо и непроходимо че никой не се замислил че машините остават без охрана . След една седмица влекачи успяват да стигнат до мястото и с ужас установяват че от машините липсват куполните картечници . Това през ония години си е било не ЧП а направо не знам какво . Момчетата казваха че така и не са намерени картечниците нито някой е на ясно как точно са изчезнали като мястото е било абсолютно непроходимо и като са стигнали там не е имало никакви следи от човешко присъствие . Не знам до колко е вярна тази история ако някой от танкистите я е чувал може да го потвърди .

Тази случка най -вероятно е станала през януари 1985 .Тогава танкови части на Сливенската бригада обсаждат село Ябланово(ОБЩИНА КОТЕЛ) във връзка със смяната имената.Има тридневна обсада, после нахлуване на танковете в селото...Така че тази история звучи правдоподно.Едва ли изчезването на четири куполни картечници се е разминало без сериозни последствия за екипажите...1985 г е кулминацията на "студената война"
Тук има спомени на очевидци на преименуването в Ябланово януари 1985......https://sites.google.com/site/portalturkey/sedem

[Пламен Златарев]

От: Спомени на танкистите.

Попаднах на спомени танкисти , участвали в "ЩИТ 84" в един друг форумhttp://www.airgroup2000.com/forum/vi...7407&start=195
Ако ви е интересно четете!На мен ми беше интересно да чета.
Ако линк към друг форум е нарушение на правилата на нашия форум, нека модераторът да изтрие мнението.

[sek.1]

От: Спомени на танкистите.

Тази случка най -вероятно е станала през януари 1985 .Тогава танкови части на Сливенската бригада обсаждат село Ябланово(ОБЩИНА КОТЕЛ) във връзка със смяната имената.Има тридневна обсада, после нахлуване на танковете в селото...Така че тази история звучи правдоподно.Едва ли изчезването на четири куполни картечници се е разминало без сериозни последствия за екипажите...1985 г е кулминацията на "студената война"
Тук има спомени на очевидци на преименуването в Ябланово януари 1985......https://sites.google.com/site/portalturkey/sedem

Преди това е някакво зимно занятие е било . Ако там бяха изчезнали 4 тежки картечници не ми се мисли какво щеше да стане .

[aldr]

От: Спомени на танкистите.

Попаднах на спомени танкисти , участвали в "ЩИТ 84" в един друг форумhttp://www.airgroup2000.com/forum/vi...7407&start=195
Ако ви е интересно четете!На мен ми беше интересно да чета.
Ако линк към друг форум е нарушение на правилата на нашия форум, нека модераторът да изтрие мнението.

Благодаря Пламене , интересни спомени има в тоя форум.

[Борис Хаджиценев (bob4oo)]

От: Спомени на танкистите.

Даже има и сателитна картина от въпросният/май де/ полигон... Май бая спомени ще върне у някой
http://www.wikimapia.org/#lat=50.261...3&z=11&l=0&m=b

http://www.wikimapia.org/#lat=50.216...9&z=15&l=0&m=b

Или пък е този?
http://www.wikimapia.org/#lat=50.286...1&z=15&l=0&m=b

Имало даже и снимки от там:
http://www.panoramio.com/photo/31873661
http://www.panoramio.com/photo/33352180
http://www.panoramio.com/photo/37333384
http://www.panoramio.com/photo/23683554

[trapper]

От: Спомени на танкистите.

Сливенските танкисти са ни разказвали една случка която тогава ми се струваше невероятна . Било е някъде около 1980 година мястото също не го уточняваха съвсем точно или аз вече не го помня но е било зимата някъде в балкана 4 танка Т 55 ги хваща жестока виелица която почти ги затрупва . Привършват горивото и храната нещата отивали на зле когато виелицата утихва за кратко и успяват да приберат екипажите с хеликоптер . Мястото било толкова глухо и непроходимо че никой не се замислил че машините остават без охрана . След една седмица влекачи успяват да стигнат до мястото и с ужас установяват че от машините липсват куполните картечници . Това през ония години си е било не ЧП а направо не знам какво . Момчетата казваха че така и не са намерени картечниците нито някой е на ясно как точно са изчезнали като мястото е било абсолютно непроходимо и като са стигнали там не е имало никакви следи от човешко присъствие . Не знам до колко е вярна тази история ако някой от танкистите я е чувал може да го потвърди .

Според мене да се изоставят бойни машини е пълен абсурд и видения вследствие на злоупотреба с некачествен алкохол. Участвал съм в учебна акция и по Иванов ден ни засипа виелица. При -9°C три екипажа останахме на терена седем дни, като през 1 час по 1 войник беше караул денонощно във всяка машина, а останалите спяхме в слама, покрити с танковите брезенти.

[Кольо]

От: Спомени на танкистите.

Разни хора(командири)-разни идеали.
Не е невъзможно да са изоставили танковете. Предвид метео обстановката много хора биха взели такова решение.

Но според мен е мит.

Куполните картечници стрелят с патрони калибър 12,7мм. Откъде у населението такива патрони, респективно за чий им е желязо което не може да стреля. Няма да плашат косовете в лозето с картечниците я... По селата хората са прагматични и няма да си направят труда да мъкнат 15-20 кила непотребно желязо.
Виж, за ПКТ-то може и да се навият да ги носят. Не съм сигурен, но май манлихер стрелят със същия патрон, а такива има доста из народа останал от втората световна.
Или въжетата за дърпане(яки са, и не се късат като вадят закъсал трактор), или варелите отзад, или брезента зад купола, или шпилките от резервните тракове(висококачествена стомана, от нея стават добри секачи и шила за бетон), ама точно зенитните картечници...

[trapper]

От: Спомени на танкистите.

Разни хора(командири)-разни идеали.
Не е невъзможно да са изоставили танковете. Предвид метео обстановката много хора биха взели такова решение....

Разни хора - да, но командир - не!

[Пламен Златарев]

От: Спомени на танкистите.

През цялата ми служба все случвах на командири “уставняци”, за който танкът и службата бяха по-ценни от войника
72-ките ни бяха нови и не закъсваха , но като учебнни кемафи на зимен 100 километров марш със школници се счупи точно “сержантската” машина/ наборен войник ,но сержант.Даже ни се водеше нещо като пом.-взводен командир/.
Беше вече тъмно, след10 ч .вечерта, кого се чупи главния редуктор в една зимна виелица, бяхме вече в пределите на АУЦ- “СЛИВНИЦА” , но имаше около 15-тина километра до парка.
Искахме до го закачим и довлечем до парка , но той беше горд и непрклонен.Не може сержантската машина да бъде влачена.Почти като във филма “ЗВЯРЪТ” с-т Младенов нареди да свалим бризентите от две от машините и да направим двойна палатка над машинното отделение , между варелите и куполата.Запали двигателя , отвори жалюзите и за минути в импровизираната палатка стана баня.
Ротният на школниците ,ст.л-т Стоянов гледаше като препариран, когато сержантът му каза , че и школникът-кемаф остава с него да охрянява танка до сутринта ,и че ще се прибере с него на собствен ход.Ротният видя, че е безмислено да спори с него/ това ни беше вторият 100 км марш за деня/ щото бяхме уморени до смърт ,нареди всичката останала храна , вода и цигари да му ги дадем .
Разбира се на другия ден отдохме да го довлечем, защото , без главен редуктор машината не може да мръдне.Добре,че се беше сетил да полее веригите с нафта вечерта.Импровизираната двойна палатка с бризенти , и припалването на машината през половин час им беше позволило да не измръзнат през нощта….
Когото влязохме в парка , там чакаше командира на школата , името му не помня ,но му викахме “Пиер Безухов”/ едното ухо беше смачкано при някакъв инцидент с танк/.
Такава реч ни държа за геройството на сержанта, който не е изоставил машината си , че чак срам ни хвана……..