Спомени на танкистите.

[Sibirski]

От: Спомени на танкистите.

Поздрав за танкисти - http://www.youtube.com/watch?v=h33sa3KuYpU

[aldr]

От: Спомени на танкистите.

Сибирски какъв е тоя дрифт това да не е Голф. Хубаво го завърте но изпусна машината да угасне. Като бях в школата в Сливница имаше свръхсрочно служащи сержанти които караха и поддържаха Т - 34 ки . Тия момчета направо си играеха с машините . Зимата като дойде и почнваха с такива изпълнения.

[sek.1]

От: Спомени на танкистите.

Пак добре че не "събу" някоя от веригите . При подобно изпълнение съм виждал как пада едната верига на МТЛБ .

[traktorist]

От: Спомени на танкистите.

Препоръчвам този филм на всеки, който иска да си припомни казармата.Много приятни четири серийки.
"Танки грязи не боятся"
http://zamunda.net/details.php?id=173332&hit=1
Няма субтитри, но мисля че не е проблем.

[sek.1]

От: Спомени на танкистите.

Те за това руснаците нямат танкове по тежки от 45 таван 50 тона . Просто опита от голямата война показва че по техния терен машини 70+ тона не могат да се движат ефективно .

[Георги Василев]

От: Спомени на танкистите.

Поздрав за танкисти - http://www.youtube.com/watch?v=h33sa3KuYpU

Чак такива простотии по черно не сме правили! Ако те види ротния освен, че ще ти набие канчето и няколко дни арест ще отнесеш! На бетон пързаля и съм правил нещо подобно без да искам....
Интересно ми е, как успя да го завърти почти на място?! Ако съдя по скоростта кара на 6-та или на 7-ма, а при тях радиусите на завой са много големи. Когато се движи назад вероятно кемафът е натиснал съединителя, защото иначе ще запали наобратно.
Това на Т-34 се прави сравнително лесно(трябват яки мускули), защото при крайно положение на патерицата бие спирачка на съответната верига.

[Пламен Златарев]

От: Спомени на танкистите.

Чак такива простотии по черно не сме правили! Ако те види ротния освен, че ще ти набие канчето и няколко дни арест ще отнесеш! На бетон пързаля и съм правил нещо подобно без да искам....
Интересно ми е, как успя да го завърти почти на място?! Ако съдя по скоростта кара на 6-та или на 7-ма, а при тях радиусите на завой са много големи. Когато се движи назад вероятно кемафът е натиснал съединителя, защото иначе ще запали наобратно.
Това на Т-34 се прави сравнително лесно(трябват яки мускули), защото при крайно положение на патерицата бие спирачка на съответната верига.

По скоро кара на 7-ма и двигателят не е в обороти и пуши черно.На 6-та е абсурд- 3-та,4-та и 6-та бяха с много тъпо избрано предавателно отношение.В "ПАМЕТКА ЕКИПАЖА" на нашите машиниа с черен шрифт беше написано че при включване на 6-та-"машина кляфнет".,каквото и да значи този руски глагол.Винаги , при включване на 6-та танкът получаваше някакво "спъване", все едно гърмиш със щатен.
Този номер ме го правили в добруджанските полета на 5-та при 2000 обората и ставаше.На Сливница го пробвахме на 7-ма по надолнището към автополигона , но каменистия терен изигра лоша шега.Резултатът беше скъсана външна верига, която разпра два от външните резервоари.Бяхме само учебните кемафи, голям чанч беше да съберем веригата и да я довлечем и центрираме пред ролките на танка.
Няма как да запали двигателя на "обратно", защото при "нулеви" обороти на двигателя няма хидравлика ,няма включване на скорост.
P.S.Сега се сещам, всички препятствия от учебния танкодрум ги има в траялните състезания.Може би един "колеен"мост веднага след кално прпятствие ще бъде интересна комбинация....

[Георги Василев]

От: Спомени на танкистите.

Няма как да запали двигателя на "обратно", защото при "нулеви" обороти на двигателя няма хидравлика ,няма включване на скорост.

Тук веригата се завърта наобратно по-малко от секунда, след като се е въртяла напред. За това време налягането на маслото в кутиите няма да спадне. Аз съм виждал с очите си, как по време на кормуване школник заглъхва двигателя по нанагорнище и изпуска танка назад, надолу. Последните облаци черен дим излезли от ауспуха започнаха да се всмукват навътре! В крайна сметка школникът натисна спирачката и не успя да направи беля, но ......

[O.K]

От: Спомени на танкистите.

Може ли някой да каже дали тази книга я има на български. Извинявам се, че не е съвсем по темата.
п.п. Може да ми препоръчате някоя друга.

[T 72]

От: Спомени на танкистите.

За всички кемафи на Т72 - http://www.youtube.com/watch?v=Hr4qB...eature=related

[Пламен Златарев]

От: Спомени на танкистите.

Зимния сезон на АУЦ “Сливница” си беше голям "купон".На едни нощни стрелби със школници в един страхотен студ , виелица и суграшица се наложи прекратяване поради някаква повреда на мишенното поле.Моята машина беше резервна и си стоеше отстрани на една бетонна площадка.Школниците се вече се бяха понаучили да карат и “въртяха” стрелбите

В началото ги карахме ние , но ротният им беше голям педант и стриктно следеше норматива “за бой” -7 секунди.Ние си бяхме свикнали с норматива, ама новобранците-командир и мерач-ако не влезат в норматива ,целият екипаж ,включително и учебния кемаф правеше по няколко пъти “забой”.В зимната виелица това не беше най- приятното занимание и се разбрахме с ротния на школниците ние да не участваме.
Къде стана "купонът"-на “ЩИТ-а” руснаците ни споделиха , че трябва да поливаме веригите с нафта , ако се наложи , машините да нощуват на полето в сняг и кал.Защо-разбрахме на другия ден.Трите машини ,участващи в стрелбите бяха със замръзнали вериги-такава сплав от замръзнала кал и лед и сняг по веригите не съм си представял, че може да спре 800 коня дизел….,пълна газ- няма мърдане, имах чувството, че ще се счупи задвижващия зъбак

Наложи се да “впрегнем” другите две машини като “дядо и ряпа” за да ги изтръгнем от ледената хватка.Школниците получиха нагледен урок , ние също разбрахме, че каквото кажат “братушките”-трябва да го имаме в предвид.
От тук нататък вече си знаехме-дори и в парка да нощуваха машините –разливахме по 10-20 литра нафта по веригите , за всеки случай.А пък и 72-ката си имаше подходящо приспособление, казваше се “заправчик”-ел.нафтова помпа със захранване от ел .системата на танка с подходящ накрайник за потапяне във външните резервоари и съответен маркуч и спирателен кран….Предназначението му беше да си заредиш машината в полеви условия, ама ние май повече го използвахме за източване…….

[O.K]

От: Спомени на танкистите.

Колега благодаря за интересните истории, които споделяш.

[sek.1]

От: Спомени на танкистите.

Зимния сезон на АУЦ “Сливница” си беше голям "купон".На едни нощни стрелби със школници в един страхотен студ , виелица и суграшица се наложи прекратяване поради някаква повреда на мишенното поле.Моята машина беше резервна и си стоеше отстрани на една бетонна площадка.Школниците се вече се бяха понаучили да карат и “въртяха” стрелбите

В началото ги карахме ние , но ротният им беше голям педант и стриктно следеше норматива “за бой” -7 секунди.Ние си бяхме свикнали с норматива, ама новобранците-командир и мерач-ако не влезат в норматива ,целият екипаж ,включително и учебния кемаф правеше по няколко пъти “забой”.В зимната виелица това не беше най- приятното занимание и се разбрахме с ротния на школниците ние да не участваме.
Къде стана "купонът"-на “ЩИТ-а” руснаците ни споделиха , че трябва да поливаме веригите с нафта , ако се наложи , машините да нощуват на полето в сняг и кал.Защо-разбрахме на другия ден.Трите машини ,участващи в стрелбите бяха със замръзнали вериги-такава сплав от замръзнала кал и лед и сняг по веригите не съм си представял, че може да спре 800 коня дизел….,пълна газ- няма мърдане, имах чувството, че ще се счупи задвижващия зъбак

Наложи се да “впрегнем” другите две машини като “дядо и ряпа” за да ги изтръгнем от ледената хватка.Школниците получиха нагледен урок , ние също разбрахме, че каквото кажат “братушките”-трябва да го имаме в предвид.
От тук нататък вече си знаехме-дори и в парка да нощуваха машините –разливахме по 10-20 литра нафта по веригите , за всеки случай.А пък и 72-ката си имаше подходящо приспособление, казваше се “заправчик”-ел.нафтова помпа със захранване от ел .системата на танка с подходящ накрайник за потапяне във външните резервоари и съответен маркуч и спирателен кран….Предназначението му беше да си заредиш машината в полеви условия, ама ние май повече го използвахме за източване…….

Това съм го виждал на МТЛБ няма мърдане ама мислех че му е слаб двигателя . Обикновено като някой се прибереше през ноща оставяше машината направо на мивката и на другия ден се почваше ходенето по мъките . Де да имаше някой да ни каже че ставало с нафта .

[Кольо]

От: Спомени на танкистите.

Ако сега започнете да поливате веригите с нафта-ще ви помислят за луди
Даже някой може да ви гръмне да не се мъчите...

Баси какви времена бяха, какви станаха.

[juri_fursov]

От: Спомени на танкистите.

Как то споменах ,казармата я карах на или в ДАлечния Изток ,на китайска граница на брега на езеро Ханка .Цивилизация почти нямаше ,най близкото градче - Камень Рыболов ,но и до там достъпа ни беше ограничен -пазеше от граничари ,по незнайна причина нашия полк беше поблизо към границата отколкото граничари .
След школата за сержанти станах замкома на учебно боеви взвод ,това ще рече от три танка два стоят отвън а единия в бокса ,при учебните тревоги излизаха само тези отвън , като нали се представите колко тежи ДШКато и трябва да се мъкнат два такива от оръжейна стая при тревога .
В руския студ естествено танка се подгряваше предварительно с нещо като Вебасто ,направо ни завиждаха другите момчета ,че поне можем да дишаме ,тези на които танкове бяха в бокса дишаха газове на не дотам изгорелата нафта и все бяха като дрогирани след подгряване .Не мога да забравя и зидане на стени на тези боксове ,в случая когато някой подзаспал водач забравя че е вкарал танка на задната и го припали ,направо си прави нова ''врата ''
НО най гадното беше танкомивка ,естественно че никакви условия за миене и се миеше с вода, домъкната с кофи ,след основно измиване ,вътре-вънка ,задължительно се боядисваше целия танк .
Най гадното беше изкарване на боклуците от тракове ,след всяко излизане машините паркирани в бокса им се почиствха тракове ,направо с чукове и секачите се вадиха натъпкани с тежеста в 40 тона камъчета и други съставки от местния терен .в средата на трака има голям кух отвор ,може би 12-15 сантима , и чистене си беше голяма мъка ,дори с предварителното накисване със нафта .Така се мъчехме поне два -три пъти ,докато не дойде нов командир ,бивш ''авганец'' .Две опорни ролки от вериги ,качваше предната част на танка върху тях ,а задната част повдигаше с два 40 тонни крика ,и така веригите бяха във въздуха ,ГАЗ!!! до дупка на последна предавка и центробежна сила искарваше целата гадост от тракове.
Не смеех да помисля даже ,какво би могло да стане ,ако не дай си боже падне танка про таква процедура.